Решение по дело №8484/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261230
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20202120108484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  261230               14.12.2021 година              гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На осемнадесети ноември                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 8484/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

 

               Производството е образувано по повод на предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против К.Й.Г., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 110.37 лева, произтичащо от сключен между ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.12.2016г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява незаплатена неустойка. Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода 08.06.2017г. – 07.09.2017г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги за месеците юни, юли и август 2017г., поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. Издадена е била крайна фактура от 08.09.2017г., в която е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора, като неустойката се претендира в редуциран размер от 110.37 лева. Неустойката е формирана като сбор от три месечни абонаментни такси по избрания тарифен план за ползваната електронна съобщителна услуга. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.

               Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

               Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява, не е уведомен за двете цесии и исковата молба не може в случая да послужи като уведомление. Не става ясно и за какво е вземането – за неплатени фактури, за неустойка или друго вземане. Прави възражение за погасяване на иска по давност.

               По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

               Бил е сключен между “***“ ЕАД и К.Й.Г. договор /споразумение/ за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.12.2016г., за срок от 24 месеца.

               Ответникът не е бил изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите *** ЕАД е издал фактури от 08.06.2017г., 08.07.2017г. и 08.08.2017г., като ответникът не е заплатил начислените по тях суми за ползвани далекосъобщителни услуги.

               В споразумението е записано, че ако бъде прекратено преди изтичане на договорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

               С договор за цесия от 16.10.2018г. *** ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в полза на “***“ ООД, посочени в Приложение 1. С нарочно пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им са прехвърлени с цесията. Приложение 1 не е представено по делото, но е налично потвърждение от *** ЕАД, че вземането й спрямо Г. в размер на 110.37 лева е било предмет на договора за цесия, т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на *** ООД. БРС намира, че този документ е достатъчен, за да се приеме за доказано, че вземането на “***“ ЕАД е било прехвърлено с цесия на “***“ ООД.

               С договор за цесия от 01.10.2019г. *** ООД на свой ред е прехвърлило редица свои вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение 1. Самото Приложение 1 не е представено по делото, но е налично извлечение от това приложение, от което е видно, че вземането спрямо Г. в размер на 110.37 лева е било предмет на договора за цесия, т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД. БРС намира, че този документ е достатъчен, за да се приеме за доказано, че вземането на “***“ ООД е било прехвърлено с цесия на “ЮБЦ“ ЕООД.  

               На основание чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В случая разпоредбата на закона е изпълнена, тъй като по делото е налично уведомление за цесия от “***“ ЕАД, представлявано от пълномощника си “***“ ООД и от “ЮБЦ“ ЕООД, с което ответникът се уведомява, че вземането на *** ЕАД е било прехвърлено в полза на “***“ ООД /това се съобщава от “***“ ЕАД чрез пълномощника *** ООД/, а след това същото вземане е било прехвърлено от *** ООД в полза на ЮБЦ ЕООД /това се съобщава от *** ООД като цедент, в лично качество/. Това уведомление за цесия не е връчено на ответника преди образуване на заповедното дело, но му е връчено в хода на исковото производство, с връчване на исковата молба. Връчването следва да се вземе предвид от съда – чл.235, ал.3 ГПК и съответно трябва да бъде прието, че в хода на процеса и двете цесии са били съобщени на ответника и той вече е обвързан от тях, поради което се явява длъжник на ЮБЦ ЕООД.

               Както беше установено, ответникът не е заплатил начислените суми по няколко последователно издадени фактури. Ето защо ищецът претендира да му бъде заплатена неустойка, дължима при предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната. Такава клауза съществува в договора. БРС намира обаче, че въпреки неплащането от страна на ответника на месечните такси, той не дължи неустойката, изчислена в трикратен размер на таксите. Договорът е сключен за 24 месеца, видно от съдържанието му. Следователно, ако не бъде предсрочно прекратен, той би действал до 16.12.2018г. Заповедното дело е образувано на 11.08.2020г., т.е. след изтичане на срока на договора. Неустоечната клауза от договора урежда последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че прекратява договора, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Аргумент за това е и чл.50.6, б.“в“ от ОУ на ***, който предвижда договорът да се прекрати едностранно от *** с 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на универсалната услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми. Следователно, неплащането на задълженията по договора не води автоматично до неговото прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. В случая няма данни преди завеждане на заповедното дело кредиторът да е отправил заявление до длъжника, че прекратява предсрочно договора за мобилни услуги поради неплащане на сумите по издадените фактури. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на 07.07.2021г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване на договора, което в случая не е налице. В конкретната хипотеза договорът е прекратен не предсрочно, а с изтичане на уговорения в него срок. Въз основа на изложеното съдът приема, че липсват предпоставките за дължимост на претендираната неустойка. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:  

 

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против К.Й.Г., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 110.37 лева /сто и десет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка /обезщетение/ за неизпълнение, довело до предсрочното прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.12.2016г., за периода от 08.08.2017г. до 07.09.2017г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело ***. на БРС.

               ОТХВЪРЛЯ искането на ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** за осъждане на К.Й.Г., ЕГН ********** да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

             

 

 Вярно с оригинала:  СТ                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)