РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Шумен, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202104 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000375 от 23.06.2022г. на Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя П.Т. Х. е наложена “имуществена санкция” в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвтП/ за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно и издадено в нарушение на
процесуалните правила, прадвид разминаване и неяснота по отношение датата на
извършване на установеното нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява представляващ и
не изпраща упълномощен процесуален представител.
За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се
явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до съда излага аргументи за
неоснователност на жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че
жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за
1
адвокатски хонорар, на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на
фактическа и правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподателят „ТВМ“ ООД гр. Шумен, ЕИК ********* е със
седалище и адрес на управление: ******** и се представлява от управителя П.Т. Х..
Дружеството упражнява превозваческа дейност и притежава лиценз на Общността за
международен обществен превоз на товари № 2692, валиден до 16.05.2027г.
На 07.03.2022г. на дружеството – жалбоподател „ТВМ“ ООД била извършена
комплексна проверка на транспортната документация за спазване на нормативните
изисквания за извършване на транспортна дейност от длъжностни лица към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна. В хода на проверката, свидетелят С. Х.
С. установил, че на 02.05.2021г. превозвачът „ТВМ“ ООД е допуснал извършването на
международен превоз на товари на територията на ЕС с влекач „ДАФ XF 450 FТ“ от
категория N3, с рег. № СВ67 37НМ, видно от СМR № 00024324/28.04.2021г. и разпечатки от
карти на водачите А.П.П. и И.В.С. без да има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност на МПС-то. Въз основа тези
констатации на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 319861 от 07.03.2022г., в който актосъставителят посочил,
че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от
31.11.2002г. на МТС. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството -
нарушител, бил надлежно предявен и подписан без възражения. Дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено
наказателно постановление № 23-0000375 от 23.06.2022г. на Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя П.Т. Х. е наложена “имуществена санкция” в
размер на по 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвтП/ за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетеля С. Х. С. –
актоссътавител, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК,
2
писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелят С. С. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото е извършвал проверката на дружеството -
жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Още повече,
доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за
заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 23-0000375 от 23.06.2022г. е издадено от
компетентен орган - от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
гр. Варна, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в
достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво
нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо
да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено
ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна,безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Няма спор, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател „ТВМ“ ООД е имало
качеството на превозвач. Това безпротиворечиво се доказва от събраните писмени и гласни
3
доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон
„Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени
или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са
натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС международен превоз на
пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество,
което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него
длъжностно лице. Разпоредбата на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. вменява
като задължение на лицето по чл.2, ал.1 да извършва превозите на пътници или товари само
с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата
изправност и за които има: 1. издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност. В конкретния случай процесният автомобил с рег. №
СВ67 37НМ е бил проверяван на 24.03.2020г. и срокът на удостоверението е изтекъл на
24.03.2021г. Безспорни са доказателствата, че на 02.05.2021г. превозвачът „ТВМ" ООД е
извършил транспортна дейност чрез този автомобил. Така нарушението се явява безспорно
установено и доказано.
Съдът намира за неоснователен довода, изложен в жалбата за наличието на
съществено нарушение при съставяне и връчване на АУАН и НП, тъй като не съдържат
всички задължително изискуми реквизити съгласно ЗАНН. В конкретният случай, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него, Наказателно постановление е посочено, че
нарушението е извършено на 02.05.2021г., а е установено на 07.03.2022г. при извършената
комплексна проверка.
Административно наказателната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвт.П предвижда
наказания за всички останали нарушения, които не са споменати изрично в останалите
текстове на ЗАвт.П – чл.93- чл. 104и и урежда наказания за нарушения на специфични
правила – тези за международен превоз на товари, между които и нормата на чл.57, ал.6, т.1
от Наредба № 11 от 30.10.2002 г. на МТС.
Ето защо, поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател в качеството
му на превозвач.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в
нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил
минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган
възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото
4
наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган – Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата
следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 23-0000375 от 23.06.2022г. на
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на
„ТВМ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.Т. Х. е наложена
“имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД гр. Шумен, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1
5
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6