№ 69
гр. Бургас, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Елена П. Г.а
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500018 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 1103 от 25.10.2023 г., постановено по гр.д. 721/ 2022 г.
на Окръжен съд Бургас, е осъдено „ЗЗ.Д.е“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от Б.И. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати на Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес:
с.К., сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, допуснато на 29.05.2020 г. от водач на застрахован при
горното дружество мотоциклет Х.“ с регистрационен номер **, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 10.04.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 3172 лв. за причинените на Г.
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 10.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът
за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдения до
претендирания размер от 80 000 лв.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗЗ.Д.е“ АД, в която решението се
1
атакува, в частите, с които исковете са уважени, като се претендира отмяната
му, в тези части, с отхвърляне изцяло на предявените искове за имуществени
и неимуществени вреди, както и за законната лихва. В условията на
евентуалност, в жалбата се поддържа искане за намаляване размера на
присъдените обезщетения.
В жалбата се изразява становище, че решението е неправилно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на
материалния закони и необоснованост.
Възразява се за отсъствие на правни и фактически основания за
присъждане на обезщетение. Сочи се, че извършените от въззивника – ищец
множество тежки нарушения на ЗДвП са основната причина за настъпване на
процесното ПТП. Подчертава се, че застрахованият водач се е движил с
разрешена скорост, положил е цялото необходимо внимание, но не е могъл да
предотврати произшествието, поради внезапното навлизане на въззивника –
ищец в опасната зона за спиране на мотоциклета. При позоваване на
изпълнената пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, се
твърди, че изключителна вина за инцидента носи ищецът, тъй като водачът на
мотоциклета е предприел спасителна маневра.
В допълнение се сочи, че определеното обезщетение за
претърпените болки и страдания е завишено и не отговаря на критерия за
справедливост, приет в практиката на съдилищата. Акцентира се на
обстоятелството, че отказът от лечение и забавянето му от пострадалия се е
отразил на тежестта на травмите.
Въвеждат се оплаквания, че не всички имуществени вреди,
претендирани от въззивника – ищец, са свързани с направени разходи за
лечението му, като една част са неотносими към проведеното лечение.
Изтъква се, че по отношение на това обезщетение също следва да се приложи
намаление, поради съпричиняването на пострадалия.
По отношение на претенцията за мораторна лихва се възразява, че
същата е неоснователна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка,
съобразно изискванията на закона.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.
П. Г., в който същата се оспорва, като неоснователна, и се моли за оставянето
2
й без уважение.
Противопоставят се доводи, че поведението на водача на
застрахованото при въззивника – ответник МПС е противоправно, което се
установява от събраните по делото доказателства и допълнителните
разяснения, дадени от вещото лице по автотехническата експертиза.
Развиват се съображения, че при пресичане от ищеца на пътното
платно не е извършено нарушение, тъй като в близост до мястото не е била
налице пешеходна пътека, а и пешеходците могат да пресичат пътното платно
извън населено място, като без правно значение е дали ударът е настъпил в
опасната зона за спиране на мотоциклета, тъй като ударът е бил
предотвратим, при спазване от последния на правилата за движение по
пътищата. Принос към увреждането от страна на пострадалия пешеходец е
изключен, тъй като същият не е бил длъжен да очаква неправомерно
поведение от водача на мотоциклета и че той ще навлезе в насрещната лента,
се уточнява в жалбата.
Сочи се, че определеното обезщетение не е завишено, а е занижено.
Оспорват се твърденията за отказано лечение. Изтъкват се изводите
на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, относно вида и
характера на травмите.
Застъпва се позиция, че непосочването на банкова сметка не е
основание да се присъжда или не лихва за забава.
Постъпила е въззивна жалба и от Г. П. Г., против решението в
частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдения
размер до претендирания размер от 80 000 лв., както и за законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 10.04.2021 г. до окончателното изплащане.
Развити са оплаквания, че приетият за дължим от първостепенния
съд размер на обезщетението е занижен и не кореспондира с реалния обем от
доказани вреди, предвид тежестта на травмите, техния брой и характер, както
и настъпилите в хода на съдопроизводството пожизнени, нелечими и
необратими усложнения – посттравматичен тромбофлебит и артроза.
Релевират се доводи, че ноторни и ненуждаещи се от доказване са
търпените от въззивника – ищец социално – битови ограничения, по време на
лечебния период и понастоящем, тъй като той не е имал възможност да се
3
придвижва самостоятелно и е имал нужда от чужда помощ.
Изразява се позиция, че приетият за дължим размер на
обезщетението е занижен, спрямо реално установения обем на
неимуществените вреди, съобразно доказаната тежест на уврежданията и
пожизнените усложнения.
Оспорва се изводът на съда от първа инстанция, че приносът на
пострадалия е равен с този на делинквента, поради несъобразяване на
обстоятелството, че пострадалият е по-уязвимият участник в произшествието,
в качеството си на пресичащ пешеходец, в невъзможност да предвиди
неправилната маневра на водача, с навлизане в насрещната лента за
движение. Поддържа се, че на пешеходеца не може да се вменява принос,
поради неправилно пресичане, тъй като участъкът на настъпване на
инцидента е извънградски път, а пешеходецът е бил блъснат след като е
напуснал лентата за движение на увреждащото МПС.
Евентуално, се пледира за принос, в размер на не повече от 10 %.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЗЗ.Д.е“ АД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без
уважение.
Преповтарят се доводите, че основна вина за претърпените от ищеца
травми се носи от него, поради извършеното грубо нарушение на ЗДвП.
Застъпва се тезата, че увеличаване размера на обезщетението би
изкривило дефиницията за справедливост.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
4
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени
пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени
вреди и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен инцидент,
от който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – И.К.А.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивникът - ищец е отправил на
8.12.2020 г. до застрахователното дружество писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие и, поради отказ
5
на застрахователя за изплащане на обезщетение, е инициирал настоящото
исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане
по същество.
Оспорват се от страните пред настоящата въззивна инстанция
наличието на виновно поведение на водача на мотоциклета, размера на
присъдените обезщетения, относимостта на претендираните имуществени
вреди към инцидента и съществуването на принос на пострадалия към
собственото му увреждане.
Видно от данните по делото, на 29.05.2020 г., около 18.30 ч., на път
III-9061, на около 500 м преди разклона за с. Тънково, в посока към път III-
906, е настъпило пътно-транспортно произшествие между мотоциклет Х.,
модел „С.“, с рег. № **, управляван от И.К.А. и въззивника - ищец – Г. П. Г.,
като пешеходец, в резултат на което последният е претърпял телесни
увреждания.
Фактическата обстановка по настъпилото увреждане, установена от
вещото лице по изпълнената пред първоинстанционния съд съдебна
автотехническа експертиза сочи, че пътният инцидент е настъпил когато
въззивникът - ищец е предприел пресичане на платното за движение,
навлизайки в посока отдясно наляво, спрямо посоката на движение на
мотоциклета, движещ се със скорост приблизително 73 км/ч. Водачът на
мотоциклета е предприел заобикаляне на движещия се по платното
пешеходец, но, при посочената скорост за движение, опасната му зона за
спиране е била около 55 м, а при навлизането си на платното пешеходецът се
е намирал на разстояние 34 м, което е довело до сблъсък между тях, близо до
осевата линия. Експертът, при разпита си в съдебно заседание, е акцентирал
на липсата на спирачни следи, водещи до извод, че водачът на мотоциклета не
е предприел аварийно спиране, което е било технически правилното действие
в коментираната ситуация.
В резултат на настъпилия сблъсък на въззивника - ищец са
причинени следните увреждания, установени на базата на ангажираните в
производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска
експертиза: счупване на костите на лява предмишница – радиус, улна в средна
трета, с дислокация на костните фрагменти; контузия и хематом в областта на
дясна колянна става – мекотъканна увреда. Експертът е посочил, че тъй като
6
пострадалият е отказал оперативно лечение след инцидента, първоначално му
е било приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация. Във
връзка с установен оток и болки в дясна подбедрица, му е направено
доплерово изследване, което е установило нарушена проходимост на
дълбоките вени във фемуро-поплитеалния сегмент в дясно, диагностициран е
с флеботромбоза. На 21.07.2020 г. на увредения е била извършена оперативна
интервенция под обща анестезия, включваща кръвна репозиция, костна
пластика и метална остеосинтеза. В следоперативния период, ищецът е носил
гипсова имобилизация за 30 дни.
Така установената фактическа обстановка относно механизма на
увреждането и причинените травми следва да се възприеме от настоящата
апелативна инстанция, като доводите във въззивната жалба на застрахователя
за липса на виновно поведение на водача за настъпване на инцидента следва
да се отхвърлят, като несъстоятелни.
Действията, извършени от водача на мотоциклета не удовлетворяват
стандарта на дължимата грижа при управление на моторно превозно средство
и по специално нарушават нормата на чл.20 ЗДвП, изискваща водачите на
пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и
задължение да намалят скоростта и, в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. По признание на самия водач на
мотоциклета, при разпита му пред първата инстанция, той е възприел
пострадалия, намиращ се на границата на пътното платно и „държащ се за
мантинелата“, но вместо да предприеме намаляване на скоростта и спиране, е
продължил движението си, самонадеяно надявайки се да успее да отклони
намерението на пешеходеца да пресече пътното платно, посредством звукови
и гласни сигнали. Ето защо, налице е в конкретния случай пропуск да се
действа съобразно модела на дължимо поведение, което е в основата на
деликтната отговорност.
В настоящия случай, следва да се приемат за установени в
кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта –
7
нанесени на въззивника - ищец вреди от нематериално и материално естество,
стоящи в причинна връзка с противоправно поведение на делинквента, при
вина, която, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, се предполага.
Горното поражда в полза на увреденото лице право да получи от
застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и страданията от
деликта, както и да репарира разходите, които е направило за възстановяване
на здравето си.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не
абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства,
имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие
увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В настоящия случай, от ангажираните в производството
доказателства – съдебномедицинска експертиза и писмени доказателства, се
установява, че вследствие инцидента въззивникът - ищец е получил
увреждания с комплексен характер –счупване на кости, контузия на коляно.
Претърпял е оперативна интервенция, с поставяне на стабилизация,
8
двукратна гипсова имобилизация на горния крайник, втората от които с
продължителност 30 дни. При актуалния преглед са констатирани запазени
движения в лявата лакетна и лявата гривнена става, както и на пръстите на
лявата ръка, запазен е и захватът на ръката, с намалена сетивност. При
контролните образни изследвания е установено костно срастване. По
отношение на дясното коляно, вещото лице е посочило наличието на
незначително задържане на течност вътре в ставата и палпаторна болка в
областта на медиалната ставна цепка, при запазени движения, флексия и
пълна екстензия. Дясната подбедрица е намерена от експерта оточна, с
разлика от шест сантиметра спрямо лявата. Походката на обследваното лице е
без помощни средства, с леко накуцване, като е налице оплакване от чувство
за нестабилност и „прещракване“ при натоварване на долния крайник. При
изслушване в съдебно заседание експертът е дал прогноза за бъдещи артрозни
изменения в колянната става, в резултат на травмата. Изразил е становище, че
оздравителният процес е бил забавен от отказаното първоначално оперативно
лечение и проведеното такова с два месеца закъснение.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 54 г.,
без данни за придружаващи заболявания.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– трудоспособната възраст на въззивника; причинените травматични
увреждания със счупване на кости на крайник и травма на коляно; оперативно
лечение; обездвижването на ръката; дефицитите в ежедневната рутина и
претърпените болки, които са естествено съпътстващи травмите от вида на
гореизложените; както и прогнозата за възможни усложнения от артрозен
характер, воден от общественото схващане за справедлива обезвреда, към
датата на увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва
да се определи в размер на 50 000 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди, следва да се
посочи, че по делото са налични писмени доказателства, че при извършената
на 21.07.2020 г. операция на предмишницата на дясната ръка – Епикриза изх.
№ 19622/ 2020 от УМБАЛСМ „Н. ЕАД, са употребени закупените с Фактура
№ ********** от същата дата два броя заключващи плаки. Настоящият
апелативен състав намира, че отправените в жалбата на застрахователя
оплаквания, че разходите не са свързани с лечението на въззивника – ищец са
9
неоснователни. Обезщетението следва да се определи в размер на 3172 лв.
Въведено е от въззивника – застраховател възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
изразяващо се в твърдения, че пострадалият е пресякъл пътното платно не на
определено за това място, както и поради отказ от своевременно оперативно
лечение за третиране на травмата на ръката.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
Вещото лице по изпълнената пред съда от първа инстанция съдебна
автотехническа експертиза е дало пълната динамична картина на
пътнотранспортното произшествие, при което е настъпило увреждането на
въззивника - ищец, като от нея може да се заключи, че техническите причини
за настъпване на пътния инцидент са както предприетото от пешеходеца
пресичане на пътното платно, при наличие на приближаващ мотоциклет, така
и неправилното поведение на водача на мотоциклета, който не е предприел
намаляване на скоростта, при възприемането на човек на платното за
движение, давайки си възможност при необходимост да спре. Следва да се
посочи, че пешеходецът е представлявал опасност, която е следвало да се
съобрази от водача, още преди да навлезе на пътното платно, докато се е
намирал на северния банкет. По признание на мотоциклетиста пред първата
инстанция, той е забелязал пешеходеца да стои и се държи за мантинелата,
т.е. последният не е предприел внезапно и неочаквано навлизане на платното
за движение и мотоциклетистът не е бил възпрепятстван да допусне, че
пешеходецът ще започне пресичане. Водачът на мотоциклета е избрал да
продължи движението си без да намали скоростта, с маневра да заобиколи
пешеходеца.
Анализирайки предпоставките за настъпване на непозволеното
увреждане в настоящия случай апелативният състав намира, че обективен
принос в инцидента имат и водачът на автомобила и пешеходецът. Съгласно
постановките на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС,
10
значима при определяне на съпричиняването е причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да се
изисква наличието на вина. По разума на Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, относно съпричиняването, всякога
поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Отнесени към поставения за решаване случай горните съждения
изискват да се съобразят конкретните проявления на действията на всеки от
участниците и тяхното отражение върху настъпилия вредоносен резултат.
Анализът на правнорелевантните факти в конкретния случай обосновава
заключение, че в равна степен причините за инцидента се коренят в
неправомерното поведение на двамата участници: водачът на мотоциклета,
който е пренебрегнал правилата за движение по пътищата, вменяващи в
задължение на водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, и да се съобразяват с конкретните пътни условия, като избират
скоростта си за движение по начин, позволяващ им да спрат пред всяко
предвидимо препятствие; и пешеходецът, който от своя страна, също е
неглижирал задълженията си като участник в движението, като е навлязъл и е
предприел пресичане на платното за движение на път извън населено място,
без да се убеди, че може да пресече безопасно пред приближаващото пътно
превозно средство, като по този начин е увеличил риска за собственото си
увреждане.
Макар и с много по-малка значимост, принос към резултатите от
увреждането е оказал и отказът на пострадалия да приеме препоръчаното му
непосредствено след инцидента оперативно лечение на счупените кости на
предмишницата.
Предвид изложеното, релевантният каузален принос на увредения
следва да се оразмери на 50 %.
Посочените по-горе размери на обезщетенията следва да се намалят
до размера съответно на 25 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди
и 1586 лв. за обезщетението за имуществени вреди.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
11
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 8.12.2020 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивника - ищец.
Предвид поискването на обезщетението за забавено плащане от по-късен
момент и при съобразяване на диспозитивното начало в процеса, лихвата
следва да се присъди считано от 10.04.2021 г. до окончателното изплащане.
Несъстоятелно е оплакването в жалбата на застрахователя, че непосочването
на банкова сметка на пострадалия води до неоснователност на претенцията за
лихва за забава. Посочването на такава сметка не е част от фактическия
състав, правопораждащ правото за присъждане на обезщетение за забава.
Частичното несъвпадане изводите на настоящия апелативен състав с
тези на съда от първа инстанция обосновават отмяна на решението, в частта
по присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, над
размера на 1586 лв. до уважения размер от 3172 лв., с отхвърляне на иска в
тази част. В останалата му част, съдебният акт следва да се потвърди.
Решението следва да се отмени и в частта за държавната такса и за
разноските, като на всяка от страните се присъдят разноски, пропорционално
на успешната за нея защита по делото, в това число защита против жалбата на
насрещната страна пред въззивната инстанция.
На процесуалния представител на въззивника - ищец следва да се
заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
претенцията, платимо от въззиваемото дружество, без да се зачитат
размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, доколкото с Решение на СЕС от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 е прието, че националният съд е длъжен да откаже
приложението на наредба със задължителен характер за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда дължими от
насрещната страна разноски. При съобразяване вида на спора, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
определя възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ,
в размер на 2400 лв. за първата инстанция и 1200 лв. за втората инстанция.
12
На дружеството – въззивник се дължат разноски, пропорционално на
успешната му защита 68 % (56 586/83 172) от сторените пред първата
инстанция: 675 лв. – възнаграждения на вещи лица, и 5 лв. – държавна такса
за съдебно удостоверение, или 462,40 лв. На дружеството следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК,
вр.чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.2, вр.ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на по 540 лв. за всяка
инстанция.
Следва да се осъди дружеството – застраховател да заплати, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса за първата инстанция, в размер на
1063,44 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1103 от 25.10.2023 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по гр.д. 721/ 2022 г., в частта, с която предявеният от Г. П. Г. ,
ЕГН **********, с адрес: с.К., против „ЗЗ.Д.е“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от Б.И. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от пътно - транспортно произшествие на 29.05.2020 г., е
уважен над размера на 1586 лв. до размера на 3172 лв., както и за лихвата
върху тази сума, както и в частта за държавната такса и разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: с.К.,
против „ЗЗ.Д.е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Б.И. – заедно от поне двама изпълнителни директори, иск
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, допуснато на 29.05.2020 г. от
водач на застрахован при горното дружество мотоциклет Х.“ с
регистрационен номер **, над размера на 1586 лв. до размера на 3172 лв.,
както и иска за присъждане на законна лихва върху тази сума.
13
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ЗЗ.Д.е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Б.И. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати на адв. Л. Г. Г. сумата от 1200 лв.
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, както и сумата от
2400 лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: с.К., да заплати на
„ЗЗ.Д.е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Б.И. – заедно от поне двама изпълнителни директори,
сумата от 540 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата
инстанция, както и сумата от 1002,40 лв. - съдебно – деловодни разноски пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗЗ.Д.е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Б.И. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати по сметката на Окръжен съд Бургас
държавна такса в размер на 1063,44 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14