РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Самоков, 28.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 341 по описа на
съда за
С.Д. *** обжалва Наказателно постановление № 18-0338-001...,
издадено на 04.02.2019 г. от Е.П.Ф., на длъжност
Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна
поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят поддържа
жалбата лично.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За посоченото в АУАН нарушение
на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) против жалбоподателя е издадено
наказателно постановление (НП) в законоустановения срок от Е.П.Ф.,
за когото от писмените доказателства, приложени към писмо рег. № 338000-4299/16.08.2019
г. от Началника на РУ – Самоков до съда, се установява, че към датата на
издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция” в РУ –
Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 2.9 от представената заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила
към датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи „Охранителна
полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не на
последно място, НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
В жалбата се съдържат оплаквания
за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и изразяващи се в непосочване в АУАН и в НП на конкретни
обстоятелства измежду визираните в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с които
жалбоподателят не е съобразил избора си на скорост на движение с управлявания
от него автомобил при вмененото му причиняване на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), както и в непосочване на механизъм на настъпването на ПТП и
на причината, довела до нарушението.
Тези оплаквания са неоснователни.
Както в АУАН, така и в НП ясно и
недвусмислено е посочено, че на 08.11.2018 г. около 18,10 ч. в к. к. „Б.”, на второкласен път ІІ-82 в района на километър 27+000,
вследствие на несъобразена с пътните условия скорост на прав участък от пътя
жалбоподателят губи управлението на л. а. „С.Б.” с
рег. № С. 2... М., навлиза в лентата за насрещно
движение, удря движещия се по нея л. а. „П.Е.” с рег.
№ С. 00.. М. с водач Р.П.Я.
и реализира ПТП с материални щети.
Това описание на деянието на жалбоподателя
създава напълно достатъчна яснота за обстоятелствата, с които същият е следвало
да съобрази избора си на скорост на движение с управлявания от него лек
автомобил, както и за механизма на причиняване на ПТП. Съображенията на съда за
това са следните:
Разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП в
нейната цялост представлява общо правило за поведение, установяващо задължение
на водачите на пътни превозни средства (ППС) да се движат със съобразена
скорост, като това следва както от съдържанието й, така и от систематическото й
място – тя е първата в Глава втора, раздел ІV от ЗДвП „Скорост и дистанция.
Намаляване на скоростта”.
Съгласно тази разпоредба
избраната от водача на ППС скорост следва да бъде съобразена така, че той
непрекъснато да контролира превозното средство, което управлява (ал. 1), да
спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя (ал. 2, изр. първо) и да намали
скоростта или да спре при възникване на опасност за движението (ал. 2, изр.
второ). В този смисъл изброяването на конкретни обстоятелства в чл. 20, ал. 2,
изр. първо от ЗДвП (атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя
и на превозното средство, превозван товар, характер и интензивност на
движението, конкретни условия на видимост) е примерно, а и е пряко относимо само към една от хипотезите на съобразеност
на скоростта, която е свързана с възможността за спиране пред всяко предвидимо
препятствие на пътя, т. е. пред такова препятствие, което може да се окаже пред
превозното средство на пътната лента, по която същото следва да се движи. Подобно
примерно изброяване на конкретни обстоятелства, с които водачът е длъжен да
съобрази скоростта на движение на управляваното от него ППС, обаче не е
нормативно установено за хипотезите, в които избраната от него скорост на
движение следва да му осигури възможност непрекъснато да контролира превозното
средство, както и да намали скоростта и да спре при възникване на опасност за
движението. Това е разбираемо, тъй като контролът върху превозното средство е
обусловен от техническите му специфики и от редица физически закономерности, а изброяване
на опасностите за движението е практически невъзможно дори примерно. Най-общо
обаче тези обстоятелства също могат да бъдат определени като пътни условия.
С оглед гореизложеното
предварително разяснение, в конкретния случай фактите, които са вменени на
жалбоподателя с АУАН и НП са, че поради несъобразена с пътните условия скорост
той е изгубил управлението на управлявания от него автомобил „С.Б.” с рег. № С. 2... М.,
навлязъл е в лентата за насрещно движение и като е ударил движещия се по него
лек автомобил „П.Е.” с рег. №
С. 00.. М., е причинил ПТП с материални щети.
Тези факти ясно и пълно очертават
фактическата рамка на административно-наказателното обвинение за
административно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП. Движението на жалбоподателя с несъобразена скорост е посочено в
АУАН и в НП като причина за загуба на управление на ППС, чийто водач е бил той
и тази обвързаност между причината и следствието съответства на нарушение на
задължението му по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП да избере такава скорост на движение
на управляваното от него ППС, която да му позволява непрекъснат контрол върху
него. Посочването в АУАН и НП, че с деянието си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в действителност е погрешно, но то не
представлява несъответствие между фактическото описание на деянието и правната
му квалификация, нито е довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя в административно-наказателното производство.
Това е така, защото разпоредбата
на чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, очертаваща
състава на административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, не препраща
относно неизпълненото задължение към друга конкретна разпоредба, само в какъвто
случай неправилното посочване на последната би представлявало несъответствие
между фактите и правната им квалификация, отразяващо се на правото на защита на
жалбоподателя и на материалната законосъобразност на НП. Съгласно чл. 179, ал.
2, предл. първо от ЗДвП съставомерна причина за
противоправния резултат – ПТП, е деяние на водача, изразяващо се в движение с
несъобразена скорост, т. е. със скорост, която не е съобразена с което и да е
от задълженията на водача – да контролира непрекъснато ППС, което управлява; да
спре пред всяко предвидимо препятствие на пътната лента, по която следва да се
движи; да намали скоростта и при необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. В този смисъл, ако в АУАН и в НП са описани достатъчно факти за
движение със скорост, която не е съобразена с необходимостта от изпълнение на
което и да е от тези задължения, правото на защита на жалбоподателя, в частност
да научи за какво деяние е привлечен към административно-наказателна
отговорност и да организира защитата си в производството, не е нарушено и конкретният
случай е именно такъв щом като в АУАН и в обжалваното НП е посочено, че вследствие
движение с несъобразена скорост жалбоподателят е изгубил управление на л. а. „С.Б.“ с рег. №
С. 2... М. и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Също така, описанието на
нарушението в АУАН и в НП в достатъчна степен за целите на настоящото
производство се отнасят до механизма на настъпване на ПТП и до причината за
това.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 08.11.2018 г.
около 18,10 ч. в к. к. „Б.”, на второкласен път ІІ-82
в района на километър 27+000, поради движение с несъобразена скорост, на прав
участък от пътя жалбоподателят е изгубил управлението на л. а. „С.Б.” с рег. № С. 2... М.,
навлязъл е в лентата за насрещно движение и като е ударил движещия се по нея л.
а. „П.Е.” с рег. № С. 00..
М. с водач Р.П.Я., е причинил ПТП.
Тези обстоятелства са описани в
протокол за ПТП № 1 692101 от 08.11.2018 г., който е съставен на място от св. С.Н., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков в деня на настъпване на ПТП
и за който не е спорно, че е подписан от двамата водачи на МПС – участници в
него, включително и от жалбоподателя. Поради това този протокол съставлява
годно доказателствено средство за установяване на релевантните за предмета на
доказване в настоящото производство обстоятелства, което не е опровергано от
никакви други доказателства. Попълнените от участниците в ПТП, в т. ч. и от
жалбоподателя, декларации по повод съставянето на протокола, не съдържат дори индиции за негова пълна или частична недостоверност. В
подписаната от жалбоподателя декларация единственото посочено от него (словесно
и графично) сравнително конкретно обстоятелство е, че пред него в същата посока
се е движел друг автомобил, който почти е спрял, но това не опровергава, а дори
потвърждава фактическата констатация в протокола за ПТП, в АУАН и в НП, че
вследствие несъобразена скорост той е изгубил управлението над управлявания от
него автомобил и е навлязъл в насрещната пътна лента. Наред с това,
съдържанието на протокола за ПТП се подкрепя от показанията на свидетелите С.Н. – актосъставител и В. Д. Н. – свидетел по АУАН. В
частност, двамата свидетели логично, последователно и еднопосочно сочат в
показанията си, че при пристигането им на мястото на ПТП управляваният от
жалбоподателя автомобил се намирал изцяло в насрещната за посоката му на
движение пътна лента, а автомобилът на другия участник в ПТП се намирал в
крайната дясна част на пътната лента по неговата посока на движение. Възражението
в жалбата, че на мястото на ПТП двете пътни ленти не били отграничени
с надлъжна пътна маркировка, е изцяло неотносимо към
предмета на доказване по делото предвид установеното от събраните гласни и
писмени доказателства обстоятелство, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил е бил заварен да се намира изцяло в насрещната, т. е. лявата за
посоката му на движение пътна лента, докато съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗДвП ако
пътна маркировка липсва, т. е. дори и пътните ленти за движение в различни
посоки да не са отграничени с такава, всеки водач е
длъжен да се движи възможно най-вдясно по платното за движение.
Основното възражение на
жалбоподателя, изложено в жалбата и поддържано от него и в открито съдебно
заседание е, че към момента на настъпване на ПТП управляваният от него лек
автомобил бил спрял с изгасен двигател поради внезапно настъпило физическо
неразположение на жалбоподателя, т. е. че автомобилът му е представлявал
препятствие на пътя пред другия водач – участник в ПТП, който не е изпълнил
задължението си да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре пред
него. Това твърдение е неоснователно, тъй като е напълно неподкрепено от
каквито и да било събрани по делото доказателства, нито дори от индиции за действителното осъществяване на сочените от
жалбоподателя факти. Такива факти не са посочени в попълнената и подписана от
жалбоподателя декларация по повод съставяне на протокола за ПТП, нито във
възражение на жалбоподателя срещу съставения му АУАН, вписано в него или
депозирано отделно писмено в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (актът е подписан
от жалбоподателя без никакви възражения). Отделно от това, следва да се посочи,
че в жалбата си срещу НП до съда жалбоподателят твърди, че изложените в нея
обстоятелства относно настъпването на ПТП били възприети от придружаващото го в
автомобила лице, но освен че той не е поискал разпита на това лице като
свидетел по делото, гореобсъдената декларация,
попълнена и подписана от жалбоподателя
по повод съставянето на протокола за ПТП категорично опровергава
наличието на такъв „свидетел” – в т. 10 от образеца, представляващ въпрос
„Имате ли свидетели на ПТП – имена, адрес, телефон?” жалбоподателят е вписал
отговор „Не”.
Безспорно се установява от гореобсъдените доказателства, че вследствие движение на
жалбоподателя с несъобразена скорост с управлявания от него лек автомобил „С.Б.” с рег. № С. 2... М. той е
изгубил управление на автомобила и на къс прав участък от път ІІ-82 в к. к. „Б.”, Община Самоков, в района на километър 27+000 (между
кривите на два завоя) е навлязъл в насрещната пътна лента и поради това е
настъпил удар между неговия автомобил и движещия се по нея лек автомобил „П.Е.” с рег. № С. 00.. М.,
управляван от Р.П.Я., чийто резултат са само
материални щети по двата автомобила, описани в протокола за ПТП. По тези
съображения деянието на жалбоподателя се намира в пряка причинна връзка с
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, но с оглед естеството на съставомерния
противоправен резултат това деяние не съставлява престъпление.
Ето защо описаното по-горе
установено от доказателствата по делото при тяхната детайлна и съвкупна
преценка деяние на жалбоподателя съставлява от обективна и субективна страна административно
нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, за което административно-наказващият орган
законосъобразно е ангажирал личната административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя, налагайки му административно наказание „глоба” в предвидения в
тази разпоредба твърд размер от 200 лв., който не подлежи на намаляване от
съда.
Деянието на жалбоподателя не разкрива белезите
на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. С
него са причинени конкретно описани в протокола за ПТП материални щети по два
автомобила, управлявани от жалбоподателя и от Р.П.Я.,
поради което не може да се приеме, че вредни последици от него липсват или са
незначителни. Не се установяват и други смекчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че деянието му
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Напротив, нарушението е
типично за вида си, извършено е след залеза на слънцето около и след сумрачния
период на денонощието, когато бдителността на всеки водач на МПС следва да е
повишена, особено в извънградски условия, а и не се установява съпричиняване на противоправния резултат от другия водач на
МПС – участник в ПТП. Поради това не са налице основания за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния закон и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0338-001..., издадено на
04.02.2019 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група
към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: