НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………../ 10.10.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря А.Я.,
като
разгледа гр.д. № 507 по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от К.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Л. д., срещу „***” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 2209,20 лв. – представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за времето на ползван платен годишен отпуск,
формирана, както следва: сумата 228,60 лв. - трудово възнаграждение за
използван платен годишен отпуск от 6 дни през м.юли
Излага се в исковата молба, че ищецът работил при ответното дружество на
длъжност „сътрудник ценови проучвания” по силата на трудов договор № 1293/01.04.2010
г. при ответника с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 800,00 лв. Твърди се, че трудовият договор между страните бил прекратен със
Заповед № 3036/10.10.2016 г. на работодателя на ответното дружество, на
основание чл. 326, ал. 2 КТ, вр. чл. 328, ал. 1, т. КТ с едномесечно
предизвестие. Тъй като ответникът не изплатил дължимите трудови възнаграждения
за периода 22.07.2016 г. – 10.10.2016 г., през който ищцата се намирала в
платен годишен отпуск, нито полагащите й се обезщетения за неспазено
предизвестие и обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период
от един месец, за ищцата се породил правен интерес от предявяване на настоящите
искове. Претендира и обезщетение за забава върху дължимите трудови
възнаграждения за периода на ползван платен годишен отпуск от падежа на всяка
главница до 11.01.2017 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 28.09.2017 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на срока за
депозиране на отговор и неявяване в съдебно заседание.
При така
предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е
съществувало валидно трудово правоотношение в посочения период, за който се
претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът
се е задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания
размер; че в процесния период ищецът се е намира в платен годишен отпуск; че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото основание, както и че е останал без
работа за период от един месец от прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищецът следва да докаже и претенциите си по размер.
В срока за
отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от приетите писмени доказателства
– заверени за вярност преписи на трудов договор № 1293/01.04.2010 г.,
длъжностна характеристика, допълнително споразумение № 16/03.01.2012 г., анекс
№ 1119/08.06.2011 г., Заповед № 3036/10.10.2016 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, трудова книжка № 7 на К.А.Р., молба за ползване на платен
годишен отпуск за времето от 22.07.2016 г. до 10.10.2016 г. По делото е прието
и заключение на вещото лице по проведената ССчЕ.
Изложеното
обуславя извод за вероятна основателност на предявените искове.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този
ред.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, направеното искане и представени доказателства за извършени
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1000,00
лв. – разноски за производството за платено в брой адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ,
поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за държавна
такса в размер на 238,37 лв. и депозит за вещо лице в общ размер 150,00 лева
или общо сумата 388,37 лв.
По
изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
2209,20 лв. /две хиляди двеста и девет лева и двадесет стотинки/ –
представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за времето на ползван
платен годишен отпуск, формирана, както
следва: сумата 228,60 лв. - трудово възнаграждение за времето на ползван платен
годишен отпуск от 6 дни през м.юли
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,07
лв. /шестдесет и пет лева и седем стотинки/ - представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, формирана, както следва: сумата 9,86 лв. – обезщетение за забава за
периода от 10.08.2016 г. до 11.01.2017 г. върху главницата от 228,60 лв.;
сумата 27,61 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.09.2016 г. до
11.01.2017 г. върху главницата от 800,00 лв., дължима за м.07.2016 г.; сумата
20,93 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.10.2016 г. до 11.01.2017 г.
върху главницата от 800,00 лв., дължима за м.09.2016 г., сумата 6,67 лв. -
обезщетение за забава за периода от 10.11.2016 г. до 11.01.2017 г. върху
главницата от 380,60 лв., на основание
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
800,00 лв. /осемстотин лева/ – обезщетение за неспазен срок на едномесечно
предизвестие, на основание чл. 220, ал.
1 КТ
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
800,00 лв. /осемстотин лева/ –
обезщетение за оставане без работа за период от един месец вследствие на
уволнението, на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1000,00
лв. /хиляда лева/, представляваща разноски за производството по
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Варна сумата
388,37 лв. /триста осемдесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: