№. 671 / 30.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
30.10.2019 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 03.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието Н. прокурора................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1193 по описа З. 2019 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, ,,А. З. С. Н. В. Е. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ”. П. Д. №. 2. о. С. Л. Е. 2. о. 4.., представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д., чрез пълномощника: Ц.М.З., юрисконсулт, е предявил иск СРЕЩУ: П. Е.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. цена Н. иска: 907,64 лв.
В исковата си молба твърди, че Н. 11.05.2018 г. е подписано Приложение №. 1 към Договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания (цесия) от дата 07.11.2014 г. между ,,А. Ф. О. Е. 2. и. „. З. С. Н. в. О. Е. 2., по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор З. кредит ,,Б. к. №. 4.. от дата 16.02.2016 г., сключен между ,,А. Ф. ООД и. П.Е.П. е прехвърлено в полза Н. „. З. С. Н. В. ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви. Договорът З. заем съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането си в полза Н. трети лица. „. З. С. Н. В. АД /сега „. З. С. Н. в. Е. Е. 2. е правоприемник Н. „. З. С. Н. В. О. Е. 2..
Длъжникът е уведомен по реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. ,,А. Ф. ООД с Уведомително писмо, изпратено с известие З. доставянЕ.
Алтернативно, моли да се приеме като доказателство към настоящата искова молба уведомлението З. извършената цесия с Изх. №. УПЦ-П-АФ/ 4.. от 14.05.2018 г., което да бъде връчено Н. ответника ведно с исковата молба и. приложенията към нея. В случая следва да се има предвид, че съгласно договора З. цесия, А. З. С. Н. вземания, в качеството Н. цесионер, се е задължила от името Н. цедента и. З. своя сметка да изпраща уведомления З. извършената цесия, З. което има изрично пълномощно. Позовават се Н. постановените от ВКС Н. основание чл. 290 и. 291 от ГПК Решение №. 3/16.04. 14 г. по т. д. №. 1711/2013 г. Н. І т. о. и. Решение №. 123/24.06.2009 г. по т. д. №. 12/09 год. Н. ІІ т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск Н. цесионера е приложено уведомление Н. цедента до длъжника З. извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване Н. препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване З. цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99 ал. 4.. ЗЗД и. същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение З. спорното право.
Приложение №. 1/11.05.2018 г. към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания /цесия/ от 07.11.2014 год. е представено само с данните Н. длъжника, тъй като данните Н. останалите длъжници са защитени съгласно Закона З. защита Н. личните данни.
Н. 21.08.2015 г. е вписано в Търговския регистър преобразуване Н. търговско дружество чрез промяна Н. правната форма, като „. З. С. Н. В. ООД е преобразувано и. е праводател Н. „. З. С. Н. В. АД по силата Н. закона, съгласно разпоредбата Н. чл. 264, ал. 1, изр. второ Н. ТЗ. Впоследствие капиталът Н. „. З. С. Н. В. АД е прехвърлен Н. Ултимо Недърлендс Б.В., 61310042. което дружество се явява едноличен собственик Н. капитала Н. „. З. С. Н. В., което обстоятелство е вписано в Търговския регистър Н. 16.06.2016 г.
Н. 16.02.2016 г. между ,,А. Ф. О. като Кредитор и. П.Е.П. като Кредитополучател е сключен договор З. кредит ,,Б. к. с №. 4.., при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит. Подписвайки договора З. кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и. е запознат предварително с всички условия Н. индивидуалния договор и. Общите условия приложими към него, както и. че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона З. потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение №. 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор З. кредит, Кредиторът се е задължил да предостави Н. Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер Н. 500,00 лв., под формата Н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и. върне съгласно условията Н. сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера Н. разполагаемия му остатък по кредита, сумите Н. тези транзакции увеличават максималния размер Н. кредитния лимит. Заедно с подписване Н. договора З. кредит, Кредитодателят предоставя Н. Кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с №. 4.., издадена от ,,Интеркарт Ф. АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода З. ползване Н. картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер Н. кредита, веднага след активиране Н. картата и. влизане в сила Н. договора З. кредит, което съставлява изпълнение Н. задължението Н. Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и. Приложение №. 2 към договора З. кредит - Условия З. ползване Н. международна платежна карта, които съдържат и. Тарифа З. дължимите такси З. ползване Н. кредитната карта.
Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение З. извършените с картата транзакции, което е достъпно Н. персоналната страница /личен акаунт/ Н. Кредитополучателят Н. интернет страница, който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване Н. договора З. кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението Н. договора и. ползването Н. картата ще се осъществява Н. личния акаунт Н. Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи Н. свой дълготраен носител З. срок, достатъчен З. целите Н. информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава Н. личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението Н. договора и. ползването Н. картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора З. кредит, информация З. извършени транзакции, месечни извлечения З. транзакциите, извършвани с картата, съобщения З. блокиране Н. картата, съобщения З. намаляване Н. кредитния лимит по картата и. др.
Кредитодателят предоставя Н. Кредитополучателя кредит при следните условия:
- вид Н. предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;
- срок Н. договора: 2 години;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер Н. кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер Н. 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и. непогасена главница, като З. изчисляването и. се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни;
- годишен процент Н. разходите /ГПР/ Н. заема: 45,9 %;
- обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и. непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и. непогасена главница, такси З. ползване Н. картата, съгласно Тарифата.
- заплащане Н. текущото задължение, дължимо З. предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и. непогасена главница Н. текущия месец, усвоена и. непогасена главница, начислена и. непогасена договорна лихва върху главницата и. неустойка З. неизпълнение, лихва З. забава и. разходи З. С., в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число Н. месеца.
Кредитополучателят е усвоил заемни суми по посочени конкретни дати, обща сума в размер Н. 10 690,00 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно.
Н. посочените по-горе основания и. поради забава при заплащането Н. текущото задължение Н. Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер Н. 337,89 лв., З. периода от 19.02.2016 г. до 06.11.2017 г.
В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение Н. падежа, съгласно условията Н. сключения договор, страните са договорили задължение Н. Кредитополучателя да представи Н. Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство със срок от 30 дни. Задължението З. предоставяне Н. обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай Н. забава З. плащане Н. текущото задължение Н. падежа. При неизпълнение Н. задължението З. предоставяне Н. обезпечение от страна Н. Кредитополучателя, същия дължи Н. Кредитополучателя неустойка в размер Н. 10% от усвоената и. непогасена главница, която е включена в текущото задължение З. настоящия месец. Неустойката се начислява З. всяко отделно неизпълнение Н. задължението, Н. шесто число Н. месеца, в който не е погасено до 5-то число Н. следващия месец текущото задължениЕ. Н. посоченото основание, Н. Кредитополучателят е начислена неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение в размер Н. 100,36 лв., З. периода от 9.03.2016 г. до 6.11.2017 г.
Разпоредбите Н. договора З. кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение Н. посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави Н. Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и. да заплати сума в размер Н. 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи З. частично погасяване Н. задължението му в три дневния срок до предоставяне Н. обезпечението. При забава З. плащане Н. посочената по-горе сума в размер Н. 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи Н. Кредитодателят разходи З. действия по С. Н. задължението в размер Н. 2.50 лв. З. всеки ден до заплащане Н. сумитЕ. В настоящия случай, Н. Кредитополучателят е начислена такса разходи З. С. в размер Н. 80,00 лв. З. периода от 6.10.2017 г. до 6.11.2017 г.
Съгласно клаузите Н. сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките Н. два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора З. кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение Н. описаните условия и. Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя З. това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично Н. 06.01.2018 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането Н. законна лихва З. забава З. всеки ден забава върху общия размер Н. задължението си.
Н. Длъжника е начислена лихва З. забава в размер Н. 65,64 лв. З. периода от 06.01.2018 г./датата, Н. която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата Н. входиране Н. задължението в съда.
Подписвайки договора З. кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване Н. предсрочна изисуемост дължи Н. Кредитодателя еднократно заплащане Н. такса в размер Н. 120 /сто и. двадесет/ лева, включваща разходите Н. Кредитодателя З. дейността Н. лице/служител, което осъществява и. администрира дейността по извънсъдебно С. Н. задължението Н. Кредитополучателя.
Така общият размер Н. всички плащания, договорени от страните при подписването Н. договора З. кредит, който Кредитополучателят се е задължил да върне Н. Кредитодателя е сбор от: усвоения размер Н. кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва З. забава, неустойка З. неизпълнение Н. задълженията по договора, З. който същата се дължи съгласно условията Н. договора, и. разходи З. С., дължими съгласно договора и. Общите условия.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер Н. 10 486,25 лв.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата Н. който да се признае З. установено, че П.Е.П., като Кредитополучател по Договор З. кредит ,,Б. к. №. 4.., сключен Н. 16.02.2016 г., следва да заплати Н. „. З. С. Н. В. ЕАД сума в общ размер Н. 907,64 лв., от които главница: 500,00 лв., договорна лихва: 42.00 лв., неустойка: 100,00 лв., такса разходи С.: 80,00 лв., такса разходи З. дейност Н. служител: 120,00 лв. и. законна лихва З. забава в размер Н. 65,64 лв.
Молят да бъде присъдена и. законна лихва З. забава от датата Н. депозиране Н. заявлението в съда до окончателното изплащане Н. задължението.
Претендират и. разноските, сторени в заповедното производство, З. държавна такса в размер Н. 2.00 лв. /двадесет и. пет лева /, както и. юрисконсулско възнаграждение в размер Н. 200,00 лв. /Двеста лева/, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба З. заплащането Н. правната помощ и. разноските, направени в настоящото производство, представляващи държавна такса, както и. юрисконсултско възнаграждение в размер Н. 350,00 лева /триста и. петдесет лева/ Н. основание чл.13, т.2 и. чл. 2. ал.1 от Наредбата З. заплащането Н. правната помощ.
Ответникът П. Е.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока предвиден З. отговор взема становище по иска.
Заявява, че счита предявения иск З. допустим, но не основателеН.
Исковата претенция не е доказана нито по основание, нито по размер.
Не оспорва обстоятелството, че е сключил договор „Б. карта” Н. 16.02.2016 година, но същия е изплатен в размер Н. 10 486.25 лв. Не е вярно, че задължението му е 1 090.00 лв. Крайната сума З. погасяване е 10 486.2. която е погасил вечЕ.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и. не оспорена от странитЕ.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело №. 576 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите Н. страните, доказателствата по делото и. Н. основание чл. 235 ГПК приема З. установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че Н. 16.02.2016 г. между ,,А. Ф. О. като Кредитор и. П.Е.П. като Кредитополучател е сключен договор З. кредит ,,Б. к. с №. 4.. – револвиращ кредит в максимален размер Н. 500.00 лв., под формата Н. разрешен кредитен лимит.
Няма спор и. относно обстоятелството, че Н. 07.11.2014 г. е сключен Договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания /цесия/ между ,, А. Ф. ООД и. „. З. С. Н. вземания" ООД. Н. 11.05.2018 година е подписано Приложение №. 1 към Договора З. продажба и. прехвърляне Н. вземания, по силата Н. което вземането, произтичащо от Договора З. кредит „Б. карта” №. 4.. от 16.02.2016 година е прехвърлено в полза Н. „. З. С. Н. вземания" О. ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви, такси, комисионни и. други разноски. Договорът З. заем съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането си в полза Н. трети лица.
Налице са плащания от страна Н. кредитополучателя Н. договорените месечни вноски, като е заплатена сума в размер Н. 10 486.25 лв.
При преценка съдържанието Н. сключения между страните договор, настоящият докладчик намира, че същият разкрива признаците Н. договор З. потребителски кредит, по смисъла Н. чл. 9, ал.1 от Закона З. потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата Н. този договор кредиторът под формата Н. заем, разсрочено плащане и. всяка друга подобна форма Н. улеснение З. плащане, с изключение Н. договорите З. предоставяне Н. услуги или З. доставяне Н. стоки от един и. същи вид З. продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността Н. услугите, съответно стоките, чрез извършването Н. периодични вноски през целия период Н. тяхното предоставянЕ. Една от формите З. предоставяне Н. потребителски кредит е предоставяне Н. заем и. такъв е предмета Н. сключения между страните по делото договор. По силата Н. този договор ищецът е поел задължение да предостави Н. ответника определена парична сума срещу задължението Н. последния да я върне, като размера, начина и. сроковете З. връщане Н. сумата са уговорени с подписването Н. погасителен плаН. Съгласно Чл. 9, ал.4.. от Закона З. потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките Н. своята професионална или търговска дейност. Формата З. действителност Н. договора З. потребителски кредит е спазена. По делото са ангажирани доказателства, че са извършвани плащания по така разрешения револвиращ кредит от страна Н. длъжника, и. не са въведени твърдения от ответника, че не е извършвал плащане Н. дължимите вноски. Оспори се твърдението, че е налице остатък по задължението.
По основателността Н. иска:
Според императивното съдопроизводствено правило Н. чл. 212 ГПК искането Н. ответник към решаващия съд може да има З. предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването Н. едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът Н. делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия З. ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и. да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете З. разглеждане Н. делата като се намали броя Н. откритите заседания. Едновременно с въвеждането Н. тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и. общото задължение Н. съда да оказва съдействие Н. страните З. изясняване Н. делото от фактическа и. правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане Н. преписа от исковата молба и. доказателствата към нея съдът дава указания Н. ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание Н. отговора и. последиците от неподаването му, както и. възможността да ползва правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и. не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността Н. представен документ, не посочи и. представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и. чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи Н. особени непредвидени обстоятелства. В случая ответника е подал отговор Н. исковата молба по чл. 131 ГПК, с който е направил оспорвания и. възражения относно претенцията, с доводи, че е изплатил изцяло сумата. Н. основание чл. 146, ал. 2. ГПК съдът е длъжен да укаже Н. ответника необходимостта от С. Н. доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и. е посочил фактите, Н. които те се основават, което е и. направено, като е указана доказателствената тежест З. всяка от страните в процеса.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл. 422. ал.1 ГПК предмет Н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта З. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решениЕ.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията Н. чл.415 ал.1 т.1 ГПК след подадено възражение от страна Н. длъжника в определения от закона срок. Предявеният иск е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта Н. иска, наличието Н. вече издадена и. съществуваща заповед З. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът З. заплати определена сума в полза Н. заявителя по ч.г.д. №. 576 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.1 ГПК.
