22.12.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор П.Жеков
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1116 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
и е образувано е по жалба от Ф.Х.Д., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, с
посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №236/12.11.2020г. на
Зам.Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е
незаконосъобразно поради нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с приложимия материален закон. Изложените от органа съображения
били незаконосъобразни, тъй като били игнорирани изложените от жалбоподателя
факти. Причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за
неговия живот и сигурност. Пред органа добросъвестно изложил причините да
напусне страната, които били възприети правилно. Административният орган се
позовал на справка от Дирекция Международна дейност на ДАБ, в която се
съдържала обща информация за състоянието на сигурността в Сирия, по-конкретно в
районите, населени с кюрди. Решаващият орган анализирал информацията и преценил
правилно, че спрямо него били налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Но неправилно и в
противоречие с материалния закон било прието, че Ирак е трета сигурна за
жалбоподателя държава. Прието било без да са изложени доводи и че той можел да
се върне в Ирак. Ирак не отговарял на определението по пар.1, т.9, б.Б, б.Г и
б.Д от ДР на ЗУБ за трета сигурна държава, тъй като липсвали данни територията
и жалбоподателят и семейството му да са защитени от връщане до територията на
Сирия, че нямали възможност да поискат статут на бежанец или друга международна
закрила, още по-малко, че били налице достатъчно основания да се смята, че той
щял да бъде допуснат до територията на тази държава. Видно от мотивите на
обжалвания акт решаващият орган приел за Ирак, че не е страна по Конвенцията за
статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статут на бежанците от 1967г. към
същата. В Ирак би следвало да съществува възможност да се поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се
ползва от международна закрила като бежанец, за да бъде определен Ирак като
трета сигурна държава за жалбоподателя. Но това не било възможно. Принципът
„забрана за връщане“ бил главното основание на закрилата на бежанците. Излагат
се съображения относно приложението в случая на Квалификационната директива,
преразгледана през 2011г., чл.18 и чл.19 от Хартата на основните права на ЕС,
приложението на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ, като се иска се отмяна на оспореното
решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Ответната страна – Зам.Председател на Държавна агенция
за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №УРИ 4536 ОЧ - 105/19.07.2020г. на
Началник ГПУ Свиленград за чужденеца Ф.Д.Х. е определена принудителна
административна мярка Настаняване принудително в звено за краткосрочно
настаняване при специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция
Миграция МВР за срок от 30 дни. С Решение №УП 15694/10.08.2020г. същият е
настанен в РПЦ Харманли след като с молба рег.№УП 15694/10.08.2020г. по описа
на ДАБ е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на
СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като Ф.Д.Х., роден на ***г.
Приложен е в копие документ за самоличност на чужденеца – на арабски език, и в
превод, подписана е и декларация за съгласие и информационен лист за
обработване на лични данни от 10.08.2020г., както и покана от 12.08.2020г. и от
29.09.2020г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към
регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е
връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна
закрила и настанени в центрове на ДАБ. С писмо рег.№УПХ-15694/08.09.20г. е
постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за
лицето.
С приемно-предавателен протокол – л.61, се установява,
че жалбоподателят, заедно с други изброени лица, е предаден като чужденец с
молба за закрила, в РПЦ Харманли.
На 17.08.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че има
роднини в държава-членка на ЕС, като потвърждава посоченото при попълване на
регистрационния лист. При регистрацията представил своята лична карта и нямал
други документи. Напуснал Сирия през 2012г. нелегално със семейството си за
Северен Ирак, където бил 8 години преди да тръгне за Турция. В Истанбул останал
15 дни и тръгнал към България, където влезнал нелегално укрит в микробус на
19.07.2020г. При преминаването на границата обаче го заловили. През 2007г.
сключил брак със съпругата си и имали четири деца, които към момента на
интервюто били в Ирак. Не могли да дойдат с него поради финансови причини. Не
бил арестуван, осъждан в Сирия или друга държава. Нямал проблеми заради
принадлежност към етническа група или религия. Не членувал в политическа
партия. Родителите му били в Дамаск, имал и четири сестри там. Имал начално
образование и работел в строителството като декоратор, но от три години се
разболял – имал дископатия, и не можел да работи. Заради войната напуснал Сирия
през 2012г. Икономическото положение било много лошо и едва се изхранвали,
имало опасност за живота им. В Ирак се установили в бежански лагер и той
работел, но когато се разболял започнал да ходи по лекари и не можели да му
помогнат. Затова и решил да тръгне за Европа, за да се лекува. Не бил отбил
военна служба, не бил получавал призовка за служба в армията, срещу него и
семейството му не били отправяни заплахи, не било оказвано насилие. Заради
войната и сраженията не искал да се върне в Сирия, а да се лекува в Европа. В
проведеното на 30.09.2020г. интервю жалбоподателят допълнително уточнява, че
бил подал молба за пребиваване в Иракски Кюрдистан и получил документ за това-
първоначално за 6 месеца, а после се подновявал на година, като този документ
останал в Турция. Съпругата му и децата им били в бежански лагер там и имали
документи за временно пребиваване. Получавали и помощи, но той работел. Децата
ходили на училище в бежанския лагер, но нямали достъп до медицинска помощ, а
само до медикаменти от клиниката. Изрично заявява, че не бил имал проблеми или
заплаха в Иракски Кюрдистан, не било оказвано на семейството му или на него
насилие. Ирак напуснал чак, когато успял да събере пари от заеми, но не искал
да се върне там, защото икономическото положение не било добре и условията в
лагера били тежки. Имало и коли бомби и го било страх за семейството му. Решил
да замине, за да търси по-добро бъдеще за семейството си. Очаквал да получи
адекватна медицинска помощ.
С Решение №2361/12.11.2020г. на Зам.Председател на ДАБ
при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Ф.Х.Д.
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е
съобщено на жалбоподателя на 17.11.2020г. и той бил запознат със съдържанието
му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 30.11.2020г.
Представена е справка №МД-257/14.05.2020г., №МД-531/01.10.2020г.,
№МД-339/23.06.20г., №МД-497/15.09.20г. относно общото положение и актуалната
политическа и икономическа обстановка в Република Ирак, както и относно
конкретна информация относно Сирийска арабска република.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.Председател на ДАБ, за
който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е делегирано
правомощие да отказва международна закрила в Република България – л.16 от
делото, Заповед №РД05-392/30.06.2020г.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – Сирия, както и в Ирак,
където е живял със семейството си. Обективираните в решението фактически
съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените
правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите,
възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се
отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган
е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервютата, като е посочил, че
не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна
закрила, които да бъдат обсъждани. Неоснователно е оплакването за нарушение на правилото
на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от
данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се
установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история,
свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени
от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на
чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход или в Ирак, където е живял последните
8 години със семейството си. В този смисъл
административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата
за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена
преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното
положение на чужденците с държавата по произход и теретата държава - Ирак,
поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се
сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на
органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия
или Ирак. Заявените от молителя обстоятелства – неадекватна медицинска помощ, не
представляват актове на преследване по причина на религиозната му
принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ
причини. Правилен е изводът на
административния орган, че действителният мотив за напускането на Ирак и
нежеланието на чужденеца да се върне в тази държава е стремежът към по-добър
стандарт на живот. Правилно е и заключението на органа, че сочените от
чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл.8,
ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителя или
семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или
религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено
преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова.
Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни
и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се
установяват нито в страната по произход Сирия, нито в страната, където е живял
през последните години – Ирак. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа,
че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански
статут.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция /т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание
/т.2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна
е преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и
не се установява в държавата си по произход или по пребиваване жалбоподателят
да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17
февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно Сирия
и Ирак. Изрично административният орган
сочи и че жалбоподателят е бил принуден да напусне родината си, тъй като там е
било възможно да бъде изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи при
наличието на съществуващ конфликт. Но под внимание следва да бъде взет факта пребиваването
в трета страна – автономна иракска област Кюрдистан в продължение на 8 години.
Там е отчетено, че ситуацията със сигурността е мирна, спокойна и ясно
различаваща се от тази в останалата част на Ирак, както и че не е наличен
вътрешен или международен конфликт, а това било показателно за живота на
кандидата и семейството. Реално така не били застрашени свободата и живота на
чужденеца и не следвало да са приложими стандартите във вр. с чл.15, б.В от
Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл.9 от ЗУБ. Няма данни правата на оспорващия да са били нарушени, не са налице
и данни за осъществено спрямо него преследване, както и данни за преследване на
лица от етноса на оспорващия. Не се разкрива наличие и на безогледно насилие,
достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени
опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в съответния
регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Настоящата
инстанция напълно споделя този извод на административния орган. Съгласно
концепцията за „пълзящата скала“ (concept of a sliding-scale), посочена в т.39
от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г., само в изключителни случаи е
възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато
лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ без да е необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен риск. В
конкретния случай за Ф.Х.Д. не се
установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или
личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични
обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Иракски
Кюрдистан, поради което ситуацията в страната следва да е с извънредна висока
степен на колективна опасност, каквато тя не е. Не следва да се пренебрегва и
установеното от самия жалбоподател, че не е бил принуждаван да напуска
автономната област в Ирак, нито да се завръща в Сирия. Така съдът намира за
правилен извода на органа, че Ирак се явява трета сигурна държава по смисъла на
пар.1, т.9 от ДР на ЗУБ, където не е установен и не съществува реален риск
чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което може безпрепятствено и трайно да се ползва в
Ирак от ефективна закрила.
В този смисъл съдът счита, че
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.Д., гражданин на
Сирия, ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №236/12.11.2020г. на
Зам.Председател Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: