№ 196
гр. Смолян , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
*********** по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „*** против ** Н. и СТ. ХР. Н., в
която се твърди от ищеца,че на 17.05.2019г. ищцовото дружество е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ** Н. и СТ. ХР. Н. в
условията на разделна отговорност за сумата от 1398.51 лева, от които 1177,36 лева-
главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.03.2018г., ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, 182,96 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до
07.05.2019г., както и суми за дялово разпределение 33,00 лева - главница за периода от
м.04.2017г. до м.03.2018г., ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,19 лева — лихва за периода от 30.05.2017г. до 07.05.2019г. С
разпореждане, постановено по гр. дело № */2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение, получено от
дружеството на 10.10.2019г. съдът е указвал, че дружеството може да предяви иск срещу
длъжниците относно вземането си в едномесечен срок. С оглед изложеното, в
законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на
съществуването на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия от СТ.
ХР. Н. с ЕГН ********** за топлоснабден имот на адрес: гр. **, 1750, обл. ** - град, общ.
*** за процесния период.
Твърди се от ищеца,че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците
са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от * на клиенти за битови нужди в гр.
**, които се изготвят от “**” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
1
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “**” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. **, одобрени с Решение от 2016г.
на **, публикувани във в-к „*” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ
и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл,
задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. . С изтичането
на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. „**” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г.
(влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените
действия по пуоликуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „** ЕАД . Ответникът е
използвал извършената услуга за дялово разпределение през процесния период и към
настоящия момент не са заплатили задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “**” ООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от “**” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “*” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на СТ. ХР. Н., че същият дължи на „**“ ЕАД обща сума в размер на 699.25 лева, от които
588,68 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2015г. до м.03.2018г., ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 91,48 лева - мораторна лихва за забава от
14.09.2016г. до 07.05.2019г., както и суми за дялово разпределение 16,50 лева - главница за
периода от м.04.2017г. до м.03.2018г., и 2,59 лева - лихва за периода от 30.05.2017г. до
07.05.2019г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира и за разноски в настоящото и в заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска с
писмена молба-становище.
Ответникът С.Н. р.пр. не се явява. Искът се оспорва чрез пълномощника му
адв.Е.*.
Третото лице помагач „* **“ ООД не изпраща представител и не ангажира
2
становище.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*/2019г. на **, образувано по подадено заявление от „**“ЕАД е
издадена Заповед №*/16.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която е разпоредено длъжникът ** Н. да заплати на кредитора „**“ ЕАД гр.** сумата от
588,68лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
05.2015г.—03.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.**, **, аб.3*, 94,48лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
14.09.2016г.-07.05.2019г., сумата 16,50 лв. –главница за услуга за дялово
разпределение,2,60лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата от 16,50лв. в размер
на законната лихва за периода 30.05.20-17г. до 07.05.2019г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-17.05.2019г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 27,97лв. ДТ и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По ч.гр.д.№*/2019г. на ** е и издадена Заповед №*А/16.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът СТ. ХР. Н. да
заплати на кредитора „**“ ЕАД гр.** сумата от 588,68лв.- главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 05.2015г.—03.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр.**, **, аб.3*, 94,48лв. –обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2016г.-07.05.2019г., сумата 16,50
лв. –главница за услуга за дялово разпределение,2,60лв.-обезщетение за забавено плащане
на главницата от 16,50лв. в размер на законната лихва за периода 30.05.20-17г. до
07.05.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда-17.05.2019г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото в размер на 13,98 лв. ДТ и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника СТ. ХР. Н.,че
недължи изпълнение по издадената заповед за изпълнени по чл.410 от ГПК.
С Разпореждане №92564/01.10.2019г. по ч.гр.д.№*/2019г. по описа на ** , съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед
за изпълнение.
Разпореждането е получено от заявителя на 01.10.2019г. и на 12.11.2019г. е
образувано гр.д.№*/2019г. по описа на ** по предявеният от кредитора иск за
установяване на вземането по посочените по-горе заповеди за изпълнение, предявен срещу
** Н. И СТ. ХР. Н..С Определение №1*8/11.12.2019г. производството по гр.д.№*/2019г. на
** е прекратено и делото е изпратено з а разглеждане по подсъдност на РС-**.
С Определение №149895/14.07.2020г. по образуваното по исковата молба гр.д.
№*/2020г. по описа на РС-** , съдът е прекратил производството по отношение на ** Н. ,
като недопустимо , прекратено е производството пред РС-** и делото е изпратено за
разглеждане по компетентност от РС-Смолян.
След изпращането му по подсъдност в РС-Смолян е образувано настоящото гр.д.
№*/2020г. по предявения иск срещу СТ. ХР. Н..
В настоящото производство се претендира,че ответникът дължи на ищеца сумата
588,68лв.-главница, представляваща стойност н а топлинна енергия, доставена за периода
05.2015г.-03.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.**, **, апартамент №7, аб.3*,
94,48лв. –обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 14.09.2016г.-07.05.2019г., сумата 16,50 лв. –главница за услуга за дялово
разпределение,2,60лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата от 16,50лв. в размер
на законната лихва за периода 30.05.20-17г. до 07.05.2019г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-17.05.2019г. до
окончателното изплащане.
3
От приложеното към настоящото дело, гр.д.№ */2018Г. по описа на РС-** се
установява,че с постановеното по делото Решение №455961/23.07.2018г. са отхвърлени
предявените от „**“ ЕАД срещу ** Н. и СТ. ХР. Н. искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено,че ответниците дължат на ищеца по ½ от следните
суми: 1087,87лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия в периода м.05.2013г.-
м.04.2017г. в аб.№**, 35,00 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение в посочения период, ведно със законната лихва от 03.10.2017г. до
погасяванве, 210,80лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2014г. до 25.09.2017г. и
5,80лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период.
Решението е влязло в законна сила на 17.09.2018г.Видно заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК,дължимостта на вземането, по която е претендирано в цитираното производство по
чл.422 от ГПК е за дължими суми за топлоснабден имот , находящ се в гр.** ж.к.*-1,
бл.24а,вх.А, таван№7.
По делото е представен Нот.акт от 21.07.2017г., видно от който ** Н. и СТ. ХР. Н. са
признати за собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №7 , находящ се на
трети етажа, вх.А, в сградата на ЖСК „*“,бл.А-сега блок24 на ул.“**“, ж.к.* 1 гр.** с площ
от 89,09 кв.м.,заедно с МАЗЕ №7 с площ от 11,72 кв.м. и ТАВАН №7 с площ от 10,93 кв.м.,
заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и ид.части от
отстъпеното право на строеж, който апартавент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **, разположена в ПИ с идентификатор * по
КККР на гр.** р-н *, при граници на обектите и ПИ, подробно описани в нотариалния акт.
Видно от нот.акт ** на 21.03.2018г. ** ** Н. и ** Н. са продали имота на **.
По делото са представени: съобщение към фактура №* за консумирана топлинна
енергия за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г. на стойност 752,70лв. с ДДС съобщение към
фактура №00820 за консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г. на
стойност 803,12лв. с ДДС, съобщение към фактура №*за консумирана топлинна енергия за
периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. на стойност 208,67лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК Искът е предявен от и срещу
надлежни страни , в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предмет на иска са сумите,
за които по ч.гр.д.№*/2019г. на ** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
поради което е процесуално допустим.
Неоснователно е становището на ответника,че за част от процесния период искът е
недопустим, тъй като е налице произнасяне с решението по гр.д.№*/2018г.на РС-**. Видно
от решението, предмет на иска по посоченото гражданско дело е дължимостта на суми за
таван №7, а предмет на настоящия иск е дължимостта на суми за апартамент №7, за които
обекти сумите са отчитани с отделни аб.номера- съответно аб.№** и аб.№3*.
Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следното:
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Установи се от представените по делото нотариални актове, че ответникът С.Н. е
4
признат за собственик на процесния имот –апартамент №7 на посочения в исковата молба
адресв гр.** на 21.07.2017г., като се е разпоредил с имота на 21.03.2018г. При това
положение за част от процесния период , а именно от м.05.2015г. до 21.07.2017г. ответникът
няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Установи се, че през периода от 21.07.2017г. до м.03.2018г. ответникът С.Н. е бил
собственик на имота, но съдът приема, че ищецът не доказа при условията на пълно главно
доказване, че посочените в едностранно издадени фактури количества топлинна енергия за
този период е реално потребена и че сумите за дялово разпределение са правилно
начислени. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 05.04.2021г.
съдът е назначил СТЕ и СИЕ, като е възложил разноските за изготвянето им на ищеца.
Въпреки двукратно дадената възможност на ищеца да внесе разноски за допуснатите по
негово искане експертизи същият не внесе такива. При това положение, с оглед оспорването
от ответника на основанието и размера на претендираните суми, в тежест на ищеца бе да
ангажира доказателства за дължимостта им, съобразно указаната му доказателствена тежест.
Тъй като ищецът не ангажира такива, искът остана недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Ще следва , с оглед изхода на делото, на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноските по водене на делото в размер на
300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „**“ ЕАД С ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр.**, ул.“*“ №23Б иск да се признае за установено по отношение на СТ. ХР. Н.
с ЕГН ********** с адрес с.*, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 588,68 лева-
главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.03.2018г., ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, 91,48 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до
07.05.2019г., 16,50 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.04.2017г. до
м.03.2018г., 2,60 лева - лихва за периода от 30.05.2017г. до 07.05.2019г, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане , за които суми по ч.гр.д.
№*/2019г. на ** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА„**“ ЕАД С ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.**, ул.“*“
№23Б да заплати на СТ. ХР. Н. с ЕГН ********** с адрес с.* разноски по водене на делото в
размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5