Р Е Ш Е Н И Е
№ 1353
Град Пловдив, 19
юни 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3509 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001616006942-091-001
от 09.08.2018 г., издаден от С.П.П., началник сектор в ТД
Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Д.Г.Д., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 623 от 29.10.2018 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 701 689,68
лева и отказан данъчен кредит в размер на 30 112,70 лева с прилежащи лихви
в размер на 140 194,32 лева.
Според дружеството-жалбоподател
ревизионният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска
се неговата отмяна в обжалваната част и присъждане на направените разноски.
Допълнителни съображения са изложени в депозирани на 03.05.2019 г. писмени
бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно
засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред
горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил.
Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването
на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за
нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616006942-020-001
от 06.10.2016 г., изменена със заповеди за изменение на заповед възлагане на
ревизия № Р-16001616006942-020-002 от 19.01.2017 г., № Р-16001616006942-020-003
от 08.02.2017 г. и № Р-16001616006942-020-004 от 04.09.2017 г. Междувременно,
ревизионното производство е спирано със заповеди № Р-16001616006942-023-001 от
02.12.2016 г., № Р-16001616006942-023-002 от 07.03.2017 г. и № Р-16001616006942-023-003
от 22.11.2017 г. и възобновявано със заповеди № Р-16001616006942-143-001 от 03.01.2017
г., № Р-16001616006942-143-002 от 31.07.2017 г. и № Р-16001616006942-143-003 от
28.03.2018 г. Ревизията обхваща определяне на задължения за данък върху
добавената стойност за периода от 01.03.2016 г. до 31.10.2016 г. Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен
доклад № Р-16001616006942-092-001 от 19.07.2018 г., срещу който няма подадено
възражение. Въз основа
на ревизионния доклад е издаден обжалваният ревизионен акт №
Р-16001616006942-091-001 от 09.08.2018 г.
– предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия, за нейното изменение, както и заповедите за спиране и възобновяване са
издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповеди № РД-09-1400
от 04.10.2016 г. и № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на директора на ТД Пловдив на
НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете по
чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентните органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като
по този начин на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем. От приобщените по делото доказателства се
установява също, че заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение
на заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за спиране и възобновяване на
ревизионното производство, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи.
При ревизията е установено, че през ревизирания период „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД
е извършвало експорт на захарни изделия и санитарни материали, стопанисвало е питейни
заведения и фитнес клуб.
През октомври 2016 г. от дружеството-жалбоподател са издадени 18 фактури с
данъчна основа 2 547 318,18 лева и ставка 0 % ДДС на основание чл.53, ал.1 ЗДДС,
във връзка с чл.7, ал.1, като вътреобщностни доставки (ВОД) за продажба на
различни видове захарни и други хранителни и санитарни изделия до клиент A. Ch.
Kavos Trading LTD, Кипър.
С ИПДПОЗЛ от 31.01.2017 г. (л.1414) от „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД е изискано
представянето на доказателства и писмени обяснения във връзка с декларираните
ВОД. В отговор са представени процесните фактури, транспортни документи (ЧМР),
потвърждения, договор за доставка на стоки с A. Ch. Kavos Trading LTD, банково
извлечение за получени преводи и писмени обяснения, че стоката тръгва от наети
складове в гр. Пловдив, а транспортът е организиран от получателя и е за негова
сметка (л.1422 и сл.).
Изпратено е запитване чрез молба за обмен на информация до администрацията на Република Кипър, като в
получения отговор (л.1709-1716) е посочено, че счетоводителите на дружеството
са представили покупни фактури, продажни фактури, ЧМР, опаковъчни списъци,
потвърждения за доставка на стоки, плащания, сертификати и справки VIES. Твърди
се, че стоките са изпратени от доставчика директно на купувача. Към получения
отговор са приложени копия на фактури за продажба на стока от A. Ch. Kavos
Trading LTD към полското дружество 4TARO S.O.O. на обща стойност 1 314 351,99
евро. Представени са ЧМР за превоз от България до Полша в градовете Варшава,
Бялсток, Ополе и Розалин, издадени от турски превозвачи. Представена е
информация за плащания към ревизираното дружество в размер на 105 476,35 евро,
както следва: на 20.10.2016 г. – 51 476,35 евро, на 10.11.2016 г. – 23 000 евро
и на 02.11.2016 г. – 31 000 евро. Не са представени документи за платен
транспорт.
При тези констатации от ревизиращия екип е направен извод, че стоките не се
доставят до територията на Република Кипър и следователно не е налице ВОД към
кипърското търговско дружество, тъй като стоките са транспортирани до
територията на Полша, като от A. Ch. Kavos Trading LTD са издадени фактури за
продажба на стоките на 4TARO S.O.O.
Изпратено е запитване чрез молба за обмен на информация до данъчната
администрация на Полша, като в получения отговор (л.1731-1740) е посочено, че
изпратената кореспонденция по адреса на седалище на дружеството се е върнала
неполучена и е останала без отговор. За посочения в запитването период – м.10 и
м.11.2016 г. – 4TARO S.O.O. не е декларирало сделки с кипърски контрагент A. Ch.
Kavos Trading LTD и поради липса на контакт и съмнително съществуване
дружеството е дерегистрирано от регистъра на данъкоплатците на ДДС за целите на
вътрешнообщностни сделки, считано от 28.12.2016 г.
При преглед на представените документи органите по приходите са
констатирали, че в потвържденията към фактурите не са посочени точен адрес и
дата на пристигане на стоката по процесните фактури на територията на Република
Кипър, имената на лицата, които са участвали в приемането и предаването на
фактурираните стоки. Липсват също доказателства, че стоките са обложени в
държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им. С оглед на
тези констатации от ревизиращия екип е прието, че мястото на изпълнение на
вътреобщностните доставки е на територията на страната, т.е., процесните
доставки към A. Ch. Kavos Trading LTD по 18-те фактури, подробно изброени в
ревизионния доклад, представляват доставки с място на изпълнение на територията
на страната и са облагаеми. Съответно за тези доставки е приложена ставката по
чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС в размер на 20 % и размерът на данъка е определен по реда
на чл.67, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС, във
връзка с чл.82, ал.1 ЗДДС за ревизирания период е начислен допълнително ДДС общо
в размер на 509 463,63 лева.
При ревизията е установено още, че през м.03, м.04 и м.05.2016 г. от „ИНТТЕРТЕЛ
ЛТД“ ЕООД са издадени 8 фактури с данъчна основа 961 130,25 лева и ставка 0 % ДДС
на основание чл.53, ал.1 ЗДДС, във връзка с чл.7, ал.1, като ВОД за продажба на
различни видове захарни и други хранителни изделия до клиент STEMBO GmbH,
Германия.
С ИПДПОЗЛ от 18.01.2017 г. (л.1066) от „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД е изискано
представянето на доказателства и писмени обяснения във връзка с декларираните
ВОД към този клиент. В отговор са представени процесните фактури, транспортни
документи (ЧМР), потвърждения, договор за доставка на стоки със STEMBO GmbH,
банкови извлечения за получени преводи и писмени обяснения, че стоката тръгва
от наети складове в гр. Пловдив, а транспортът е организиран от получателя и е
за негова сметка (л.1071 и сл.).
Изпратено е запитване чрез молба за обмен на информация до администрацията на Германия, като в получения
отговор (л.1718) са изказани съмнения относно изпълнението на доставките. В
представените документи от STEMBO GmbH
са налични фактури за извършена последваща доставка до Mediate Assistence,
Великобритания, Leonade S.R.L., Италия, 4TARO S.O.O., Полша, и Еwro win GmbH, Германия,
но няма разплащане. Представена е информация, че Еwro win GmbH е неоткриваема, Mediate
Assistence е дерегистриран ретроградно търговец, считано от 01.08.2014 г., а за
Leonade S.R.L. е изпратено запитване за обмен на информация до Италия и в
получения отговор (л.1722) са представени фактури от българските дружества „Ирис
комерс“ ЕООД и „Бул-транспорт“ ЕООД, но не са представени данни за доставки на
стоки от STEMBO GmbH.
При преглед на представените документи органите по приходите са
констатирали, че в потвържденията към фактурите не са посочени точен адрес и
дата на пристигане на стоката на територията на Германия, имената на лицата,
които са участвали в приемането и предаването на фактурираните стоки. Липсват и
доказателства, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали
или е завършил превозът им. Въз основа на тези констатации от ревизиращия екип
е прието, че мястото на изпълнение на вътреобщностните доставки е на
територията на страната, т.е. процесните доставки към контрагент STEMBO GmbH по
8-те фактури, подробно изброени в ревизионния доклад, представляват доставки с
място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми със ставката по
чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС в размер на 20 % и размерът на данъка е определен по реда
на чл.67, ал.1 ЗДДС. Затова при ревизията на основание чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС,
във връзка с чл.82, ал.1 ЗДДС за ревизирания период на дружеството-жалбоподател
е начислен допълнително ДДС общо в размер на 192 226,05 лева.
Органите по приходите са установили също, че през ревизирания период
дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 3116,98 лева по 2 фактури за доставка на мебели, издадени от „МЕРИ-2“
ЕООД.
На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, в хода на която са
представени документи и писмени обяснения от представляващия „МЕРИ-2“ ЕООД,
според които доставките са разплатени в брой, а транспортът е за сметка на
получателя (л.4586). Констатирано е, че не са представени доказателства за
собствени или наети активи, приемо-предаване на стоките, наети лица на трудов
договор и счетоводни регистри, че в информационните масиви на НАП няма данни за
назначени лица по трудови правоотношения.
С ИПДПОЗЛ от 31.01.2017 г. (л.1414) от „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД е изискано
представянето на доказателства и писмени обяснения относно доставките по двете
фактури, издадени от „МЕРИ-2“ ЕООД. В представените писмени обяснения е
посочено, че предмет на доставка са материали за направа на мебели ЛПД, кант,
фазер, стъкло и др., мебелите са изработени от „МАРС 65“ ЕООД и са продадени на
„ГОЛДЪН ШЕЪР“ АД, а транспортирането е извършено от „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД, но не
са представени документи в подкрепа на твърденията (л.1422).
След анализ на събраните доказателства органите по приходите са направили
извод, че и двете страни не са представили документи за реалното изпълнение на
доставките по двете фактури, издадени от „МЕРИ-2“ ЕООД, поради което и на
основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и във връзка с чл.6, ал.1 и чл.70,
ал.5 ЗДДС, на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 3116,98 лева.
През месец май 2016 г. дружеството-жалбоподател е упражнило също право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 7966,56 лева по фактура № **********
от 19.05.2016 г., с предмет – бисквити, шоколадови вафли, кексчета и др.,
издадена от „КАПРИ 2006“ ЕООД.
На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, в хода на която от „КАПРИ
2006“ ЕООД са представени копие на фактура, хронологичен дневник на сметка 411
Клиенти, банково извлечение за извършено плащане, ЕАД за внос от Турция на
захарни изделия, ЧМР и писмени обяснения, че стоките са с произход Турция и че
транспортирането на стоките е за сметка на „КАПРИ 2006“ ЕООД, извършено от „СТЕА-96“
ЕООД (л.4603 и сл.). Според ревизиращия екип не са представени доказателства за
собствени или наети активи, приемо-предаване на стоки, наети лица на трудов
договор и счетоводни регистри на сметка 304 Стоки. Освен това, налице са
несъответствия в количествата на стоките по митническа декларация и продадените
на „ИНТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД, а в международната товарителница от 16.05.2016 г. за
извършен транспорт е посочено, че стоката е натоварена в Република Турция с
превозвач „СТЕА-96“ ЕООД, а за получател върху копие от товарителницата е
поставен мокър печат на „КАПРИ 2006“ ЕООД.
В отговор на изисканите от ревизиращия екип документи и писмени обяснения от
представляващия „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД са представени писмени обяснения, че
предмет на доставка са захарни изделия, които са съхранявани в склад в гр. Пловдив,
ул. „Георги Трингов“ № 10, че транспортирането е извършено от „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“
ЕООД по товарителници № 877533 и № 164367 от 19.05.2016 г., пътен лист № 151091
от 19.05.2016 г. за автомобил „Ивеко-Дейли“ с рег. № СМ5951АМ и водач Андреан
Тенев (л.1422).
След анализ на събраните доказателства органите по приходите са достигнали
до извод, че и двете страни не са представили документи за реалното и
изпълнение на доставката по фактурата, издадена от „КАПРИ 2006“ ЕООД, поради
което и на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и във връзка с чл.6,
ал.1 и чл.70, ал.5 ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 7966,56 лева.
При ревизията е установено, че „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 10 827,16 лева по фактура № 81423
от 10.03.2016 г., издадена от „УИНДИ-2“ ЕООД, с предмет – санитарно-хигиенни и
почистващи материали.
На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, в хода на която от „УИНДИ-2“
ЕООД са представени копие на фактурата, приемо-предавателен протокол от
10.03.2016 г., фактури от предходни доставчици
и писмено обяснение, че между двете дружества е сключен договор на
28.04.2015 г., че плащането е по банков път и че транспортът е за сметка на „ИНТТЕРТЕЛ
ЛТД“ ЕООД (л.4661 и сл.), но не са представени доказателства в подкрепа на писмените
обяснения.
В отговор на изисканите от ревизиращия екип документи и писмени обяснения
от представляващия „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД са представени фактура, приемо-предавателен
протокол, пътен лист от 10.03.2016 г., 2 бр. товарителници и писмени обяснения,
че предмет на доставка са санитарни материали – памперси, тоалетна хартия и
почистващи препарати, и че транспортирането е извършено от ревизираното лице
(л.1422).
След анализ на събраните доказателства органите по приходите са достигнали
до извода, че и двете страни не са представили документи за реалното изпълнение
на доставката по фактурата, издадена от „УИНДИ-2“ ЕООД, поради което и на
основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и във връзка с чл.6, ал.1 и чл.70,
ал.5 ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 10 827,16 лева.
„ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД е упражнило
също право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8202 лева по 16 фактури,
издадени от „ГАПКО“ ЕООД, с предмет – опаковъчни услуги.
На дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, в хода на която от „ГАПКО“
ЕООД са представени само договор и копия на 16 фактури (л.4560 и сл.), но не са
представени данни за собствени или наети активи, приемо-предаване на стоки за
опаковане, наети лица на трудов договор и счетоводни регистри. Установено е, че
в информационните масиви на НАП има назначени две лица по трудово
правоотношение на длъжност пакетировач.
В отговор на изисканите от ревизиращия екип документи и писмени обяснения
от представляващия „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД са представени писмени обяснения, че
предмет на доставка са опаковъчни услуги във връзка с осъществени доставки за
износ и вътреобщностните доставки, че услугите са извършени в с. Браниполе,
местност Чаирите (л.1422). Констатирано е, че не са предоставени документи за
закупени и предадени опаковъчни материали за извършване на услугата, както изисква
сключения между дружествата договор.
След анализ на събраните доказателства органите по приходите са достигнали
до извода, че и двете страни не са представили документи за реалното изпълнение
на доставките на услуги по фактурите, издадени от „ГАПКО“ ЕООД, поради което и
на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и във връзка с чл.9 и чл.70,
ал.5 ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 8202 лева.
В хода на
съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза,
от чието заключение се установява, че счетоводството на дружеството-жалбоподател
е водено редовно по отношение на взетите стопански операции по процесните
фактури, по които е начислен допълнително ДДС. Вещото лице е извършило обвръзка
на всяка една от процесните доставки, по които е начислен ДДС, като в табличен
вид са описани количеството стока, издадените фактури за продажба, МПС, с които
са извършени ВОД и с които стоките са транспортирани извън територията на
страната. Проследено е извършеното разплащане и неговото счетоводно отразяване,
като е констатирано плащане чрез прихващане, салда към 31.12.2016 г. – вземане
от A. Ch. Kavos Trading LTD в размер на 1 775 188,24 лв. и вземане от
STEMBO GmbH в размер на 294 466,64 лв. Представен е в табличен вид
стоковият поток при жалбоподателя въз основа на движението по сметка 303 Стоки,
като според вещото лице сметката е заведена количествено и стойностно за
ревизирания период, въведената номенклатура на стоките, обаче, е обобщена
(групирана по видове стоки) и не отговаря на номенклатурата на закупените стоки
от доставчиците, изписана във фактурите, като при продажбата стоките са
изписани както документално (по издадените фактури и инвойси), така и
счетоводно отново в обобщен вид.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с
това заключение не се доказват основните спорни въпроси по делото –
осъществяването на процесните ВОД с посочените от „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД
получатели STEMBO GmbH и A. Ch. Kavos Trading LTD, съответно осъществяването на
доставките на стоки и услуги по процесните фактури, издадени от „МЕРИ-2“ ЕООД,
„КАПРИ 2006“ ЕООД, „УИНДИ-2“ ЕООД и „ГАПКО“ ЕООД, който е основният спорен
въпрос по делото и който не може да бъде доказан със заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, защото осчетоводяването на процесните фактури не
е достатъчно основание да се признае ставка 0 % за ВОД или да се признае
правото на данъчен кредит.
Констатациите
на вещото лице съвпадат напълно с констатациите на органите по приходите и не
установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните
задължения на дружеството. В този смисъл съдът намира, че със заключението на
вещото лице единствено се потвърждават правилността на констатациите и изводите
на органите по приходите, чиято обоснованост и правилност не е разколебана от
никое от събраните по делото доказателства.
При тези
факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
Съгласно
чл.7, ал.1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка, а съгласно чл.53, ал.1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са
вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни
доставки по чл.38, ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
Или иначе казано, за да е налице ВОД, следва да са налице следните условия –
доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по
ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират или превозват до
друга държава членка; възмездност на доставката.
Съгласно чл.45,
ал.1 ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за
доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага
с документ за доставката – фактура, в която, когато получателят е регистриран
за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по
ДДС на получателя, и документи, доказващи изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Съгласно
чл.45, т.2, б.“а” и б.„б” ППЗДДС документите, които доказват, че стоката е
изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, зависят от
това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Когато стоката се
превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка,
какъвто е настоящият случай, като документи, доказващи изпращането и
транспортирането на стоката, се приемат транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото
потвърждение се посочва дата и място на получаване, вид и количество
на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.
Когато транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова
сметка, пристигането на стоката на територията на друга държава членка се
доказва с транспортен документ, който удостоверява, че стоките са получени.
Следователно, писменото потвърждение на получателя или на упълномощено от него
лице се приема като доказателство, че е извършена ВОД, само когато превозът на
стоките е задължение на получателя им. За да изпълни тази функция, писменото
потвърждение следва да бъде съставено съгласно изискванията на чл.45, т.2, б.“а”
ППЗДДС, в сила от 29.01.2016 г. Писмен документ, съдържащ изискуемата
информация, има доказателствена стойност, независимо от това по какъв начин е
изпратен – по факса, по електронен път или по друг начин, който е обичаен за
търговската кореспонденция.
От своя
страна, чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (КДМАПС) указва, че товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а чл.6,
т.1 КДМАПС указва какви данни трябва да съдържа товарителницата (ЧМР): а)
мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и
адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и
мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното
наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки -
тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите, особената им маркировка
и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на
стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни
разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на
сключването на договора до доставянето им); й) необходимите инструкции за
митническите формалности и други такива; к) указание, че превозът, въпреки
всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
В настоящия
случай от дружеството-жалбоподател се твърди, че превозът е за сметка на
получателя, както е уговорено в представените по делото договори за
покупко-продажба, сключени със STEMBO GmbH и „A. Ch. Kavos Trading LTD (л.1122
и л.1424). Въпреки това за процесните ВОД са представени както международни
товарителници, така и писмени потвърждения за получаване на стоките.
Кумулирането на алтернативно изискуемите от закона доказателства, обаче, не
създава по-голяма сигурност и гаранция за реалното изпълнение на доставките към
получатели от други държави членки.
В качеството
ѝ на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборима
презумпция) получаването на стоката от превозвача, товарителницата не
представлява доказателство за прехвърляне на собствеността от доставчика
„ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД към получателите на стоката – STEMBO GmbH или A. Ch. Kavos
Trading LTD. От представените по делото международни товарителници не може да
бъде установено по безспорен начин получаването на стоките. Във всички
товарителници, с които би следвало да се доказва извършен транспорт до A. Ch. Kavos
Trading LTD, Кипър, е посочено място на разтоварване Полша, различни адреси във
Варшава, Бялсток, Ополе и Розалин: “02-822, Warszawa, Poland 21 Polezcki” (л.1432,
л.1437, л.1477, л.1497, л.1512), “05-832, Rozalin, Poland 18 Kostowiec” (л.1442,
л.1462, л.1472, л.1492, л.1507), “15-102, Bialystok, Poland 5 Wojska Polskiego” (л.1447, л.1457, л.1482, л.1502, л.1517) и “49-310, Opole, Poland 20 Workers” (л.1452,
л.1467, л.1487). По идентичен начин стои въпросът и с международните
товарителници, съпътстващи доставките до STEMBO GmbH, Германия, в които се сочи,
че стоката е разтоварена на адрес „14053, Canelli, Italy Via Massimo D`Azeglio 33” (л.1161-1162, л.1167-1168, л.1176, л.1179-1180, л.1184-1185,
л.1196), „Grossebeeren str 2-6 12057, Berlin, DE“ (л.1154-1155,
л.1173-1174, л.1190-1191). Отделно от това, от доказателствата по делото се
установява, че няма данни посочените в последните товарителници МПС с рег. № W-MC 4578 и 34 ST8514/34RY1465, стоката по които е разтоварена на адрес Grossebeeren str 2-6 12057, Berlin, DE, да са преминавали в процесния период през
ГКПП на България според справката от Агенция Митници (л.4858).
Не водят до
извод в обратната насока и представените потвърждения, доколкото данните в тях съвпадат
с тези в ЧМР. Във всички потвърждения е посочено, че стоката е получена на
адресите от ЧМР. Изводът, че стоката не е получена от сочените в процесните
фактури получатели A. Ch. Kavos Trading LTD и STEMBO GmbH, съвпада с данните и
доказателствата, събрани в хода на извършения международен обмен на информация
с данъчните администрации на Кипър, Полша, Германия и Италия, тъй като A. Ch. Kavos
Trading LTD и STEMBO GmbH са представили доказателства за извършени тристранни
операции, при които те се явяват посредници. Липсват доказателства, обаче, че
стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил
превозът им, съответно Полша, Германия и Италия. Така констатираните и
неопровергани от дружеството-жалбоподател разминавания, несъответствия и липса
на обвързаност между изброените документи водят до единствения възможен извод,
че е нарушени изискванията на системата за ДДС при осъществяване на търговия на
територията на общността.
Още едно
доказателство за липсата на осъществен ВОД са и липсата на част от реквизитите
в ЧМР. Например, липсват име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, превозна
цена и платени такси. Следователно липсата на реквизити означава липса на
установената от закона от форма, което лишава тези частни писмени документи от
тяхната формална доказателствена сила. Следователно с тези частни писмени
документи дружеството-жалбоподател не може да докаже дори предаването на
стоките на превозвача.
Без значение
дали доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД,
следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена собствеността на
стоката от доставчика на получателя, като при доставките на територията на
страната това доказване се извършва съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД, а при ВОД – с
доказване, че стоката е достигнала до нейния получател на територията на друга
държава членка. Само от процесните товарителници не се установява получаването
на стоките от посочените в процесните фактури получатели, а други доказателства
не са представени нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното
производство. Т.е., при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да
установи по безспорен начин, че стоките са достигнали до местоназначението си в
Кипър и в Германия, такива доказателства не бяха събрани. Очевидно е, от една
страна, че представените потвърждения не удостоверяват получаване (пристигане)
на стоката на територията на друга държава членка, а представените ЧМР не
съдържат всички реквизити. Всички тези обстоятелства подкрепят извода на
органите по приходите, че не се установява стоката в съответното ЧМР да е
транспортирана до територията на друга държава членка и да е пристигнала в
другата държава.
Съгласно т.42
от решение на Съда на ЕС по дело С-409/04, терминът „изпратен(и)“, употребен в чл.28а,
§ 3, ал.1 и чл.28в, б.“а“, ал.1 от Шеста директива, следва да се тълкуват в
смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и
освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато
правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът
докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че
вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически
територията на държавата-членка на доставката. Т.е., кумулативно се изисква не
само изпращане на стоката, но и установяване факта на нейното получаване, което
в настоящия случай не е доказано.
Същото
разрешение съществува и в т.31 от решението на Съда на ЕС по дело С-273/11,
според която освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става
приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя и
продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.
В тежест на
доставчика е да представи безспорни доказателства, установяващи, че доставената
от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е
доставена на получателя. В практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място
извършването на реална доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства,
както вече се посочи, не са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода
на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.
Що се отнася
до отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от
„МЕРИ-2“ ЕООД, „КАПРИ 2006“ ЕООД, „УИНДИ-2“ ЕООД и „ГАПКО“ ЕООД, следва да се
посочи, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане
на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са
налице законоустановените предпоставки за възникване на материалното право.
Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена
доставка. За преценката, дали е извършена доставка по конкретните фактури, е
необходимо да се изследва, дали е налице предвиденият в чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗДДС правопораждащ юридически факт – прехвърляне на правото на собственост
върху стоката или осъществяването на договорената услуга. В случая, по
издадените, редовно осчетоводени фактури от „МЕРИ-2“ ЕООД, „КАПРИ 2006“ ЕООД и
„УИНДИ-2“ ЕООД не е установено предаването на стоките и прехвърлянето на правото
на собственост.
Във връзка с
доставките от „МЕРИ-2“ ЕООД следва да се посочи, че съгласно дадените обяснения
от жалбоподателя, същите касаят покупка на материали за направата на мебели,
като изработката им е осъществена от „Марс 65“ ЕООД (л.1423) по договор за
изработка от 11.04.2016 г., съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изработи/извърши изработка и сглобяване на мебели: маси, дивани,
комплекти от тях, по проект и материали, предоставени от възложителя, а именно:
дамаска за мебели, плат, кожа, плъзгач, метални крака, мукава, дунапрен, ЛПДЧ,
болтове, гайки, фазер, панти, муфи, МДФ, кантове, стъклени плотове, дръжки,
пирони и др. (л.186). От същата дата е представен приемо-предавателен протокол
№ 1 (л.189), с който възложителят/предаващата страна е предал, а
изпълнителят/приемащата страна е приел следните материали: мебели – части на
стойност 150 613,14 лв., ПДЧ на стойност 28 132,57 лв., дамаски,
плат, кожа на стойност 27 196,68 лв. и консумативи на стойност
15 584,92 лв. Тези материали, обаче, не съответстват на закупените по
процесните фактури от „МЕРИ-2“ ЕООД, доколкото от описите към тях се
установява, че са закупени ЛПД – 78 бр. х 52,95 лв. или общо 4130,10 лв. без
ДДС; кант на метър – 3070 х 0,50 лв. или общо 1535,00 лв. без ДДС; плотове и
гръбчета – 38,1 м х 46,20 лв. или общо 1760,22 лв. без ДДС; стъкло – рязано,
шлайфано – 42 кв.м. х 11,80 лв. или общо 495,60 лв. без ДДС; КР 18 мм – 460
кв.м. х 9,10 лв. или общо 4186 лв. без ДДС; фазер – 18,5 куб.м. х 188 лв. или
общо 3478 лв. без ДДС (л.1564 и 1567). Или иначе казано, твърденията на дружеството-жалбоподател
не се доказват от представените доказателства. Не се доказа и транспортирането
на стоките, предмет на процесните фактури, доколкото в тази връзка не бяха
ангажирани никакви доказателства.
Неточности се
констатира и по фактурираната доставка от „КАПРИ 2006“ ЕООД. Съгласно дадените
от представляващия дружеството-жалбоподател обяснения предмет на доставката са
захарни изделия, закупени с цел търговия извън страната и съхранявани в
стопанисван от дружеството склад под наем в гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ №
10, а лицата, отговорни за тяхното приемане или предаване, са служители на
дружеството – шофьори, общи работници, транспортът е за сметка на дружеството
(л.1423). Представени са в тази връзка пътен лист и 2 бр. товарителници, както
и приемо-предавателен протокол (л.1559-1561). Същевременно в хода на
извършената насрещна проверка на доставчика „КАПРИ 2006“ ЕООД са представени
обяснения, че транспортът е за негова сметка, фактическото предаване на стоките
е извършено в базата на „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД, а превозът е извършен от трето
лице „СТЕА-995“ ООД, приложено е копие на фактура за транспорт (л.4614). Или
иначе казано, не може да бъде безспорно установено поради наличие на взаимно
противоречащи си доказателства къде, по какъв начин и между кои лица е станало
приемо-предаването на стоките по процесната фактура.
От представения
от дружеството-жалбоподател приемо-предавателен протокол също не може да се
установи конкретното лице, което фактически е предало, съответно получило стоката,
тъй като за „предал“ и „приел“ са положени само парафи (л.1559). Такъв протокол
пък се констатира, че нито е представен от дружеството-доставчик, нито се
твърди да е наличен, макар „КАПРИ 2006“ ЕООД да е задължено да разполага, ако
действително беше подписан от негова страна. Въпросният протокол представлява
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила и с който дружеството-жалбоподател цели да установи факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици. В този смисъл истинността му следва да се
преценява с оглед всички останали доказателства по делото, които, както вече се
посочи, са противоречиви и взаимно изключващи се. Следователно този
приемо-предавателен протокол не може да обоснове извод за действително
извършено прехвърляне на право на собственост и за реално осъществена доставка
на стоки.
По отношение
доставките, извършени от „УИНДИ-2“ ЕООД, следва да се посочи, че доколкото те
са с предмет родово определени вещи, правото на собственост върху които
преминава от продавача към купувача с тяхното отделяне, в доказателствена
тежест за жалбоподателя е да установи по безспорен начин отделянето на
процесните стоки и прехвърлянето на правото на собственост. Такива доказателства
обаче не бяха представени нито в съдебното производство, нито са били
представени в хода на ревизията. До извод в обратната насока не води и
представеният приемо-предавателен протокол (л.1555), доколкото в него отново за
„предал“ и „приел“ са положени само парафи и не може да бъдат индивидуализирани
по безспорен начин конкретните лица, които фактически са извършили предаването
и получаването на стоката, и дали тези лица са свързани по някакъв начин с
дружеството-жалбоподател или с неговия доставчик.
Недоказана остана
и последващата реализация на стоките, предмет на процесните фактури, издадени
от доставчиците „МЕРИ-2“ ЕООД, „КАПРИ 2006“ ЕООД и „УИНДИ-2“ ЕООД, доколкото от
страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било доказателства в
тази връзка.
По отношение
на услугите, фактурирани от „ГАПКО“ ЕООД, следва да бъде отбелязано, че не са
представени съпътстващи документи освен договор за услуга от 01.12.2015 г.
(л.4572). Няма категорични доказателства за извършването на спорните опаковъчни
услуги – от страна на дружеството-жалбоподател са представени единствено
процесните фактури и фискални бонове, които не доказват нито един елемент от
изпълнението на договора. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват
наличие на правото на приспадане на данъчен кредит, защото за признаването на
това право не е необходимо да се докаже възникване на облигационно
правоотношение, а следва да се докаже именно изпълнението на поетите задължения
по това облигационно отношение. В настоящия случай не е представено нито едно
такова доказателства. Следователно съвкупната преценка на всички установени
факти налага категоричен и еднозначен извод, че издадените фактури не доказват
реалното осъществяване на услуги от конкретния доставчик.
По аргумент
от чл.68, ал.1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно
публично право на данъчно задълженото лице с насрещен субект приходната
администрация. По общо правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на носителя на
субективното право е да докаже осъществяването на предпоставките за неговото
възникване. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчен документ по
чл.71, т.1 ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да
са реално осъществени и получени (арг. чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС). Това разбиране е
съответно и на практиката на Съда на ЕС в решението от 21.06.2012 г. по
съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението от 06.12.2012 г. по дело
С-285/11, както и на константната практика на Върховния административен съд.
За целите на
ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на
задължението за прехвърляне на право на собственост или за извършване на
услугата (чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.25, ал.1 ЗДДС). Законът обвързва
облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигационно
правоотношение и поемането на задължение за изпълнение на определена престация,
а изпълнението на тази престация като резултат. Без да е извършено
прехвърлянето на право на собственост или без да е извършена услугата данъчно
събитие не съществува. Субект на изпълнението следва да бъде доставчикът.
Осигуряването на изпълнение от друго лице не може да има за последица
възникването на правото на приспадане на данъка. Правилата на доказателствената
тежест налагат съдът да приеме за несъществуващи юридическите факти, за които
страната, черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им, не
проведе главно пълно доказване, както е в настоящия случай.
Липсата на
облагаеми доставки по процесните фактури прави обоснован извода на органите по
приходите, че данъкът по тези фактури е начислен неправомерно, защото е
начислен в нарушение на изискването на закона фактурата да се издава и данъкът
да се начислява само при настъпване на данъчно събитие. Доколкото в настоящия
случай тези императивни изисквания на закона не са спазени, фактурите са
издадени въпреки липсата на реално осъществени доставки, следователно безспорно
е установено наличието на предпоставката на чл.70, ал.5 ЗДДС, за да не се
признае правото на приспадане по процесните фактури. В този смисъл обжалваният
ревизионен акт и в частта на отказан данъчен кредит е правилен и обоснован.
Задължението
за лихви като акцесорно задължение следва съдбата на главното задължение.
Доколкото в настоящия случай е доказано главното задължение, доказано се явява
и задължението за лихви за забава.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция сумата 11 250
лева съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. “Капитан
Райчо“ № 51, представлявано от управителя А.Д.Т., против ревизионен акт № Р-16001616006942-091-001
от 09.08.2018 г., издаден от С.П.П., началник сектор в ТД
Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Д.Г.Д., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 623 от 29.10.2018 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 701 689,68
лева и отказан данъчен кредит в размер на 30 112,70 лева с прилежащи лихви
в размер на 140 194,32 лева.
ОСЪЖДА „ИНТТЕРТЕЛ ЛТД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. “Капитан Райчо“ № 51,
представлявано от управителя А.Д.Т., да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 11 250 лева (единадесет
хиляди двеста петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: