РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 19.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 38/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу електронен фиш серия К №2394942 на ОДМВР София, с който на В.П.Ф.,
ЕГН **********, в качеството ѝ на управител на „….“ ЕООД, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като липсва пътен знак Е24, оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване. Поддържа се, че е подадена декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за това, че друго лице е управлявало МПС, което не
било съобразено от АНО.
Жалбоподателят
не се явява и изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай липсват данни
за датата на връчване на електронния фиш, поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок.
На
16.11.2018 г. в 14,50
часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+400 с посока гр. Пловдив, чрез преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "…." с
рег. № …. със скорост от 114 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение.
От
направена справка се установило, че цитираният автомобил е собственост на „„……“
ЕООД, което не се оспорва и от жалбоподателя.
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП му
е наложено на основание чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 111
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 21
км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0072469/16.11.2018
г., се установява, че на 16.11.2018 г. в 14,50 часа лек автомобил с рег. № …… е
засечен със скорост от 114 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Представена
е и Заповед на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност
на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53+000
км и в двете платна на АМ „Т.“.
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на
чл. 54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима,
тъй като чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното
определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР
на ЗДвП, а
именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не
следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.
11 от ЗДвП,
да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това
е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата
акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид
реквизитите, визирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП не
е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на
електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално
нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на
автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на
автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в
изготвения протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът
на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се
съдържа в преписката. Това е нарушение, но то по характера си е такова, че не
препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно
точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на
официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в
скоростта е отразено в представената схема за организация на движението.
Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано
в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното дори да е
налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита,
поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.
В
случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 114 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал
най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание
за установена скорост от 111 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 21
км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена
разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и
стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице
неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че
намалението е и в полза на нарушителя.
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че мястото за контрол не е оповестено чрез средствата
за масово осведомяване. С изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. е отпаднало
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 контролните органи да обозначават чрез
поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване
или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Към момента на
извършване на процесното нарушение – 16.11.2018
г., разпоредбата е била отменена.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на
МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен
начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено управлението
на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице – законен
представител на собственика на средството на нарушението е санкционирано чрез
процесният фиш, като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал.4
от закона да се посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В
електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН,
като последното е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал.
2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен
представител на юридическо лице.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
това, че друго лице е управлявало МПС, което не било съобразено от АНО. На
първо място не са представени доказателства представената с жалбата декларация
да е била подадена в 14- дневния срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. На второ място
дори да се приеме, че декларацията е подадена в срок, то в чл. 189, ал. 5, изр.
2 от ЗДвП е установена оборимата презумпция при липсата на данни относно лицето
на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е
управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на
превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното
административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на
нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната
система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на декларация собственикът може да обори
презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за
управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за
управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов
на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма
необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът
е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде
единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а
именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от
свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт
да бъде безспорно доказан. В конкретния случай обаче презумпцията не е оборена
от жалбоподателя, тъй като, както се посочва и в жалбата, не може да бъде
посочено лицето, което е управлявало автомобила. При това положение с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП единствената възможност на АНО е да
санкционира законният представител на юридическото лице, чиято собственост е
МПС.
Санкцията
е определена в съответствие с чл. 182, ал.
2, т. 2 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване от 21 до 30 km/h -глоба 100 лв.. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 111 км/ч, т. е.
превишението над въведеното ограничение е с 21 км/ч, и. размерът на глобата е 100
лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на
обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №2394942 на
ОДМВР София, с който на В.П.Ф., ЕГН **********, в качеството ѝ на
управител на „…….“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: