Решение по дело №514/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 105
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20213600100514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Шумен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Кр. Ал.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20213600100514 по описа за 2021 година
Производство по чл.5 от ЗЛС.
В исковата си молба до съда, ищцата С. Х. Х. твърди ,че е племенница на ответника
С. Х. М. от с.С. ,който бил нейн чичо. Той след инцидент през 1979г. при пропадане в
асансьорна шахта страдал от установена психиатрична диагноза –Органично психично и
поведенческо разстойство на личността. Постконтузен органичен мозъчен синдром /САЗ
,съпроводено с алкохолна злоупотреба и зависимост за което бил лекуван принудително с
многократни хоспитализации стационарно в ДПБ с.Ц.Б. , за което тя прилагала и
медицинска документация – епикризи. За ответника се грижела изключително тя ,като
неговите деца не се интересували от здравословното му състояние. През 1994г. ответникът
бил осъден на 16г. лишаване от свобода за умишлено убийство с нож на баща му Х. С.
,починал на 5.03.1994г., нейн дядо по бащина линия . След излизането на ответника от
затвора, същия буквално живеел като клошар, обикалял селата и спял,където намери в
запустели сгради и кошари. Тогава тя била студентка в гр. В., когато баща й Х. споделил ,
че ще го прибере да живее на село, за да не скита, тъй като неговите деца не се интересували
от него, и към настоящия момент, и му предоставил да живее на първия етаж от къщата,
която се състояла от две стаи с коридор, отделно си имало баня и тоалетна. На
горецитирания адрес в с.С., общ. Х., ул. №, освен ответникът, живеела ищцата , заедно с
майка си Р. , която била инвалид по болест и трудно се придвижвала, със съпруга си и
малолетната им дъщеря Х. . През последните седем години състоянието на ответника
коренно се влошило и задълбочило. Същия отказвал доброволно да приема лекарствата,
когато започвала да му говори, и да настоява да си взема лекарствата, ставал агресивен и я
заплашвал с нож. Говорел несвързано и с въображаеми "събеседници", ставал агресивен,
1
викал, обиждал и заплашвал, държал ги будни по цяла нощ, защото не знаели какво ще
последва. Денонощно злоупотребявал с алкохола, цялата пенсия си похарчвал изключително
за алкохол, и цигари, отделно си варял ракия, и ставало ужасно, ходел с ножове, препасани
от двете страни на панталона му, носел винаги в ръката си шита чанта, в която има голям
стар нож увит в хартия, стоманен синджир, и брадва със себе си. Занемарил си личната
хигиена. В стаята в която живеел била заприличала на контейнер за отпадъци, непрекъснато
внасял вещи и предмети от боклуците, на тавана в стаята, в която живеел на първия етаж
върху гредата имало изсушени бутове от месо, които се разлагали. Цялото й семейство
било подложено на ежедневен стрес от неговото психично състояние и поведение. Преди
да почине бащата на ищцата ответникът подпалил част от къщата и обора им, заедно с
овцете и козите им, и хамбара на съседа им С.. Неотдавна, ответникът затворил кучето им
порода "ротвайлер" в къщичката му, и го залял с бензин, и така кучето изгоряло живо. За
съжаление неговата агресия, и заплахи за здравето и живота й била засилена изключително
към нея, и малолетната ми дъщеря- Х.. Миналата година, преди новогодишните празници,
когато ответника започнал да буйства, вика и говори несвързано, и да я заплашва с
убийство, извикала органите на РУ- МВР- гр. Шумен, които го предупредили с протокол
по ЗМВР, но безрезултатно. Имало поредица от подобни действия, които били свързани
единствено с изостреното му и влошено психично състояние. Случаите зачестили през тази
година и станали ежедневие в поведението му. В началото на това лято, ответникът хванал
една кокошка от двора, и пред ищцата и дъщеря й, както си била жива й откъснал главата, с
думите към ищцата ,че „ Така ще откъсна твоята и главата на дъщеря ти като на пилето,
хубаво гледай и помни". Заканвал ,се на ищцата , дъщеря й и майка й ,че ще ги убие, което
било и повод отново да се обърне към органите на РУ- МВР гр. Шумен, за което било
образувано ДП № 814/2021г. по описа на РУ- гр.Шумен . От изготвената СПЕ се
установило ,че ответникът е невменяем, деянието било извършено в състояние на
продължително разстройство на съзнанието, и срещу него било прекратено наказателното
преследване, по чл. 144, ал.З от НК, вр. с ал.1 от НК- закана за убийство спрямо малолетната
й дъщеря Х.. По настоящем ответникът бил настанен на принудително лечение в ДПБ
с.Ц.Б. за срок от 6 месеца , по ЧНД №1944/2021г. по описа на ШРС.
На 25.08.2021г. ищцата завела пред ШРС - Гр. Дело № 2301/ 2021 г. по реда на ЗЗДН,
във връзка с противоправни действия от страна на ответника, закани, обиди по нейн адрес и
на дъщеря й за дата- 14.08.2021 г., за което й била издадена Заповед за защита № 26/
02.11.2021 г. въз основа на съдебно Решение № 558/02.11.2021 г. по описа на ШРС.
Наложило се да потърси за нея и дъщеря й Х./ като жертва на упражнено домашно насилие
от ответника/ съдействие и предоставяне на социални услуги- консултации с психолог за
периода- от 09.09.- 07.12.2021 г. от Център за обществена подкрепа при общ. В. .
Поради това ищцата моли съдът да постанови решение по силата на което ответникът
С. Х. М. да бъде поставен под пълно запрещение.
Ответникът С. Х. М. в законовият срок не е депозирал отговор на исковата молба.
Разпитан в съдебно заседание по реда на чл.337 от ГПК счита иска за основателен. Твърди
2
,че в момента бил на лечение в ДПБ с.Ц.Б. и там си пиел лекарствата.
Представителят на ШОП счита иска за основателен.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна: От представената по делото медицинска документация се
установява ,че ответникът страда от психично заболяване- „Органично разстройство на
личността.Посттравматичен синдром“. Същият многократно е бил лекувана и в ДПБ с.Ц.Б.
. Видно от приложеното ЧНД №1944/2021г. по описа на ШРС ответникът е настанен на
задължително лечение в ДПБ с.Ц.Б. с определение №409/23.11.2021г. по ЧНД№1944/2021г.
по описа на ШРС за срок от шест месеца. Съгласно етапна епикриза от 23.02.2022г.
издадена от ДПБ с.Ц.Б. същият е на лечение в болницата от 14.08.2021г. Видно от
постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2021г. на ШРП
образуваното срещу ответника ДП№814/2021г. по описа на РУ-Шумен за престъпление по
чл.144 ал.3 от НК за отправена закана за убийство по отношение на Х. Б. е прекратено , тъй
като същият е невменяем. Съгласно заключението на вещите лица по назначената по ДП-во
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза ответникът не е могъл да
ръководи постъпките си .
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза
,възприето от съда и неоспорено от страните, се установява ,че ответникът страда от
„Органично личностово разстройство. Постконтузен синдром. Вредна употреба на алкохол“
и се води на диспансерен учет към психиатрично служби-Шумен от 2011г. , пенсионер по
болест за психично заболяване. Заболяването е с дългогодишна давност и е настъпило през
1979г. след тежка черепно-мозъчна травма ,като са налице и данни за алкохолни
злоупотреби с последващи епизоди на възбудно-агресивно и дезорганизирано поведение.
Намира се на лечение в ДПБ Ц.Б. за единадесети път. Наличието на психично заболяване :
симптомокомплекс, попадащ в диагностичната категория на F 07.2 - код по
Международната класификация на болестите, десета ревизия ( МКБ - 10), т.е. ОРГАНИЧНО
ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО с посттравматична генеза, в случая съчетано с чести
епизоди алкохолно опиване, води кумулативно до качествена промяна на социалното
функциониране - т.е. болестно пречупено през личностовата промяна, възприемане и оценка
на събитията, потребности, мотивация, настъпва лесен преход към раздразнителност с
изблици на гняв при отслабване на задръжките и намалени критични способности на фона
на подчертана мнителност към околните/близките, което улеснява болестно
дезорганизираното и опасно поведение на ответника. В този смисъл е нарушена
възможността на М. да възприема, анализира и оценява фактите и обстоятелствата от
действителността и действията на другите лица и да определя и контролира собственното си
поведение. Наличното заболяване - оформената личностова промяна по посттравматичен
тип води до трайно нарушено ниво на социално и семейно функциониране и не позвалява
на лицето да полага пълноценни грижи за своето съществуване и да защитава своите
интереси. Това нарушава трайно нивото на социално функциониране,което е невъзможно
без дозирана помощ и контрол от страна на околните. Прогнозата на заболяването не е
3
благоприятна по отношение на обратен оздравителен процес, дължи се на получената
травма и настъпилите необратими мозъчни дисфункции. Органичното посттравматично
личностово разстройство е с хроничен и прогресиращ във времето ход на протичане, като се
очаква да се задълбочат паметовите смущения, епизодите на обърканост и дезориентация,
епизодите на възбудно поведение особенно след алкохолна употреба съчетани с подтикова
дезорганизация и опасно поведение. Нарушена е възможността на О.да осмисля и разбира
пълноцено значението на постъпките си и техните възможни последици,в контекста на
сложните взаимотношения на обективната действителност. Безспорен е факта че
настъпилата личностова промяна по органичен, посттравматичет тип през последните
години хронифицира по отношение на социалното поведение във всички аспекти, което се
изразява с дефект в познавателната способност,с липса на критичност, снизяване на
възможността за абстрактно-логично мислене,ограниченост на съжденията и аналитико-
синтетичната мисловна дейност. Отказът от системно лечение колерира с напредването на
органичния процес и загубата на критичност към състоянието и социалното поведение,
видно от анамнезата при проследяването на заболяването при О. М. това е и причината за
множестового обостряния с поведенчески симптоми и последващите хоспитализации.
Ответника М. е лекуван десет пъти и в ДПБ-с.Ц.Б., последно е изписан на 22.07.2020г.,
стациониран е и в психитаричното отделение на МБАЛ-В.Преслав. Понастоящем е
постъпил по спешност, за пореден 11-ти път на лечение в ДПБ-с.Ц.Б. от 14.08.2021 г.,
настанен на принудително стационарно лечение на осн. чл. 89 б.“Б“ от НК, влязло в сила от
30.11.2021 г. В заключение можем да обобщим, че при С. Х. М., през последните години
ежегодно са регистрирани много чести епизоди на обостряне на заболяването съчетани с
алкохолна злоупотреба, при които, той е с грубо дезорганизирано и социално и семейно
дезадаптирано поведение с агресивни и деструктивни/разрушителни постъпки, а също и
трайно нарушено ниво на общо семейно и социално функциониране.Настъпилата
личностова промяна е трайно/хронично създало се състояние, като поледица от черепно-
мозъчна травма и е необратимо във времето, не търпи медикаментозна корекция. Всичко
гореописано кумулативно не дава възможност на ответника да разполага с психична и
волева годност да се трижи сам за своите работи и да защитава сам интересите си и може да
бъде поставен под пълно заплащение. В съдебно заседание вещото лице сочи ,че
поведението на ответника е застрашаващо за самия него и следва поведението му да се
контролира от някого и някой да следи за цялостното му социално функциониране.
От показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Р. Х. М. , майка на
ищцата , която живее в една къща с ответника, се установява ,че ответникът бил в затвора за
убийството на своя баща и след като излязъл от там те го приели да живее в тяхната къща.
Ответникът злоупотребявал с алкохола и след това не знаел какво върши. Правел често
бели и предизвикал пожар в къщата. Ответникът хвърлил срещу ищцата едно дърво с
гвоздеи и я наранил. Тя имала десет шева на крака си и един месец била в болнични и
лежала. Ответникът не можел да се грижи сам за себе си ,все бил мръсен. Хората се
страхували от ответника и не смеели да посетят семейството на свидетелката. Ответникът
предизвиквал скандали. Сутрин след като се събудел започвал да вика и да крещи ,удрял
4
животните ,убивал кокошки. Заплашил дъщерята на свидетелката с убийство. Изгорил
сайванта на съседите им, което не било за първи път. Ответникът не си пиел лекарствата.
След като си получел песията я изхарчвал за алкохол и не си купувал лекарствата,
занимавал се и с клошарство. Ответникът закачил в стаята си бут с месо ,който се развалил
,в къщата имало и мишки. Ответникът ходел въоръжен с нож и брадва и заплашвал хората .
От показанията на свидетеля С.С. син на ответника ,се установява ,че неговият баща имал
нервно психично заболяване. Ръката му треперела и забравял , правел необичайни неща
,когато пиел алкохол и лекарствата си едновременно. Не помнел какво прави ,буйствал.
Ответникът не можел да се грижи сам за себе си и имал нужда от специализирана помощ
,някой да следи за действията му.Ответникът занемарил хигиената в дома си и своята лична
хигиена ,ходел като просяк.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че състоянието на
ответника С. Х. М. следва да се квалифицира от съда като душевна болест по смисъла на
чл.5, ал.1 от ЗЛС, което води до невъзможност той сам да се грижи за своите работи.
Безспорно е установено по делото от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключението по СПЕ ,че е нарушена възможността на М. да възприема, анализира и
оценява фактите и обстоятелствата от действителността и действията на другите лица и да
определя и контролира собственното си поведение. Наличното заболяване - оформената
личностова промяна по посттравматичен тип води до трайно нарушено ниво на социално и
семейно функциониране и не позвалява на ответника да полага пълноценни грижи за своето
съществуване и да защитава своите интереси. Това нарушава трайно нивото на социално
функциониране,което е невъзможно без дозирана помощ и контрол от страна на околните.
Прогнозата на заболяването не е благоприятна по отношение на обратен оздравителен
процес, дължи се на получената травма и настъпилите необратими мозъчни дисфункции.
Органичното посттравматично личностово разстройство е с хроничен и прогресиращ във
времето ход на протичане, като се очаква да се задълбочат паметовите смущения, епизодите
на обърканост и дезориентация, епизодите на възбудно поведение особенно след алкохолна
употреба съчетани с подтикова дезорганизация и опасно поведение. Нарушена е
възможността на ответника да осмисля и разбира пълноцено значението на постъпките си и
техните възможни последици,в контекста на сложните взаимотношения на обективната
действителност. Настъпилата личностова промяна по органичен, посттравматичет тип през
последните години хронифицира по отношение на социалното поведение във всички
аспекти, което се изразява с дефект в познавателната способност,с липса на критичност,
снизяване на възможността за абстрактно-логично мислене,ограниченост на съжденията и
аналитико-синтетичната мисловна дейност. Отказът от системно лечение колерира с
напредването на органичния процес и загубата на критичност към състоянието и социалното
поведение и причината за множестового обостряния с поведенчески симптоми и
последващите хоспитализации. През последните години ежегодно са регистрирани много
чести епизоди на обостряне на заболяването съчетани с алкохолна злоупотреба, при които,
той е с грубо дезорганизирано и социално и семейно дезадаптирано поведение с агресивни
5
и деструктивни/разрушителни постъпки, а също и трайно нарушено ниво на общо семейно и
социално функциониране. Настъпилата личностова промяна е трайно/хронично създало се
състояние, като последица от черепно-мозъчна травма и е необратимо във времето, не търпи
медикаментозна корекция. Всичко гореописано кумулативно не дава възможност на
ответника да разполага с психична и волева годност да се грижи сам за своите работи и да
защитава сам интересите си като поведението на ответника е застрашаващо за самия него и
следва то му да се контролира от някого и някой да следи за цялостното му социално
функциониране.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответникът в състоянието в което се намира
не може да полага грижи за себе си и да защитава своите интереси
Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде уважен и ответникът
да бъде поставен под пълно запрещение, като му бъдат определени настойник, заместник
настойник и двама съветници от органа по настойничество и попечителство при Община
Хитрино.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Поставя под пълно запрещение С. Х. М. с ЕГН ********** от с.С. ,общ.Х. ,обл.Ш.ул.
№ .
Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община Хитрино за назначаване на настойник,
заместник настойник и двама съветници по реда на чл.156, ал.1 от Семейния кодекс.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6