РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Перник, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №43 от 10.10.2024 г., постановено по гр. д. № 173/2024 г. по описа на
Районен съд – гр. Трън, съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ********* срещу Ц. М. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. Средец №11, сумата от 3 037,97 (три хиляди
тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки) лева, за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, от която сума: главница в
размер на 2715,44 (две хиляди седемстотин и петнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки) лева, за периода от 10.09.2019г. до 10.01.2022г. и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 322,53 (триста двадесет и два лева и петдесет и три
стотинки) лева, начислена за периода от 21.11.2019г. до 09.03.2022г., както и лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 05.09.2022 г. по ч. гр.д.№ 44134/2022 г. по описа на СРС, 35 състав.
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по
отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Срещу решението на първоинстанционния съд в срок е постъпила въззивна жалба
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, в която се излагат подробни съображения,
1
въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че процесният имот се инкасира
при условията на чл.23 ал.1 т.3 от ОУ за потребление на ВиК услуги за питейно-
битови нужди. Допълнително навежда, че във връзка с противоепидемични
предписания за исковия период са били валидни предписания за преустановяване на
посещенията по домовете на гражданите от служители на дружеството. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД, с
искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът Ц. М.
С., ЕГН ********** му процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 05.09.2022 г. по ч. гр.д.№ 44134/2022 г. по описа на СРС, 35 състав. С
обжалваното решение РС-Трън е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че
ищецът по делото не е доказал реалното потребление на ВиК услуги от ответника в
процесния имот за исковия период, възлизащо на претендираната сума.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със ЗРВКУ, при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/обн. ДВ бр. 88 от 08.10.2004 г. /, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
2
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ВиК
оператора. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на ВиК оператора потребител на
ВиК услуги може да бъде и наемател на имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на "ВиК" услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или
в изпълнение на концесионен договор. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004
г. новите потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. С § 3 от ПЗР на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е предвидено, че с влизане на наредбата в законна сила
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на
оператора, се определят с общите условия за получаване на ВиК услугите и се
конкретизират с договорите за предоставяне на същите. Съобразно разпоредбата на чл.
11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/ одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги стават част от договорните отношения между страните "ex lege", в едномесечен
срок от публикуването им.
ОС-Перник намира, че правилно районният съд е приел, че процесният имот с
абонатен № *** е собственост на ответника по жалбата, който извод се подкрепя и от
заявеното изрично признание на ответника в проведеното на 19.09.2024 г. открито
съдебно заседание пред първоинстанционния съд. На фона на горното и доколкото се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот, то същият се явява
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона.
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът е длъжен да докаже наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, както и реално
извършена доставка на водоснабдителните и канализационните услуги, включително и
по отделните компоненти.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на
индивидуалния водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него
неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно -датата на отчитането и отчетните
данни на индивидуалните водомери. В тази връзка правилно първоинстанционният съд
е приел, че представените от ищеца по делото копия от карнети, удостоверяващи
доставката на питейна вода за периода, не носят подпис на потребител. Съгласно чл.
23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като
3
се посочват трите имена и адресът на свидетеля. Съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера,
и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на
чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на
свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне
на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или
повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно отклонение,
начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл.
25, ал. 2 от Общите условия. В тази връзка правилно съдът е приел, че по делото не се
твърди и липсват и доказателства за заявен от потребителя отказ за осигуряване на
достъп до монтирания в жилището водомер, което да е обусловило отчитането на
количеството питейна вода по реда на чл. 49 от ОУ.
Възражението на ответника, че ищцовото дружество не е доказало реално
извършена доставка на водоснабдителните и канализационните услуги в процесния
имот е основателно. При правилно разпределена от първоинстанционния съд
доказателствена тежест по повод така отправеното възражение настоящият съдебен
състав се солидаризира с извода на решаващия орган относно недоказаността на обема
на предоставените услуги. Както от заключението по приетата пред районния съд СТЕ,
така и при изслушването на вещото лице, проведено пред въззивния съд по реда на
чл.267 ал.2 ГПК, е видно, че за целия обжалван период не е доказано реално отчитане
на потребената в имота питейна вода. В карнетите няма отразена причина за
неосигурен достъп, а на същите липсва подпис на потребител, като водоснабдителното
дружество не е доказало по делото каква е била методологията при отчитане на
посочените количества. Видно от заключенията по СТЕ и ССчЕ и обяснения на вещите
лица, в дружеството няма съставен протокол по чл. 24, ал. 4 ОУ при отказ или
неосигуряване на достъп от потребителя повече от една година.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
Предвид на съвпадането на правните изводи настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Ответникът по въззивната жалба не е поискал присъждане на разноски за
производството пред настоящата инстанция, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №43 от 10.10.2024 г., постановено по гр. д. №
173/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Трън.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5