Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Радомир,
21.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирски районен съд, гражданска
колегия, IV - ти състав, в публично заседание на девети юни
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря И.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 896 по описа за 2015 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи след
постановяване на Определение № 363 от 04.05.2016 г., по в.гр.д. 214 по описа на
ПОС за 2016 г., с което е отменено Решение № 13/17.02.2016 г. на РРС, имащо
характера на определение, постановено по гр.д.№ 896 по описа за 2015 г. и
делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Производството
е образувано въз основа на искова молба подадена от Д.Г.Е., чрез процесуален
представител по пълномощие – адв.М. срещу Л.Б.Н. и С.Е.С. в което се сочи, че
ищецът се снабдил с изпълнителен лист от 12.06.2012 г., издаден въз основа на
Решение № ./26.05.2010 г. по гр.д.№ ./2010 г. на РРС, Решение № ./30.06.2011 г.
по въззивно гр.д. № ../2011 г. на Пернишки окръжен съд и Решение № ../16.05.2012
г. по гр.д. № ../2011 г. на ВКС, ГК, с който ответниците били осъдени да му
заплатят солидарно сумата от 1 200,00 лв., представляващи присъдени разноски по
посочените по – горе дела. За събиране на сумата било образувано изп.дело № ..
по описа за 2012 г. на ДСИ при РРС. На 01.10.2012 г. на длъжниците била връчена
покана за доброволно изпълнение, като в дадения им 14 – дневен срок,
задължението не било изпълнено доброволно. До датата на подаване на исковата
молба задължението все още не било изпълнено. Съгласно чл.86 от ЗЗД, поради
неизпълнение на парично задължение, длъжниците дължат обезщетение за забавено
изпълнение от деня на забавата, който съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД бил деня на
получаване на поканата за доброволно изпълнение, а именно в настоящия случай –
01.10.2012 г. В исковата молба се сочи, че размерът на претендираното
обезщетение за периода от 01.11.2012 г. до датата на подаване на исковата молба
– 30.10.2015 г. е в размер на 366,42 лв. Ищецът твърди, че му се дължи
обезщетение в размер на законната лихва и за периода след подаване на исковата
молба. С оглед изложеното ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят законна лихва върху сумата от 1200,00 лв. за периода от 30.10.2012 г.
до 30.10.2015 г., или алтернативно от 30.10.2015 г. /датата на исковата молба/
до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от Л.Б.Н., с който исковата претенция се оспорва изцяло като
неоснователна. Възразява, че в получената покана за доброволно изпълнение от
ДСИ – Дамянова, изрично било посочено, че сумата от 1 200,00 лв. била
неолихвяема. Прилага практика на ВКС, в полза на развитата в отговора теза, за
неоснователност на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от С.Е.С., с който исковата претенция се оспорва
изцяло като неоснователна и недоказана. Придържа се към аргументите, изложени
по – горе от ответника Н.. Сочи, че е недопустимо присъждане на лихва върху
лихва, какъвто се иска в настоящия случай. Претендира присъждане на разноски.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
молбата и моли съда да я уважи. В съдебно заседание от 18.01.2016 г. прави
уточнение на исковата претенция, като сочи, че иска осъждане на ответниците да
заплатят обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 1 200,00 лв.,
представляваща присъдени разноски по посочените по – горе дела, за периода от
30.10.2012 г. до датата на предявяване на настоящия иск – 30.10.2015 г. в
размер на 366,42 лв. и алтернативно от датата на иска до окончателното
изплащане на сумата, чийто размер не можел да бъде уточнен, тъй като се касаело
за едно бъдещо вземане, чието погасяване зависело от волята на ответниците.
Преди приключване на устните състезания, процесуалният
представител на ищеца прави изявление за оттегляне на исковата претенция за
периода, преди подаване на исковата молба, като поддържа иска само в частта, относно искането за присъждане на законна
лихва върху сумата от 1200 лв., считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В с.з. ответникът Л.Б.Н., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв.Г., която поддържа подадения отговор.
В с.з. ответникът С.Е.С., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв.Г., преупълномощена от адв.Т., който
оспорва иска като неоснователен, като сочи, че се касае за недопустимо
едновременно изменение на основанието и размера на иска.
В
съдебно заседание от 09.06.2016 г., след връщане на делото за ново разглеждане
от същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия, страните не
са направили нови доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 12.06.2012
г., въз основа на Решение № ../26.05.2010 г. по гр.д.№ ./2010 г. на РРС,
Решение № ./30.06.2011 г. по въззивно гр.д. № ./2011 г. на Пернишки окръжен съд
и Решение № ./16.05.2012 г. по гр.д. № ./2011 г. на ВКС, ГК, с който
ответниците са осъдени да му заплатят солидарно сумата от общо 1 200,00 лв.,
представляващи присъдени разноски по посочените дела.
За събиране на сумата е образувано изп.дело № . по описа за
2012 г. при ДСИ – гр.Радомир. На длъжниците Л.Б.Н. и С.Е.С. е връчена покана за
доброволно изпълнение на 01.10.2012 г. от ДСИ по посоченото изп.дело, като в
дадения им 14 – дневен срок, задължението не е изпълнено доброволно и до
момента няма постъпило плащане по делото. Първоначално ищецът претендира да му
бъде заплатено мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от
30.10.2012 г. до датата на предявяване на настоящия иск – 30.10.2015 г., но
впоследствие прави изявление за оттегляне на исковата си претенция в тази част
и поддържа само искането си за присъждане на законна лихва върху сумата от 1200
лв., считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане/л.64 от делото/.
С Определение № . от 04.05.2016
г., по в.гр.д. 214 по описа на ПОС за 2016 г., е отменено Решение № ./17.02.2016
г. на РРС, имащо характера на определение, постановено по гр.д.№ .. по описа за
2015 г. и делото е върнато на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на предявеното искане.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху сумата от 1200,00 лв., считано от 30.10.2015
г. до окончателното й изплащане.
Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е
основателна и следва да бъде уважена. Предметът на задължението за законна
лихва, т.е. тази лихва, която се дължи при настъпване на определени в закона
юридически факти, е установен императивно и е извън волята на договарящите. Той
следва да е еднороден с този на главния дълг, но това само по себе си не
означава, че вземането за лихви няма и самостоятелност, позволяваща защитата му
чрез отделен самостоятелен иск, какъвто е и настоящия, т.е допустимо е
предявяването с искова молба само на иск за лихви. Законна лихва се присъжда
върху признатите за основателни претенции за главния дълг и за други акцесорни
вземания от датата на исковата молба до изплащането им.
Съгласно правилото на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. За действително претърпени вреди в по - висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Отговорността
за разноски се приема, че е обективна и безвиновна и произтича от процесуалния
закон. Законната лихва има обезщетителен характер и за да се присъди е
необходимо страната в отделен процес да установи забавено изпълнение.
Отговорността за разноски възниква от присъждането им с
влязло в сила решение / или определение по чл.248 от ГПК/ по приключил спор. От
този момент страната може да изпадне в забава. Присъждането на законна лихва
върху разноските по висящ спор е недопустимо, тъй като вземането за тях още не
е възникнало, а и не обхваща пропуснатите ползи през време на процеса – в този
смисъл е Определение № ./24.02.2011 г., III ГО, ч.гр.д. ../2011 г. на ВКС. Вземането
за присъдени разноски по водене на гражданско дело има облигационен,
извъндоговорен характер, произтичащ от възникнало и приключило процесуално
правоотношение. Налице е обективна невиновна отговорност, като моментът на
изискуемост на вземането за разноски е посочен и това е влизането в сила на
съдебния акт, с който са присъдени разноските, т. е. датата на постановяване на
решението на ВКС.
Правото на
разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на
разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от него
и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чиито фактически състав
е трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски по
повод участие в съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт,
който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата от
делото. Отговорността за съдебните разноски е обективна отговорност, тя не е
отговорност за вреди, предвид обхвата й, изчерпващ се единствено с направените
разноски.
Отговорността за разноски е изградена изцяло върху идеята за
неоснователно предизвикване на делото, но вина в случая не е нужна, тъй като
страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноските
дори и да е положила всички възможни усилия и грижи, за да издири и установи
действителното правно положение, преди да предяви исковата си претенция в съда.
Тези отграничения поставят отговорността за разноски извън обхвата на
непозволеното увреждане. Размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет.
Вземането за присъдени разноски по водено гражданско дело
има облигационен, извъндоговорен характер, че то произтича от възникнало и
приключило процесуално правоотношение въз основа на конкретна законова норма,
определяща механизма за възлагане на разноските. И тъй като става дума за
парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на паричното
задължение. Кредиторът на едно парично задължение има право на законна
/мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е лишен
от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил. Правно
неиздържана е тезата на ответниците, че след като съдът в решението си е
присъдил разноски, но не бил присъдил лихва върху тях, то такава не би могло да
се претендира, още повече в отделно производство.
Изискуемостта на паричното задължение, предвид неговата
безсрочност, настъпва с постановяване на съдебния акт на ВКС, но не поставя
сама по себе си длъжника в забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по
смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава.
Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва
да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени половината от направените
разноски – 300,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. платена
държавна такса, т.е. сума в размер на 175,00 лв., тъй като общата сума на
направените по делото разноски е била направена по двата обективно съединени
иска, единият от които впоследствие е бил оттеглен от процесуалния представител
на ищеца, поради което се следват разноските направени само по единия обективно
съединен иск, предмет на настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Б.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** и С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на
Д.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Махала Петрово, общ.Радомир, законна
лихва върху сумата от 1 200,00/хиляда и двеста/ лева, представляващи
присъдени му разноски по гр.д.№ ./2010 г. на РРС, въззивно гр.д. № ./2011 г. на
Пернишки окръжен съд и гр.д. № ./2011 г. на ВКС, считано от 30.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.Б.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** и С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Д.Г.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Махала Петрово, общ.Радомир, сумата от 175,00 /сто
седемдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото производство
съдебни разноски за адвокатски хонорар и платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./