РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 26.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №4744 по описа за 2019година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова
молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, чрез
адв.***от САК, против Р.Г.Г.. В молбата се твърди, че страните са били в правоотношения по повод
доставка на ел.енергия, като за периода 09.10.2018г. – 07.02.2019г. ищецът е доставил такава на стойност 936,39лева, за което са издадени съответни фактури, но ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е
снабдил със заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2482/2019г. по описа на РС Плевен. Твърди се, че ответникът не е открит и съдът е указал на ищеца за заведе
иск за установяване на вземането си. Ищеца претендира и лихви за забава върху
посочените задължения в общ размер на 25,45лева за периода 11.12.2018г. -10.04.2019г. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на „Ч.Е.Б.”АД ***, сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч.
гр.д.№2482/2019г. на ПлРС.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№2482/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№1385/19.04.2019г. спрямо ответника, както следва: Длъжникът Р***,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на кредитора “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,
гражданин на Република Чехия и ***, гражданин на Република Чехия, пълномощник:
Адвокатско съдружие “***”, представлявано от адв. ***, съдебен адрес:***,
сумите, както следва: 936,39 лв. – главница, представляваща дължима сума, за
ползвана ел. енергия за периода от 09.10.2018г. до 07.02.2019г.; лихва в размер
на 25,45лв. за периода от 11.12.2018 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 58лв. – адвокатски
хонорар.Вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът е абонат на “Ч.Е.Б.”
АД, което е обществен доставчик на електрическа енергия; Длъжникът е ползвал
доставена от “Ч.Е.Б.” АД електрическа енергия за периода от 09.10.2018г. до
07.02.2019г, с адрес на електроснабдения имот: ***, но не е заплатил дължимите за периода суми.
В срок кредиторът е предявил иск за
посочените суми, след указание на съда, тъй като длъжникът не е бил открит.
Спорен по делото е въпросът, дали ответникът е потребител на предоставени
услуги, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия,
предоставяна ли е ел. енергия от дружеството – доставчик на ответника за
процесния период.В тази връзка са представени заявление за разсрочване на
задължения от 25.03.2016г., заявление за разсрочване на задължение от
29.04.2014г. е споразумителен протокол от 30.04.2014г., които не следва де се
обсъждат, тъй като касаят друг период.
Съгласно
представените Общи условия па
договорите за продажба на електрическа енергия па „Ч.Е.Б.” АД и които са общоизвестнн
и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от
страна па потребителите. „Ч.Е.Б.” АД АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка па
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Д-409-17/01.07.2013г.
От изисканата справка от МТД, е видно,че е деклариран от ответницата от
1998г., няма данни за процесния период
да е деклариран имота.
Оспорено е, освен качеството на потребител на лицето, но и точното измерване на потребена ел. енергия. От заключението на ВЛ по СТЕ,
се установява, че е извършена
проверка към датата на заседанието и е
установено, че за електромера за процесния период, не е предоставен на ВЛ документ, че е първоначална метрологична проверка
и няма как да се установи, че коректно е начислявана потребена ел. енергия,
съобразно законовите актове.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.При този изход на процеса
на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ч.Е.Б.”АД-София против Р.Г.Г., ЕГН**********, искове
с правно основание чл.422 вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, с които се иска да се
признае за установено по отношение на Р.Г.Г., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на “Ч.Е.Б.”АД-София: 936,39 лв. – главница, представляваща дължима
сума, за ползвана ел. енергия за периода от 09.10.2018г. до 07.02.2019г.; лихва
в размер на 25,45лв. за периода от 11.12.2018 г. до 10.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1385/19.04.2019г.
по ч.гр.д.№2482/2019г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: