Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15110/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. М.Л.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
както следва: за сумата от 55000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 40 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 25.09.2017 г. Претендира законната лихва от датата на
деликта.
Ищцата твърди, че като пътник в каруца е пострадала
при ПТП, настъпило на 25.09.2017 г., в резултат на което е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди – разходи за лечение. Претендира
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
да е настъпил твърдяния деликт, оспорва водача на застрахования при него
товарен автомобил да е отговорен за настъпване на произшествието, позовава се
на съпричиняване. Оспорва причинноследствената връзка между ПТП и претърпените
вреди. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – С.К.Д.,
не взема становище по иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол, протокол за оглед и фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното
производство), гласните доказателства – показанията на свидетеля-очевидец А.А.и
авто-техническата експертиза, че на 25.09.2017 г. около 19:50 ч. в района на
гр. Якоруда (с. Краище, автокъща „Бея“) на път II-84, км 92+500 в посока от гр. Якоруда към гр. Разлог
е настъпило ПТП, при следния механизъм: товарен автомобил „Волво“, рег. № ******АК,
управляван от С.К.Д., се е движил в направление от гр. Якоруда към гр. Разлог
със скорост от около 80 км/час, при обозначено със знак ограничение на
скоростта от 50 км/ч. В същото време и в същата посока пред автомобила се е
движила каруца, теглена от кон със скорост от около 16 км/час. Водачът на
автомобила веднага след възприемане на каруцата е задействал спирачната уредба,
като започва процес на ефективно спиране и едновременно с това предприема
промяна на посоката на движение, в опит да отклони управлявания от него
автомобил в посока наляво. Автомобилът, при своето движение, удря движещата се
отпред каруца, намираща се в дясно на дясната лента за движение. Ударът е
настъпил в задна лява част на каруцата. От разясненията на вещото лице, дадени
в съдебно заседание, става ясно, че видимостта при изправни фарове и
светлоотразител на каруцата, за наличието на какъвто свидетелства А.А., водачът
на тежкотоварния автомобил е могъл да възприеме движещата се пред него каруца
на разстояние от 150 м, което е достатъчно за намаляване на скоростта и спиране
или заобикаляне на каруцата. Съдът приема, че водачът е
извършил нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП – при движение е
превишил скоростта, сигнализирана с пътен знак, както и не е упражнил
достатъчен контрол, включително и дължимото внимание към пътната обстановка, в
следствие на което предизвикал удар в движещото се в същата лента за движение
пътно превозно средство с животинска тяга – каруца и изпадане на пътуващите в
нея лица, сред които ищцата.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на основата на 5-та метатарзална
(предходилна) кост на лявото стъпало, разкъсно-контузна рана на дясното коляно,
контузия на лявото рамо, контузии и охлузвания по тялото. Във връзка с
установеното счупване на лявото стъпало е поставена гипсова имобилизация
(гипсова лонгета). Общият лечебен и възстановителен период при такъв вид увреда
e приключва за
срок до 2 месеца. Ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са
били през първите 30 дни непосредствено след злополуката. След този период болките
са били периодични, най-вече при продължително движение или при рязка промяна
на времето при студено и влажно време, което е налагало ищцата при проявата им
да ползва обезболяващи средства. Вещото лице е
констатирало при извършения личен преглед, че общото здравословно състояние на
ищцата е стабилизирано. Движенията на лявата глезенна става са възстановени, с
изключение на движението разгъване (екстензия), което е в намален обем с 10
градуса. Лявата раменна става е с леко ограничен обем с около 15 градуса,
поради последвалия след травмата посттравматичен периартрит.
От показанията на свидетеля А.М.А.,
син на ищцата, се установява, че за времето, през което кракът на ищцата е бил гипсиран (40 дни), пострадалата не е могла сама да
се придвижва, имала е битови неудобства, нужда от съдействие при движение,
изпитвала е болки. След премахването на гипса болките са продължили, отнело й е
около половин година да проходи, още не може качествено да си стъпва на крака. Към
момента те успява пълноценно да се занимава със земеделие, с което се
препитава.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се деянието на водача на товарния автомобил „Волво“ с рег. № *******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.21, ал.2 във вр.
ал.1 ЗДвП – при движение е превишил скоростта, сигнализирана с пътен знак,
вследствие на което е предизвикал удар в движещото се в същата лента за
движение пътно превозно средство с животинска тяга – каруца.
От представените медицински
документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетеля А. се установи причинната връзка между получените от пострадалата
увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице
деликт, извършен от водача С.К.Д. при управление на товарен
автомобил „Волво“ с рег. № *******.
Безспорно е по делото, че към
момента на процесното ПТП за товарен автомобил „Волво” с рег. № ******* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента
на произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броят и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характерът на последиците от полученото увреждане
за здравето на пострадалата. Към момента общото здравословно състояние на
ищцата е стабилизирано, като движенията на лявата глезенна става са
възстановени, с изключение на движението разгъване (екстензия), което е в
намален обем с 10 градуса. Лявата раменна става, която е била контузена при
произшествието, е с леко ограничен обем с около 15 градуса, поради последвалия
след травмата постравматичен переиартрит. Установи се от показанията на
свидетеля А., че болките са продължили и след премахването на гипса. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 25000 лв. Размерът на обезщетението основно е обусловен от счупването
на основата на 5-та метатарзална кост на лявото стъпало, липсата на пълноценно
движение през възстановителния период, продължил около 2 месеца, необходимостта от чужда помощ, продължителният период на
интензивност на изпитаните болки (първите 30 дни непосредствено след
злополуката), създадените на пострадалата
битови неудобства, които е трябвало да търпи за срок до два месеца и които и
към момента затрудняват дейността й в земеделието, както и трайното
ограничаване на движението на лявото рамо, причинено от развития след травмата
периартрит. Така определеното обезщетение е
съобразено и със съдебната практика за сходни наранявания (напр. реш. № 6/03.02.2017
г. по т. д. № 53091/2015 г., III ГO на ВКС и др.).
Основателна е и претенцията за
имуществени вреди. Представено е искане
за рентгенологично изследване на Д. Л., заедно с два броя фискални бонове (л.
19-20) общо за сумата от 40 лв. Посочените разходи са в причинна връзка с
произшествието – касаят образно изследване на травмирана от произшествието част
от тялото, поради което в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 40 лв. и искът следва да се уважи.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. От показанията на свидетеля А. се установява, че каруцата
е била снабдена със светлоотразители. Съдебната автотехническа експертиза също
приема наличие на светлоотразители – по данни на едно от служебните лица,
посетило пътния инцидент. Също така в заключението на съдебната автотехническа
експертиза, при изследване на механизма на произшествието, се установява, че
каруцата се е намирала в дясната част на дясната лента за движение, когато
ударът е настъпил. Поради това съдът приема, че състоянието и движението на
превозното средство с животинска тяга са се осъществявали правомерно и ищцата
не се е поставила в риск от увреждане, приемайки да пътува в процесната каруца.
Възражението за съпричиняване е неоснователно.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25000 лв. и за имуществени вреди – в размер на 40 лв. До посочения размер исковете
следва да се уважат, а искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли до
пълния предявен размер от 55000 лв.
Върху така определените
обезщетения ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от доброволна претенция, вх. № 2-3520/03.10.2017 г., на посочената дата
пострадалият е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и
от този момент (03.10.2017 г.) ответникът му дължи изплащане на законната
лихва.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 992,32 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение (300 лв.) и експертизи (300 лв.),
съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 166,24 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1050 лв. – държавна
такса, както и сумата от 300 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на Д.М.Л., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:
сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 25.09.2017
г., заедно със законната лихва от 03.10.2017
г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 40 лв.,
представляваща обезщетение на имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 25.09.2017 г., заедно със законната лихва от 03.10.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 55000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П.В., рег. № *******от
Единен адвокатски регистър, със служебен адрес: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 992,32
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Д.М.Л., ЕГН **********,
да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 166,24 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1050
лв. – държавна такса и сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице
помагач на страната на ответника – С.К.Д., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: