№ 12009
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110132517 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответника „С..“ ЕАД, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 3 451.68 лв., представляваща законна лихва върху
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 31.03.2020 г. до
13.02.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ул. ...., депо,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2023 г. до плащането.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът навежда доводи, че ответникът притежава качеството
„потребител на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в –
гр.София, ул. ...., депо, като между страните по делото е бил подписан договор
за продажба на ТЕ №44842 при Общи условия (ОУ) за продажба на ТЕ за
стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната
парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
1
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „С..“ ЕАД, е депозирал отговор
на исковата молба, в който се оспорва изложените обстоятелства и
предявения иск. Позовава се на давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника „С..“ ЕАД, в полза на
ищеца на 25.03.2023 г. по ч.гр.д.№8868/2023 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за законна лихва върху
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 31.03.2020 г. до
13.02.2023 г.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (в сила до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
От представения по делото Договор за продажба на ТЕ №СЕ-134/44842
се установява, че между „Т...” ЕАД и „С..“ ЕАД е сключен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...” ЕАД
на потребители в гр. София по чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. ...., депо. Не се установява
този договор да е бил прекратен, поради което и съдът приема да е действал
между сключилите го страни за процесния период от 31.03.2020 г. до
13.02.2023 г.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
2
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Общият размер на тези вземания по заключението на ССЕ е 698 947.84
лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
от м.02.2020 г. до м.01.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София,
ул. ...., депо, за сумата от 3 451.68 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяване на главния дълг за периода от 31.03.2020 г. до 13.02.2023 г.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 2945, е доставена топлинна енергия, както и правилното
отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
пълно плащане на задълженията си, като направеното възражение за давност е
неоснователно, тъй като за процесния период не са налице задължения,
погасени с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете са
основателни и доказани до предявения размер.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 20.02.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер
на 869.04 лв. (държавна такса, депозити за вещите лица и юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения). Дължимите по заповедното производство
разноски са в размер на 119.03 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „С..“
3
ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр.София, ул. .., дължи на „Т...” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ..., сумата от 3 452.68 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 31.03.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.02.2023 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.03.2023 г. по ч. гр.д. № 8868/2023 г. на
СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА „С..“ ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр.София, ул. .., да заплати на
„Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., сумата
от 869.04 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и
разноски за заповедното производство в размер на 119.03 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4