Решение по дело №260/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 89/09.02.2023г. по НАХД № 260/2023г. по описа на РС-
Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановление на
Районна прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо обвиняемия И. А. К. – ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 05.01.2023 г., в
гр. Бургас, ул. ***, не изпълнил заповед за незабавна защита № *** г.,
издадена въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № *** г. по гр.д.
№ *** г. по описа на Бургаски районен съд, която му била връчена на
21.12.2022 г., като се приближил на по-малко от двадесет метра до Н.И.М.,
ЕГН ********** и до жилището, в което живеели Н.И.М., ЕГН ********** и
***., ЕГН **********, на адрес гр. Бургас, ул. ***, ***, звънял на звънеца на
горепосочения апартамент и искал да се види с Н.М..
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка,
описана в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин. Счита,
че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия адв. Х. подкрепя становището на
представителя на БРП и моли за определяне на минимално наказание.
Обвиняемият изказва съжаление и в последната си дума сочи, че вече е
направил деянието и съжалява за постъпката си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства, по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Обвиняемият И. А. К. – ЕГН **********, роден на ****** в гр. ***,
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, със средно
образование, работи в *** към фирма „*** неосъждан/реабилитирaн/.
С Решение № *** г. по гр.д. № *** г. и издадена въз основа на същото
заповед за защита № *** г., връчени на И. А. К. на 21.12.2022 г., Бургаски
районен съд, забранил на обв. И. К. да приближава на по-малко от двадесет
метра до Н.И.М. и до жилището, което същата обитавала с малолетното си
дете ***. в гр. Бургас, ул. ***, ***.
На 05.01.2023 г., обв. К., не изпълнил горепосоченото и в нарушение на
Решението на БРС и заповедта се приближил до жилището на св. Н.М.,
находящо се в гр. Бургас, ул. ***, ***, в което тя живеела с общото им
малолетно дете А. К.. На посочената дата, обв. К. изпратил текстово
съобщение до мобилния номер на св. Н.М., в което настоявал да се видят, а
непосредствено след това се позвънило на звънеца на апартамента от
домофонната система. Св. М. излязла на терасата на жилището и видяла, че
обв. К. се намирал до входната врата на кооперацията на горепосочения
1

адрес, като отстоянието му от апартамента й, находящ се на първия етаж било
около четири - пет метра, т.е. по-малко от посоченото в Заповедта и
Решението. Свидетелката помолила обвиняемият да не вдига шум и да не
създава проблеми, тъй като детето им спяло. След това влязла в хола на
жилището, но кучето й започнало да лае, свидетелката се притеснила, че
обвиняемият можело да се качи на терасата на жилището, което бил правил
при други случаи и подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали
полицейските служители свидетелите П. И.ов и А. Н., които заварили
обвиняемия, в непосредствена близост до входа на кооперацията, в която
живеела св.М. и го задържали.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателства и доказателствени средства: протоколи за
разпит свидетелите – Й.Б. (л. 15 ДП); Н.М. (л. 16 ДП); П. П. (л. 17 ДП); А. Н.
(л. 18 ДП); А. Н. (л. 19 ДП); С.И. (л. 20 ДП); обясненията на обвиняемия;
От приложените писмени доказателства и доказателствени средства:
Решение №***г. по гр.д. № ***г. на БРС; Заповед за защита № ***г. по гр.д.
№ ***г. на БРС; протокол за полицейско предупреждение, ведно с разписка
(л. 32-33 ДП); писмо от ТД на НАП Бургас във връзка с изп.д. № ***г. за
събиране на глоба по НОХД № ***г. по описа на СРС; справка за съдимост
(л. 15 СФ; договор за наем (л. 16 СФ).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на
доказателствените материали.
От правна страна:
Съгласно чл. 296, ал. 1 НК който попречи или осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване
от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Предвид посоченото по несъмнен начин следва да бъде установено
наличието на три общи предпоставки: първо, че е налице влязло в сила
съдебно решение, което подлежи на изпълнение/алтернативно, че е издадена
заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу обвиняемия; второ, че
съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните
предписания на съда; и трето - че предприетото от дееца поведение е
извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява
правилното функциониране на правосъдната дейност.
В настоящия случай безспорно се установява, че срещу обвиняемия и в
2

полза на свидетелката Н.М. е издадена заповед за защита от домашно насилие
от 14.12.2022г. по гр.дело № ***г. на БРС въз основа на решение по гр.д. №
***г. на БРС, за която обвиняемият е уведомен лично срещу подпис на
21.12.2022г. (л. 30 и л. 31 гръб ДП). Със заповедта за защита на обвиняемия е
наложена забрана да доближава Н.М. и А. К. на по-малко от 20 метра
жилището, в което те живеят в гр. ***, *** и е предупреден за последиците от
нарушението. Обвиняемият обаче пренебрегвайки заповедта, на 05.01.2023г.,
се приближил до жилището на М. с малолетния К. на по-малко от 20 метра.
Систематичното място на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е в
Раздел III, Глава VIII „Престъпления против правосъдието”, чийто обект на
защита са обществените отношения свързани с правилното функциониране на
правосъдната система, респективно цели се защита срещу посегателства,
възпрепятстващи изпълнението на конкретни съдебни актове, поради това
заповедта, която се нарушава е съществен елемент от обективната страна на
състава на престъплението. По тази причина и тъй като е извършено
нарушение на конкретен съдебен акт – съдебно решение и издадената въз
основа на него заповед за защита, съдът намира, че с поведението си
обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението.
Обвиняемият не е изпълнил конкретното поведение, което му е вменено по
силата на съдебния акт – да не доближава пострадалата на по-малко от 20 м.
жилището й, с което е нарушил издадената заповед за защита и е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
форма на вината като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че е издадена заповед за защита, с която му е
забранено да се доближава до Н.М. и А. К. на по-малко от 20м. в жилището в
гр. Бургас, ***, ***, предвиждал е, че като се доближи до жилището
нарушава съдебното решение и въпреки това не го е изпълнил и е нарушил
решението и издадената въз основа на него заповед за защита.
В случая са установени всички признаци от състава на престъплението,
поради което и обвиняемият беше признат за виновен.
По вида и размера на наказанието:
Обвиняемият, съгласно справка за съдимост, е осъждан за деяние
извършено в периода м.ноември 2004г. – м. януари 2005г. по НОХД № ***г.
на РС *** в сила от 19.04.2006г. като на основание чл. 215, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК му е наложено наказание десет месеца
лишаване от свобода като на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от две години. Осъждан е по
НОХД № ***г. на РС *** в сила от 20.04.2006г. за деяния извършени на
07.10.2004, 06.10.2004г. и през м.юли 2004г. като на основание чл.195, ал. 1, т.
5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от
свобода. На основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54
3

НК е осъден на една година лишаване от свобода и на основание чл. 215, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода
като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено и наложено едно общо най-
тежко наказание от една година лишаване от свобода, което изпълнение на
основание чл. 69, ал. 1, вр чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
Деянията по посочените осъждания са извършени видно от справката за
съдимост от него като непълнолетен и преди да е била налице влязла в сила
присъда по което и да било от тях, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ,
т. 1 НК е настъпила реабилитация по право след изтичане на изпитателния
срок, а именно на 20.04.2009г.
С присъда по НОХД № ***г. на РС София в сила от 26.10.2012г. за
деяние извършено на 30.03.2011г. на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 и
чл. 78а НК обвиняемия е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за
събирането на която е бил издаден изпълнителен лист и съгласно писмо от
ТД на НАП Бургас е присъединен по изпълнително дело № ******г. по описа
на ТД на НАП Бургас с разпореждане за присъединяване от 05.12.2012г.
Посочено е, че последното изпълнително действие е издаване на
разпореждане за присъединяване изх. № ***/000008/05.12.2012г. като по
изпълнителното дело няма постъпили суми за погасяване на вземането.
С Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС се приема, че
след като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено поради изтекла
давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и освободени от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Фактът на
неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна
предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. „б“ от НК, поради което не би следвало да е
такава и за неосъжданите, но вече освобождавани от наказателна отговорност
по същия ред. С оглед възприетото в т. 1 на ТР приравняване на
неизпълнимото поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва
да се приеме, че необходима предпоставка за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното
изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок.
Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява
административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които се
погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в
ЗАНН. В случая за събиране на дължимата от обвиняемия глоба е бил издаден
изпълнителен лист и е било присъединено вземането по изпълнително дело №
******г. на ТД на НАП Бургас като последното изпълнително действие е
било извършено на 05.12.2012г. съгласно писмо от ТД на НАП Бургас и не са
постъпвали суми за погасяване на вземането, няма данни за други
извършвани изпълнителни действия. Ето защо към момента на деянието е
изтекъл давностния срок за събиране на глобата, както и едногодишния срок
по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.
4

Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност,
но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително
производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с
въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с
ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях,
когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им.
Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие,
което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2-
годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на
основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В случая, предвид извършеното
изпълнително действие по присъединяване на 05.12.2012г. и неизвършване на
други изпълнителни действия, е изтекла обикновена давност на 05.12.2014г.,
както и абсолютна давност на 05.12.2015г., така и срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3
НК - на 05.12.2016г.
С оглед горното не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 НК. Налице са предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК, поради което и
деецът беше освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78 А
от НК му се наложи административно наказание. При определяне вида и
размера на наказанието съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства –
изразеното съжаление и оказването на съдействие. Доказателства за
отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Предвид това съдът намери, че на обвиняемия следва да се наложи
наказание в предвидения от закона минимум Глоба в размер на 1000 лева
като счита, че така ще се постигнат целите на наказанието да се предупреди и
превъзпита извършителя и да се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски следва
да се възложат в тежест на обвиняемия. Тъй като разноски не са направени,
съдът не осъди обвинямеия да заплати такива.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за присъдените разноски се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият,
в случай, че не заплати доброволно наложеното му наказание глоба, се осъди
да заплати сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас в случай на служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	89
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20232120200260
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 януари 2023 г.

Решение по дело №260/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите