№ 1318
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501850 по описа за 2024 година
С решение № 260276 от 8.05.2024 г. по гр. д. № 11884/2020 г., СГС, І-24
с-в, осъжда Гаранционен фонд да заплати на Я. Г. Л. сумата от 25 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
19.10.2019 г., ведно със законната лихва от 30.10.2020 г. (дата на исковата
молба), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 40 000 лв. и за законна лихва от
27.02.2020 г. до 29.10.2020 г.
Срещу решението, в отхвърлителната част, е депозирана въззивна
жалба от Я. Г. Л., в която се сочи, че определеният размер на обезщетение не е
съобразен с чл. 52 ЗЗД и претърпените от ищеца физически и психически
травми. Подчертава се, че възстановяването е отнело значително време (около
6 месеца) и са останали трайни последици – счупването на горния край на
дясната бедрена кост е довело до непълно сгъване на дясната тазобедрена
става (90 градуса при норма от 135 градуса) и дясната колянна става, което
води до невъзможност за пълен клек с изоставане на десния крак. Отделно от
това се наблюдавало леко накуцване в дясно, в зоната на тазобедрената става
от операцията останал белег от 18-20 см. Посочено е, че все още има болки в
тазобедрената става при движение. Изтъква се, че показанията установяват
1
висока степен на активност на ищеца преди ПТП във връзка със спортни
дейности и колоездене, въпреки напредналата му възраст от 74 г., които са
преустановени. Понастоящем ищецът се страхувал да кара колело, изпитвал
притеснения дали изобщо ще се възстанови и това още повече му повлияло в
психичен план. Счита, че законната лихва неправилно е присъдена от исковата
молба, и претендира тя да се начисли от 27.02.2020 г. (дата на отказ на ГФ),
като сочи, че липсата на данни за банкова сметка е ирелевантно, след като
Фондът е отказал плащане. Претендира пълният размер на предявения иск и
разноски.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата, като намира и
искането за разноски във въззивното производство за прекомерно.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ.
Ищецът Я. Г. Л. твърди, че на 19.10.2019 г. като велосипедист,
претърпял инцидент, тъй като бил блъснат от МПС, управлявано от
неизвестен водач. Ищецът получил фрактура на дясната бедрена кост,
лекувана оперативно, с вътрешна фиксация. Претърпял болки, затруднения в
обслужването, необходимост от чужда помощ, страх, че няма да се възстанови,
изолирал се, променил навиците и активностите си. Претендира за
обезщетяване на неимуществените вреди да получи сумата от 40 000 лв.,
заедно със законната лихва от 27.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение на имуществените вреди.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва иска, като сочи, че ищецът не е
представил допълнителни документи. Оспорва размера, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните в настоящата инстанция не спорят, че при ПТП, настъпило на
19.10.2019 г., поради неправомерно и виновно поведение на неустановен водач
2
е пострадал ищеца. Видът на травмите не е спорен, но има разногласия
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи, и
датата, от която следва да се начисли законна лихва.
Приетата по делото СМЕ е установила, че при ищеца в резултат на ПТП
е причинено счупване в горния край на дясна бедрена кост в областта на
трохантерния масив, като оперативно то е наместено с поставяне на метална
остеосинтеза с DHS плака. Възстановяването е продължило около 6 месеца,
използвани са били помощни средства (патерици), провеждана е
рехабилитация. След преглед на ищеца е констатиран дефицит в движенията
на дясна тазобедрена става – непълно сгъване в същата - 90 градуса при норма
135 градуса, болезненост в крайните фази на отвеждане и привеждане и при
въртеливо движение, невъзможност за пълен клек. Установен е и белег с
дължина около 18-20 см., а походката е леко накуцваща в дясно. В о.з. на
25.05.2022 г. вещото лице уточнява, че дефицитът в движението е
рехабилитационен проблем, като при съответни процедури ще има
подобрение на обема на движението.
Разпитан като свидетел е синът на ищеца - И. Я. Л.. Болничният престой
според показанията продължил около 7-10 дни, като през това време
пострадалият не можел да става, да се обслужва, изпитвал болки в крака. След
изписването още около месец той не можел да става от леглото, за него се
грижели свидетелят и съпругата на ищеца. След това започнал придвижва с
две патерици (за около три месеца), а по-късно – само с една, след което с
бастун. Сега ищецът ходел самостоятелно, но куцал с единия крак. След ПТП
бил леко отчаян и често го боляло. Свидетелят сочи, че въпреки годините
баща му спортувал, карал колело, правел много дълги преходи (70-100 км на
ден), а сега не можел, изпитвал и страх, психически не бил възстановен.
Няма спор, че на 06.12.2019 г. ищецът е предявил пред Фонда искане за
заплащане на обезщетение, като на 27.02.2020 г. ответникът е отказал
изплащане на обезщетение, като е изброил документите, които не са
представени от ищеца – л. 51.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Основен спорен въпрос пред въззивния съд е размерът на обезщетението
на неимуществени вреди. За да определи същото настоящият състав взе
3
предвид, че ищецът (74 г.) е получил една фрактура на долен десен крайник,
която е била лекувана оперативно и възстановяването е продължило в рамките
на половин година (относително дълъг период). Ищецът е имал нужда от
чужда помощ, тъй като първоначално е бил в предимно постелен режим, което
е препятствало всички ежедневни и обичайни дейности и е налагало
обслужване. Раздвижването е било поетапно и бавно, като е било необходимо
да се ползват помощни средства – първоначално патерици, а след това и
бастун. Понастоящем се установява ограничен обем на движенията (при клек,
при движение на тазобедрена става) и леко накуцваща походка. В същото
време вещото лице е дало мнение, че дефицитите могат да бъдат коригирани с
рехабилитационни процедури за в бъдеще. Съдът отчита, че преди инцидента
по данни от кредитираните показания, ищецът е бил активен, занимавал се е с
колоездене и преходи, което понастоящем като спортни дейности е напълно
преустановено. В този смисъл по делото се установява, че ищецът трайно е
загубил обичайната си активност. В същото време следва да се отчете, че
относно констатирания белег (макар и значителен по обем) не са събрани
доказателства същият да е травмирал ищеца със своя загрозяващ ефект.
Остатъчните последици от фрактурата са характеризирани като преодолими
от експерта, след провеждане на допълнителни рехабилитации, което сочи, че
не се касае до пожизнена двигателна увреда. Необходимо е обаче да се отчете,
че при напредналата възраст на ищеца времето и обема на възстановяване ще
са специфични. При тези, преценени в цялост данни, въззивният съд приема,
че определеното от СГС обезщетение не е съответно на принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД. При прилагане на последния и в съответствие с
допълнителните критерии, изведени от практиката на ВКС – възраст на
пострадалия, активният му живот, естеството на травмата и процеса на
възстановяване, момент на настъпване на инцидента (2019 г.), икономическите
условия към този момент, съдената практика, застрахователните лимити и пр.,
размерът на обезвреда следва да бъде увеличен до 35 000 лв.
Що се касае до началният момент на начисляване на лихва, съдът
намира, че на основание чл. 558, ал. 2 КЗ вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и с оглед
датата на молбата, депозирана пред Фонда – 6.12.2019 г., лихва се дължи от
6.03.2020 г. Съдът отчита, че изисканите от Фонда материали не са от значение
за определяне на обезщетението, тъй като е ирелевантно какви действия се
извършват в хода на наказателното производство, а представените към
4
молбата до фонда фактури са били в заверено копие. Ето защо решението
следва да бъде коригирано, като се присъди лихва и за периода от 6.03.2020 г.
до 30.10.2020 г. Непосочването на банкова сметка не е причина за забава на
плащането, което е отказано по други причини.
При този изход на спора разноските, които се дължат на Фонда следва да
се намалят от 416,59 до 77,80 лв. За процесуално представителство пред
въззивния съд от Адвокатско дружество „Д. и Х.“ на ищеца Л. се следва
сумата от 1400 лв., както и допълнително за такси 600 лв. На Фонда съответно
се следват разноски в размер на 120 лв. за процесуално представителство пред
въззивния съд.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260276 от 8.05.2024 г. по гр. д. № 11884/2020 г.,
СГС, І-24 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на Я. Г. Л. срещу
Гаранционен фонд с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
за сумата над 35 000 лв. до сумата от 40 000 лв., в частта, в която се
отхвърля искането на Я. Г. Л. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
за периода от 6.03.2020 г. до 29.10.2020 г., и в частта, в която Я. Г. Л. е
осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски над сумата от 77,80 лв. до
сумата от 416,59 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Я. Г. Л., ЕГН **********,
на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ допълнително обезщетение
в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
6.03.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Я. Г. Л., ЕГН **********,
законна лихва върху сумата от 25 000 лв. и сумата от 1771,95 лв. (обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, присъдени от СГС) за периода от
6.03.2020 г. до 29.10.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Я. Г. Л. е
отхвърлен за сумата над 35 000 лв. до сумата от 40 000 лв. и в частта, в която е
отхвърлено искането за законни лихви за периода от 27.02.2020 г. до 6.03.2020
5
г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Я. Г. Л. сумата от 2000 лв.
като разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Я. Г. Л. да заплати на Гаранционен фонд разноски пред
въззивния съд в размер на 120 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6