Решение по дело №104/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НЧД № 104/2025г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 30 С-В
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС,
наричан за краткост Закона).
Образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение на
РЕШЕНИЕ №1062542265456813 от 05.06.2024г., влязло в сила на 17.07.2024г.,
издадено от несъдебен орган- Gemeente, Кралство Нидерландия, с което на
българският гражданин А.Н.Х., с ЕГН: **********, с последен известен адрес
в Р. България– гр. София, ж.к. ****, е наложена финансова санкция от 120
евро.
Решението е придружено от удостоверение от 18.12.2024г. по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на СГП излага становище за
основателност на искането за признаване на чуждестранното решение, като
инвокира доводи за наличие всички изискуеми законови предпоставки за това.
Засегнатото лице А.Н.Х. редовно призован за съдебно заседание, в което
делото е решено по същество, не се явява.
Съдът, като обсъди представеното удостоверение от страна на
Кралство Нидерландия, както и становищата на страните с оглед
разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С РЕШЕНИЕ №№1062542265456813 от 05.06.2024г, влязло в сила на
17.07.2024г., издадено от несъдебен орган- Gemeente, Кралство Нидерландия,
на българския гражданин А.Н.Х., роден на **** г. в гр.София, българин, с
българско гражданство, с последен известен адрес в Р. България– гр. София,
ж.к. ****, с ЕГН: **********, е наложена финансова санкция от 120 евро, за
това, че на 18.03.2024г. е паркирал превозно средство на паркомясто, за което
се изисква разрешение (знак Е9), без разрешение за това превозно средство.
Във връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
10.01.2019г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Видно от съдържанието на приложеното удостоверение (съставено по
образец) - налице е информация относно постановеното решение от
несъдебен орган – дата на издаване, влизане в сила и наложената с него
санкция за описаното наказуемо деяние, относно възможността за обжалване
на решението пред съд с наказателна юрисдикция, както и относно
санкционираното лице - данни за самоличността му (имената, рождена дата и
местоживеене). Отразена е правната квалификация на извършеното деяние и
накратко фактите.
Отразено е, че решението е влязло в сила в изпълняващата държава, като
не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и такова
1

решение не е изпълнявано в изпълняващата държава или в трета държава,
различна от издаващата и изпълняващата държава.
Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за
обжалване.
По делото липсват данни за каквото и да е плащане на финансовата
санкция.
При преценка на изложените в удостоверението обстоятелства, съдът
счете, че са налице предпоставките за признаване на процесното решение,
като отсъстват пречки, препятстващи произнасянето в тази насока.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено от
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за деяние,
съставляващо нарушение според законодателството на издаващата държава-
чл.2 от Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия,
изразяващо се в това, че засегнатото лице е паркирало превозно средство на
паркомясто, за което се изисква разрешение (знак Е9), без разрешение за това
превозно средство.
Фактическото описание на деятелността в удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 10.01.2019г. представлява
административно нарушение по българското законодателство – чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата- участниците в движението съобразяват
своето поведение с пътните знаци, което отговаря на изискванията на чл. 30,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС за двойната наказуемост на деянията по
законодателството на издаващата държава и на изпълняващата държава.
Следва да се посочи, че в конкретният случай дори не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30,ал.2,т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място, според удостоверението, местоживеенето на
лицето, срещу което е издадено решението, е на територията на Република
България, поради което е изпълнено условието по чл.30, ал.3 от специалния
закон за признаване на решението.
Съдът прие, че не е налице някое от факултативните основания по чл.35
от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението,
доколкото се установи, че представеното удостоверение е пълно и в
съответствие с постановеното решение, срещу санкционираното лице за
същото деяние не е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция в друга държава (Р България или трета
държава), не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, не
е налице имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на
решението и деянието е извършено на територията на издаващата държава,
наложената финансова санкция е над 70 евро, решението е постановено срещу
физическо лице, което и по българското законодателство поради възрастта си
носи административнонаказателна отговорност и подлежи на
административнонаказателно преследване за деянието, което обосновава
решението.
2

Производството пред издаващата държава е било писмено, с оглед което
не се налага изследване на въпроса относно уведомяването за лично явяване.
Не е налице изключението по чл. 3 ал. 2 за неприложимост на Закона,
поради това, че исканият за признаване акт няма гражданскоправен характер
и не произтича от право на иск за вреди и възстановяване на предишното
положение, когато е приложим Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22
декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела.
По силата на чл. 16 ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, към който препраща чл. 32
ал. 1 от Закона, тъй като решението се отнася до парична сума определена в
евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове
по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението
в издаващата държава– 05.06.2024г. Видно от официална информация на БНБ
от електронна страница, курсът за едно евро е 1,95583 лв. или
равностойността на сумата от 120 евро, представляваща глоба, наложена на
българския гражданин А.Н.Х. за нарушение на чл.2 от Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия, възлиза на 234.67лв. /двеста тридесет и
четири лева и шестдесет и седем стотинки/.
Съдът постанови признатото решение да се изпрати незабавно на
Национална агенция по приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция по приходите и ДОПК.
Съдът постанови да се уведоми незабавно компетентния орган на
издаващата държава, както и Министерството на правосъдието на Република
България, за признаване и изпращане на решението на компетентния орган по
чл. 6 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС - Националната агенция по приходите, както и
за приключване изпълнение на решението, на основание чл. 38 от Закона.
Воден от изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
3

Номер на акта:	38
Дата:	15 януари 2025 г. (в сила от 23 януари 2025 г.)
Съдия:	Николай Николов

Дело:	20251100200104
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 януари 2025 г.

Решение по дело №104/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите