Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 11.12.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4905 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.238 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. В.В., против К.Й., ЕГН
**********,***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника,
като по образуваното ч.гр. дело
№1981/2018г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е възразил в срока по
чл.414 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Предявен е
иск за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника
за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/
за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 23020.
Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ,
бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на ответника, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “ Т.С.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за процесния периода за
процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата фирма “ Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
984,79лв. - главница за периода 01.10.2016г.
- 31.01.2018г. и лихва в размер на 68,28лв. за периода от
02.12.2016 до 13.03.2018, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№1981/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.Ч., която поддържа иска и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В о.с.з. ответната страна, редовно
призована, не се явява и не се представлява. Не са ангажирани искания по
доказателствата.
Съдът, след като взе предвди представените
доказателства по делото и становището на ищцовото дружество намира иска за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
постанови неприсъствено решение. Приложено
е ч.гр.д.№1981/2018год. по описа на
ПлРС, от което се установява, че срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за процесната сума; заповедта
е връчена чрез залепване на уведомление. Предявеният иск на основание
чл.422 от ГПК е допустим. Представен е и списък на разноските от ищцовата
страна – л.46 от делото.
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан,
следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките,
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство
в общ размер 175лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съгласно разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК.
Следва да се присъдят и разноските от
заповедното производство /вземането е
еднакво по размер в заповедното и исковото производство/, а именно в общ размер – 75лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че К.Й., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва :
984,79лв. - главница за
периода 01.10.2016г. - 31.01.2018г. и лихва
в размер на 68,28лв. за периода от 02.12.2016 до 13.03.2018, ведно със
законната лихва – считано от 21.03.2018год., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1981/2018г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК
К.Й., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в
размер 175лв., както и разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. №1981/2018год. по описа на Плевенски
районен съд в общ размер 75лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: