Решение по дело №1605/2021 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      1330                             29.09.2021 година                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,                     XIX-ти административен състав,

на шестнадесети септември                          две хиляди двадесет и първа година,

в открито заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИНА НИКОЛОВА

                                    2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И.Г.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1605 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Би ай ес ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.102, партер, чрез адв. К.К., против решение № 7 от 14.04.2021 г. постановено по АНД № 83/2021 г. на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление наказателно постановление № 02-0003084 от 18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на касатора, за извършено нарушение на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от КТ, вр. чл.3, чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

В касационната жалба се повтарят възраженията, изложени пред районния съд. Оспорват се фактическите констатации на АНО. Сочи се, че НП противоречи на целта на закона и са изложени съображения за маловажност.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не сочи доказателства.

Ответникът дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд – Царево е потвърдено наказателно постановление № 02-0003084 от 18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би ай ес ко“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от КТ, вр. чл.3, чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

За да постанови решението си съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства. Актът за установяване на административното нарушение и НП били съставени съобразно нормите на ЗАНН. Нарушението било правилно квалифицирано и правилно била определена санкционната норма. Съдът обсъдил възраженията на жалбоподателя и приел същите за неоснователни. Нарушението било доказано.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 20.08.2020 г. служители на Инспекция по труда – Бургас извършили проверка на обект хотел Ориос, гр. Приморско, при която установили, че обектът се стопанисван от „Би ай ес ко“ ЕООД, както и, че дружеството, в качеството си на работодател допуснал до работа лицето Камелия Динева като сервитьор, без да е инструктирана по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – не бил проведен начален инструктаж.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

С касационната жалба се оспорват фактическите констатации на АНО, но касационният жалбоподател не ангажира доказателства относно факти, различни от установените от органа. Не се представят доказателства, които да обосноват извод, че към датата на проверката непълнолетното лице се е намирало в обекта на друго основание, различно от полагането на труд. Видно от разпита на актосъставителя Смърданска пред районния съд в обекта са се намирали няколко лица, които работили като сервитьори в ресторантската част на обекта, едно от които Камелия Динева.

Съгласно чл.402, ал.1, т.3 от КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Такава справка била изготвена от Динева, в която посочила, че работи в обекта като сервитьор, със съответно работно време и трудово възнаграждение. Предвид това, че справка е изготвена по изискуемия от закона ред и рамките на компетентността на контролните органи, съдът кредитира същата. Непълнолетието на лицето не влияе върху отразените факти, доколкото същата е имала качеството работник в обекта и в справката единствено е отразила изискуеми от закона факти и обстоятелства свързани с осъществяваната трудова дейност.

По делото е приложено писмено обяснение от непълнолетното лице, в което сочи, че по време на проверката била стресирана и попълнила справката под диктовка. Това изложение има характер на свидетелски показания и за да бъдат приобщени изявленията на Динева е следвало да се ангажират като такива. Отделно по делото не се установява, в хода на проверката, спрямо непълнолетната Камелия Динева, да е прилагана принуда, вследствие на която да е изготвила справката на място в проверявания обект. Попълнената от Динева справка се характеризира с достатъчно конкретни данни, за да възникнат съмнения по отношение на обстоятелството дали е разбирала смисъла и значението на данните, които попълва. Независимо от непълнолетието й, тя е престирала труд като сервитьор, поради което би трябвало да разполага с достатъчно капацитет, за да съобрази какво се изисква от нея по време на проверката. По посочените съображения съдът намира възражението за неоснователно.

Приложен е протокол за извършена проверка, съставен на 16.09.2020 г., в който ясно се сочи, че проверката в хотел „Ориос“, находящ се в гр.Приморско, ул. „Лотос“ № 9 стопанисван от дружеството – касатор е извършена именно на 20.08.2020г., поради което възражението за липса на съставен протокол от проверката е неоснователно.

Неоснователно е възражението за маловажност на административното нарушение. Изложените в тази връзка мотиви от районния съд се споделят от тази инстанция. Не са налице кумулативно предвидените в специалния закон предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ, а именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от същото да не са произтекли вредни последици за работници и служителите. В ТР № 3/10.05.2011 г. по т.д. №7/2010 г. на ВАС изрично се сочи, че специалният състав на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в от КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл следва да се съобразят предпоставките на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ, които не са осъществени.

Размерът на санкцията е определен към минимума и не може да бъде изменян.

Изложеното мотивира касационния състав да приеме, че решението на РС – Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 14.04.2021 г., постановено по НАХД № 83/2021 по описа на Районен съд – Царево.

ОСЪЖДА „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.102, партер, представлявано от Бисер Николов Ялъмов, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

                                                                      

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

2.