№ 1499
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110105147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от Община Варна, с
административен адрес гр. Варна, бул. „******************“ №43, представлявана от
И.П. в качеството му на Кмет срещу Д. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Е.Г.
№20А, вх.1, ет.3, ап.9 за приемане за установено по отношение на ответника, че същия
дължи сумата от 1231.47 лева - представляваща дължима главница за извършени
действия по премахване на преместваем обект - модулен павилион за пчелни продукти
с площ от 18.00 кв.м., разположен в имот с идентификатор 10135.1506.35 към ул.
„Б.К.“, гр. Варна, в изпълнение на Заповед на Кмета на район “*“ при Община Варна №
37/31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
– 13.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 108,44 лева
мораторна лихва, от която сумата 55.42 лв., представляваща лихва върху главницата,
начислена за периода 20.01.2019г. до 30.06.2019г., както и сумата от 53.02 лв.,
представляваща лихва върху главницата, начислена за периода 01.07.2019г. до
02.12.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК № 509/04.02.2020г. постановена по гр. дело № 280/2020г. на ВРС, на
осн. чл.57а, ал.9 ЗУТ и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че съобразно административен акт –
разрешение №12/5/22.03.2013г. за поставяне на преместваме обект за срок от
01.04.2013г. – 31.12.2015г., е поставен павилион на позиция №88 по схемата за
преместваеми обекти на територията на район „*“ при Община Варна.Обектът е
премахната на основание заповед № 37/31.01.2018г. на Кмета на Община Варна, която
е връчена - лично на ответника на 31.01.2018г. Фактическото премахване на обекта е
осъществено на 31.07.2018г., за което е съставен протокол №205/31.07.2018г. от
изпълнителя „П.Й.“ ЕООД.Сумата от 1231,47 лева се формира от сумата от 536,43 лева
1
– стойност на разбиване на основа и сумата от 489,80 лева – стойност на натоварване и
извозване на строителни отпадъци, съответно включване на дължимия ДДС от 20%.
Депозиран е отговор от ответника, в който се посочва, че исковете са
допустими, но неоснователни, по основание и размер. Посочва, се че процесната сума
съставлява част от сумата от 92131,98 лева, за която е издадена фактура
№*********/31.07.2018г. от изпълнителя „П.Й.“. Излага възражения, че не е ясно от
кой момент ответника изпада в забава за задължението си заплащане, от където да
произтече задължението му за дължимост на лихва за забава. Възразява, че заповед
№37/31.01.2018г. му е връчена, при което счита, че не е изтекъл срокът й за обжалване.
Не оспорва, че на 24.01.2019г. му е връчена покана за плащане, към която не са били
представени доказателства за сторените разноски. Посочва, че заповед
№32/31.01.2018г. на кмета на район * е изцяло отменена с решение постановено по
адм.дело № 574/2018г. на Адм. съд Варна, в което решение се посочва, че обекта на
ответника няма характер на преместваем обект. При тези съображения счита, че
доколкото павилиона не е подлежал на премахване, то не се дължат и разноските за
тази дейност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е разрешение за поставяне №12/5/22.03.2013г. издадено от
Община Варна, район *, с което се разрешава на ответника да постави премествам
обект за търговия – павилион за пчелен мед и плодове, върху имот общинска
собственост намиращ се н гр. Варна, ул. Б.К. №1, с площ от 18 кв.м., позиция №88, 1-ва
зона, при посочена месечна цена от 135 лева , което разрешение за поставяне е за
периода 01.04.2013г.-31.12.2015г.
Представена по делото е заповед №37/31.01.2018г. на кмета на район * при
община Варна, с която е наредено в срок от 14 дни да бъде премахнат павилион за
пчелни продукти, с площ от 18 кв.м. намиращ се в гр. Варна, ул. Б.К.. Постановено е
принудително изпълнение на действията по премахване на обекта.
Представен по делото е констативен протокол № 28.02.2018г., съставен от
служители на община Варна, в който се посочва, че обекта предмет на премахване
съобразно заповед № 37/31.01.2018г., намиращ се в имот общинска собственост не е
премахната към момента на проверката. В протокола се посочва, че заповедта е
връчена на задълженото лице на 31.01.2018г.
С възлагателно писмо от 15.03.2018г. община Варна е възложила на търговското
дружество „П.Й.“ ЕООД да премахне обекти намиращи се терен общинска
собственост, сред които и обект посочен в заповед №37/31.01.2018г. на кмета на район
* при община Варна.
Изготвен е протокол за установяване завършването и заплащането на натурални
видове строителни и монтажни работи към 31.07.2018г., в който се посочва, че
разходите по отношение изпълнението на заповед №37 за обект павилион за пчелни
продукти №88, 18 кв.м. възлизат на 536,43 лева без вкл. ДДС за дейността по
разбиване на основа, покритие и замазка, като общото количество отпадък е посочено,
че възлиза на 2,81 куб.м. Разходите за натоварване, транспортиране и разтоварване на
2
строителни отпадъци до терен за рекултивация и/или фирма притежаваща разрешение
за дейност с отпадъци от РИОСВ – Варна са изчислени на 489,80 лева без ДДС, за
количество в размер на 16,24 тона.
Представена е по делото фактура № **********/31.07.2018г. с доставчик „П.Й.“
ЕООД и получател община Варна на стойност 92131,98 лева, в която се включва и
дейност по премахване на преместваеми обекти от имоти общинска собственост, сред
които и имот намиращ се на ул. Б.К..
С покана №19000279ВН/22.01.2019г. връчена на 24.01.2019г., ответникът е
уведомен от община Варна, че дължи сумата от 1231,47 лева представляваща разходи
по премахване на обект посочен в Заповед №37/31.01.2018г.
С възражение № 19000279ВН-001ВН/29.01.2019г. депозирано пред община Варна,
ответникът е оспорел размера на сумата от 1231,47 лева, която е поканен да заплати.
Назначена по делото е съдебно – техническа експертиза, заключение по която е
представено от вещото лице Т.О..Експерта осъществява остойностяване на
извършените дейности, като посочва, че за дейността по разбиване на бетонни блокове
с багер –хидрочук при количество от 0,56 кум.метра възлиза на 52,26 лева.Дейността
по разбиване на армирана бетонна настилка с багер-хидрочук възлиза на 183,25 лева,
за натоварване на отпадъците за транспорт в размер на 37,69 лева. По отношение
компонентите превоз и такса смет експерта предлага в заключението си два варианта:
Първи вариант в случай, че генерираният отпадък се извозва до депото в село Въглен –
транспорт в размер на 120 лева и такса смет в размер на 2452,49 лева. При Втори
вариант, в случай, че отпадъка се извозва за депониране в депо „Малка чайка“
разходите за превоз възлизат на 40 лева, а за такса смет в размер на 72 лева. В съдебно
заседание при приемане за заключението експерта посочва, че депо „Малка чайка“ към
настоящия момент е със запълнен капацитет и не функционира, но към момента на
осъществяване на дейността по премахване на обектите и депониране на генерирания
вследствие дейността отпадък, депото е функционирало, като е приемало строителни
отпадъци. В съдебно заседание посочва, че предвид стойността на такса смет на депо
село Въглен, строителния отпадък не е депониран там, като допуска дружеството
изпълнител да е използвало нерегламентирано сметище.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Хипотезата на чл. 57а, ал.9 ЗУТ посочва, че въз основа на влязла в сила заповед по
ал. 3 и протокол за извършени разходи по премахването се издава заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на
ответника по силата на разрешение №12/5/22.03.2013г. издадено от Община Варна,
район * е разрешено да постави премествам обект за търговия, който обект
представлява павилион за пчелен мед и плодове същия разположен върху имот
общинска собственост намиращ се в гр. Варна, ул. „Б.К.“, с площ на обекта от 18 кв.м.,
позиция №88, 1-ва зона, което разрешение за поставяне обхваща периода 01.04.2013г.-
31.12.2015г.Със заповед №37/31.01.2018г. на кмета на район * при Община Варна е
разпоредено от административния орган да бъде премахнат павилион за пчелни
продукти, с площ от 18 кв.м. намиращ се върху общински терен. В мотивите на
заповедта се посочва, че към момента на издаване на административния акт за обекта
3
предмет на същия няма валидно разрешение за поставяне. От доказателствата по
делото не може да бъде направен извод различен от този, до който е достигнал и
административния орган при постановяване на индивидуалния административен акт, а
именно, че разрешението за поставяне на обекта е изтекло на 31.12.2015г. Данни, че е
продължено по надлежния ред разрешението за поставяне на обекта на ответника по
делото не се ангажират. Обектът на ответника към момента на издаване на
№37/31.01.2018г. е обект, който е разположен на общински терен без надлежно
разрешение, поради което като такъв попада в хипотезата на чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ.По
отношение на обектите посочени в ал.1 на чл. 57а ЗУТ, на осн. чл. 57а, ал.3 ЗУТ
съответното длъжностно лице издава заповед за събаряне. По силата на изричната
разпоредба на чл. 217, ал.1, т.11 ЗУТ, заповедите по чл. 57а, ал.3 ЗУТ подлежат на
принудително изпълнение, поради което жалбите и протестите срещу тях не спират
изпълнението на административните актове.
С процесната заповед е дадена възможност на заинтересованата страна –
ответникът в производството по делото да осъществи доброволно изпълнение на
дейността по премахване на обекта, за който няма надлежно разрешение за поставяне
върху терен общинска собственост, като с тази покана единствено се отсрочва
принудителното изпълнение за срока на поканата от 14 дни. Така изложеното води до
извода, че обекта разположен върху общински имот, без разрешение за това подлежи
на премахване било то доброволно, било то при условията на принудително
изпълнение от страна на административния орган издал индивидуалния
административен акт. Доказателства, че ответникът е напрали искане за спиране на
допуснатото по закон принудителното изпълнение, което спиране да се осъществи по
съдебен ред, на осн. чл. 217, ал.2 ЗУТ не се ангажират от последния.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че до негово знание не е доведена
заповед №37/31.01.2018г. на кмета на район * при Община Варна. Видно от
представеният препис от административния акт – л.17(гръб) върху същата е положен
подпис от ответника. Отделно от това факти, че до знанието на същия е доведена тази
заповед преди депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК в съда
могат да бъдат извлечени и от съдържанието на покана от 22.01.2019г., връчена на
ответника на 24.01.2019г., в която изрично се посочва, че процесната сума е дължима
на основание процесния административен акт, с който е постановено обекта намиращ
се върху общински терен да бъде отстранен. Дори и да бъде прието, че на тази по-
късна дата ответникът е узнал за процесната заповед, спрямо посочената от ищеца в
исковата му молба, то и след този момент липсват по делото ангажирани доказателства
за нейното съдебно оспорване по нарочния предвиден в АПК ред, пред компетентния
административен съд. Цитираното в отговора на исковата молба и приложено като
доказателство по делото решение по адм. дело № 574/2018г. на ВРС има за предмет
съвсем различна заповед от индивидуалния административен акт, от който произтича
задължението на страната. Предмет на цитираното дело е не само неотносима заповед,
но и обект, така и адресат нямащи касателство с настоящия правен спор. Решението
постановено по адм. дело № 574/2018г. на Административен съд –Варна не отменя
заповед №37/31.01.2018г. на кмета на район * при община Варна, поради което следва
да бъде прието, че същата е валиден административен кат, влязъл в сила преди
сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Представен е по делото и протокол за извършени разходи от 31.07.2018г., който
протокол е подписан за възложителя от служители на Община Варна и от дружеството
4
изпълнител на принудителното изпълнение по премахване на обекта на ответника –
„П.Й.“ ЕООД. Общият генериран отпадък съобразно този протокол възлиза на 2,81
куб. метра, като стойността по това направление е определена на 536,43 лева без вкл.
ДДС. Дейността по товарене, транспортиране и депониране на строителния отпадък
възлиза на 489,80 лева.
Предявеният иск е оспорен от ответника по размер, поради което следва да бъде
установена действителната стойност на осъществените дейности от ищеца. С оглед да
бъде даден отговор на този въпрос, съдът назначи съдебно – техническа експертиза,
заключение по която бе депозирано от вещото лице Т. О.. Експерта предлага на съда
заключение в два варианта според това дали строителния отпадък, който е реализиран
от СМР по разрушаване на обекта бива депониран в депото намиращо се в село Въглен
или депо „Малка чайка“, като в първият вариант стойността на разходите по
разрушаване, товарене, транспорт и депониране възлизат на 3414,84 лева с вкл. ДДС, а
във втората хипотеза общата стойност се изчислява на 462,25 лева с вкл. ДДС. По
отношение на депо „Малка чайка“ експерта при изслушването си в съдебно заседание
посочи, че макар същото към момента да не функционира, то към момента на
осъществяване на дейностите по премахване на обектите, същото е функционирало,
като е приемало строителни отпадъци за депониране. Няма данни по делото, на което
депо са депонирани реализираните след разрушаване на обекта строителни отпадъци.
Единствено от протокол от 31.07.2018г., който е подписан от дружеството изпълнител
на поръчката от една страна, а от друга от представители на Община
Варна,включително и кмета на район *, като възложител може да бъде изведено, че
строителният отпадък е транспортиран и разтоварен на терен отреден за рекултивация
и/или предаден на дружество притежаващо разрешение за дейност с отпадъци от
РИОСВ – Варна. Макар и да липсват по делото данни, от които да бъде извлечено кой е
този терен или кое е онова дружество притежаващо надлежното разрешение за
депониране на строителни отпадъци, то от съдържанието на протокола, в който са
посочени видовете осъществени дейности следва да бъде прието, че същите реално са
осъществени, така както са зададени от възложителя, без същевременно последния да е
възразил по някой от параметрите на изпълнението и в частност относно дейността по
депониране на строителния отпадък. Посоченото от вещото лице в съдебно заседание
по делото, че предвид по-ниските цени, които са отразени в протокола за осъществена
работа, фирмата изпълнител е депонирала отпадъци на нерегламентирано сметище, не
следва да се кредитира от съда, доколкото същото представялата предположение за
факт, който не може да бъде проверен предвид липсата на доказателства в тази насока.
Следва да бъде прието от съда посоченото от експерта, че ценовата разлика за
депониране на строителен отпадък на депото в село Въглен и тази посочена от
изпълнителя, обуславят извода, че не там е депониран този строителен отпадък.Този
извод следва да бъде подкрепен и от посочените в заключение в двата му варианта
стойности на строителни разходи, които по отношение на депото в село Въглен
превишават три пъти от тези необходими за транспорт до депо „Малка чайка“. При
тези изводи съдът доколкото прие, че строителния отпадък е депониран на
регламентирано депо, като изключи възможността това да е депото в село Въглен, то
следва да бъде прието като окончателен извод, че строителния отпадък реализиран от
събаряне на обекта на ответника, който е бил разположен на общински терен е
депониран в депо „Малка чайка“, което е действащо такова към момента на извозване
на товара. Стойността, която експерта посочва за всички параметри от разбиване на
основа и настилка на обекта, товарене на отпадък, транспорт и такса смет за
5
депониране до депо „Малка чайка“ възлизат на 462,25 лева с вкл. ДДС. За тази сума
предявеният иск се явява основателен, поради което за разликата над уважения размер
до пълно предявеният размер от 1231,47 лева същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявеният иск за лихва за забава :
Лихва за забава длъжникът дължи считано от падежа на задължението, а ако
такъв не е уговорен от момента на получаване на покана за изпълнение.
В случая ищецът е поканил ответника в качеството му на задължено лице да
заплати стойността на разходите, които са заплатени по премахване на обекта, която
покана е връчена на 24.01.2019г. От този момент длъжникът изпада в забава и дължи
лихва за забава върху размера на дължимата главница. За периода от 24.01.2019г. до
02.12.2019г. дължимата лихва за забава върху уважената главница от 462,25 лева
възлиза на 40,19 лева до който размер предявеният иск за мораторна лихва следва да
бъде уважен. За разликата над уважената част от 40,19 лева до пълно предявеният
размер от 108,44 лева, която сума съставлява сбор на сумите от 55,42 лева и 53,02 лева
по заявление за издаване на заповед за изпълнение под формата на лихва за забава,
както и за периода от 20.01.2019г. до 23.01.2019г. предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
По отношение на разноските:
На ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявените искове,
като за заповедното производство се дължи сумата от 28,12 лева заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство сумата от 93,74
лева доплатена по делото държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК
С оглед изходът на спора в полза на ответника се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част на предявените искове, като в заповедното производство се дължи
сумата от 225 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство,
съответно сумата от 371,80 лева съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. М. Д.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Е.Г. №20А, вх.1, ет.3, ап.9 ДЪЛЖИ на Община
Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „******************“ №43,
представлявана от И.П. в качеството му на Кмет сумата от 462,25 (четиристотин
шейсет и два лева и 25 ст.) лева - представляваща дължима главница за извършени
действия по премахване на преместваем обект - модулен павилион за пчелни продукти
с площ от 18.00 кв.м., разположен в имот с идентификатор 10135.1506.35 към ул.
„Б.К.“, гр. Варна, в изпълнение на Заповед на Кмета на район “*“ при Община Варна №
37/31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
– 13.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над уважения размер от 462,25 лева до пълно предявеният размер от 1231,47
6
лева, както и сумата от 40,19 (четиридесет лева и 19 ст.) лева мораторна лихва
върху уважената главница от 462,25 лева,дължима за периода 24.01.2019г. до
02.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважения размер от
40,19 лева до пълно предявеният размер от 108,44 лева, като сбор на сумите от 55,42
лева и 53,02 лева, както и за периода 20.01.2019г. до 23.01.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
509/04.02.2020г. постановена по гр. дело № 280/2020г. на ВРС, на осн. чл.57а, ал.9 ЗУТ
и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Е.Г. №20А, вх.1, ет.3, ап.9
ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с административен адрес гр. Варна, бул.
„******************“ №43, представлявана от И.П. сумата от 28,12 (двадесет и осем
лева и 12 ст.) лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, като и сумата от 93,74 (деветдесет и три лева и 74 ст.)
лева доплатена по делото държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр. Варна, бул.
„******************“ №43, представлявана от И.П. ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Е.Г. №20А, вх.1, ет.3, ап.9 сумата от 225 (двеста двадесет
и пет) лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство, както и сумата от 371,80 (триста седемдесет и един лева и 80 ст.) лева
съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7