Решение по дело №377/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 128
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20223130100377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. *****, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 30, чл. 28 вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона
за закрила на детето.
Предявена е молба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.***** с
правно основание чл. 28 вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето да бъде
настанено детето Д. КР. Г., с ЕГН: ********** в семейството на Ю.Р. А., ЕГН ********** и
Г.З.А.., ЕГН ********** – баба и дядо на детето по майчина линия, за срок от три години,
считано от влизане на решението в сила.
В молбата се твърди, че със Заповед № ЗД/Д-В-П-016/24.03.2022г. от ДСП-***** на
директора на ДСП – гр. ***** е настанено детето Д. КР. Г. в дома на неговата баба и дядо.
Твърди се, че детето е с един известен родител – неговата майка. Излага се, че на
19.01.2012 г. около 19:45 ч., инспектор ДПС Р.Х. уведомил в телефонен разговор началника
на Отдел “Закрила на детето” към Дирекция ’’Социално Подпомагане”- ***** за намерено
дете на главния път в района на „*****. При направено социално проучване се установило,
че жена, живееща в близост, видяла детето в непосредствена близост до кръстовището
между ул. ******* и ул. ******. Единствените хора, които разпознали детето, били З.А.Й. и
нейният съжител А.А.И., които приютили детето. След като прибрали детето в дома си
сигнализирали на телефон 112 за случилото се. Същите заявили своето желание и готовност
да се грижат за детето, като за това подписали декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, поради
което със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-04/20.01.2012 г. на временно изпълняващ длъжността
Директор на ДСП - ***** детето било спешно настанено в семейството на З.А.Й..
След настаняването на детето в семейството било констатирано, че е налице промяна
в обстоятелствата, свързани с детето и семейството, в което било настанено. Г.З.А.. - дядо на
1
детето по-майчина линия и съжителстващата с него Ю.Р. А. заявили своята готовност и
ангажираност да се грижат за детето и желание то да бъде настанено в тяхното семейство.
Поради това временно изпълняващ длъжността Директор на ДСП - *****, отменил Заповед
№ ЗД-Д-Пр-01-04/20.01.2012 г., с която било извършено спешно настаняването на Д. КР. Г.
в семейството на нейната близка З.А.Й. и настанил детето в семейството на Г.А. и Ю.А. -
роднини на детето по-майчина линия.
Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-06 от 24.01.2012 г. била предприета мярка за закрила -
настаняване в семейството на Ю.А. и Г.А.. Тази административни мярка била потвърдена с
решение на № 72/25.04.2012 г. на РС - *****, влязло в сила на 23.05.2012 г., като решението
било със срок от три години. Поради изтичане на срока на настаняването със Заповед № ЗД-
Д-Пр-01-57/22.05.2015 г. на директора на ДСП-***** била предприета мярка за закрила -
настаняване в семейството на Г.А. и Ю.А.. Тази административни мярка била потвърдена с
решение на ПРС № 225/29.07.2015 г., влязло в сила на 20.08.2015 г., като решението било
със срок от три години от датата на влизане в сила на решението.
От 2017 г. майката на детето К.З. се върнала в страната и се установила в гр. *****.
Същата периодично се срещала с детето. От пролетта на 2021 г. майката, заедно с двамата
си по-големи синове, се установила на същия адрес, на който живеело детето.
Семейството на Г.А. живеело в общински имот, в който имало две едноетажни
постройки. Едната се обитавала от семейството на Г.А., съпругата му и детето Д.. Къщата се
състояла от две стаи и салон. Едната стая била обзаведена с легло тип „приста”, единично
легло и секция. Другата стая била обзаведена с ъглови легла, бюро и секция. Салонът бил
обособен като кухня и трапезария. Поддържала се много добра хигиена. Към настоящия
момент майката К.З., заедно с по-големите си синове, обитавала другата постройка, която
също се състояла от две стаи и кухня. Хигиенно[1]битовите условия били добри. Двете
постройки били електрифицирани, водоснабдени.
Г.А. и Ю.А. работели към Община *****, като получавали трудови възнаграждения
в размер на минималната за страната работна заплата. Същите получавали пенсия по болест
общо в размер на 703 лв. Двамата били подпомагани от ДСП- ***** с помощ по чл. 70 от
ЗХУ общо в размер на 90,86 лв. Майката на детето работела в „Кейсинг България” ЕООД,
като получавала трудово възнаграждение в размер на 650 лв.
Към момента детето било в добро общо здравословно състояние. Не било
освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Не се наблюдавали емоционални и поведенчески
отклонения. Нямало данни за психични отклонения.
Г.А. бил преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 4393 от зас. № 155/15.11.2021 г. с
поставена диагноза: „Стар инфаркт на миокарда” и оценка на работоспособността 80%. Ю.Р.
била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 500 от зас. № 24/14.02.2019 г. с водеща диагноза:
„Последици от мозъчен инфаркт” и оценка на работоспособността 50%. К.З. и синовете й Д.
и К. били в добро здравословно състояние. Не били освидетелствани с ЕР на ТЕЛК, не
съобщавали за минали, настоящи или хронични заболявания, не били налице психични и
емоционални отклонения. Видимо нямали 2 емоционални и поведенчески отклонения.
2
През учебната 2021/2022 г. Д. била ученичка в шести клас на ОУ ”Хр. Смирненски” -
гр. *****. По данни на учебното заведение детето редовно посещавало учебните занятия.
Адаптирана била в средата. В час работела старателно. Справяла се добре с учебния
материал. Слушала в часовете. Стараела се да участва в работата, според възможностите си.
Пишела домашните си, подпомагана в занималнята. Отнасяла се с уважение към учителите.
Взаимоотношенията й със съучениците й били добри.
В открито съдебно заседание представителят на Дирекция “Социално подпомагане” –
гр. *****, чрез представляващия я социален работник поддържа молбата.
Особеният представител на детето Д., пледира за уважаване на разглежданата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по
делото доказателства, формулира следните фактически и правни изводи:
От представените по делото доказателства: Заповед № ЗД/Д-В-П-016/24.03.2022г. от
ДСП-*****; Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на дете от
ДСП-***** с изх. № СЛ/D-B-P/44-035/24.03.2022г.,; Социален доклад на ДСП[1]*****;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0199/05.08.2009г.;
Декларация за даване на съгласие по чл.24, ал.3 от Г.З.А.. ЕГН-**********; Декларация за
даване на съгласие по чл.24, ал.3 от ЮЛ. Р. АНТ. ЕГН-**********; Решение №
22/14.02.2022г. на гр. д. № 1698/2021г. по описа на РС-***** се установява, че Д.Г. е
родена на 01.08.2009г. от родители – КР. Г. ЗДР. – майка и баща - неизвестен.
С Декларация за даване на съгласие по чл.24, ал.3 от Г.З.А.. ЕГН-**********;
Декларация за даване на съгласие по чл.24, ал.3 от ЮЛ. Р. АНТ. ЕГН-**********, Ю.Р. А. и
Г.З.А.. са дали съгласие детето Д. да бъде настанено за отглеждане в тяхното семейство.
Със Заповед № ЗД/Д-В-П-016/24.03.2022г. от ДСП-***** на директора на ДСП – гр.
***** е настанено детето Д. КР. Г. в дома на неговата баба и дядо до произнасяне на съда .
С Решение № 22/14.02.2022г. по гр. д. № 1698/2021г. по описа на РС-*****, влязло в
сила на 27.11.2018 г., е прекратено настаняването на детето в семейството на неговите баба
и дядо по майчина линия – Ю.А. и Г.А. и то е настанено в същото семейство за срок от три
години, считано от датата на влизане на решението в сила.
По делото е приложен и социален доклад от ДСП ***** относно годността на Ю.Р. А.
и Г.З.А.. да отглеждат детето, в което се изразява мнение, че същите имат желание и
възможност да се грижат за Д., не страдат от болести, които да застрашават живота и
здравето на детето и могат да му осигурят безопасна и сигурна среда, да задоволи основните
потребности на детето, както и потребностите от здравеопазване и емоционална близост.
По делото е приложен и изготвен по случая социален доклад на ДСП – *****, според
който майката на детето го е изоставила, което е поставило Д. в риск поради липсата на
родителска грижа. Според социалното проучване Ю.Р. А. и Г.З.А.. – баба и дядо на детето
по майчина линия, са единствените, изявили своето желание и готовност да се грижат за нея,
притежават необходимия родителски капацитет, житейски опит и възможности да поемат
грижите за Д. да й осигурят всичко необходимо за правилното й развитие. В доклада се
3
сочи, че детето е силно привързано към баба си и дядо си по майчина линия и поради
съществуващият риск за правилното израстване и развитие на детето, лишено от родителска
грижа неговото настаняване за отглеждане в семейството на Ю.Р. А. и Г.З.А.. се явява най –
подходящата и адекватна мярка.
Майката на детето К.З. в обясненията си заявява, че иска родителите й да продължат
да се грижат за Д., тъй като тя е при тях от малка.
Ю.Р. А. и Г.З.А.. баба и дядо на детето са изслушани по делото, като заявяват, че
имат желание да се грижат да детето.
Детето Д.Г. в обясненията си заявява, че е доволна от грижите, които полагат за нея
дядо й баба й, редовно посещава училище и желае баба й и дядо й да продължат да се
грижат за нея.
От правна страна:
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за предприемане на
закрилна мярка по отношение на Д. КР. Г., визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т.2
от ЗЗДт – майката на детето не желае да полага самостоятелно грижи за дъщеря си, макар и
да живее в къща в същия двор. Тя предпочита за дъщеря й да се грижат майка й и баща й
Ю.Р. А. и Г.З.А.. баба и дядо на детето.
Бащата на детето е неизвестен.
С оглед становището на ДСП *****, изявеното съгласие на Ю.Р. А. и Г.З.А.. да
полагат грижи за Д., желанието на детето да продължи да се отглежда от баба си и дядо си и
съгласието на майка й затова, съдът намира, че в интерес на детето е то да бъде настанено
при своята баба и дядо по майчина линия, поради което предявената молба се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Д. КР. Г., с ЕГН: ********** в семейството на неговата баба и
дядо по майчина линия Ю.Р. А., ЕГН ********** и Г.З.А.., ЕГН **********, за срок от три
години, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, на основание чл. 28, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 1 и т.2 от Закона за закрила на детето.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28 ал. 3 от
ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му в препис на всяка от страните.

4
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. *****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5