№ 260025 / 17.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 17.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1060 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001589/24.07.2020г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на xxxx гр.Монтана, представлявано от управителя И.Г.И. в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ, санкционирано на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление xxxx гр.Монтана чрез пълномощник, моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна Дирекция “ИТ” Монтана чрез процесуален представител моли чрез изложени доводи в писмена защита да се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно, с искане да се присъди и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 12.06.2020г. - на място, и на 23.06.2020г. св.М.К.Т. xxx и колегите и св.С.О.Ш. и В.Х.Х. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – цех за производство на фурнир, находящ се в с.Говежда, област Монтана, обект на xxxx гр.Монтана. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от И.Г.И., видно от изискани и представени документи – заповед за отпуск и разчетно – платежна ведомост за м.04.2020г., е издало заповед № 02/17.03.2020г., както и за м.06.2020г. – заповед № 04/28.05.2020г. за ползване на неплатен отпуск от Анатоли Виолетов Борисов, както и от останалите работници и служители, без лицата изрично да са поискали това.
За извършената проверка на 12.06.2020г. и след това в Д „ИТ” Монтана на 23.06.2020г. се съставил протокол изх. № 23 - 053/25.06.2020г. За установеното неспазване на чл.160, ал.1 от КТ св.М.К.Т. в присъствието на св.С.О.Ш. и В.Х.Х. /свидетел посочен в АУАН, за които страните заявиха, че не държат да бъде разпитан/, съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-001589/29.06.2020г. На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка с изх. № 23 - 053/25.06.2020г., заповед № 02/17.03.2020г., заповед № 04/28.05.2020г. и разчетно – платежна ведомост за м.04.2020г., Директор Дирекция ”ИТ” Монтана намерил, че xxxx гр.Монтана в качеството си на работодател е нарушил разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ, санкционирайки го на основание чл.414, ал.1 от КТ.
След предявяване и връчване на АУАН на упълномощено лице, И.Г.И. xxx ЕООД представил писмено обяснение в Д „ИТ” – Монтана, ведно с протокол от общо събрание, 4 бр. заповеди и списък на работниците, които удостоверяват с подписите си, че приемат график за отпуск. И. представяйки посочените документи, се е надявал АНО да не му наложи административно наказание, считайки, че няма вина за извършеното нарушение. Тази теза се поддържа и от пълномощника му в съдебно заседание.
В хода на съдебното следствие се потвърждава горната фактическа обстановка. Според настоящият съд представените протокол от общо събрание, 4 бр. заповеди и списък на работниците, които удостоверяват с подписите си, че приемат график за отпуск, са нарочно съставени и то след съставяне на АУАН, тъй като същите не са били представени на проверяващите от Д „ИТ” – Монтана, в хода на проверката на 12.06.2020г. и след това на 23.06.2020г., в т.ч. и на 29.06.2020г. при съставяне на АУАН. Протоколът от 16.03.2020г. с посочени три имена на работници, не замества изричното писмено искане /съгласие/ на всеки конкретен работник във xxxx ” ЕООД, както изисква чл.160, ал.1 от КТ. Заповед № 01/16.03.2020г., с приложен списък към нея, също не замества изискващото се искане от всеки конкретен работник или служител по чл.160, ал.1 от КТ. Заповед № 03/29.04.2020г. не касае процесния период от време визиран в АУАН и НП. Заповед № 02/17.03.2020г. и заповед № 04/28.05.2020г. удостоверяват ползването на неплатен отпуск от всички работници и служители за времето от 18.03.2020г. до 30.04.2020г. и за времето от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., без да е налице надлежно оформено и представено по делото, а преди това на проверяващите, искане /съгласие/ на всеки отделен работник или служител по смисъла на чл.160, ал.1 от КТ. Всички възражения на жалбоподателя xxxx са обсъдени от АНО съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН и правилно според настоящия съд са оставени без уважение.
След анализа на непосредствено събраните доказателства /писмени и гласни/, които са в контекста на изложената по–горе фактическа обстановка, настоящия съд намира, че наказващия орган е приложил правилно закона. Доказателствата по делото са в контекста на извода за нарушена разпоредба на чл.160, ал.1 от КТ. Твърденията в жалбата и в рамките на съдебното производство пред въззивния съд, не се потвърждават от писмените доказателства по делото и гласни такива в лицето на св.Т. и св.Ш., които съдът кредитира като обективни. Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна, и не споделя доводите на жалбоподателя изложени чрез пълномощник.
Според настоящият съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя. Много подробно фактически и правно процесното нарушение е отразено в АУАН, в Протокола за извършена проверка изх. № 23 - 053/25.06.2020г., и впоследствие в НП, с отразяване на писмените доказателства, послужили за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, биха могли да се обсъждат във връзка с прилагането на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, регламентираща освобождаването от отговорност при маловажни случаи на административни нарушения, но са неотносими към разглеждания казус, при който от значение е единствено наличието на установените в специалния закон предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл.415в, ал.1 от КТ. Имайки предвид данните по делото, не са били налице в рамките на АНП условия за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ. Според настоящият съд не се представиха доказателства и в рамките на съдебното производство за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, за да се обсъжда възможността за изменение на НП на това основание.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001589/24.07.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на xxxx , гр.Монтана, представлявано от управителя И.Г.И. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ xxxx да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски по съдебното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет /дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: