№ 139
Плевен,11.
03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Николаев адм. дело № 967 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 г. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145- чл. 178 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Б.П.Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.Б. срещу Заповед УРИ № 316з-3477/23.10.2020 г. на директора на ОД МВР - Плевен, с която по отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение като държавен служител в МВР.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна издадена в нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че за да бъде наложено дисциплинарно наказание в дисциплинарното производство следва да бъде установено, че това деяние представлява дисциплинарно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Сочи се, че няма данни Д. да е злоупотребил със служебното си положение. Действията на жалбоподателя във връзка със зареждането на личния си автомобил с гориво от ведомствената бензиностанция на „Кеш Транс“ ЕООД гр. И. не показват подчинение на нормативно определените правила в смисъла, вложен в етичните правила, визирани в оспорената заповед - няма данни да е нарушил законови норми по начин, с който да е провокирал гражданите към неспазване на правовия ред, да е демонстрирал несъобразяване с нормативното определените правила, да е увредил авторитета на институцията, в която работи. На следващо място се твърди, че по дефиниция нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо. Следователно за ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител от МВР, е необходимо да бъде установено и доказано виновно извършено от служителя дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, което предполага установяване и доказване начина на съотнасяне на елементите от обективна страна на деянието и последиците от него спрямо съзнанието на лицето, сочено като извършител, което в настоящия случай не е сторено. В случая липсват доказателства субективната страна на деянието да е била изследвана, а същата не е била установена.
Навежда доводи, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не може да бъде направен безспорен извод, че Д. е извършил деяние, с което да е нарушил т.8, т.11, т.13 буква „г“, предложение първо и буква „е“, т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 във вр. с т.17 буква и “в“ от Етичен кодекс на поведение на държавните служители Твърди се, че субекта на дисциплинарната власт не е преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната процедура във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на жалбоподателя, последиците от деянието с оглед налагане съответното на тях наказание по вида и размер дисциплинарно наказание. В заключение е направено искане да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият – Б.Д. - се явява лично и с адв. М.Б. ***, която поддържа изложеното в жалбата и моли да се отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че не е доказано по безспорен начин твърдяното нарушение в обжалваната заповед. Сочи, че в заповедта се твърди за няколкократно зареждане, което в хода на производството не е доказано. В тази връзка твърди, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви, тъй като собственикът на фирмата твърди, че е разпоредил на счетоводителя да зареди гориво, когато Д. отиде на ведомствената бензиностанция, което се опровергава от изложеното от самия счетоводител, че когато Д.е е отишъл там, той е бил на предходната бензиностанция, а не на ведомствената. Сочи, че е налице разминаване на времето и твърдяната фактическа обстановка, тъй като фискалният бон е издаден на 01.03.2020г. в 10:17 часа, а записите, които проследяват цялостното движение са за времето от 10:24 часа до 10:42 часа. Счита, че от репортажа на Нова телевизия не става ясно по какъв начин Д. е нарушил етичните правила и е злоупотребил с името на МВР, тъй като пред репортера е заявил, че не желае да отговаря. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата -Директорът на ОД на
МВР-Плевен - в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно
пълномощно на л. 339 от делото, която моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди оспорената заповед. Счита, че заповедта е законосъобразна, правилна,
постановена от компетентен орган в рамките на правомощията му и в предвидената
от закона форма. При издаването й не са допуснати процедурни нарушения. Спазени
са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като в този случай моли
съда да вземе предвид, че жалбоподателят
е ползвал 14 календарни дни отпуск по
болест, поради временна нетрудоспособност и 14 дни платен годишен отпуск. Счита, че са
спазени всички изисквания на Закона за МВР и на АПК, заповедта е връчена лично
на жалбоподателя, срещу подпис, не е нарушено правото му на защита. Представени
са писмените обяснения, които многократно е давал, изпращани са му конкретни
въпроси във връзка с дисциплинарното нарушение, на които същият е предоставил
своите отговори. Сочи, че жалбоподателят е участвал активно в дисциплинарното
производство като е направил искания за събиране на допълнителни доказателства,
които са уважени от дисциплинарно разследващият орган и във връзка с тях са
извършени допълнителни действия по разследване и са събрани исканите
доказателства. Счита, че в случая
дисциплинарно наказващият орган е събрал всички относими доказателства, както и
че правната квалификация за извършеното дисциплинарно нарушение е правилна и в съответствие с материалния закон. Сочи,
че в хода на дисциплинарното производство са приобщени доказателства, че Д. е запознат
лично, срещу подпис с Етичния кодекс на държавните служители на МВР и с всички
негови изменения, поради което намира, че същият е съзнавал, че действията, които извършва, като е желаел
да получи имотна облага, която не му се следва, се явява участие в
корупционна проява, което представлява деяние несъвместимо с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР. Намира, че престижът на службата и
на МВР безспорно е уронен, тъй като жалбоподателят е действал в качеството си
на полицейски служител, който по време на изпълнение на служебните си
задължения в полицейска униформа се е явил в бензиностанцията на “Кеш Транс“
ООД гр. И. и е заредил 51 литра дизелово
гориво, без да заплати за това дължимата сума.
Твръди, че от всички събрани по делото доказателства – свидетелски
показания, експертна справка, писмени сведения
се установява, че жалбоподателят на
01.03.2020г. е извършил дисциплинарно нарушение, което е установено по несъмнен
начин. Неговите действия са станали известни на широката общественост, чрез репортаж на Нова телевизия “Полицаи от другата страна
на закона“, запис който е изискан и
приложен към дисциплинарното производство.
Сочи, че обществото е чувствително по
отношение на нарушения на етичните норми, както и корупционните прояви,
извършени от служители на МВР, поради което негативната реакция към МВР и в
частност ОД на МВР - Плевен е
безспорно. Излага съображения, че срещу жалбоподателя е проведено едно пълно,
всестранно и обективно дисциплинарно производство, което е приключило с правилна квалификация на нарушението и
правилно наложено дисциплинарно наказание. Претендира юрисконсултско възнаграждение при
потвърждаване на заповедта. В случай на произнасяне в полза на жалбоподателя,
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Плевен, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетата като писмено доказателство Кадрова справка /л. 133- 134/ е видно, че жалбоподателят Б.П.Д. е назначен на държавна работа в МВР на 16.10.1985г. на длъжност милиционер във Ведомствена милиция – НПК “9-Септември“ – Плевен към Окръжно управление на МВР-Плевен. На 27.06.2016г. е преназначен на длъжността младши автоконтрольор I степен в група "Охранителна полиция" към Районно управление – Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен.
По делото е приложен Протокол от 07.12.2016 г. /л. 335/, от
който е видно, че служителят е запознат с Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з- 348/25.07.2014 г., както и с
подзаконови нормативни актове и заповеди на министъра на вътрешните работи,
издадени в изпълнение на ЗМВР и регламентиращи задълженията на жалбоподателя
като служител на МВР.
С писмо рег. № 7855р-4393/27.05.2020г./л.322/ директорът на Дирекция
„Вътрешна Сигурност“ – МВР е
уведомил ВПД при ОД МВР – Плевен, че в ДВС е извършена проверка
по сигнал от гражданин, че служител от РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен извършва неправомерни
действия, изразяващи се в няколкократно зареждане на гориво в личния автомобил,
без да заплаща дължимата сума на
бензиностанцията.
Със Заповед № 316з – 1663/ 29.05.2020 г. на ВПД директора на ОД МВР Плевен е образувано на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу държавен служител в ОД на МВР /л. 40-43/. Определена е комисия за дисциплинарно разследващ орган. Указано е в Заповедта да бъде запознат служителят срещу подпис с нея и да му бъде разяснено правото да участва в дисциплинарното производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. За заповедта служителят е уведомен на 03.06.2020 г., видно от подписа, положен под същата от жалбоподателя.
Със Заповед № 316з- 2774/26.08.2020г./л.45/ на ВПД директора на ОД МВР Плевен срокът на дисциплинарното производство е продължен, считано от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. Б.Д. е запознат с горната заповед на 26.08.2020г.
Със Заповед № 316з- 2785/26.08.2020г./л.44/ на ВПД директора на ОД МВР Плевен е изменена и допълнена Заповед № 316з- 2774/26.08.2020г., като в частта, в която са посочени основанията за издаването вместо „На основание чл.206, ал.4 и чл.207, ал.1, т.2 и ал.3 от Закона за МВР, чл.46 и чл.56, т.3 от Инструкция рег.№8121З-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарните наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика на МВР“, да се чете „На основание чл.206, ал.4, чл.207, ал.1, т.2 и ал.3 и чл.214, ал.3 от Закона за МВР и чл.46 от Инструкция рег.№8121з-470/27.04.20015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарните наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика на МВР“. Служителят е запознат с горната заповед на 26.08.2020г.
На 02.06.2020г./л.78-81/ е отправена покана до служителя Б.Д. за запознаване със заповед за образуване на дисциплинарно производство и временно отстранявана от длъжност и за даване на писмени обяснения от дисциплинарно- разследващия орган, определен със Заповед №316З-1663/29.05.2020г.
Д. е представил писмено обяснение рег.№316р-18887/09.06.2020 г. (л.85 по делото), в което е заявил, че: “На 01.03.2020г. нямам спомен да съм зареждал личния си автомобил „Ш.“ с рег.№ ***на ведомствена бензиностанция на фирма „Кеш Транс“, не знам коя е и не знам къде се намира. Винаги, когато съм зареждал личния си автомобил, съм заплащал зареденото гориво, независимо на коя бензиностанция зареждам“.
На 30.07.2020г. е отправена покана до служителя Б.Д. за даване на писмени обяснения /л. 82/ по подробно посочени въпроси, свързани с нарушението, предявено му със Заповед № 316з – 1663/ 29.05.2010 г. на ВПД директор на ОД МВР.
Д. е представил писмено обяснение №316р-24892/30.08.2020г., във връзка с извършване на проверка по заповед №316З-1663/29.05.2020г. по описа на ОД на МВР –Плевен, в което е изложил, че на 01.03.2020г е бил на работа за времето от 06:00 до 18:00 часа и в полагащата му се почивка от 10:00 до 10:30 часа е отишъл до гр. И., за да зареди гориво на личния си автомобил. Посочил, е че горивото е заплатил предварително на собственика и касов бон не му е издаден. Твърди, че сумата е заплатил на С.Г., с когото се видели пред РУ Долни Дъбник, няколко дни преди зареждането.
На л. 64-77 от делото е приложена Обобщена справка относно извършената проверка по дисциплинарното производство, образувано със Заповед № 316з – 1663/ 29.05.2010 г. на ВПД директорът на ОД МВР.
В същата е посочен поводът за образуване на дисциплинарното производство и предприетите действия по него. Изложена е приетата фактическа обстановка. Направени са изводи, че действията на служителя са довели до уронване на престижа на службата и съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от Закона за МВР, които са конкретизирани, а именно като нарушения на т.8, т.11, т.13, буква „г“, предложение първо и буква „е“, т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, във връзка с т.17, буква „в“ от на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед№8121З-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) като е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание на служителя "уволнение". Горната обобщена справка е доведена до знанието на жалбоподателя на 28.09.2020 г., което е видно от поставения от него подпис в заключителната й част и на същия е дадена възможност да представи в 24- часов срок обяснения и възражения, както и да посочи доказателства. Б.Д. е депозирал писмени обяснения /л. 87/, в които не е изложил нови твърдения, а е поискал да бъде снето писмено обяснения от лицето И.Н..
По делото са приети като доказателства събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от С.Г.Д., И.Т.Н., В. В.ов Г. (л. 88 – 94). Същите са разпитани и като свидетели по делото. Дадените от тях показания в съдебно заседание са еднопосочни с представените по време на дисциплинарното производство сведения Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите с оглед на всички други данни по делото и ги кредитира, като обективни и безпристрастни, съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
След съвкупната преценка на всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, комисията, сформирана със Заповед №316р- 1663/30.09.2020 г. е изготвила становище до директора на ОД МВР Плевен с рег. № 316р- 31953/30.09.2020г., съобразно което е приела, че държавният служител- мл. инспектор Б.П.Д. – младши автоконтрольор 1 степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Долни Дъбник при Областна дирекция на МВР- Плевен МВР е извършил нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР.
В резултат на горното дисциплинарно производство е издадена оспорената в настоящото производство Заповед УРИ № 316з-3477/23.10.2020 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл.203, ал.1, т.13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено по отношение на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В оспорения акт административният орган е изложил хронологично процедурата по извършената проверка за нарушение, дадените обяснения от служителя, събраните писмени доказателства, които са наложили извода за конкретното наказание. Взел е предвид цялостното поведение на служителя, за което са налице данни в приложената по делото кадрова справка, при което е наложил дисциплинарното наказание.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена по делото от неоспорените от страните писмени и гласни доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират. Приетите в съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.
При установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 26.10.2020 г., за което е налице отбелязване върху нея (л. 27). Жалбата срещу оспорената заповед е подадена на 09.11.2019г., поради което същата е подадена в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК .След извършена служебна проверка от съда не се установяват предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 от АПК, а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва влязло в законна сила съдебно решение по оспорването, не се констатира идентичност между страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред същия или друг съд.
Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед следва да започне с компетентността на органа, който го е наложил. Съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като е издадена от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР Директор на ОД на МВР – МВР, т. е. на ръководна длъжност, оправомощен по смисъла на чл. 204, т. З от ЗМВР да налага всички дисциплинирани наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, в предвидената от Закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание има визираното в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължително съдържание. В нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага. Направено е пълно и подробно описание на деянието от фактическа страна, достатъчно, за да може жалбоподателят да разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено и с оглед какви обстоятелства. Подробно описание на установеното в дисциплинарното производство е налице и в Обобщената справка № 316р – 31590/ 28.09.2020 г., към която има препратка в заповедта, с която наказаният служител е запознат срещу подпис. Подробно описание е налице и в Становище на дисциплинарната комисия.
Спазени са процедурните изисквания, регламентирани в чл. 207 от ЗМВР, като от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на компетентния орган, при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, определен е дисциплинарно разследващият орган, а обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението са установени с допустими от закона начини и средства, като събраните доказателства предоставят достатъчна възможност на наказващия орган да извърши дължимата преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша лично жалбоподателя или да приеме писмените му обяснения. Безспорно се установява, че при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е предоставена възможност, както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и с изготвената от комисията Обобщена справка и в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения. Служителят се е възползвал от възможността и е дал своите писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство, представил е и писмени доказателства, които са взети предвид и отразени в издадените от ответника документи. Приемането на писмените обяснения на наказаното лице е достатъчно за изпълнение изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в този случай изслушването на служителя е предвидено алтернативно и не е задължително. Правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, гарантирано от процесуалните правила на производството, не е накърнено и не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
С издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок от извършването на нарушението на 01.03.2020 г. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената справка, с която приключва образуваното дисциплинарно производство, е с дата 28.09.2020 г.. Становището относно проведеното дисциплинарно производство е с дата 30.09.2020г., като видно от поставената върху него резолюция, Директорът на ОД на МВР –Плевен се е запознал с него на 01.10.2020 г., а оспорената заповед е издадена на 23.10.2020г.
Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е цитирал в заповедта си разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР- "Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", а също така и нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от МВР, с която е разписано, че деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение".
От фактическа страна заповедта е мотивирана с твърдения за извършени от държавния служител неправомерни действия: На 10.03.2020г. в интервала 10:00 часа -10:30 часа, намирайки се в почивка за хранене в рамките на работната смяна, която съгласно утвърден месечен график рег.№257р-2047/26.02.2020г. младши инспектор Б.Д. заредил с гориво личния си автомобил „Ш. О.“ рег.№***от ведомствена бензиностанция на фирма „Кеш Транс“ ЕООД- гр.И., без да е заплатил количеството получено гориво – 51, 38 литра възлизащо на обща стойност 51, 38 лв., съгласно фискален бон OS006469 вътрешно потребления, издаден от същото дружество на 01.03.2020г. в 10:17:20часа..
В оспорената заповед е посочено, че с действията си по зареждането на личния му автомобил на 01.03.2020 г. от бензиностанцията на „Кеш Транс“ ЕООД гр. И., без да заплаща дължимата сума жалбопадателят е нарушил нормите на т.8, т.11, т.13, буква „г“ , предл 1 и буква „е“, т.15, т.19, т.20, т.42 и т.49, във връзка с т.17, буква „в“ от Етичен Кодекс за поведението на държавните служители, утвърден със заповед №8121З-348/25.04.2014г. на министъра на вътрешните работи именно: "Чрез спазване на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР; Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извън работно време; Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи на поведение: лоялност- поведение насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто има на институцията..“; Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи на поведение:.. почтеност – морално .. поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме;държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; държавният служител не се възползва служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел; държавният служител не участва в корупционни прояви, като е извършил корупционно поведение по смисъла на т.17, буква в от Етичен кодекс: възползване от служебното си положение за получаване за себе си … облага, която не се следва“.
Етичният кодекс е утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 юни 2016 г., изм. ДВ. бр. 5 от 17 януари 2017 г., доп. ДВ. бр. 64 от 3 август 2018 г. От приетия като писмено доказателство по делото Протокол от 07.12.2016 г. /л. 335/ е видно, че жалбоподателят е запознат утвърдения с МЗ рег. № 8121з – 348/ 25.07.2014 г. Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства се установява, че извършените действия от мл. инспектор Б.Д. са довели до уронване на престижа на службата и съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от Закона за МВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служител.
Неправомерното поведение на служителя е станало достояние на обществеността чрез излъчен на 24.05.2020г. по телевизионен канал „Нова телевизия“ материал, под заглавие „Полицаи от другата страна на закона“, на който е публикувана снимка на младши инспектор Д., посочени са неговите имена и че е служител в МВР, като в ефир е съобщена информацията, че от няколко месеца той е разследван от ДВС-МВР за злоупотреби с гориво.Неправомерното поведение на служителя е станало достояние на други служители от МВР, органи на прокуратурата и на неограничен кръг от хора, след излъчения репортаж по национален телевизионен канал.
Както фактическите, така и правните основания обосновават прилагането на хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като квалификацията на нарушението кореспондира напълно с изложените в обстоятелствената част на заповедта данни.
Неоснователни са доводите на защитата, че нарушението не е доказано по един безспорен и категоричен начин и че Д. е заплатил горивото, с което е заредил личния си автомобил. Тук следва да се посочи, че дадените от жалбодателя обяснения в хода на дисциплинарното производство са непоследователни, противоречиви и алогични.
В писмено обяснение от 09.06.2020г. Д. първоначално заявява, че на 01.03.2020г. няма спомен да е зареждал личния си автомобил на ведомствената бензиностанция на фирма “Кеш Транс“ ЕООД, не знае коя и е не знае къде се намира. В дадените на 03.08.2020г. писмени обяснения обаче е заявил друго, че горивото е заплатил предварително на собственика, без да му е издаден касов бон.
На следващо място твърденията му, че е заплатил горивото се опровергават по категоричен начин от сведенията на С.Г.Д. – л.88 по делото, сведенията на И.Т.Н.- л.89 л.91- дадени в хода на дисциплинарното производство, както и от показанията на свидетелите С.Г.Д. и И.Т.Н. – дадени в съдебно заседание, които съдът кредитира като обективни, логични, безпротиворечиви, кореспондиращи по- между си и с останалия събран доказателствен материал – писмени доказателства и експертна справка №115 от 22.07.2020г. за извършено: видео – техническо изследване на компакт диск „MAXELL DVD – R DATA/VIDEO 4.7 GB“ по рег.№316-22964/20.07.2020г. на ОД на МВР Плевен.
Въз основа на всички събрани писмени доказателства се достига до еднозначен извод, че наказаният служител е извършил описаното в оспорената заповед деяние. На следващо място деянието, вменено на Б.П.Д. е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Кодекс за поведението на държавните служители, утвърден със заповед №8121З-348/25.04.2014г. на министъра на вътрешните работи. Изчерпателно са посочени конкретните правила на Етичния кодекс, приети за нарушени от оспорващия: т. 8 "Чрез спазване на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР; т.11 „Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извън работно време; т.13 буква „г“, предл.1: „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи на поведение: лоялност- поведение насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто има на институцията..“ и буква „е“ :Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи на поведение:.. почтеност – морално .. поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; т.15: „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т.19 държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява;т.20 държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т.42 държавният служител не се възползва служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел; т.49 държавният служител не участва в корупционни прояви, като е извършил корупционно поведение по смисъла на т.17, буква „в“ от Етичен кодекс: възползване от служебното си положение за получаване за себе си … облага, която не се следва“.
Оспорената заповед е надлежно и изчерпателно мотивирана, още повече, че самата тя препраща към обобщената справка, становището на комисията определена за дисциплинарно - разследващ орган и други материали от проведеното дисциплинарно производство. В този смисъл следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд на РБ, съгласно което в случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ (справка, доклад, мнение и пр.) на помощни органи, които административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на изискванията към реквизитите за мотиви. Изложените мотиви са в съответствие със събраните гласни и писмени доказателства. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че липсват доказателства субективната страна на деянието да е била изследвана и че не е доказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2 т. от ЗМВР. Напротив, от обсъдената по- горе доказателствена съвкупност се установява точно обратното.
В съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя за установеното деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, наказание "уволнение", т. е. наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съобразно който при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.
Предвид установеното съдът намира, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Безспорно в случая оспореният акт отговаря на целта на закона - да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и превантивно върху останалите служители, за да се постигне обществена обстановка, в която да не се създават предпоставки за уронване престижа на МВР, чиито служители изначално са призвани да спазват закона и да дават пример с поведението си на останалите граждани.
Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а оспореният акт – потвърден.
При този изход на делото и с оглед направеното в съдебно заседание
искане от пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на
основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, седми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.П.Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.Б. срещу Заповед УРИ № 316з-3477/23.10.2020 г. на директора на ОД МВР - Плевен, с която по отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение като държавен служител в МВР.
ОСЪЖДА Б.П.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на ОД на МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/