№ 1761
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110207975 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. М. С., ЕГН: ********** чрез процесуалния
му представител адв. Н. Н. срещу наказателно постановление (НП) № 21-
4332-021846/28.10.2021г. издадено от началник на група в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП с наложени съответно - наказания „глоба“ в размер на
2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП, в ЧАСТТА МУ, в която на жалбоподателя е на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания
1
акт. Твърди се, че същото е неправилно и че е било издаденото от
некомпетентен орган. Твърди се, че при проверката не било установено
здравословното състояние на жалбоподателя и вида на медикаментозното му
лечение. Същият бил депресиран от проверката на органите на реда, сринал
се психически и това попречило на адекватната му реакция. Иска от съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично.
Изразява несъгласие с твърденията на разпитания по делото свидетел.
Същият се представлява от адв. Н., който уточнява, че жалбата касае
обжалвания акт само в частта му по т. 1. Поддържа изложените в нея
съображения. Изтъква, че в наказателното постановление е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредбата имала
различни начини да бъде нарушена, но в АУАН отсъствала конкретика в този
смисъл. Едва в наказателното постановление било прибавено, че е нарушено
пр. 2 на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Последното жалбоподателят квалифицира като
съществено процесуално нарушение. Отделно от това посочва, че същото се
отнасяло до употребата на алкохол у водача на превозното средство, а по
делото било установено, че дрегерът е показал отрицателен резултат. Иска от
съда да отмени наказателното постановление в обжалваната част.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.10.2021г. около 16:10 часа, жалбоподателят С. М. С. управлявал
товарен автомобил марка „********“, модел „******“ с рег. № ******
(собственост на „******“ ООД по АМ „Тракия“ с посока от гр. Пловдив към
гр. София. Пред хотел „Черна котка“, същият бил спрян за проверка от св. А.
С. и колегата му РС. Първоначално С. отказал да слезе от автомобила при
покана от св. С. да бъде изпробван за алкохол. Заради възникнал спор между
жалбоподателя и полицейският служител, последният повикал екип на 08 РУ
на СДВР. И след пристигането на последния С. С. отказал да слезе от
автомобила, за да му бъде направен тест за алкохол, а след това и за употреба
на наркотични вещества. Извикана била и оперативна група, която да
2
претърси автомобила. Едва тогава, жалбоподателя позволил претърсване на
автомобила, но отказал на слезе от него. На място, служителите на реда му
занесли „Дрегер“, тествали го за алкохол като пробата била отрицателна.
След това му разпоредили, че следва да бъде тестван и за употреба на
наркотични вещества, но водачът отказал да слезе, както и да бъде изпробван.
Същият изглеждал превъзбуден, разговарял с полицейските служители
високо и арогантно. Около 16:40 мин след като св. С. му обяснил, че ще му
състави акт за това, че отказва да даде проба за наркотични вещества,
жалбоподателят С. слязъл от автомобила, не дал проба, но подписал
съставени акт и издадения талон за медицински изследване.
На място, св. С. съставил АУАН серия GA № 115977/17.10.2021г.
Същият бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 17.10.2021г. и
подписан от него с посочване, че има възражения. Такива постъпили в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване № 077793, връчен му в 16:50 минути на 17.10.2021г.
Въз основа на съставения акт на 28.10.2021г било издадено наказателно
постановление (НП) № 21-4332-021846/28.10.2021г. от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП с наложени съответно - наказания „глоба“ в размер на 2000,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля А. С., талон за медицински изследване №
077793/17.10.2021г., протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични и упойващи вещества, протокол за извършена проверка на
превозно средство – товарен автомобил марка „********“, модел „******“ с
рег. № ******, докладна, справка – картон на водача, заповед 513з-
1802/01.03.2019г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019г., заповед № 8121з-
3
515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. А. С.. Същият непосредствено е възприел фактите, има
повече от добре запазен спомен за ситуацията и подробно и последователно
препредава същата при разпита си пред съда. Не на последно място,
изложеното от него съответства хронологично и по съдържание на събраните
и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – част от
административнонаказателната преписка, на които следва да бъде дадено
доверие.
Обясненията на жалбоподателя С. М. С., съдът възприе изцяло като
негова защитна версия. Същите са непоследователни от гледна точка на
съдържанието на депозираното възражение, подадената по-късно жалба и
изложеното от него в съдебно заседание. Отделно от това, съдът оценява
обясненията му като нелогични при сравнение със ситуацията, в която се е
намирал (от една страна бързал да се прибере при жена си и детето си, а от
друга – допринесъл всячески проверката на органите на реда да продължи
повече от 30 минути), вкл. изложеното от него, че изборът му да не послуша
адвоката си след изрична консултация с него (същият му е обяснил, че ако се
притеснява от полевия тест за наркотични вещества, следва да даде кръвна
проба), доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства същият да
се е явил в посоченото лечебно заведение.
Представените от същия писмени доказателства не опровергават
гореизложените изводи – удостоверението за раждане установява единствено
фактът, че същият има дете, родено месец и половина преди случката, а
представените извадки от статии в различни медии от една страна нямат
каквото и да е доказателствена стойност, а от друга – се отнасят до
показанията на полевите тестове, до какъвто очевидно не се е стигнало
поради отказ от страна на водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
4
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Във връзка с въведеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за допуснато при съставяне на АУАН
процесуално нарушение, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН. Установената в случая нередовност от страна на жалбоподателя
се изразява единствено в цифровото непосочване на пр. 2 на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е детайлно описано с думи като
направеното описание („водачът категорично отказва да бъде изпробван с
техническо средство Drug check 5000 № ARLK 0001 за употреба на
наркотични вещества…“) не оставя съмнение, че се касае именно за
посочения състав на нарушение. Жалбоподателят е бил наясно, в какво
нарушение е бил обвинен и непосочването на прецизна цифрова
квалификация в АУАН не е препятствало правото му да разбере за какво
точно е санкциониран.
5
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и
алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, за което именно е ангажирана
административнонказателната отговорност на жалбоподателя в конкретния
случай, без значение дали същият желае да даде биологична проба за
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на С. – отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство, осъществява фактическия състав на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като за възникване на отговорността по
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП не е необходимо да е реализиран кумулативно и
състава по пр. 4 – водачът да не изпълни предписанието за
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Наказанието е
наложено за реализиран състав на административно нарушение по пр. 2 на
посочената разпоредба като фактическите обстоятелства във връзка с този
състав са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че С. М. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер,
поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за това нарушение на ЗДвП.
По изложените по-горе съображения наказателното постановления
следва да бъде потвърдено в обжалваната част за нарушението по т. 1. В
останалата част същото не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спор, право на разноски има въззиваемата страна.
Такива обаче не се поискани, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 9 вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
6
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
021846/28.10.2021г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на С. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с наложени съответно - наказания „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и
наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, в ЧАСТТА МУ, в която на С. М. С., ЕГН: ********** на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7