Р Е Ш
Е Н И Е
№ 388 / 13.07.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
Първи граждански състав
На двадесет и девети
юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 572 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Предявен е от Н.К.Ж. с ЕГН ********** ***; против "Еуромелос"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Гърлянски
черешарник" № 52, представлявано от управителя С. Н., със съдебен адрес ***,
адв. М.К. - иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ.
Ищцата твърди, че с трудов договор № 001/08.05.2018 г. била
в трудово правоотношение с ответника, с месторабота в гр. Хасково. Изпълнявала
длъжността „управител транспорт“ при работно време от два часа и месечно
възнаграждение от 212 лв., което за периода 01.06.2019 г. - 29.02.2020 г. не й
било изплатено, възлизащо на сумата от общо 1 908 лв. /9 м. х 212 лв./. По
гр.дело № 1517/2019 г. на ХРС с решение № 595/26.09.2019 г., ответникът бил
осъден да й заплати дължимото трудово възнаграждение за периода
01.01.-31.05.2019 г. В последствие при разговор, той поел задължение ежемесечно
да изплаща трудовото възнаграждение в срок, което не сторил. Налице бил правен
интерес от предявяване на иска. Ето защо, ищцата иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да й заплати посочената сума, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. Това си искане ищцата поддържа лично и
чрез пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва фактите и
обстоятелствата, изнесени в исковата молба. Възразява, че от датата на
сключване на трудовия договор ищцата не се е явила нито веднъж на работа. Тъй
като ответното дружество извършвало транспортна дейност, за осъществяването на
същата било необходимо да има назначен на трудов договор служител на длъжност
„управител транспорт", на каквато била назначена ищцата. Но в нито един
момент тя не изпълнявала трудовите си задължения, съгласно длъжностната си
характеристика. Същата не се явявала на работа в офиса на дружеството - в гр. К.,
***, където тя следвало да ходи на работа и да получава документи, необходими и
свързани с естеството на работата й. Това обстоятелство било вписано и в
длъжностната й характеристика. От началото на сключения трудов договор и до
момента нямало нито един подписан документ от ищцата в изпълнение на трудовото
й правоотношение. Това било и логично, тъй като гаражът и офисът на дружеството
се намирали в гр. К., а ищцата живеела в гр. Х.. Отношенията между страните се
обтегнали още повече с образуването на посоченото в исковата молба предходно
дело помежду им. Независимо от всичко, ответникът й изплатил възнагражденията,
но ищцата продължила да не се явява на работа. Така тя нарушила още две свои
трудови задължения – да е лоялна към работодателя /чл.126 т.9 от КТ/ и да се
явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното
време /т.1 от същия/. Лоялността изисквала уведомяването на работодателя
своевременно, когато на служителя се налага или желае да отсъства от работа,
като поиска ползването на платен /чл.173 ал.1 КТ/ или неплатен отпуск /чл.160 КТ/ и започне ползването му, след като получи разрешение за това от
работодателя. Тези задължения не били изпълнени в случая и ищцата действала
виновно. Действително, ищцата била в трудовоправно отношение с ответника за
исковия период с основна заплата в размер на 212 лв., с работно време 2 часа.
Тя обаче не била престирала труд в полза на ответника през този период.
Съгласно трудовия договор, трудовото възнаграждение на ищцата било в брутен
размер на 212 лева, като след удържане на дължимите осигуровки и данък, чистата
дума за получаване била в размер на 164,51 лева месечно. Така за исковия период
от 01.06.2019 г. до 29.02.2020 г. трудовото й възнаграждение било в нетен
размер на 1 480,59 лева, а не както се претендирало в исковата молба от 1 908
лв. бруто. Така реално дължимата сума не била в претендирания в исковата молба
размер, при което искът бил неоснователен, както по основание така и по размер.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане поддържа в
допълнително писмено становище по делото, чрез пълномощник – адвокат.
Алтернативно се прави искане за уважаване на иска, според първи вариант на
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, а именно до размера от
871,36 лв. В открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По настоящото дело се
приложи в цялост гр. дело № 1517/2019 г. на ХРС, образувано по иск, аналогичен
на настоящия – от ищцата против ответника, на същото правно основание. С влязло
в сила на 10.10.2019 г. решение № 595/26.09.2019 г. по него, ответникът е бил
осъден да заплати на ищцата сумата от 424 лв., представляваща неизплатено й трудово възнаграждение за периода 01.04.2019 г. – 31.05.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 10.06.2019 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Видно от мотивите на това
решение, сумата била дължима, на основание трудов договор № 001/ 08.05.2018 г.,
сключен между ищцата, като служител, и ответника, като работодател, приложен по
делото. В мотивите си съдът е приел, че основното месечно възнаграждение на
ищцата по договора е било 212 лв., при което и въз основа на кредитираните
доказателства, дължимото й за процесния период от 2 месеца възлизало на сумата
от 424 лв. /2 х 212 лв./. Видно от съдържанието на представения от ищцата по
делото трудов договор, същият е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ.
Уговорено е било, ищцата да изпълнява при дружеството длъжността „управител
транспорт“, с работно време от 2 часа, при основното месечно трудово
възнаграждение от 212 лв., без допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит при настоящия работодател; с периодичност на изплащане –
месечно. Договорът е подписан само от ищцата, като е отразено, че тя е постъпила
на работа на 08.05.2018 г., когато й била връчена и длъжностна характеристика. Страните
по делото не спорят, че този им договор е действал през процесния период 01.06.2019
г. - 29.02.2020 г. В писмо с изх. № 19029897/
17.04.2019 г. от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”, Дирекция
„Инспекция по труда“- Кюстендил; изпратено до ищцата по повод нейна жалба се
сочи, че е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство при
ответното дружество и при „ДМ Интернационал“ ООД – Кюстендил с ЕИК
*********. Установено било, че към момента на
проверките, ищцата е в трудови правоотношения с двете фирми, като не били
представени разчетно – платежни ведомости или други платежни документи, от
които да е видно изплащането на уговореното й по трудови договори
възнаграждение за периода януари – март 2019 г., за което на дружествата били
дадени задължителни предписания. С авизо за издадено преводно нареждане за
кредитен превод с уник.рег. № OB61106190022555/11.06.2019 г. от „Банка ДСК“ ЕАД; на ищцата е преведена
сумата от 960 лв. от Р. В. К., за която сума се сочи, че е за работни заплати
от двете горецитирани дружества за периода януари – март 2019 г. На името на
ищцата е издадено удостоверение за професионална компетентност за автомобилен
превоз на товари № 20567/03.08.2016 г. от ИААА, съгласно Регламент /ЕО/ № 1071/2009
г. на ЕПС от 21.10.2009 г. за установяване на общи правила относно условията,
които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен
превозвач. Видно от справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране на
името на ищцата, с дата 29.06.2020 г.; през периода януари – май 2020 г. тя е
била осигурявана от ответника при осигурителен доход от 211,25 лв.; както и при
същия доход и от „**; както и от още две дружества, съответно за периодите
януари-март и април-май 2020 г., при по-ниски осигурителни доходи.
По искане на ответника, на ищцата се зададоха въпроси по реда на чл.176 ал.1 и 2 от ГПК, за което тя се яви лично в открито съдебно
заседание. Ищцата отговори, че работното й място се намира в гр. Хасково, като
за 2 часа работно време, тя нямало как да ходи до гр. Кюстендил, а и не й била
връчена трудова характеристика, че трябва да работи на адреса на работодателя.
Работела от дома си в гр. Хасково, а не с други служители. Ищцата притежавала
квалификация на длъжностно лице, което задължително трябва да фигурира в
персонала на фирмите, извършващи транспортна дейност, като изготвяла всички
документи, които били изискани от нея по електронен път, дистанционно. Тя не
познавала управителя на дружеството и не знаела, как се казва той.
Упълномощеното от него лице било Р. К., когото тя също не познавала лично, но
той й възлагал задачи от името на работодателя /документи, свързани с НОИ и
НАП/ и тя комуникирала единствено с него, като изпълнявала задачите в срок.
Работното време на ищцата било 2 часа и длъжността й била по-скоро
консултантска, не й била връчвана длъжностна характеристика и не й било
вменявано да изготвя справки и отчети за дейността на дружеството. Не й било
възлагано също да знае, колко автомобила и шофьора по трудов договор има
дружеството, и тя не била наясно с това. До момента, в който започнали
затрудненията в изплащането на трудовото й възнаграждение, ответникът нямал
претенции, защо ищцата работи дистанционно.
По искане на ищцата, по
делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение
съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е проверило
материалите по делото, счетоводната документация на ответника и осигурителната
сметка на ищцата. Сочи, че ответникът притежавал валиден международен лиценз за
превоз на товари, в който ищцата фигурирала като ръководител на транспортна
дейност /лице с професионална компетентност/. Експертизата сочи, че между
страните по делото сключен бил цитираният по-горе трудов договор №
001/08.05.2018 г., който обаче откривала в два варианта на съдържанието му. В
счетоводната документация на ответника, договорът бил с основно месечно
възнаграждение на ищцата от 140 лв., но същият не бил подписан от страните по
него. Същият бил регистриран в ТД на НАП от работодателя, съгласно подадено
уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, като в т.11 от същото било посочено, че
трудовото възнаграждение е в посочения размер. Справката за прието уведомление
била с изх. № от 10.05.2018 г., неподписана от лицето. Вторият вариант на
трудовия договор бил приложеният по делото и коментиран по-горе. Според
различното съдържание на този договор за размера на основната работна заплата,
вещото лице изготвя заключението си в два варианта. Според основно месечно
възнаграждение на ищцата от 140 лв., за исковия период 01.06.2019 г. -
29.02.2020 г. общо дължимата сума за трудово възнаграждение възлизала на
1 222,14 лв. бруто и 871,36 лв. нето; а при възнаграждение от 212 лв.
месечно за същия период – на 1 851,27 лв. бруто и 1 437,66 лв. нето.
И при двете страни по делото нямало данни за заплащането на процесните трудови
възнаграждения, както в брой, така и по банков път. Вещото лице е отчело, че в
периода 31.07. - 09.08.2019 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност. Относно по-ниския размер на основното трудово
възнаграждение от 140 лв., сочи, че то е било начислено ежемесечно във
ведомостите за работна заплата през процесния период. Следвало да има сключено
допълнително споразумение към трудовия договор за актуализиране на този размер,
според размера на минималната работна заплата за страната ни за 2020 г.,
възлизаща на 610 лв. или за 2 часа работно време – 152,20 лв. Експертизата
сочи, че към процесния трудов договор била приложена длъжностна характеристика,
утвърдена с подпис и печат на работодателя, но неподписана от ищцата, като по
регламентираните в нея основни длъжностни задължения нямало подписани и
изготвени документи от ищцата. При разпита си в открито съдебно заседание,
вещото лице сочи, че към този трудов договор нямало подписвани допълнителни
споразумения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание
чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При преценка на основателността на този иск, преди всичко
следва да се посочи, че съдът следва да обсъжда възраженията на ответника,
направени в законоустановения за това срок, а именно – в рамките на срока за
отговор на исковата молба, а не по-късно с допълнителното му писмено становище
по делото, съдържащо и множество нови такива, наведени за пръв път в
производството. В този смисъл, не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства, отговорите на ищцата по реда на чл.176 ал.1 и 2 от ГПК и
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период от
време 01.06.2019 г. - 29.02.2020 г. страните са били в трудово правоотношение,
по повод сключения помежду им трудов договор. Ищцата е изпълнявала при
ответното дружество длъжността „управител транспорт“, с работно време от 2
часа. В трудовия им договор не е изрично уговорено мястото й на работа, при
което съдът кредитира отговорите на ищцата на поставените й от ответника
въпроси, че уговорката е била, тя да работи дистанционно и от дома си в гр.
Хасково, за което ответникът нямал възражения, докато не се появил спорът им по
неизплатените й трудови възнаграждения. На липсата на такива възражения сочи и
обстоятелството, установено от заключението на вещото лице, че за процесния
период ответникът е начислил по ведомост ежемесечно трудово възнаграждение в
размер на 140 лв. за положения от ищцата труд, изпълнявайки задължението си по
чл.128 т.1 от КТ. Това обстоятелство опровергава и възраженията му, че на
ищцата не се следвало трудово възнаграждение, т.к. тя не се явявала на работа
по седалището му в гр. Кюстендил и т.к. не изпълнявала никое от вменените й по
длъжностна характеристика задължения. На поставените й въпроси, ищцата
отговори, че не й е била връчена трудова характеристика, че трябва да работи на
адреса на работодателя и не й било вменявано да изготвя справки и отчети за
дейността на дружеството; изготвяла всички документи, които били изискани от
нея по електронен път, дистанционно; упълномощеното от ответника лице Р.К. й
възлагало задачи от името на работодателя /документи, свързани с НОИ и НАП/,
като изпълнявала задачите в срок. Същевременно, въпреки изричните указания на
съда с определението по чл.140 от ГПК, ответникът не се възползва от
предоставената му възможност, според
отговорите на въпросите от ищцата – да представи при необходимост и
допълнителни писмени доказатества по делото; както и от допуснатото събиране на гласни доказателства по делото, по негово искане; както и не
представи писмени доказателства за съдържанието на длъжностната характеристика
на ищцата, надлежно връчена й. Последиците от това му процесуално бездействие
следва да са в негова тежест, както и от неизпълнението на задължението му по
чл.62 ал.6 от КТ – при сключването на
трудовия договор работодателят да запознае работника или служителя с трудовите
задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. Ето защо, съдът приема, че през процесния период от време ищцата е
изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, при което и на основание
чл.128 т.2, вр. чл.245 от КТ, за този период й се дължи уговореното трудово
възнаграждение. Относно размера на това възнаграждение и предвид гореизложените
съображения на съда за ответните възражения, които ще коментира – следва да се
приеме, че спор между страните по делото няма. В отговора на исковата молба
ответникът изрично признава ищцовата теза, че уговореното месечно трудово
възнаграждение между страните е в размер именно на 212 лв. Признанието на това
обстоятелство не може да бъде оттеглено, по аргумент на по-силното основание от
чл.237 ал.4 от ГПК. Този размер на възнаграждението се установява и от
представения от ищцата екземпляр от трудовия й договор, както и от втория
вариант на заключението на вещото лице. Съдът не кредитира първия вариант на
това заключение, при което изчисленията са правени при основно месечно трудово
възнаграждение от 140 лв., доколкото се основава на находящ се при ответника
неподписан от никоя от страните екземпляр от трудовия договор. Същевременно, на
ищцата от ответника е бил предаден екземпляр от трудов договор, макар и
неподписан от него, а само от нея, с основно месечно трудово възнаграждение от
212 лв. Вещото лице не е открило, нито се твърди да има, подписвани допълнителни
споразумения към договора. Най-сетне, относно факта на съществуването на процесното
трудово правоотношение между страните по делото със съответното му съдържание,
в т.ч. с уговорен размер на трудовото възнаграждение на ищцата в размер именно
на 212 лв. месечно, е формирана сила на пресъдено нещо, по силата на влязлото в
сила на 10.10.2019 г. съдебно решение, с
което ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от
424 лв. /2 х 212 лв./, представляваща неизплатено й трудово възнаграждение за предходния на настоящия период от два месеца -
01.04.–31.05.2019 г. По делото нито се спори, нито се опроверга от ответника с
каквито и да било доказателства - обстоятелството, че за процесния период
ищцата не е получила трудовото си възнаграждение. Това се установи и от
назначената по делото експертиза. Според втория вариант на заключението й,
който съдът кредитира, предвид гореизложеното – за исковия период 01.06.2019 г.
- 29.02.2020 г. общо дължимата сума за трудово възнаграждение на ищцата от
ответника, при възнаграждение от 212 лв. месечно, възлиза на 1 851,27 лв.
бруто и 1 437,66 лв. нето. Ищцата претендира трудовото си възнаграждение в
брутен размер, от който при изплащането му следва да се направят съответните
удръжки. Вещото лице е отчело, че в периода 31.07.-09.08.2019 г. ищцата е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Ето защо, ответникът следва
да бъде осъден за заплати на ищцата сумата в брутен размер от 1 851,27
лв., със законната лихва от датата на предявяване на иска 05.03.2020 г. до
окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния предявен размер от 1 908
лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска /чл.78 ал.1 от ГПК/, а именно в размер на 533,65 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/, а
именно в размер на 18,43 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково – държавна такса по уважения иск в размер на 74,05 лв. /чл.78 ал.6 от ГПК/; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й
– и държавна такса от още 5 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Еуромелос"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул.
„Гърлянски черешарник" № 52, представлявано от управителя С. Н., със
съдебен адрес ***, адв. М. К.; ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Ж. с ЕГН ********** ***; сумата
от 1 851,27 лева, представляваща дължимо и
неизплатено й брутно трудово възнаграждение за периода 01.06.2019 г. -
29.02.2020 г. по сключен помежду им трудов договор № 001/08.05.2018 г.; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 05.03.2020 г. до окончателното изплащане; както и
направените по делото разноски от 533,65
лева; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 1 908
лева; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.К.Ж. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"Еуромелос" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 18,43 лева за деловодни
разноски.
ОСЪЖДА "Еуромелос" ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Хасково сумата от 74,05 лева за
държавна такса по уважения иск; както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от още 5 лева.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 13.07.2020
г.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.