Решение по дело №233/2016 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         04.11.2016г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 31.10.2016г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Б.К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №233 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ, чл.269, ал.2 от КТ, чл.215 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.

Исковете са предявени от Д.И.Д., чрез пълномощника му адв.Т.И. срещу “Е.” АД гр.С.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “Заварчик”. Мястото на работа на ищеца е било “Е.” АД-СМП Г.. За периода от януари 2014г. до септември 2014г. ищецът е бил командирован в Р.С.. Поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №61/03.08.2015г. Ищецът твърди, че не му е изплатено трудово възнаграждение за месеците от февруари до ноември 2014г. и от март до юли 2015г., както и командировъчни за месеците от  януари 2014г. до септември 2014г., както и ваучерите за храта за периода от ноември 2014г. до юни 2015г., както и обезщетението за неспазено предизвестие в размер на една брутна работна заплата. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 441,38лв. представляващи трудово възнаграждение за месец февруари 2014г., и лихва за забава в размер на 99,76лв. за периода от 29.03.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 807,93лв. представляващи трудово възнаграждение за месец март 2014г., и лихва за забава в размер на 175,63лв. за периода от 29.04.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 655,82лв. представляващи трудово възнаграждение за месец април 2014г., и лихва за забава в размер на 137,09лв. за периода от 29.05.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 613,65лв. представляващи трудово възнаграждение за месец май 2014г., и лихва за забава в размер на 122,97лв. за периода от 29.06.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 724,40лв. представляващи трудово възнаграждение за месец юни 2014г., и лихва за забава в размер на 139,11лв. за периода от 29.07.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 119,68лв. представляващи трудово възнаграждение за месец юли 2014г., и лихва за забава в размер на 21,95лв. за периода от 29.08.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 456,82лв. представляващи трудово възнаграждение и платен годишен отпуск за месец август 2014г., и лихва за забава в размер на 79,83лв. за периода от 29.09.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 305,89лв. представляващи трудово възнаграждение за месец септември 2014г., и лихва за забава в размер на 50,89лв. за периода от 29.10.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 154,14лв. представляващи трудово възнаграждение за месец ноември 2014г., и лихва за забава в размер на 23,03лв. за периода от 29.12.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 78,27лв. представляващи трудово възнаграждение за месец март 2015г., и лихва за забава в размер на 9,06лв. за периода от 29.04.2015г. до завеждане на исковата молба; сумата от 158,27лв. представляващи трудово възнаграждение за месец април 2014г., и лихва за забава в размер на 17,00лв. за периода от 29.05.2015г. до завеждане на исковата молба; сумата от 842,09лв. представляващи трудово възнаграждение за месец май 2015г., и лихва за забава в размер на 83,21лв. за периода от 29.06.2015г. до завеждане на исковата молба; сумата от 808,27лв. представляващи трудово възнаграждение за месец юни 2015г., и лихва за забава в размер на 73,11лв. за периода от 29.07.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 2428,61лв. представляващи обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ и трудово възнаграждение за месец юли 2015г., и лихва за забава в размер на 198,73лв. за периода от 29.08.2014г. до завеждане на исковата молба; сумата от 480,00лв. представляваща неизплатени ваучери за храна за периода от месец ноември 2014г. до месец юни 2015г., сумата от общо 5596,72 евро, представляващи дневните командировъчни пари за периода месец януари 2014г. – септември 2014г., и лихва за забава в размер на 1715,81лв. за периода от 01.12.2014г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

 Ответникът не е подал писмен отговор и не е изразил становище по иска. В съдебно заседание не се представлява и не изразява становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на: Заявление относно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 КТ, Заповед №61/03.8.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение, Удостоверение обр. УП-3 с изх.№20/07.09.2015г., 14бр. работни фиша, между страните е имало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работел на длъжността “Заварчик”. Поради несвоевременното изплащане на трудови възнаграждения, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 03.08.2015г.

По отношение на иска за изплащане на трудовите възнаграждения, подробно описани в исковата молба, съдът намира, че при установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /чл.8, ал.2 от КТ/. Следователно в тежест на  работодателя е възникнало задължение да изплати договорено възнаграждение. Фактът на добросъвестното полагане на труд от страна на ищеца не бе оспорен от ответната страна.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице към момента на изготвяне на експертизата ответникът дължи на ищеца суми за трудово възнаграждение, както следва: за месец септември 2014г. – 627,76лв., за месец март 2015г. – 78,27лв., за месец април 2015г. – 8,27лв., за месец май 2015г. – 382,09лв., за месец юни 2015г. – 808,27лв., за месец юли 2015г. - 300,18лв. Върху всяка една от сумите вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава за периода на забавата, които възлизат на, както следва: 109,71лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец септември 2014г., 9,06лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец март 2015г., 0,89лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец април 2015г., 37,75лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец май 2015г., 73,11лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 24,56лв. върху задължението за трудово възнаграждение за месец юли 2015г. Освен това вещото лице е изчислило размера на дължимото, но неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 1709,37лв. брутно възнаграждение и съответно 1538,34лв. – нетно възнаграждение след приспадане на дължимия данък общ доход, както и лихвата за забава на това обезщетение – 125,81лв.

Относно претенцията за ваучери за храна, вещото лице е посочило, че в архива на ответното дружество са загубени ведомостите за изплатените ваучери за храна за месеците януари и февруари 2015г., но вещото лице е виждало тези ведомости при предишни свои проверки по повод предходни експертизи и там е било отразено изплащането на ваучерите за всички работници за месеците януари и февруари 2015г. В случай, че съдът ги приеме за изплатени, то останалите дължими суми за ваучери за храна са за четири месеца по 60,00лв. – 240,00лв., но ако съдът приеме, че не са изплатени, то дължимата сума за ваучери за храна са за 6 месеца по 60,00лв. – 360,00лв.

Според заключението на вещото лице ищецът е бил командирован в Р.С. със Заповед №387/12.12.2012г. Командировката е била прекъсвана за кратки периоди от време с няколко последващи заповеди и е продължила да 03.10.2014г. Вещото лице е изчислило дължимите командировъчни суми съобразно разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като е приело, че командировката е била само прекъсвана, а не прекратявана. Общият размер на дължимите командировъчни възлизала на 2785,36лв. и лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до 17.06.2016г. – 437,91лв.

 Вещото лице не е констатирало плащания по претендираните суми.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на исковете си, като претендира сумите, както следва: сумата от 627,76лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец септември 2014г. и 109,71лв. лихва за забава за периода от 29.10.2014г. до 17.06.2016г.; 78,27лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 9,06лв. лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 8,27лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април 2015г. и 0,89лв. лихва за забава за периода от 29.05.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 382,09лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец май 2015г. и 37,75лв. лихва за забава за периода от 29.06.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 808,27лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец юни 2015г. и 73,11лв. лихва за забава за периода от 29.07.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 300,18лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец юли 2015г. и 24,56лв. лихва за забава за периода от 29.08.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 1538,43лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и 125,82лв. лихва за забава за периода от 29.08.2015г. до 17.06.2016г., сумата от 240,00лв. – ваучери за храна за четири месеца – март, април, май и юни 2015г. по 60,00лв., сумата от 2785,36лв. неплатени командировъчни средства, ведно с лихва за забава в размер на 437,91лв. за периода от 01.12.2014г. до 17.06.2016г., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Съдът е приел така направеното изменение на исковете.

Предвид заключението на вещото лице и предвид липсата на доказателства от страна на ответника за извършени плащания на претендираните суми, съдът намира, че действително ответникът не е изплатил на ищеца дължимите суми за трудови възнаграждения, поради което дължи и лихва за забава. От страна на ответника не бяха направени никакви релевантни възражения, подкрепени с доказателства. Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение и лихва за забава са основателни и следва да бъдат уважени в изменения размер, който съответства на заключението на вещото лице.

По отношение на иска за обезщетение за неспазено предизвестие, съдът намира същия за основателен с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено без да е спазено едномесечното предизвестие и обезщетението не е изплатено, които обстоятелства не се оспорват от ответника. Искът следва да бъде уважен за размера от 1538,43лв. съобразно заключението на вещото лице и изменението на иска, направено от ищеца и прието от съда. Основателен е и искът за лихва за забава върху задължението за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, предвид несвоевременното изплащане на обезщетението.

Ответникът не изпълни разпореждането на съда да представи личното трудово досие на ищеца, но видно от заключението на вещото лице и приложенията към него, ищецът е бил командирован в чужбина, за което ответното дружество му дължи суми за командировъчни съгласно разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Искът следва да бъде уважен за размера от 2785,36лв. съобразно заключението на вещото лице и изменението на иска, направено от ищеца и прието от съда. Основателен е и искът за лихва за забава върху задължението за командировъчни средства, предвид несвоевременното изплащане на обезщетението.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски в размер на 1220,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-Гълъбово на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на общо 303,50лв., както и заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 160,00лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г.М.”, ул.”К.Л.” №*, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П., да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 627,76лв. /шестстотин двадесет и седем лева и 76 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец септември 2014г. и 109,71лв. /сто и девет лева и 71 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.10.2014г. до 17.06.2016г.; сумата от 78,27лв. /седемдесет и осем лева и 27 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец март 2015г. и 9,06лв. /девет лева и 06 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.04.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 8,27лв. /осем лева и 27 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април 2015г. и 0,89лв./89 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.05.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 382,09лв. /триста осемдесет и два лева и 09 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец май 2015г. и 37,75лв. /тридесет и седем лева и 75 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.06.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 808,27лв. /осемстотин и осем лева и 27 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец юни 2015г. и 73,11лв. /седемдесет и три лева и 11 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.07.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 300,18лв. /триста лева и 18 стотинки/ представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец юли 2015г. и 24,56лв./двадесет и четири лева и 56 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.08.2015г. до 17.06.2016г.; сумата от 1538,43лв. /хиляда петстотин тридесет и осем лева и 43 стотинки/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и 125,82лв. /сто двадесет и пет лева и 82 стотинки/ лихва за забава за периода от 29.08.2015г. до 17.06.2016г., сумата от 240,00лв./двеста и четиридесет лева/ – ваучери за храна за четири месеца – март, април, май и юни 2015г., сумата от 2785,36лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 36 стотинки/ неплатени командировъчни средства за командировка в Р.С. в периода 09.01.2013г. – 03.10.2014г., ведно с лихва за забава в размер на 437,91лв. /четиристотин тридесет и седем лева и 91 стотинки/ за периода от 01.12.2014г. до 17.06.2016г., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда  - 20.06.2016г. до окончателното им изплащане, както сумата от 1220,00лв. /хиляда двеста и двадесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г.М.”, ул.”К.Л.” №*, представлявано от Д.П.П. и Б.Д.П., да заплати сумата от общо 463,50лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 50 стотинки/ за държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-Гълъбово.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: