Решение по дело №63/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262953
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20213110100063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262953/14.12.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Районен съд - Варна, 10-и състав, на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  Пламен Танев

 

                   при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 63 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е образувано по предявена искова молба от „Б. Д.“ АД, ЕИК *, срещу Ю.А.И., с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 9538,78 лв. – главница по сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г., сумата от 1351,44 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2019г. до 05.01.2021г., сумата от 82,23 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 05.01.2021г., както и сумата от 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимото.

      Твърди се в исковата молба следното: С Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г., сключен между „Б. Д.“ АД и ответника, банката е предоставила на последния кредит в размер на 12 000,00 лв. Кредитът е усвоен, чрез разплащателна сметка на 06.03.2018г. Договорен бил 84 месечен срок за издължаване. Поето е задължение за заплащане на преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 5.95 % годишно. Кредитът бил обезпечен. Ответникът е погасил всички вноски с падеж до 15.10.2019г. Частично е заплатена вноската за м. ноември 2019г. Поради допусната забава банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Към датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение по 14 месечни вноски. Посочено е, че исковата молба има покана на характер на изпълнение, като с нея ответникът се уведомява и за настъпване на предсрочната изискуемост.

                  В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител. Сочи се, че исковете са допустими, но неоснователни. Не се оспорва наличието на сключен договор за кредит за сумата то 12000,00 лв. Оспорва се получаването на сумата от ответника. Лицето не е уведомявано за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. Не е посочено каква сума е заплатена от ответника.

                 С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                   Безспорно е между страните, а и от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление се установява, че на 02.03.2018г. между „Б.Д.“ ЕАД и Ю.А.И. е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 12 000,00 лв. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 84 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка. Договорът е подписан от ответника, а подписът не е оспорен в производството.

                  Към Договора за кредит са представени и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Погасителния план и ГПР. Приложен е и списък с такси по кредити за текущо потребление, като е посочена сума от 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит.

                 Съдът е допуснал извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: „Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г. и движението по разплащателна сметка с номер BG76STSA 9300 0022 5393 14, с титуляр Ю.А.И., на дата 06.03.2018г. е заверена сметката със сумата от 12 000,00 лв. и след това с нея се е разпоредил титулярът, с което цялата сума по кредита е била усвоена. Извършвани са плащания и тегления в брой от сметката. С последното плащане на 15.11.2019г. е погасена частично договорната лихва по задължението в размер на 27,20 лв. с падеж от 15.11.2019г. и остатъкът от неплатена договорна лихва се равнява на 19,70 лв., като след тази дата няма извършени плащания по кредита. Към момента на изготвяне на експертизата задължението по кредита е общо 11 092,46 лв., от които – 9538,78 лв. главница, 1351,45 лв. договорна лихва, 82,23 лв. – наказателна лихва и 120,00 лв. такса изискуемост. Просрочените главници се равняват на 1499,32 лв. за периода от 16.11.2019г. до 05.01.2021г. Непадежиралата главница е в размер на 8039,46 лв. Просрочените договорни лихви са в размер на 1351,45 лв. за периода от 16.11.2019г. до 05.01.2021г.

                 Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                 В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление с ответника, както и настъпването на изискуемост на задължението, изпълнението си по договора и размера на задължението.

                 В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение по сключения договор за кредит за текущо потребление, както и всички направени правоизключващи възражения.

                 Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че претендира сумите по делото въз основа на валидно сключено договорно правоотношение с лицето Ю.А.И.. Установи се, че страните са сключили Договор за кредит за текущо потребление на 02.03.2018г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 12 000,00 лв. Уговорен бил срок за издължаване на кредита от 84 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка. Договорът е подписан от ответника, а подписът не е оспорен в производството.

                 При постановяване на своето решение, съдът следва да кредитира представеното по делото заключение по ССЧЕ, като професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, от което се установи, че на дата 06.03.2018г. е заверена сметката на ответника със сумата от 12 000,00 лв. и след това с нея се е разпоредил титулярът, с което цялата сума по кредита е била усвоена. Извършвани са плащания и тегления в брой от сметката.

                  С последното плащане на 15.11.2019г. е погасена частично договорната лихва по задължението в размер на 27,20 лв. с падеж от 15.11.2019г. и остатъкът от неплатена договорна лихва се равнява на 19,70 лв., като след тази дата няма извършени плащания по кредита. Към момента на изготвяне на експертизата задължението по кредита е общо 11 092,46 лв., от които – 9538,78 лв. главница, 1351,45 лв. договорна лихва, 82,23 лв. – наказателна лихва и 120,00 лв. такса изискуемост. Просрочените главници се равняват на 1499,32 лв. за периода от 16.11.2019г. до 05.01.2021г. Непадежиралата главница е в размер на 8039,46 лв. Просрочените договорни лихви са в размер на 1351,45 лв. за периода от 16.11.2019г. до 05.01.2021г.

                  Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочените по – горе суми.

           С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването.

          Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба. В този случай моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.

         На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.

           Следователно предявените искове, освен иска за заплащане на такса изискуемост, се явяват основателни.

                  Искът за сумата от 120,00 лв., представляваща такса изискуемост, се явява неоснователен, поради нарушение на чл. 10 ЗПК, който урежда, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

                  По разноските:

                  Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в размер на 1222,24 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

 

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и управление ***, следните суми, дължими по сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г., в размер на:

-          9538,78 лв., представляваща главница по  Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,

-          1351,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.10.2019г. до 05.01.2021г., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г.,

-            82,23 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 05.01.2021г., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г.

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, срещу Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от 120,00 лв., представляваща сторени разходи за изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018г., между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, и Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, поради неоснователност.  

 

                ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, сумата от 1222,24 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................