Целта Н. предявяването Н. иск е да се установи наличието Н. вземането, към момента Н. подаване Н. заявлението, З. което е издадена заповед З. изпълнение, но вече със сила Н. присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта З. изпълнение представлява пречка З. влизането и. в сила. При уважаването Н. иска З. съществуване Н. вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта З. изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа Н. нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата Н. чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването Н. заповед З. изпълнение и. при условията Н. чл.415 ал.1 т.1 ГПК – чрез уважаването Н. предявения установителен иск.
Искът е основателеН.
При предявен иск по чл. 422. ал.1 ГПК предмет Н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта З. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решениЕ. С влизане в сила Н. съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта З. изпълнение, въз основа Н. която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и. ще продължи процесуалните действия по образуване Н. изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера Н. иска по чл. 422 ГПК, т.Е. не е необходимо предявяване Н. осъдителен иск З. вземането – предмет Н. издадената заповед З. изпълнениЕ. В тежест Н. ответника е да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед З. изпълнение Н. парично задължениЕ.
Производството по разглеждане Н. иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим и. при условията Н. чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК против издадена Заповед З. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи Н. диспозицията Н. разпоредбата Н. чл. 415 ал.4.. от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва Н. заявителя, че може да предяви иск З. установяване Н. вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката Н. обстоятелствената част и. петитума Н. исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките Н. чл. 422. ал. 1 от ГПК установителен иск, З. да установи със сила Н. пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването Н. вземането си, предмет Н. издадената заповед З. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите Н. търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум Н. осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие Н. издадена в полза Н. ищеца - кредитор заповед З. изпълнениЕ. В случая, по безспорен и. категоричен начин се установи съществуването Н. облигационното отношение между страните, предоставените средства по разрешените и. изплатени суми Н. кредитополучателя, не връщането Н. договорените суми и. в установени срокове предоставения заем. Налице е неизпълнение Н. договорите и. неизправната страна по тези отношения е ответникът. В Приложение №. 1 към Договор З. кредит „Б. карта” с КИД 4.. от 16.02.2016 година са посочени ясно, точно и. недвусмислено условията З. ползване Н. международна платежна карта. В тази връзка, съдът намира, че предявеният специален установителен иск е основателен и. следва да бъде уважен изцяло.
Констатациите Н. вещото лице в представената и. приета експертиза, която съда възприема изцяло, като дадена компетентно, обективно и. без да е заинтересована от изхода по делото сочат Н. неизпълнение Н. задължение З. плащане и. то в размерите, заявени в заповедното производство, което обуславя и. извода, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Уведомлението З. извършено прехвърляне Н. вземанията, З. което са налице безспорни доказателства, че не е връчено Н. длъжника – ответник в настоящото производство, въпреки положените усилия З. неговото намиране от страна Н. ищеца не може да санира неизпълнение задължението З. връщане Н. суми по разрешения револвиращ кредит. Самата искова молба служи като такова уведомлениЕ.
При този изход Н. делото, в тежест Н. ответника са и. направените в хода Н. производството разноски от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. П. Е.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ към 05.03.2019 година Н. ,,А. З. С. Н. В. Е. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ”. П. Д. №. 2. о. С. Л. Е. 2. о. 4.., З. сумите, както следва: сума в общ размер Н. 907,64 лв., от които главница: 500,00 лв., договорна лихва: 42.00 лв. З. периода 29.08.2017 г. до 06.11.2017 година, неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължени от 100,00 лв. З. периода 06.10.2017 г. до 06.11.2017 година, такса разходи С.: 80,00 лв., такса разходи З. дейност Н. служител: 120,00 лв. и. законна лихва З. забава в размер Н. 65,64 лв. З. периода от 06.01.2018 година до 05.03.2019 година, ведно със законната лихва З. забава върху главницата от 05.03.2019 година до окончателното изплащане, З. което е издадена Заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК №. 379 от 08.03.2019 година по частно гражданско дело №. 576 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П. Е.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н. ,,А. З. С. Н. В. Е. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ”. П. Д. №. 2. о. С. Л. Е. 2. о. 4.., сумата 25.00 лв. държавна такса и. 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по частно гражданско дело №. 576 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П. Е.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н. ,,А. З. С. Н. В. Е. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ”. П. Д. №. 2. о. С. Л. Е. 2. о. 4.., сумата от 25.00 лв. З. доплатената държавна такса; 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и. 230.00 лв. възнаграждение З. вещото лицЕ.
Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: