№ 66
гр. Търговище , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор И. Димитров
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Административно
наказателно дело № 20203530200969 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Сити Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище,
представлявано от А.Х.А., против НП № 539935-F563568 от 07.10.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което за нарушение на
чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на дружеството е
наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 3000 лева на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации по
акта, но инвокира оплаквания за извършени процесуални нарушения в хода на
производството и липса на преценка на наказващия орган за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. Предвид на това моли съда да отмени издаденото НП. Жалбата се поддържа от
пълномощник, чрез писмени бележки.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител ст.ю.к. М. Д. счита
издаденото НП за правилно и законосъобразно, като моли съда същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 29.07.2020 г. в 16.00 часа служители на НАП извършили проверка на търговски
обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“
№ 43, стопанисван от „Сити Контрол и Каруош” ЕООД. Проверяващите установили, че в
обекта, в автомат –прахосмукачка на самообслужване /№ 2/, е включен в електрическо
захранване и оборудван с механизъм за приемане на монети, без на него да е монтирано и
1
въведено в експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване
(ФУВАС). В присъствието на проверяващите от управителя на дружеството било
извършено преброяване на наличните в автомата монети и съставен опис на паричните
средства, като се установила сумата от 212 лева. Била извършена справка в системата на
НАП, от която се установило, че на адреса, и въобще в от дружеството към момента на
извършване на справката, няма регистрирани ФУВАС. При така установените факти
проверяващите приели, че „Сити Контрол и Каруош” ЕООД, като задължено лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да монтира,
въведе в експлоатация и регистрира в НАП ФУВАС от датата на започване на дейността си.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол, а на 07.08.2020 г в гр.
Търговище, в присъствието на управителя на дружеството - нарушител, бил съставен АУАН
№ F563568 за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Актът бил връчен на управителя на дружеството, от когото в законоустановения
срок по ЗАНН е постъпило възражение, с което моли нарушението да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приемайки възражението за
неоснователно, административно наказващият орган Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на НАП издал НП № 539935- F563568 от
07.10.2020 г., с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните свидетели и писмените доказателства, приложени към преписката, като на
практика не се оспорва и в жалбата.
При така установеното от фактическа страна съдът прецени следното: Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно на нарушителя.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено. В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 2006 г. предвижда, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или
2
от търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от ЗДДС лице, което извършва продажби на
стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на
услуги по обмен на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС,
като фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ /т. 1/ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се
вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен
носител /т. 2/. Разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ
задължава лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В случая е доказано и
няма спор, че в деня на проверката, служителите на НАП са установили, че в клетка за
измиване № 6 в автомивката, стопанисвана от дружеството - жалбоподател, е бил поставен
автомат-прахосмукачка на самообслужване, включен в електрическо захранване и
оборудван с механизъм за приемане на монети, без на него да е монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване Същият
представлява „автомат на самообслужване" съгласно легалната дефиниция на § 1,т. 12 от ДР
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006, според която „автомат на самообслужване" е устройство,
позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на
самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер. От
приложения към делото опис се установява, че при извършената проверка, в монетника на
автомат - прахосмукачката е установена наличност от 212 лева. Следователно въпросният
автомат е функционирал и посредством същия са били осъществявани продажби на услуга,
без да е имал монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Това обстоятелство се
потвърждава и от писмените обяснения на управителя на дружеството. От показанията на
свидетелите се установи, че към датата на проверката фискални устройства за вграждане в
автомати за самообслужване не са били регистрирани на адреса и въобще от дружеството.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано нарушението на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Посоченото нарушение е осъществено чрез
бездействие и несъмнено то е било налице и към датата на проверката, респ. датата на
установяването му, поради което настоящият състав намира, че пороци в НП във връзка с
определяне датата на нарушението не са допуснати.
Видно от § 11 от ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата е издадена на
основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, следователно Наредбата представлява нормативен
акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. С оглед на това правилно наказващият орган е
приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 185
от ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1“. В процесния случай наказващият орган е наложил е наложил имуществена санкция в
размер на 3000 лева, от което логически следва извода, че според него констатираното
3
нарушение води до неотразяване на приходи. Такава изрична констатация обаче липсва
както в АУАН, така и в НП. Точно обратното - от събраните по делото доказателства
(протоколи за отчетени суми, уведомления за приемане на справки - декларации,
включително писмените обяснения на управителя) се установява, че сумите, постъпващи в
монетниците на автоматите за измиване и автомата прахосмукачка, ежемесечно са били
осчетоводявани като приход от продажби, отразявани са били в дневниците по ДДС и
съответно върху тях е бил начисляван и заплащан данък. Тези доказателствата не са
оспорени от наказващия орган, нито са представени такива, от които да се направи извода,
че нарушението води до неотразяване на приходи. Съдът счита, че при липсата на
категорични доказателства в тази насока, следва да се приеме, че е налице основание за
приложение на изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която разпоредба е и по- благоприятна за
жалбоподателя, тъй като предвижда по - нисък размер на наказанието. Същевременно не се
вменяват нови факти на жалбоподателя, по които той да не се е защитавал в хода на
административнонаказателното производство. Поради това съдът намира, че съобразно изр.
2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следващата се на дружеството имуществена санкция следва да е
в границите, определени от ал. 1 на чл.185 от ЗДДС (от 500лв. до 2000лв.). Преценявайки
размера й, съдът намира, че сумата от 500 лв. е достатъчна за постигане целите на
наказанието, доколкото нарушението е първо и не са констатирани отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосновават санкция в размер над минимума. С оглед
изложените съображения НП следва да бъде изменено, като на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС размерът на имуществената санкция бъде намален от 3000 на 500
лв.
Наказващият орган е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение не е
маловажно и е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът споделя това
становище, като счита, че не са налице обстоятелства, които да обосновават извод за по -
ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Установената
парична наличност в автомата, както и факта, че нарушението е първо, обосновават
минимален размер на санкцията, но не и извод за маловажност на деянието. Последното
засяга данъчната дисциплина и установения ред за отчетност на извършваните продажби,
както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, поради което
не може да се приеме, че деянието обуславя приложение на чл. 28 от ЗАНН.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случая съдът приема, че жалбоподателят „Сити Контрол
и Каруош” ЕООД е извършил соченото административно нарушение и следва да понесе
административно наказание, предвидено по закон. Съдът счита, че потвърждаването на НП
в частта, с която е прието, че „Сити Контрол и Каруош” ЕООД е извършил нарушение по чл.
3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. и му се налага административно наказание за това, е
основание за присъждане на разноски на НАП в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
4
се определя в Наредба на МС по предложение на НБПП. За защитата по дела по ЗАНН
правно приложение намира разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, която предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. В настоящия случай съдът
счита, че следва да определи размер на възнаграждението от 80 лева, тъй като делото не е с
правна и фактическа сложност.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 539935-F563568 от 07.10.2020г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с
което на „Сити Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище, представлявано от А.Х.А., ЕИК
............., за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3000 на 500 лева.
ОСЪЖДА „Сити Контрол и Каруош” ЕООД да заплати на НАП - Варна сумата от
80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5