Р
Е Ш Е
Н И Е №
Казанлък, 03.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г.
Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 767/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл. 262, ал.1 от КТ във връзка с чл.270 и чл.242 КТ.
Ищцата Е.И.С.
твърди, че работела по трудов договор № 12/01.06.2016 г. при ответника СНЦ „Т.О.г.“,
ЕИК: *******на длъжност „домакин /пазач/ спални помещения в общежития пансиони
и др.“ с място на работа хижа „М.Б. “. Със заповед № 13/30.11.2018 г. е прекратен
трудовият й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда
считано от 01.12.2018 г. Твърди, че била единствен назначен работник в хижа „М.Б.
“, полагала труд по изготвен за всеки месец от Т.Т. , касиер при СНЦ „Т.О.г.“***,
график за работа - указани работни и
почивни дни. След като била единствен работник на дружеството в хижата, нямало
възможност изготвения график да се спазва и работела както в определените
ѝ за почивни дни, така и след определеният й осемчасов работен ден.
Трудовото й възнаграждение се начислявало на база
отразеното в графика, а не по действително отработените от нея дни и часове. Поканила
работодателя си да й плати извънредния труд, но той отказал да ѝ заплати
положения труд извън часовете по графика.
Освен графиците имало книга за регистрация - книга за
посетители на малка хижа „Б. “ в Шипченска Стара планина, в която се записвали
туристите, които нощували на хижата, които тя обслужвала. Съпоставката между
графика и тази книга за регистрация на посетители, ясно показва, че е работела
в много (43 дни) от определените по график за почивни дни.
През 2016 г. положила 8 дни извънреден труд в почивните
си дни, както следва: 4 през м. август -на 3,9,10 и 30; 1 ден през м. ноември
-29-ти; 3 дни през м. декември - 8, 27 и 28.
През 2017 г. положила 20 дни извънреден труд в
почивните си дни както следва: 3 дни през м. март - 6 и 28-ми; 2 дни през м. април
- 11 и 13-ти; 8 дни през м. юли - 5,6,10,11,17,24,25,31-ви; 4 дни през м. август
- 7,8,15 и 28-ми, 1 ден през м. септември
– на 18-ти, 1 ден през м. октомври - на 3-ти, 1 ден през м. ноември – на 20-ти
и 1 ден през м. декември – на 27-ми.
През 2018 г. положела 16 дни извънреден труд в следните
почивни дни: 2 дни през м.месец януари -
24 и 30-ти; 1 ден през м. февруари -
7-ми; 1 ден през месец май - –на 24; 7
дни през м. юли -3,4,11,16,17,24,31-ви; 4 дни през м. август - 1,7,14 и 21-ви, 1
ден през м. септември - на 22-ри.
Съгласно определената й работна
заплата, възнаграждението й за един ден
възлизало на 26,00 лв. За тези 43 дни работа ѝ се дължи трудово
възнаграждение в размер на 1118,00 лв. Но тъй като този труд е извънреден
такъв, следвало да й се заплати с 50% увеличение, или увеличено с 559,00 лв. Размерът
на дължимото трудово възнаграждение за положения от нея извънреден труд в
почивните дни за времетраенето на договор счита, че възлиза на 1677,00 лв. Към
сумата следва да се прибави за работата на 24.05.2018 г. още 78 лв., тъй като за този ден възнаграждението й се
следва в четворен размер. Общо задължението на ответника към нея за положен
извънреден труд в почивните й дни, един от които е и официален празник възлиза на
1755,00 лв.
Твърди, че освен работата в почивните
дни, тъй като била единствен служител на хижата, работният ѝ ден нямало
как да бъде определен и да бъде осем часа, тъй като туристи пристигали по всяко
време и трябвало да бъдат обслужвани. Особено през месеците юли и август, когато
имало и организирани походи и други мероприятия, работата на хижата била почти
денонощна.
Предвид изложеното претендира възнаграждение за
положен извънреден труд по два часа всеки работен ден в месеците юли и август
за 2016, 2017 и 2018 години, което прави по 40 часа месечно или общо за периода
240 часа.
Дължимото възнаграждение за месец за посочените часове
с 50% увеличение било в размер на 98 лв., а общо за 240 часа представлявало
1176,00 лв. за целия период.
Моли съда да осъди ответника да й заплати положения
труд в почивните дни извън определения график за работа в размер на 1755,00
лв., подробно описано по-горе за целия период, както и положения извънреден
труд извън определените осем часа по график в работните дни, по два часа за
месеците юли и август през 2016, 2017 и 2018 години в размер на 1176,00 лв.
Претендира и законната лихва върху тези вземания от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът СНЦ „Т.О.г.“*** оспорва предявените искове както
по основание, така и по размер. Твърди, че СНЦ „Т.О.г.“*** точно и своевременно
е плащало дължимото на ищцата трудово възнаграждение и няма задължения за
такива тъй като ищцата не е полагала извънреден труд или ако полагала такъв това
е ставало без знанието на СНЦ „Т.О.г.“. Твърди, че по никакъв начин,
Сдружението не уведомявано за полагане на извънреден труд нито са били
предявявани от ищцата претенции за заплащане на извънреден труд. Правилникът за
вътрешния трудов ред в СНЦ „Т.О.г.“ допуска извънреден труд да се полага само с
изрично решение на УС на Сдружението, а такова решение не било вземано в
периода на действие на трудовия договор на ищцата. Признава, че Е.И.С. била в трудови
правоотношения със СНЦ „Т.О.г.“ в периода от 02.06.2016 г. до 30.11.2018 г. Ищцата
започнала работа на 02.06.2016 г. по силата на сключен трудов договор № 12/01.06.2016
г., прекратен считано от 01.12.2018 г. със заповед № 13/30.11.2018 г.
Преди сключване на трудовия договор е проведена
процедура по избор на домакин (хижар). При събеседването с нея са й обяснени
характерът и начинът на работа в хижата. С. имала 19-годишен опит като хижар на
хижа „К. “ в Родопите.
На 02.06.2016 г. при започване на работа й е проведен
инструктаж. Твърди, че ищцата била запозната с правилника за вътрешния трудов
ред на СНЦ „Т.О.г.“ и със заповедта за установяване на сумирано отчитане на
работното време. Сдружението разрешило тя да живее на хижата, което било
отразено и в длъжностната ѝ характеристика, като така на практика за
целия период на действие на трудовия договор, С. живеела на работното си място.
Твърди, че трудовото възнаграждение на С. не се
изплащало по предварително съставения график за явяване на работа, защото той
често претърпявал промени през текущия месец не само по обективни причини, но и
по нейно желание. Трудовото възнаграждение на ищцата било начислявано по
действително отработеното време, съгласно разпоредбите на КТ и вътрешните
правила за работната заплата и било изплащано своевременно на ищцата по банков
път.
Моли съда да отхвърли предявените от Е.И.С. с ЕГН **********
искове, като неоснователни и недоказани и да я осъди да заплати на СНЦ „Т.О.г.“
всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар за един
адвокат.
От събраните по делото доказателства
преценени по оТ.елно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представените трудов договор № 12/01.06.2016
г., допълнително споразумение №
7/03.01.2017 г. към трудов договор № 12/01.06.2016 г., допълнително
споразумение № 8/02.01.2018 г. към трудов договор № 12/01.06.2016 г. и 3аповед
за прекратяване на трудов договор № 13/30.11.2018 г., връчена на 03.12.2018 г. Е.И.С. е била в трудово правоотношение с Т. „О.г.“*** за длъжността „домакин /пазач/ спални
помещения в общежития пансиони и др.“ с място на работа хижа „М.Б. “ в Стара
планина в периода от 02.06.2016 г. до 01.12.2018 г. когато е била уволнена
поради съкращение на щата. Страните уговорили полагане на труд при пълно
работно време – 8 часа дневно и 40 часа седмично и възнаграждения с постоянен
характер7 ОМВ в размер на минималната за страната работна заплата - 430 лв.
месечно до 31.12.2016г., 460 лв. месечно
до 01.01.2018 год., 530 лв. месечно до 01.12.2018 г. както и 0,6 % от
ОМВ за професионален опит всяка година трудов стаж, 50 лв. за транспортни
разходи, 30% от оборота от нощувките над
сумата 1300 лв., 20 % от оборота от стоките предлагани в лавката на хижата.
Съгласно чл.6 от трудовия договор колективния трудов
договор, правилникът за вътрешния трудов
ред на дружеството, длъжностната характеристика за заеманата длъжност и вътрешните
правила за работна заплата са част от съдържанието на сключения трудов договор
и се прилагат за неуредените в трудовия договор въпроси.
Видно от връчената на Е.И.С. на 01.06.2016 г. длъжностна
характеристика, задълженията й включват стопанисване на хижата и инвентара й,
проследяване изправността на системите и съоръженията в хижата, подменяне
на постелъчен инвентар, хавлии,
покривки, пердета, посуда, поддържане на хигиената в обекта и поддържа района
около хижата, регистрира посетителите преди настаняването им в хижата, работи
на лавката (барчето), води инвентарна книга, касова книга, книга за препоръки и
оплаквания, санитарен журнал и др. Съгласно длъжностната характеристика длъжност
„домакин /пазач/ спални помещения в общежития пансиони и др.“ е пряко подчинена
на секретаря на сдружението. Според длъжностната характеристика заемащия длъжността живее на хижа „М.Б. “,
длъжен е да спазва графика за работа и КТ и следва всички възражения и
предложения относно трудовия процес и заплащане да представя в писмен вид на прекия си ръководител.
Изпълняващия длъжността „домакин /пазач/ спални
помещения в общежития пансиони и др.“ носи лична финансова отговорност по
съставяне на първичните счетоводни документи и по регистрацията на туристите, а
така също носи и пълна материална отговорност за повеленото му имущество,
включително и сградния фонд.
Правилникът за вътрешния трудов ред в Т.
„О.г.“ приет на 21.08.2012 год., действащ считано от 22.08.2012 год. и до
момента, определя, че работният ден на персонала, работещ извън офиса на
дружеството (в хижите на Б. ) се организира при условията на работа от
разстояние и е съобразен с настаняването и напускането на туристите на хижите.
По тяхно желание работещите в хижите могат да живеят там и организират сами
своето работно време и почивка, така че да посрещат и изпращат туристи, но не
повече от 8 часа на ден във времето от 08,00 до 20,00 часа. С чл.16 от
Правилникът е постановено на тези обекти да се прилага сумарно изчисляване на
работното време по предварително изготвен график за работа.
Предварителния график за работа се
изготвя от секретаря на дружеството. Графикът може да претърпи промени в хода
на изпълнението му поради болнични, отпуск, натовареност на хижите и др.
Отчитането на работното време за
месеца става с изготвянето на окончателен график и подаване на форма (в писмен
вид) към счетоводството след края на месеца.
Не се позволява полагането на
нощен труд. Полагане на извънреден труд
се разрешава само по решение на УС на дружеството при спазване на изискванията
на КТ.
Членовете
на туристическото дружество като реални
собственици на обектите могат лично да извършват дейности по ремонти на
обектите, по посрещане и изпращане на туристи от хижите в неприсъствени (почивни,
болнични, отпуски) за персонала дни или при липса на персонал.
Към момента на назначаването на ищцата
на работа в ответното дружество видно от заповед №1/24.02.2016 г. поради
продължителното отсъствие на секретаря на дружеството, за упражняващ правомощията
на секретар на дружеството е определена Т.Т.
– касиер в счетоводството.
В съответствие с приетия на 21.08.2012
год. Правилник за вътрешния трудов ред в Т.„О.г.“ относно установеното с този
правилник сумарно изчисляване на работното време е издадена Заповед №
2/01.09.2012 год. Със заповедта се създава следната организация на отчитане на
работното време – отчитането е за период от един месец, изготвянето на
предварителния график за явяване на работа и
отсъствие от работа е възложено на секретаря на дружеството. В петдневен
период от приключване на календарния отчетен период преките ръководители имат
задължението да представят информация за действително отработените часове през
отчетния период. При превишаване на нормално установеното работно време е
разпоредено превишаването да се компенсира с почивка в границите на отчетния
период.
Липсват
твърдения и доказателства по делото ищцата да е сигнализирала прекия си
ръководител за превишаване на нормално установеното за длъжността й работно
време.
Липсват доказателства прекият
ръководител на ищцата да е представял информация за действително отработени от
ищцата часове над установената от закона и възпроизведена в трудовия договор
нормална продължителност на работното време през целия период на трудовото
правоотношение.
Със Заповед № 2/27.10.2015 год. е
оптимизирана организацията на работата в малка хижа „Б. “ като петък, събота и
неделя са обявени за „основно работно време“ на хижата. В останалите дни е
обявено, че хижата ще приема туристи само с предварителни резервации направени
на посочените в заповедта телефони. Настаняването на туристите е определено да
става след 14,00 часа, а напускането на спалните помещения до 10,00 часа в деня
на напускане. За туристи и групи до 8 човека с предварителна резервация и
намерение за ранно напускане на хижата е предвиден специален ред за напускане, който гарантира
необезпокояване на останалите туристи и хижарите в хижата. Определено е и как и
кой ще замества щатния персонал в хижата при отсъствие на същия – от членовете
не дружеството, определени с писмено нареждане за заместване изготвено от
секретаря, а в негово отсъствие от Председателя на дружеството и вписано в
специална тетрадка.
Видно от показанията на разпитания
като свидетел Н.Е.Н. периодът, в който има работа в малка хижа „Б. “ е от м.
май до м. септември когато потокът от
туристи е голям и сравнително постоянен. В този период от време като почивни за
ищцата дни били определени вторник и сряда, но тъй като възнаграждението на ищцата
зависело от направения оборот („те бяха на процент и искаха да изкарат пари“)
тя и съпругът й, който също живеел в хижата, в летния сезон при наличието на
туристи работели и в определените й за почивни дни. Личните им телефони били обявени
в публичното пространство като телефони за извършване на резервации. Видно от
показанията на св. Н. ищцата и нейния съпруг (в нарушение на Заповед №
2/27.10.2015 год.) приемали на телефоните си обаждания по повод резервации по
всяко време – „звънят им в 22, 00 часа вечерта и идват хора“.
Офисът на ответното дружество се
намира в гр. К. и има работно време от понеделник до петък от 08,30 часа до
17,30 часа. Ищцата извършвала отчитането на служебно събраните пари и документи
обикновено в един от двата си почивни дни – вторник или сряда. Извън отчитането
като материално отговорно лице, ищцата ползвала тези седмични почивни дни за
себе си, за почивка, за оказване на помощ и съдействие на свидетеля Н., чрез
извършване от негово име и за негова сметка на различни действия и
дейности.
По делото не се установи на ищцата да
е разпоредено отчитането на паричните средства и документите да става в нейните
почивни дни. Същото е можело да бъде извършено и в понеделник или четвъртък
(два не толкова натоварени за хижата дни през работните дни на офиса на
дружеството), но това би означавало тя да слезе в града още веднъж през
почивните си дни, този път за своя сметка, а не за сметка на средствата за транспорт отпускани й от дружеството.
Св. Н. заявява, че познава част от лицата замествали
ищцата - Г.Н. , А.Б. , Т.Т. Имал контакти с тези лица когато те са посещавали
хижата. Известно му е, че когато ищцата има почивен ден други лица са идвали на
хижата да я заместват. Заместването според него не ставало през седмицата, а
по-скоро през дните събота и неделя.
При невъзможност ищцата да се яви на
работа или при разрешено й от ръководството отсъствие от работното място
стопанисването на хижата и посрещането и изпращането на туристите се поемало от лица-членове на дружеството.
Председателят на дружеството и/или изпълняващия длъжността секретар търсели
член на дружеството, който е в състояние да поеме хижата докато ищцата отсъства
(св. Б. , св. Н. ). За възложеното заместване, на заместващото лице била
изплащана сумата от 10 лв. (св. Б. ).
Видно от представените Нареждания на основание Заповед
№ 2/27.10.2015 год. по нареждане на Председателя на дружеството, ищцата е била
замествана в изпълнението на възложените й по трудовото правоотношение функции
от членове на дружеството.
Така през м. юли 2016 година ищцата е била замествана
в дейността обслужване на туристи по причина ползване на почивен ден от Ц.П.на
12.07.2016 год. въз основа на Нареждане №6/11.07.2016 г., от А.Б. на 14.07.2016 год. въз основа на Нареждане №7/12.07.2016
г., от Г.В.на 20.07.2016 год. въз основа
на Нареждане №8/19.07.2016 г., от Г.В.на
25.07.2016 год. въз основа на Нареждане №9/22.07.2016 г., от Т.Т. на 30.07.2016 год. въз основа на Нареждане №10/28.07.2016
г.
През м. август 2016 год. ищцата е била замествана в дейността обслужване на
туристи по причина ползване на почивен ден от Т.Т. на 11.08.2016 год. въз основа на Нареждане №11/10.08.2016
г., от А.Б. на 16.08.2016 год. въз основа на Нареждане №12/15.08.2016
г., от Ц.П.на 23.08.2016 год. въз основа
на Нареждане №13/22.08.2016 г., от Т.Т. на 25.08.2016 год. въз основа на Нареждане №14/24.08.2016
г., от Г.В.на 29.08.2016 год. въз основа
на Нареждане №15/26.08.2016 г.
През м. юли 2017 г. ищцата е била замествана в дейността обслужване на
туристи по причина ползване на почивен ден от Ц.П.на 04.07.2017 год. въз основа
на Нареждане №22/03.07.2017 г., от Г.Н. на 09.07.2017
год. въз основа на Нареждане №23/07.07.2017 г., от А.Б. на 14.07.2017 год. въз
основа на Нареждане №24/13.07.2017 г., от
Т.Т. на 18.07.2017 год. въз основа на
Нареждане №25/17.07.2017 г., от Ц.П.на 24.07.2017
год. въз основа на Нареждане №26/21.07.2017 г., от Т.Т. на 27.07.2017 год. въз
основа на Нареждане №27/26.07.2017 г., от
Т.Т. на 29.07.2017 год. въз основа на
Нареждане №28/27.07.2017 г.
През м. август 2017 г. ищцата е била замествана в дейността обслужване на
туристи по причина ползване на почивен ден от В.Р. на 07.08.2017 год. въз
основа на Нареждане №29/04.08.2017 г., от Г.В.на 17.08.2017 год. въз основа на
Нареждане №29/31.08.2017 г.,
През м. юли 2018 г. ищцата е била замествана в дейността обслужване на
туристи по причина ползване на почивен ден от Г.В.на 16.07.2018 год. въз основа
на Нареждане №36/13.07.2018 г., от Г.В.на
30.07.2018 год. въз основа на Нареждане №37/27.07.2018 г.
През м. август 2018 г. ищцата е била замествана в дейността обслужване на
туристи по причина ползване на почивен ден от Г.Н. на 05.08.2018 год. въз
основа на Нареждане №38/03.08.2018 г., от Д.Д. на 12.08.2018 год. въз основа на
Нареждане №39/10.08.2018 г., от В.Р. на 15.08.2018
год. въз основа на Нареждане №40/14.08.2018 г., от Д.Д. на 23.08.2018 год. въз основа на
Нареждане №41/21.08.2018 г.,
Представените писмени и гласни доказателства за
заместването на ищцата и през друго календарно време, освен описаното по-горе
са ирелевантни за предмета на спора тъй като ищцата не предявява претенции за
положен извънреден труд във времевия диапазон, за който тези доказателства се
отнасят.
Всички нареждания са надлежно описани в регистър
започнат от дружеството на 28.12.2015 год.
Видно от показанията на св. Г.В.– член на управителния
съвет на дружеството ответник, хижаря има почивен ден, но хижата – няма. Когато
ищцата има почивен ден той или друго определено от ръководството лице е
посрещало и настанявало туристите. Регистрирането на туристите ставало на като
заместващото хижаря лице записвало данните на лист, оставяло ги в книгата за
посетители за да бъдат нанесени данните
в тази книга от хижаря-ищцата.
Видно от показанията на св.Б. и Н. отчитането на паричните средства събрани при
заместването на ищцата се извършвало основно от ищцата. Туристите, при
заместване, се вписвали от самите тях в отчетен лист (имена и ЕГН), който
заместващия оставял в книгата. Ищцата имала грижата по-късно да впише в
книгата-ргистър имената на посетилите хижата туристи.
Видно от представеното копие-извлечение от Регистър
хижа – книга за посетители малка х. „Б. “ Шипченска Стара планина започнат на
01.02.2011 год., от показанията на свидетелите и от твърденията на самата ищца почеркът,
с който са правени записванията в книгата в периода 04.06.2016 г. – 30.11.2018
год. е сравнително устойчив и може да се допусне, че принадлежи на едно лице - Е.С.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза средствата получавани от
обслужването на туристите се отчитали в счетоводството на ответното дружество
от ищцата, с изключение на два от случаите, в които отчитането е било направено
веднъж от Т.Т. и веднъж от Н.Н.
През 2016 година на ищцата са
изплатени от дружеството парични средства над дължимите по трудовото
правоотношение като при средства от нощувки в размер на общо 13981
лв. за годината й са се следвали 1556,40 лв. възнаграждение, но са й изплатени 2373,90
лв.
Аналогична
е ситуацията и със средствата от оборота на Барчето (лавката). При оборот от
общо 486 лв. за цялата година са й се дължали 97,20лв., но са й били
изплатени 214,00 лв.
Видно от заключението на ССЕ, въз
основа на направено извлечение от регистъра на настанените туристи, воден от
ищцата, за периода 01.06.2016 г. – 30.11.2018 год. в хижа „М.Б. “ са
регистрирани нощувки:
-
1347 бр. за 2016
год., от които през м. 6.2016 г. -132; през
м.7.2016
г. -293; през м.8.2016 г. -299 бр.; през м. 9.2016 г.- 84; през м.10.2016 г. – 221;
през м.11.2016 г.-91; през м.12.2016 г. -227.
- 1799 бр. през 2017 год., от които през м. 01.2017 г.
- 143, през м.02.2017 г. -181, през м.03.2017 г.-216, през м. 04.2017
г. -126, през м.05. 2017 г. -56, през м.06.
2017 г. -170 през
м.07. 2017 г. -360, през м.08. 2017 г.-186, през м.09. 2017 г.-61, през м.10. 2017 г.-61,
през м.11. 2017 г.-101, през м.12.
2017 г. -
138.
- 1529 бр. през м.1.2018 г.-115, през м.2.2018 г.-211,
през м.3.2018 г.-128, през м.4.2018 г.-70, през
м.5.2018 г.-99, през м.6.2018 г. -173, през м.7.2018 г.- 205, през м.8.2018 г.-201, през м.9.2018 г.-61, през м.10.2018 г. -55,
през м.11.2018 г.-211.
Броят нощувки не представлява броят на обслужените
туристи. Така например за м. 7.2016 г. са отчетени 293 бр. нощувки, но вписаните
в регистъра воден от ищцата лица са всичко на брой 37. Отразено е за някои от
лицата, че имат повече от една нощувка. Има и други записвания – числа, които
поради липса на пояснение в графата, в която са направени немогат да бъдат
тълкувани еднозначно.
Представени са указания за
регистрация, настаняване и заплащане на нощувките в хижа „М.Б. “. В тези
указания е посочено, че хижарят ежеседмично отчита постъпленията от
нощувките като попълва справка в два екземпляра (един за него, един за
счетоводството); хижарят регистрира посетителите като записва в домовата
книга трите имена и ЕГН, а ако групата е от повече от 4 човека се прави помощен
списък – в домовата книга се записва само ръководителя, а помощния списък се
закопчава в папка.
Видно от обясненията на самата ищцата
в съдебното заседание на 08.05.2019 година организацията на работа на хижата
въведена от нея е: „От 7 часа сутринта отварям и работа до вечерта докато има
хора“ ..“смятам, че работното ми време трябва да е от сутринта от 08,00 часа до
17, 00 ч.“.
Видно от показанията на разпитания като свидетел И.С. –
съпруг на ищцата, ищцата ставала в 5-6 часа сутринта да изпрати туристите и да
им направи кафе, тя обслужвала барчето и залата за посрещане на туристи, вечер
хижата работела до 23,00 часа, а съпругата му работела до полунощ за да изчисти
след туристите. Свидетелят многократно отправял искане пред ответното дружество
да бъде назначен на длъжност в хижата, в която живее със съпругата си.
Също видно от признанията на самата
ищца в съдебното заседание на 08.05.2019 година „всяка седмица слизахме в
дружеството в гр. К. да се отчитаме и Т.Т.
ни даваше графика за СЛЕДВАЩАТА седмица и така
разбирахме кога ще се почива“.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза възнаграждението, което би
се следвало на ищцата за положен от нея извънреден труд в почивните за нея дни
предмет на исковата й претенция за м. 03,08,2016 г. общо: 164,40 лв. брутен размер и 128,88 лв.
нетен размер.; за 29.11.2016 г. - 36,08 лв. БТВ и 28,28 лв. нетно ТВ; за м.12.2016 г. общо: 113,37 лв. БТВ и 88,86 лв. нетно ТВ; за м. март 2017 г. общо: 69,88 лв. БТВ и 54,50 лв. нетно ТВ; за м. април 2017 г. общо: 83,42 лв. БТВ и 65,06 лв. нетно ТВ; за
м.07.2017 г. - общо: 292.80 лв.
БТВ и 228.40 лв. нетно ТВ; за м. август
2017 г. общо: 146,40 лв. БТВ и 114,20
лв. нетно ТВ; за 18.09.,2017 г. - 49,43
лв. БТВ и 38,55 лв. нетно ТВ; за 03.10.2017 г. -35,30 лв. БТВ и 27,53 лв. нетно
ТВ, за 20.11.2017 г. - 35,51 лв. БТВ и27,7. Лв. нетно ТВ; за 27.12.2017 г. 42,71лв. БТВ и 33,31лв. нетно ТВ; за
м.01.2018 год. общо: 80,88 лв. БТВ и 62,76 лв. нетно ТВ; за 07.02.2018
год. 43,92 лв. БТВ и 34,08 лв. нетно ТВ;
за 24.05.2018 г. 43,07 лв. БТВ и 33,42
лв. нетно ТВ; за м. 07.2018 г. общо: 274,05
лв. БТВ и 212,66 лв. нетно ТВ; за м. август 2018 г. общо 156,60 лв. БТВ и 121,52
лв. нетно ТВ; за 22.09.2018 год. - 56,27 лв. БТВ и 43,66 лв. нетно ТВ.
Исковата молба е подадена на 13.03.2019 год.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявените искове са неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Положеният по трудово правоотношение
труд е възмезден. Работодателя дължи плащане на уговореното възнаграждение.
Право на възнаграждение на основание трудово
правоотношение има само лицето, което е страна по това правоотношение, за
труда, който това лице е положил.
Ищцата няма право на възнаграждение за работа
възложена на нея и извършена от друго лице.
След като мястото където ищцата живее и мястото, на
което
Ищцата
престира труда си са едно и също очевидно е, че ищцата прекарва денонощията си,
включително и значителна част от времето в почивните и неработни за нея такива
на същото това място. Това се отнася и за дните, в които е било разпоредено и
реализирано заместване на ищцата на работното й място от друго определено от работодателя лице (поради
ползване на почивен ден) за извършване приема на туристите поради
необходимостта на ищцата да бъде осигурена необходимата й по закон междуседмична
почивка.
Съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ, нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Работното време в
общият случай се изчислява в работни дни – подневно, освен ако работодателят
както е в конкретния случай не е установил сумирано изчисляване на работното
време – на период от един месец, което е
в съответствие с допустимия от закона срок (до 6месеца). Максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може
да бъде до 12 часа. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата
седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
Предвид характера на трудовата й функция и естеството
на възложената й работа работодателят е дал на изпълняващия длъжността „домакин
/пазач/ спални помещения в общежития пансиони и др.“ свободата сам да извършва
организацията на работния си ден поставяйки му ограничението, че дължимите часове
труд следва да бъдат положени във
времето от 8,00 до 20, 00 часа. Полагането на труд извън това време на ищцата
не е разрешено, напротив изрично е забранено с Правилникът за вътрешния трудов
ред. Полагането на нощен труд и правенето на
резервации за посещения в хижата също не е от кръга на разрешените на
ищцата дейности. Въпреки това ищцата ( респ.
нейния съпруг) е приемала такива на личен телефон и е
посрещала гости в хижата дори във времето след 22,00 часа.
Ищцата не твърди и не представя доказателства нейният
работодател да й е възлагал да приема туристи във времето между 20,00 часа и 08,00 часа.
Извършваната от ищцата дейност преди 08,00 часа и след
20,00 часа, т.е. в извън времето определено за ищцата като време, което може да
бъде нейно работно време е в разрез с трудовата дисциплина доколкото
противоречи на изрични императивни разпореждания на работадателя (като
забраната за полагане на нощен труд). Извършването на дейност забранена от
работодателя не може да се счете за положен от работника „извънреден труд“.
Нормативната уредба на извънредния труд е установена в
чл. 143 до чл. 150 от Кодекса на труда -
извънреден е трудът положен по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника или служителя извън установеното за него работно време.
Задължение на ищцата беше да докаже по делото, че
количеството извършвана от нея работа не може да бъде извършено в рамките на сумарно
изчисляваното й работно време ( с ограничението за продължителността на един работен
ден); че обемът и видът на свършената от нея работа й е отнемала в
претендираните периоди над допустимите 12 часа дневно; че положеният от нея
труд над допустимия по КТ е положен по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на ответника.
По делото не са представени доказателства колко точно
туристи е обслужила ищцата в претендиран от нея период от време, какви
конкретно дейности е извършила, времето както и че времето необходимо за
извършването на тези дейности надхвърля определените от работодателя 8 часа.
Ищцата не изложи никакви твърдения каква е направената
от нея организация на работното й време, не твърди и не сочи за извършването на
каква конкретно работа времето не й е достигало.
При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква. В този
случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да
надвишава или да е по-малка от нормалната. В границите на отчетния период продължителността
на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който
се отчита /сумира/ работното време.
Твърденията
на ищцата, че е полагала труд в определените й от работодателя за почивни дни
са неоснователни.
Нормата на чл. 9а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските постановява едновременно с установяването на сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят да утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване. Изискването работодателят да запознава работниците или служителите
с утвърдените графици преди започване на работа по тях е въведено с изменението
на чл.9а, т.е. от 01.01.2018 год.
Нормата на чл.9а, ал.2 е публикувана на 13.08.2018 год.
и отразява едно съществуващо състояние на конкретния вид обществени отношения,
а именно възможността през периода, за който е установено сумираното
изчисляване, утвърдените поименни графици да се изменят от работодателя при
промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са
утвърдени.
За конкретното трудово правоотношение ( между ищцата и
ответника) „други обстоятелства“ основно се явяват постъпилите резервации за
посещение на хижата, решението на туристите да удължат престоя си в хижата
извън заявения предварително, внезапно и/или непланирано предварително
отсъствие на ищцата от работното място.
Графикът за явяване на работа изготвян от работодателя
за ищцата й е бил връчван преди началото на периода обявен за отчетен период (преди
началото на всеки календарен месец). Този график обичайно е търпял промени
предвид естеството на извършваната работа и факта, че резервациите за посещението
на хижата се правят не от хижаря, а от служител на дружеството. За тези промени
ищцата е била ( видно от нейните обяснения дадени пред съда в съдебно
заседание) уведомявана писмено – всяка
седмица когато се е отчитала в офиса
на дружеството Т.Тенева й е давала график за следващата седмица.
Наредбата не посочва какъв е начинът за инфopмиpaнe (зaпoзнaвaнe) нa paбoтницитe с
изменението на утвърдените поименни графици. Необходимо е paбoтoдaтeлят да извърши
уведомяването.
Между ищцата и ответника не е имало спорове относно
изменението на съставения първоначално график, ищцата не е уведомявала прекия
си ръководител, че й се е налагало да работи над установеното работно време от
8 часа, нито че й се е налагало да работи през ден определен й от работодателя
за почивен.
Ищцата не твърди и не представя доказателства, че е
била уведомена от работодателя си, за направена резервация за хижата за дата, която
за нея е била обявена за почивен ден. Тя не твърди и не представя
доказателства, че е извършила възложената й от ответника работа ( да посрещне
туристите по резервацията) в почивния си ден. За да осигури на ищцата
определената по закон междуседмична почивка, ответникът е командировал свои
членове в хижата, които да я заместят докато тя почива.
В края на отчетния период е съставян окончателният
„график“ за явяване на работа, който отразява предвижданията на работодателя за
явяването на работника на работа съобразени с всички наложили се в хода на
времето промени и действителното поведение на работника, изразяващо се в
явяване или неявяване на работа, и причините за отсъствието му. Този, а не
първоначално съставения график е основанието на което се изчислява и изплаща
полагащото се на ищцата трудово възнаграждение.
Изискването поименните графици да се
изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или
служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да не бъде
по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б
от Наредбата е въведено считано от 01.01.2018 г. Вярно е, че с нормата на чл. 9в. приета през 2017 г. и в сила от
1.01.2018 г. е предвидено, че когато в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или
служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл.
9б от Наредбата, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят
е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на
работника или служителя на работа. Както и че считано от 01.01.2018 г. с
нормата на новоприетия чл. 9г. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г., изм., бр. 58 от 2018 г.) отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени по чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.
Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за
работа при сумирано изчисляване на работното време. Полагането на извънреден
труд не се установи по делото, поради което предявените от ищцата искове за заплащане на положен труд в почивните дни извън
определения график за работа в размер на 1755,00 лв. и положен извънреден труд
извън определените осем часа по график в работните дни, по два часа за месеците
юли и август през 2016, 2017 и 2018 години в размер на 1176,00 лв.
Ищцата
не представя списък на разноските.
Разноските
на ищцата по делото възлизат на 450лв. (л.26
том Първи) за правна помощ и 30 лв. депозит за свидетел.
Ответникът представя списък на
разноските за 120 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Представляван е
от адвокат Хр. М., представителството е
осъществено безплатно. Разноските на ответника възлизат на 120 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и ищцата следва да му ги заплати.
На осн. чл.357 КТ споровете между
работника или служителя и работодателя относно изпълнението на трудовите правоотношения
са трудови спорове. На чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. В тази връзка и на осн.
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и те не
плащат такси и разноски по производството. Освобождаването е от заплащането на
такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци
на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от
насрещната страна по делото - работодателя, включително за заплатени от него
държавни такси по делото.
Това е така, защото макар и освободен по трудовото
дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или
служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда,
причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси
и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. (Определение
№ 909 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6162/2014 г., III г. о., ГК)
Водим от горното съдът
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни предявените от Е.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за
призоваване: *****, адв. кантора П., против СНЦ „Т.О.г.“***, представлявано от
ръководителя му Ж.Т.Ж. искове СНЦ „Т.О.г.“*** ЕИК: ******, гр. К. да заплати на
Е.И.С., ЕГН ********** сумите:
-
1755,00 лв. възнаграждение
за положен през 2016 г. 8 дни
извънреден
труд в почивните дни, както следва: 4
през м. август -на 3,9,10 и 30; 1 ден през м. ноември -29-ти; 3 дни през м.
декември - 8, 27 и 28 ; през 2017 г. 20 дни извънреден труд в почивните дни
както следва: 3 дни през м. март - 6 и 28-ми; 2 дни през м. април - 11 и 13-ти;
8 дни през м. юли - 5,6,10,11,17,24,25,31-ви; 4 дни през м. август - 7,8,15 и 28-ми, 1 ден през м. септември – на
18-ти, 1 ден през м. октомври - на 3-ти, 1 ден през м. ноември – на 20-ти и 1
ден през м. декември – на 27-ми; през 2018 г. 16 дни извънреден труд в следните
почивни дни: 2 дни през м.месец януари -
24 и 30-ти; 1 ден през м. февруари -
7-ми; 1 ден през месец май - –на 24; 7
дни през м. юли -3,4,11,16,17,24,31-ви; 4 дни през м. август - 1,7,14 и 21-ви,
1 ден през м. септември - на 22-ри;
-
1176,00 лв. възнаграждение
за положен 240 часа извънреден
труд
по два часа всеки работен ден в месеците юли и август на 2016 г., 2017 г. и
2018 год. - по 40 часа месечно.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за
призоваване: *****, адв. кантора П. да
заплати на СНЦ „ТД О.г.“*** ЕИК: ******, гр. К. сумата 120 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД – Ст.З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :