Мотиви
към присъда № 14/06.03.2017 г. по НОХД № 247 по описа за 2015 г. на ВОС
Варненският
окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимите:
-
Т.И.М. ***, за извършено от нея престъпление от общ характер,
наказуемо по
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК за това, че на 27.12.2012 г. в гр. Варна при условията на
продължавано престъпление в съучастие като извършител с Е.А.Г. /помагач/
използвала платежен инструмент – дебитна карта Maestro № 676068*********07,
издадена от „Общинска банка“ АД и данни за платежен инструмент – ПИН код, и
извършила успешна транзакция в размер на 400 лв. и два броя неуспешни
транзакции без съгласието на титуляра Я.Р.И., като
деянието не представлява по-тежко престъпление и
- Е.А.Г. ***, за извършено от нея престъпление от общ характер,
наказуемо по
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.4 от НК за това, че на 27.12.2012 г. в гр. Варна при условията на
продължавано престъпление в съучастие като помагач на Т.И.М. /извършител/
помогнала на последната да използва платежен инструмент – дебитна карта Maestro
№ 676068*********07, издадена от „Общинска банка“ АД и данни за платежен
инструмент – ПИН код и да извърши успешна транзакция в размер на 400 лв. и два
броя неуспешни транзакции без съгласието на титуляра Я.Р.И.,
като деянието не представлява по-тежко престъпление.
В
пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП счита, че от
доказателствата по делото по безспорен начин се установява фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че
вината на подсъдимите е безспорно доказана и моли съда да признае и двете
подсъдими за виновни по възведеното им обвинение, като предлага да им бъдат
наложени наказания лишаване от свобода на всяка една от тях в рамките на около
средния размер, предвиден от законодателя, като така определените им наказания
бъдат изтърпяни ефективно. Предира
и за налагане на глоба на всяка от подсъдимите в двойния размер на отнетата
сума.
Адв.Т.,
защитник на подс.Е.Г. счита, че обвинението така,
както е квалифицирано от ВОП по отношение на подс.Г.
е обективно и субективно несъставомерно. Твърди и, че
по делото липсват каквито и да са доказателства, които да обосноват и да
докажат авторство от страна на подс.Е.Г. в качеството
ѝ на помагач по възведеното обвинение. Заявява, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е описан начина на
извършване на престъплението и действията, които подсъдимата Г. е извършила, за
да може тези й действия да се квалифицират като умишлено улесняване
извършването на престъплението от подс.Т.И. чрез
помагане на последната да използва платежен инструмент и данни за платежен
инструмент при условията на продължавано престъпление.
Според адв.Т. по делото няма данни подс.
Г. да контактува по време на извършване на транзакциите с другото подсъдимо
лице, както и да е спомогнала с извършването на каквито и да е действия,
съвети, разяснения, обещания да се даде помощ за деянието, отстраняване на
спънки и набавяне на средства или по друг начин след извършване на транзакцията
така, както държавното обвинение е приело.
По
отношение показанията на свид. П., Т.
и Н.
твърди, че е недопустимо свидетели да извършват преглед на записите, изпратени
от ЦКБ, тъй като това не представлява доказателствен
способ, предвиден в НПК. Отделно от това свидетелските показания на
свидетелите, дадени на досъдебното производство
и в съдебно следствие по отношение на обстоятелството, че те са преглеждали
снимките по делото са без каквато и да е правна стойност, тъй като те не могат
да бъдат приобщени по делото като годни доказателства, тъй като на първо място
не е извършено по предвидения ред по смисъла на чл.169 и чл.172 от НПК –
разпознаване и на второ място представляват нарушение на принципа на
непосредствеността, заложен от законодателя в нормата на чл.18 от НПК.
По
отношение изготвената по делото видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на етап ДП изразява становище, че същата е в коренно противоречие с
тази, която същото вещо лице изготвило и представило в хода на съдебното производство,
което според адв.Т. разкрива по категоричен и
безспорен начин лична заинтересованост и предубеденост на вещото лице. Защитникът моли да не бъде ценено по същество
заключението на вещото лице от ДП, тъй като то се основава на негодно събрани доказателствени източници и доказателствени
материали по делото, а имено извършеното в нарушение на разпоредбите на НПК
приобщаване и прилагане към материалите по досъдебното
производство на записа от ЦКБ, послужил за изготвянето на тази
лицево-идентификационна и видео-техническа експертиза на етап ДП.
Пледира да
се не кредитира заключението на в.л., изготвено във фаза съдебно следствие, тъй
като то изцяло противоречи на цялата методика за извършване на лицево-идентична
фотопортретна експертиза, тъй като в тази експертиза
обект на изследване са фотоснимките, а не самите подсъдими лица на живо – нещо,
което в.л. е извършил, което според защитника доказва явна предубеденост на
в.л. като служител на МВР. Твърди, че извършеното не съответства на методиката
и вещото лице не посочило какъв вариант и кой сравнителен метод е използвал за
изготвяне на своето заключение. - дали налагане на снимки, съпоставяне на
снимки, използване на координатни мрежи за количествена и качествена оценка.
Защитникът
заявява, че подсъдимата Г. е невиновна и на основание чл.304 от НПК предира за нейното оправдаване по възведеното обвинение.
Адв.Б.,
защитник на подс.Т.М. твърди, че разпитаните
полицейски служители са предубедени, тъй като са работили във връзка с
установяването на престъплението и са пряко заинтересовани от неговия
положителен изход - внасяне на обвинителен акт,
респ. осъдителна присъда, поради което показанията им не следва да бъдат
ценени. Заявява, че изпратеният в хода на ДП запис от камерата на банкомата, от
който е изтеглена сумата следва да бъде изключен от доказателствената
съвкупност, т.к. не е събран по предвидения от НПК ред, а заключението на в.л.
не следва да се кредитира, тъй като експертът е предубеден.
Твърди, че
за инкриминираната дата подс.Т.М. има алиби - на
27.12 тя е изпълнила предписанието на лекаря с печат не само на д-р Веселинка
Попова, но е изпълнено с печат на частна аптека в гр. Шумен. Твърди, че от
приложените по делото документи се установява, че Т.М. на тази дата е била в гр. Шумен, била е преглеждана от съответния
лекар, посочен в рецептурната бланка.
Обстоятелствата, че подс.М. не е била на въпросната
дата в гр.Варна, а на близо 100 км отдалечена, като е имала здравословни
проблеми, според адв.Б., водят до извода, че
обвинението спрямо подс.М. не е доказано по безспорен
и категоричен начин, поради което и пледира на основание чл.304 от НПК същата
да бъде призната за невиновна.
Подсъдимата
М. заявява, че разбира в какво е обвинена и не се признава за виновна, като
дава обяснения по обвинението. Заявява, че на инкриминираната дата е била в
гр.Шумен на гости на приятели и не е била в гр.Варна. В последната си дума
заявява, че няма какво да каже.
Подсъдимата
Г. заявява, че разбира в какво е обвинена, но не е извършила престъпление.
Обяснения по обвинението не дава. В последната си дума заявява, поддържа
казаното от защитника си, и че не се чувства виновна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2012 г. през деня подс.Т.М.
била в гр.Шумен на гости на свои приятели – свидетелите Е.И. и Н.Я.. На този
ден домакините традиционно колели прасе и събирали роднини и приятели на
празненство.
Ранния следобяд на подс.М.
й станало лошо, прокървила и свид.Е.И.
заедно с съпруга на М. я откарали до поликлиниката в гр.Шумен на преглед.
Прегледът бил извършен от д-р Веселинка Попова-Янева, която
попълнила амбулаторен лист и рецептурна бланка с
предписаните медикаменти. Лекарствата били закупени от намиращата се в сградата
аптека.
След това подс.М., свид.Е.И.
и съпругът на подс.М. се върнали в жилището на
домакините, а подсъдимата със семейството си отпътувала за гр.Варна.
На 27.12.2012 г. около 17.40 часа свид.Я.И.
се качила автобус № 148 от спирката на МОЛ Варна, посока центъра на града. В
автобуса свидетелката седнала на една от последните седалки. Докато пътувала, И.
държала дамската си чанта на коленете си, придържайки я с ръце. Чантата й била
голяма, закопчаваща се с цип. По време на пътуването свид.И.
извадила от дамската си чанта портфейла си, за да заплати билета за пътуването.
След което прибрала портфейла си отново в
чантата, закопчала ципа и я приближила към тялото си, като през цялото
време чантата била пред очите й.
На спирката на Община Варна, където свид.И.
щяла да слезе от автобуса имало много хора. При слизането си усетила бутане с
хората от спирката, които се опитвали да се качат и с други, които пък се
опитвали да слязат от автобуса. Било „пиков” час, когато гражданите се прибират
от работните си места и свидетелката не отдала особено значение на бутането.
Направили й впечатление три жени с мургав цвят на кожата, които се движели
много плътно една до друга. Те буквално я изблъскали, но тя си помислила, че
причината за това е, че времето е кишаво и жените си гледат в краката.
След като слязла от автобуса, свид.И. ***,
движейки се по бул. "Осми Приморски полк". На кръстовището на двете
улици тя влязла в два магазина, в които нямало много хора. След това отишла до
офис, находящ се на ул."Цар Асен” № 1, където
работел приятелят й. Там й се наложило да извади портмонето си и тогава
установила, че то липсва. В него свид. И. имала лична карта СУМПС, дебитна
карта към „Общинска банка” АД и бележката с ПИН-кода за картата, както и
парична сума в размер на 80 лева.
Междувременно подсъдимите М. и Г. се снабдили по неустановен
начин с картата на свид. И. и ПИН-кода към нея. Двете се отправили бързо към
банкомат на „ЦКБ” АД - София с № 01052025, находящ се
на бул. "Съборни" 40 в гр.Варна. Този банкомат бил снабден с
видеокамера. Подс. М. взела в ръка бележката с
ПИН-кода за картата, а подс. Г. застанала до нея, за
да я прикрива и да наблюдава за идващи хора. Въвеждайки данните за ПИН-кода на
картата на свид. И., в 18:26ч. подс. М. изтеглила
сумата от 400 лв., и опитала още два пъти - в 18:27ч. да изтегли пари, но
транзакциите били неуспешни. След това двете подсъдими се отдалечили в
неизвестна посока.
След като установила липсата на портмонето си, пострадалата
позвънила в банката, за да бъде блокирана картата й, но това било след като
двете обвиняеми вече били изтеглили парите. На следващия ден - 28.12.2012 г.
пострадалата установила, че от картата й е извършена неразрешена транзакция и
подала жалба в I РПУ на ОД на МВР - Варна.
Извършването
на оперативно издирвателни мероприятия по подадената
жалба били възложени на оперативен работник към Първо ПУ – ОД на МВР Варна,
свид. С.К.П.. Тя изискала и получила запис относно извършените транзакции на
27.12.2012 г. с дебитна карта 676068*******07, издадена от „Общинска банка” ЕАД,
с титуляр Я.Р.И. на банкомат на „ЦКБ” АД - София № 01052025 с адрес: гр.Варна,
бул."Съборни" 40.
В
началото на 2013 г. свид.П. разгледала получените
снимкови файлове и повикала колегите си свид.И.Д.Т. и
свид.С.Н.Н., за да им
покаже снимките. Това, което предварително им била казала било че става въпрос
за две момичета без да им казва имената.
Свид.Т.,
която работела дълги години /до края на 2007 г./ в Криминална полиция, „Улична
престъпност”, т. нар. „Джебчийска група” и през този
период се занимавала с лица от съответния контингент, познавала голяма част от
тях, дори била създала електронна база данни за този контингент, в която имало
лични данни на лицата, техни снимки и др. характеризираща ги информация. Когато
прегледала снимките, свидетелката Т. разпознала във жената стояща на заден план
подс.Е.Г.. Жената, която била в близък план към
камерата оприличила на подс.Т.М., като не била
абсолютно сигурна. И двете жени й били познати от работата й с лица проявени по
линия джебчийски кражби.
Когато свид.Н. бил
повикан от колежката му П. да види снимките и ги разгледал, той веднага посочил
имената на двете снимани жени, подс.Т.М. била на
предна позиция, а подс.Е.Г. била зад нея. Н. също
работел като полицейски служител /оперативен работник/ в Първо РУП от дълги
години и многократно се бил срещал с двете подсъдими. Той дори бил водил
преписки срещу подс.Г. и знаел, че двете са в
роднински връзки и са от една група от Игнатиево от общо пет жени, като
„излизат” по три, в различни комбинации по между си.
На
19.02.2013 г. с постановление на прокурор при ВОП било образувано ДП срещу
неизвестен извършител за престъпления по чл.249, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1
от НК.
В хода на ДП били иззети
образци за сравнително изследване от подсъдимите и била назначена съдебно -
техническа и лицево идентификационна експертиза. В изготвеното заключение,
вещото лице е посочило, че е установено сходство в лицевата конфигурация на
заснетите лица и това на Е.А.Г. и Т.И.М.. По отношение на Г. вещото лице
посочило, че на две от снимките най-вероятно е заснета именно тя.
Бил
иззет допълнителен материал за сравнително изследване, за назначаване на
допълнителна техническа и лицево-идентификационна експертиза, но Г. и М.
отказали да представят годни образци за сравнително изследване.
В съд.заседание на 15.01.2016 г. след
прочитане заключението по видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
от ДП /л.70-86/, в.л. И. е заявило, че поддържа заключението си частично – по
отношение подс.Е.Г.. По отношение подс.Т.М.
обаче в.л. променя заключението си като заявява, че след като неколкократно я е видял в съдебната сграда вече счита, че
лицето заснето на предоставените файлове е именно подс.М..
Съдът е предоставил на в.л. възможност да обективира
в писмена форма промяната в изводите си.
На 20.01.2016 г. в.л. И. е изпълнил това си задължение,
депозирайки писменото си становище в деловодството на НО на ВОС.
С определение, постановено в съд.заседание на 15.01.2016 г.
съдът е изискал от „ЦКБ” АД – София, Дирекция Сигурност запис от охранителна
камера на банкомат на банката с номер 52025 и адрес гр.Варна бул. „Съборни” №
40, Болница „Св.Клементина” от 27.12.2012 г. за
интервала 18.20 – 18.30 часа. В същото съдебно заседание съдът е допуснал
изготвянето а лицево идентификационна експертиза със задача в.л. да отговори на
въпросите дали върху оптичният носител, изпратен от „ЦКБ” АД в хода на
съдебното следствие има изображения на подсъдимите Г. и М., като е задължил
последните да дадат нови образци за сравнително изследване – снимки.
От „ЦКБ” АД – София, Дирекция Сигурност е изпратен диск /оптичен
носител/, съдържащ запис от охранителна камера, на банкомат на банката с номер
52025 и адрес гр.Варна бул. „Съборни” № 40, Болница „Св.Клементина”
от 27.12.2012 г.
На 20.01.2016 г. този диск е предаден на в.л. за изготвяне на
заключение.
На същата дата двете подсъдими са дали пред в.л. сравнителни
образци.
На 29.02.2016 в.л. е предало заключението си в деловодството на
НО на ВОС. Съгласно заключението на в.л. резултатът от проведеното изследване
позволява да се направи извод, че заснетите лица са Е.Г. и Т.М..
Заключението е изслушвано в с.з. на 04.10.2016 г., като
експертът е отговорил на всички поставени от страните въпроси.
Изпратеният о „ЦКБ” АД – София диск е предявен на страните и с
помощта на техническо средство записаните файлове са възпроизведени чрез проектор в съдебната зала в с.з. на 11.03.2016 г.
Същото е сторено и с оптичния носител,
приложен на лист 87 от ДП. С помощта на техническо средство записаните файлове
са възпроизведени чрез проектор в съдебната зала в
същото с.з. /11.03.2016 г./.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства - обяснения на подс.М.,
свидетелски показания, заключението на лицево
идентификационна експертиза, справки
за съдимост и други.
С гореописаните деяния подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 27.12.2012 г. в гр.Варна
при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с подс.Е.Г. /помагач/ използвала платежен инструмент –
дебитна карта Maestro № 676068*********07,
издадена от „Общинска банка“ АД и данни за платежен инструмент – ПИН код, и
извършила успешна транзакция в размер на 400 лв. и два броя неуспешни
транзакции без съгласието на титуляра Я.Р.И., като
деянието не представлява по-тежко престъпление.
С гореописаните деяния подс.Е.Г. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, тъй като на 27.12.2012 г. в гр.
Варна при условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач на подс.Т.М. /извършител/ помогнала на последната да използва
платежен инструмент – дебитна карта Maestro
№ 676068*********07, издадена от „Общинска банка“ АД и данни за платежен
инструмент – ПИН код и да извърши успешна транзакция в размер на 400 лв. и два
броя неуспешни транзакции без съгласието на титуляра Я.Р.И.,
като деянието не представлява по-тежко престъпление.
Съображенията
на съда, за да достигне до този извод са следните:
Изпълнителното
деяние по чл.249, ал.1 от НК е извършено с действия – при условията на продължавано престъпление подсъдимата М., като
извършител, подпомогната от подс.Г. използвали
платежен инструмент - дебитна карта без съгласието на титуляра
й – свид.Я.И.. Двете подсъдими са заснети от камера, точно в момента на извършване на
транзакцията и при опитите за извършване на други две транзакции, като
снимковият материал доказва, че именно подс.М. е
държала картата на свид.И., тя е въвела сумите и
ПИН-кода, а подс.Г. е стояла малко по-назад от М.,
прикривайки действията й от погледи на минаващи
наблизо хора. Двете подсъдими
определено комуникират по между си, като
дори на една от последните снимки видимо се усмихват.
Квалификацията по чл.20, ал.2 от НК за подс.М. се установява от действията й - тя е взела пряко участие в самото изпълнително деяние,
представляващо извършване на
транзакция и два опита за извършване на други две транзакции.
По отношение на подс.Г.
квалификацията във връзка с чл.20, ал.4 от НК се установява от поведението й
- заемането на такава позиция около
банкомата, при която с тялото си, доколкото това е възможно, да прикрива
действията, извършвани от подс.М. и оглеждайки се по
посока улицата да наблюдава за приближаващи се граждани. За това и нейната
отговорност, в рамките на безспорно установената общност на умисъла,
съответства на съучастие в качеството на помагач.
От субективна
страна деянието е извършено от двете подсъдими при форма на вината пряк умисъл, като те са съзнавали общественоопасния
му характер и е целяли настъпването на противоправния резултат.
Субекти на престъплението са вменяеми,
пълнолетни осъждани физически лица.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
направи правния извод, че в случая е налице довършено деяние, при което успешно
е била извършена транзакция на 400 лева, като след това на два пъти е започнало
изпълнение отново на същото умишлено престъпление, но тези опити са останали
недовършени по независещи от волята на подсъдимите причини.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се
определя от обстоятелството, че се касае за неколкократни
деяния, извършени през кратък период от време, при сходна фактическа обстановка
и еднородност на умисъла.
При тези данни и наличните доказателствени
източници, които ги установяват, съставът на съда намира, че от всички
възражения на защитниците са основателни само две от оплакванията за допуснати
процесуални нарушения:
1.
Вещественото доказателство -
технически носител на информация – CD-R „EMTEC”,
приложено на л.87 от ДП, съдържащ файлове, записани от охранителната камера
монтирана на АТМ устройство е събрано преди образуването на наказателното
производство, и не е приобщено към доказателствения
материал по предвидения от НПК ред.
2.
Този запис е бил предмет на
видео-техническа и лицево идентификационна експертиза в хода на вече образуваното
ДП. Като в.л. го е прегледало, извлякло е съответен снимков материал и е дало
своето заключение, ведно със съответен коментар по поставените въпроси. В
последствие поради промяна заключението на в.л., същото е представило в писмен
вид ново становище по част от поставените въпроси.
С оглед обстоятелството, че оптичният носител не е приобщен
в хода на образуваното ДП по предвидения от НПК ред, съдът го изключи от
доказателствената съвкупност върху която изгради изводите си.
Предвид това и с оглед обстоятелството, че обект на
изследване от в.л. в хода на ДП е била информацията от така събрания диск, то
съдът не кредитира заключението на в.л., изготвено в хода на ДП, както и
допълнително депозираното му в писмена форма становище по заключението.
Но дори и така според състава на съда пак са налице
достатъчно доказателства, установяващи съставомерните
факти:
Неоснователни са възраженията на защитниците срещу
свидетелските показания от полицейските служители П., Т. и Н., които са
разпитани от съда. За тези свидетели не съществува забраната по чл.118, ал.2 от НПК, тъй като не са взели участие в разследването. Същите разказват за
собствените си визуални възприятия на снимковия материал от охранителната
камера на банкоматното устройство. Обстоятелството,
че са с дългогодишен опит в работата с криминалния контингент от района на
гр.Варна по никакъв начин не може да доведе до извод за наличие на някаква
предубеденост у свидетелите. А да се твърди заинтересованост от постановяване
на осъдителна присъда е несериозно. Съдът даде вяра на показанията на тези
свидетели, тъй като счете, че същите са логични и последователни. Различията
между показанията на свидетелите не са съществени и са относно незначителни
моменти в хронологията на развилите се събития. Тези различия съдът отдаде на
изминалия значителен период от време от случилото се до разпита им в с.з.
Като веществено доказателство по делото, в хода на съдебното
следствие е приобщен оптичен носител, съдържащ
запис от охранителна камера, на банкомат на „ЦКБ” АД с номер 52025 и адрес
гр.Варна бул. „Съборни” № 40, Болница „Св.Клементина”
от инкриминираната дата - 27.12.2012 г. Носителят
на информация е предявен на страните, като с
помощта на техническо средство записаните файлове са възпроизведени чрез проектор в съдебната зала в с.з.
Съгласно заключението на в.л., изготвило в хода на съдебното
следствие лицево идентификационна експертиза на снимковия материал, предоставен от „ЦКБ” АД са заснети
двете подсъдими. От заключението на вещото лице става ясно, че заснетите лица на
файловете от камерата, имат достатъчно
характеризиращи признаци на външността им, позволяващи
идентификацията.
Не са налице нарушения на законови изисквания, относими към изготвянето на лицево идентификационната
експертиза. Вещото лице е отговорило на поставените с протоколното определение
въпроси без да изляза от предмета на
експертизата.
Неоснователно
е твърдението на защитника на подс.Г., че
заключението на вещото лице не съответства на методиката и че вещото лице не е
посочило какъв вариант и кой сравнителен метод е използвал за изготвяне на
своето заключение - дали налагане на снимки, съпоставяне на снимки, използване
на координатни мрежи за количествена и качествена оценка. Напротив - от
заключението става ясно /описани са подробно/ какви методи вещото лице е
използвало, а и съдебно заседание вещото лице е дало разяснение относно
използвания софтуер и извършваните съпоставки.
Действително,
както посочи защитата експертизата не е източник на доказателства в
наказателния процес, чрез нейното заключение се прави извод от едни известни
факти за други неизвестни факти в процеса. Така, съпоставяйки доказателствата,
изхождащи от свидетелите П., Т. и Н., че са видяли на
снимковия материал от камерата на банкоматното устройство
лицата, в чертите на които са разпознали именно подсъдимите, със заключението
на експерта, съдът направи извод за авторството, тъй като от извършената
проверка на твърденията на тримата свидетели по технически път – чрез
изготвената експертиза в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен
начин се установи самоличността на лицата заснети от камерата по време на
транзакцията.
Неправилно е и застъпеното от защитника на подс.М. твърдение, че липсват доказателства за размера на
изтеглената сума, напротив такива са налични на л.92 от ДП, където е приложено
писмо от Общинска банка АД, от което е видно, че за периода 18.00 ч – 24.00
часа на 27.12.2012 г. от дебитната карта на свид.Я.И.
в 18.26 ч. е извършена успешна транзакция, а в 18.27 ч - две неуспешни. Отделно
от това тази информация е записана и от камерата на банкоматното
устройство – на всеки кадър е посочено действието, което е заснела камерата и
въведената сума, респ. получена сума. Отделно от това тези обстоятелства се
установяват и от показанията на свид.Я.И., които като
обективни и последователни съдът кредитира.
По отношение свидетелите Е.И. и Н.Я.: безспорно е, че същите
са в много близки отношения с подсъдимите – роднини на Е.Г. и приятели с Т.М. и
нейното семейство, както и със семейството на свекър й. До този извод съдът
стигна като съобрази не само заявеното от двамата свидетели за наличието на
такива близки отношения, но и предвид обстоятелството, че подс.М.
и нейните роднини често посещават дома на свидетелите и обратно, включително и
по празници, които обичайно се празнуват семейно или в близък приятелски кръг.
Свидетелите Е.И. и Н.Я. твърдят, че подс.М.,
заедно с мъжа й и детето й пристигнали на Бъдни вечер в дома й в гр.Шумен и си
тръгнали една на втори януари. Твърдят също така, че на 27 декември традиционно
заклали прасе и организирали празнична почерпка на близки и приятели, като там
присъствали М., мъжът й и детето им. През деня подс.М.
се оплакала от болки в корема и слабините, като прокървила,
поради което свидетелката, заедно с мъжа на М. я закарали с кола до болницата
за преглед. След прегледа купили лекарствата и се прибрали в дома на
свидетелката, където вече имало пристигнали гости, а подсъдимата си легнала и
само от време на време ставала и отивала в стаята при гостите.
Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели отчасти
– по отношение обстоятелствата, че на 27 декември подс.М.
заедно със семейството си е била в гр.Шумен и в следобедните часове й е бил
извършен преглед от гинеколог, който й издал рецепта. В тази им част
показанията им са подкрепени от писмени доказателства – амбулаторен лист за
извършен преглед, попълнена рецептурна бланка, извадка
от електронен регистър от 27.12.2012 г. и извлечение от амбулаторен журнал,
изпратени от д-р Попова – лекарят, извършил прегледа.
В останалата им част обаче, а именно че след прегледа
подсъдимата се е върнала в дома на свидетелите и си е легнала, съдът не дава
вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са оборени от приобщения
запис от охранителната камера на банкоматното
устройство и заключението на в.л., съгласно което едно от лицата на този запис
с категоричност е именно подс.Т.М..
При съпоставката на фактите от така отбелязаните доказателствени средства и съобразяването на времето дават
достатъчно основание да се приеме, че след като в 15.00 часа подс.М. е била на преглед, тя е имала достатъчно време да
се придвижи от гр.Шумен до гр.Варна и в 18.26 часа да извърши вмененото й
престъпление.
При определяне на наказанията на подсъдимите за извършеното
от тях престъпление съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на
обществената опасност на деянието е висока;
-
степента на обществена опасност на двете подсъдими с оглед данните за личността
на всяка от тях: осъждани
и с недобри характеристични данни. Изложените обстоятелства обуславят извода за
личности с висока степен на обществена опасност.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на двете подсъдими с определяне на наказание лишаване
от свобода, определено между минималния и средния размер на предвидения в
специалната норма.
Определеният размер на тези наказания съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на извършеното престъпление и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на подсъдимите. Освен това съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху подсъдимите и ще им се отнеме
възможността да вършат престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът наложи наказанието глоба в двойният размер на
изтеглената сума.
За да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК съдът намира, че се налага ефективно
изтърпяване на така определените наказания от всяка от подсъдимите, на първо
място с оглед забраната на чл.66, ал.1 от НК и на второ място, за да бъде
достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимите, тъй извършването на
престъплението не представлява инцидентен случай в съзнателния живот на всяка
от подсъдимите.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяването на наказанието от всяка една от
подсъдимите.
Съдът възложи на подсъдимите направените деловодни разноски
в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: