Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 11.06.2019 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10583/2018год. по
описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск от Д.Г.Б. с ЕГН **********, адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Б. срещу „Д.п.з.п.д.п.“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Н.П.с пр.осн.чл.344,
ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 01.06.2018
г. на управителя на работодателя.
Твърди се в молбата, че съгласно
чл. 2 от сключения трудов договор, основното й месечно трудово възнаграждение
бе определено в размер на 643,00 лв., както и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 0,6 %. Твърди се, че към 22.05.2018 г.
работодателят „Денс - групова практика за първична дентална помощ" ООД не
е изплатил дължими трудови възнаграждения на ищцата, както
следва: за месец декември 2017 г., за месец януари 2018 г., за месец февруари 2018 г. и за месец март
2018г. Твърди се, че трайно установеното неизплащане в срок на договореното
трудово възнаграждение е мотивирало ищцата да подаде до работодателя си на
22.05.2018 г. заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като същото е получено от управителя на
дружеството Е.Н.П.на 23.05.2018 г. Ищцата изтъква, че считано от момент на
получаване на уведомлението от представляващия ответното дружество, съгласно
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, настъпва ефектът на прекратяването.
Твърди се, че на 27.05.2018 г. ищцата е получила отговор от д-р Е.Н.П., с който
й е отказано прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в
заявлението основание, тъй като срещу нея е започнало дисциплинарно
производство. Заявява, че към датата на изпращане на уведомлението по чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ не е била уведомена за започването на такава процедура.
Твърди се, че със същото писмо - отговор й е отказано оформянето и връщането на
трудовата й книжка, като е направено предложение за прекратяване на трудовото й
правоотношение на различно от посоченото от нея основание. Ищцата изразява
становище, че при прекратяване на трудовия договор без предизвестие, ефектът на
прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление от
адресата, поради което считано от
23.05.2018 г. трудовото й правоотношение с ответника е прекратено по нейна
инициатива на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради не изплащане на
дължимото трудово възнаграждение. Твърди се, че към датата на издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, между страните по делото не е
имало действащо трудово правоотношение, което да бъде прекратено на
основание чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ.
Оспорва се издадената заповед, като издадена при съществени нарушения на процедурата за налагане на наказания, посочена
в КТ. Изтъква се, че в заповедта е посочено, че „наказанието се налага за тежко
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в системно преждевременно
напускане на работа и неявяване на работа по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1,
пр. второ и т.2 от КТ във връзка с 187, ал. 1, т. 1, пр.2-ро и пр. 3-то от КТ,
или както следва: В периода от 05.02.2018г. до 09.02.2018г., от 12.02.2018г. до
16.02.2018г.от 19.02.2018Г. до 23.02.2018г., от 26.02.2018г. до 02.03.2018г.,
06.03.2018г. до 09.03.2018г., от 12.03.2018г. до 16.03.2018г., от 19.03.2018г.
до 21.03.2018г., от 26.03.2018г. до 29.03.2018г. Д.Г.Б. системно преждевременно
е напускала работното си място, а именно стоматологичен кабинет в ОУ
"Черноризец Храбър", гр. Варна, ул. "Студентска" 1 без
уважителна причина за периода след 13.30 ч. до края на работното време, без
уважителна причина, в нарушение на трудовия й договор, съгласно който следва да
осъществява трудова дейност осем часа. На 22.03.2018г., 23.03.2018г.,
08.05.2018г., 09.05.2018г., 15.05.2018г., 16.05.2018г. Д.Б. не се е явила на
работа без уважителна причина. Нарушенията са установени на база извършени
проверки и констативни протоколи съставени на следните дати: 09.02.2018г.,
16.02.2018г., 09.03.2018г., 16.03.2018г., 21.03.2018г., 23.03.2018г.,
29.03.2018г., 10.05.2018г., 17.05.2018г.". Твърди се, че описаното в
заповедта не отговаря на обективната истина, като описаните в същата нарушения
на трудовата дисциплина не са били извършвани. Твърди се, че е налице несъответствие
между нарушението, за което са били искани обяснения и това, за което е
наложено дисциплинарното наказание. Твърди се, че в искането за даване на
писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, получено от ищцата на 30.05.2018 г.
е записано, че „Работникът Д.Г.Б., ЕГН ********** не се явява на работа за
периода от 22.03.2018г. до 03.04.2018 г. и от 07.05.2018 г. до 11.05.2018 г.
включително, както и системно осъществява трудовите задължения извън посочения
период по четири часа, вместо по шест часа." Твърди се, че в искането е
посочено, че обясненията следва да бъдат дадени в срок до 5 дни от получаване
на искането, но не по-късно от 31.05.2018 г. Приема се, че предоставеният от
работодателя срок не може да се определи като „разумен и достатъчен", а с
дадения „краен срок" за предоставяне на обясненията практически се
възпрепятства възможността на служителя да даде обяснения. Твърди се, че след
30.05.2018 г. управителят на ответното дружество е започнал да се крие и да
отказва да получи изпратените до дружеството – работодателя, чийто представител
е писма по куриер, с което възпрепятства комуникацията по отношение на исканите
обяснения. Ищцата счита издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение" и прекратяването на трудовото й правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за незаконосъобразно и моли за нейната
отмяна, както и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника. Оспорва предявеният иск като неоснователен. Не оспорва
факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на сключен трудов договор от 29.09.2016г. Оспорва твърденията в молбата,
че издадената заповед от 01.06.2018г., с която на ищцата е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение" е незаконосъобразна и заявява, че същата е
издадена при спазване на процедурата, посочена в КТ. Оспорва факта, че към
момента на налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение" и
прекратяване на трудовото правоотношение, между страните не е било налице
действащо трудово правоотношение. Оспорва твърденията, че трудовият договор на
ищцата е прекратен от работника на посоченото в исковата молба основание като
твърди, че на Д.Б. е наложено дисциплинарно наказание за тежко нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в системно преждевременно напускане на
работното място и неявяване на работа по смисъла на чл.190, ал.1, т.1, пр.второ
и т.2 от КТ, във вр.с чл.187, ал.1, т.1, пр.2 и пр.3 от КТ, като конкретните
нарушения са посочени в заповедта. Възразява срещу иска като заявява, че от
м.февруари 2018 г., когато били констатирани първите нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищцата и е бил проведен разговор с нея, същата
започнала системно да отбягва разговори с управителя на дружеството –
работодател, изобщо не отговаряла на обажданията му, или му заявявала да се
обърне към адвокатите й в лицето на нейния съпруг и нейния свекър. Твърди се,
че поради това, че нарушенията на трудовата дисциплина продължили, на работника
било изпратено предизвестие за уволнение, но след проведени разговори било
постигнато съгласие трудовият договор на ищцата да бъде прекратен по взаимно
съгласие, като бил изготвен проект на такава заповед, но ищцата отказала да я
подпише. Твърди се, че ищцата продължила системно да не изпълнява трудовите си
задължения, извън един период на временна нетрудоспособност, за което
представила доказателства отново чрез куриер, без да уведоми работодателя, че й
предстои планова медицинска интервенция и се очаква да отсъства от работа.
Твърди, че след връщането й от болнични нарушенията продължили, като на
исканите от управителя на дружеството срещи или не идвал никой, или изпращала
адвокати, което значително затруднявало комуникацията. Предвид цялостното
поведение на ищцата и констатираните нарушения й били поискани писмени
обяснения, които тя не дала. Счита, че ищцата е знаела за започналото срещу нея
дисциплинарно производство и исканите обяснения много преди твърдяния от нея
момент. Твърди се, че след преценка на всички факти и обстоятелства по
дисциплинарното производство, работодателят взел решение за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение" и трудовото
правоотношение било прекратено. Заявява, че е спазена процедурата по КТ и ищцата изобщо не е дала писмени обяснения, а
предоставения й за това срок бил разумен. Оспорват се твърденията, че на ищцата
е отказано да бъде върната трудовата й книжка, като от представените от самата
нея доказателства било видно, че е приложено и уведомление до нея, че може да
получи трудовата си книжка ведно с придружаващите книжа от счетоводителя на
дружеството, като е посочен телефон за връзка. Твърди се, че от м.февруари
2018г. ищцата избягвала всякакви контакти с управителя на
дружеството-работодател, не отговаряла на телефонните му повиквания и
съобщения, кореспонденцията се извършва с писма и посредници. Оспорва се
твърдението за дължимост на неизплатено трудово възнаграждение, като се
изтъква, че ищцата не е престирала труд през посочения период. Моли се за
отхвърляне на исковата претенция.
В хода на проведеното по
делото съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат
изразените позиции по спора.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство
бяха представени, изискани и приложени към доказателствения материал следните
писмени доказателства: надлежно заверени по реда на
чл.183 от ГПК копия на документи, а именно: трудов договор № 5 от 29.09.2016
г.;заповед от 01.06.2018 г.; заявление за прекратяване на основание чл. 327 от
дата 22.05.2018 г.; отговор от „Денс - ГППДП" ООД от 27.05.2018 г.;
уведомление от „Денс - ГППДП" ООД от 29.05.2018 г.; отговор от „Денс -
ГППДП", получено на 31.05.2018 г.; искане за даване на писмени обяснения
по реда на чл. 193 КТ, получено на 31.05.2018 г.; отчет за извършена дентална
дейност от изпълнител за първична дентална помощ изцяло
или частично заплащане
от НЗОК по договор №030246/03.05.2017 г. за периода от
01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.; отчет за извършена дентална дейност от
изпълнител за първична дентална помощ изцяло или частично заплащане от НЗОК по
договор № 030246/03.05.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.;
отчет за извършена дентална дейност от изпълнител за първична дентална помощ
изцяло или частично заплащане от НЗОК по договор № 030246/03.05.2017 г. за
периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г.; отчет за извършена дентална дейност от
изпълнител за първична дентална помощ изцяло или частично заплащане от НЗОК по
договор № 030246/03.05.2017 г. за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016г.;
отчет за извършена дентална дейност от изпълнител за първична дентална помощ
изцяло или частично заплащане от НЗОК по договор № 030246/03.05.2017 г. за
периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г.; отчет за извършена дентална дейност
от изпълнител за първична дентална помощ изцяло или частично заплащане от НЗОК
по договор № 030246/03.05.2017 г. за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г.;
заповед № 4/23.05.2018 г.; искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.
193 от КТ от 21.05.2018 г.; разписка от градски куриер от дата 31.05.2018 г.; заповед
от „Денс - ГППДП" от дата 01.06.2018 г.; фискален бон от дата 11.06.2017 г.; констативен протокол от дата
09.02.2018 г.; констативен протокол от дата 16.02.2018 г.; констативен протокол
от дата 23.02.2018 г.; констативен протокол от дата 02.03.2018 г.; констативен
протокол от дата 09.03.2018 г.; констативен протокол от дата 16.03.2018 г.;
констативен протокол от дата 21.03.2018 г.; констативен протокол от дата
29.03.2018 г.; констативен протокол от дата 23.03.2018 г.; констативен протокол
от дата 10.05.2018 г.; констативен протокол от дата 17.05.2018 г., писмо от НАП
– Варна изх.№ 58824-1/05.11.2018 г., справка данни за осигурените лица по ЕГН
за периода 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., писмо от РЗИ – Варна изх.№
АПФСО-25-23-1 от 06.11.2018 г., правилник за устройството, дейността и
вътрешния ред на „Д.п.з.п.д.п. „ООД ***, заповед № МД-153/17.05.2018 г.,
връчване на заповед на 25.05.2018 г., писмо изходящо от РЗОК с изх.№
11-00-28/1/06.03.2019 г.
Видно от представения
трудов договор № 5 от 29.09.2016 г. страните по делото са били в трудови
правоотношения, считано от 03.10.2016г. Договорът е бил безсрочен, с пълно работно време – 8 часов робатен ден,
като ищцата е изпълнявала функции за длъжност „лекар дентална медицина". Основното месечно трудово възнаграждение е било определено на 643,00
лв., както и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 0,6 %. Като място на полагане на изпълняване на трудовите функции е записано
единствено наименованието на ответното дружество-работодател.
От проведената между страните писмено кареспонденция се
установява, че ответното дружество е със седалище *** и адрес за кореспонденция
гр.Варна, бул.“***, кабинет 1.
Ищцата е подала заявление
за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пред. І от КТ, адресирано до Е.Н.П.в качеството й
на управител на ответното дружество. От приложения и неоспорен от стпраните Отговор от Е.Н.П.,
в качеството й на управител на ответното дружество е видно, че
заявлението е получено от ответника
на 23.05.2018г. Това обстоятелство не е
оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно
заседание.
В самия отговор, ответното
дружество е уточнило, че той е във връзка със заявление на ищцата от
22.05.2018г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн.чл.327, ал.1,
т.2 от КТ. Изтъква се, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно трудовите си
задължения, не се е явявала на работа и срещу нея била започната процедура по
чл.193 от КТ и са й изискани обяснения в тази насока. Изтъква се, че не са
налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение при усл. на
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Предлага се среща на 30.05.2018г.
без пълномощници.
В писмо от ищцата до ответното
дружество, представляващо отговор на писмото на ответника, същата заявява, че
не й е известно срещу нея да е започнала процедура по чл.193 КТ, както и да са
й искани писмени обяснения.
В отговор на това писмо, получено
от ответното дружество на 30.05.2018г., представляващия дружеството уведомява
ищцата, че тя е запозната със започналата процедура по чл.193 КТ и следва до
31.05.2018г. да представи писмени обяснения.
По делото е приложено Искане за
даване на писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ, изготвено от ответното
дружество и с адресат ищцата. Отразено е, че е започнало дисциплинарно
производство във връзка с допуснати от ищцата дисциплинарни нарушения,
формулирани в чл.187, т.1 от КТ, а именно“ преждевременно напускане на работа и
неявяване на работа. Отбелязано е, че нарушенията се изразяват конкретно в
следното“ Работника Б. не се явява на работа за периода 22.03.2018г. до
03.04.2018г. и от 07.05.2018г. до 11.05.2018г. включително, както и системно
осъществяване на трудовите задължения извън посочения период по четири часа,
вместо по шест часа. Вписано е, че срокът за предоставяне на писмени обяснения
е до пет дни от получаване на искането, но не по-късно от 31.05.2018г. Искането
носи дата 21.05.018г., но липсват доказателства за получаването му от страна на
ищцата, както и за датата на евентуалното връчване.
От приложена обратна разписка се
установява, че на 31.05.2018г. ищцата е получила пратка, изпратена й от
представляващия ответното дружество на 22.05.2018г.
От приложена Заповед, издадена от
ответното дружество се установява, че на 01.06.2018г. е наложено наказание на
ищцата, а именно Уволнение за тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в системно преждевременно напускане на работа и неявяване на
работа по смисъла на чл.190, ал.1, т.1, пр.второ от КТ. Описани са дати и
периоди в които ищцата системно преждевременно е напускала работното си място,
а именно стоматологичен кабинет в ОУ“Черноризец Храбър“ гр.Варна,
ул.“Студентска“ №1, без уважителна причина за периода след 13,30ч. Описани са дати през м.март и май 2018г.,
когато ищцата не се е явила на работа биз уважителна причина. Описани са дати
на изготвени констативни протоколи, удостоверяващи тези проверки. Отбелязано е,
че въпреки поисканите обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, такива не са дадени от
работника.
От приложените Отчети за
извършена дентална дейност от изпълнител за първична дентална помощ изцяло или
частично заплащана от НЗОК по договор №030246/03.05.2017г. се установява, че
ответното дружество е изготвяло тези отчети и ги е предоставяло на НЗОК за
периодите 01.10-31.10.2016г., 01.11-30.11.2016г., 01.12-31.12.2016г.,
01.01-31.01.2017г., 01.01-31.01.2018г., 01.02-28.02.2018г., като в отчетите
липсва отбелязване за това кой стоматолог е извършвал дейността, както и
местонахождението на съответния кабинет.
Приложени са множество
Констативни протоколи за установяване на нарушения по чл.187 от КТ, изготвени
от представляващия ответното дружество и подписани от свидетел – А.Х. –
мед.сестра. Посочено е, че проверките са извършвани в стоматологичен кабинет в
ОУ“Черноризец Храбър“ гр.Варна. Отразено е, че на вратата на стоматологичния
кабинет е поставена табела с работно време 9,00-13,30ч., което било значително
по-малко от от приетото в трудовия договор – 8-часов работен ден. Констатирано
е, че ищцата системно преждевременно напуска работата без уважителни причини за
съответен период. Отбелязано е, че при извършените проверки е установено, че
след 13,30 часа ищцата не е кабинета и той е заключен. Приложени са констативни
протоколи, които удостоверяват, че на определени дати, при извършени проверки в
стоматологичен кабинет в ОУ“Черноризец Храбър“ гр.Варна е установено, че в
различни часове от деня ищцата не е в кабинета.
По искане на ответното дружество
бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.Г.Х. и Д.В.И..
В показанията си св.Х. заявява,
че познавам
страните, като с д-р. П., работили повече от 10 години заедно в денталния й кабинет в
Гимназията по туризъм, като свидетелката е мед. сестра там, а д-р. Б. започнала работа приз октомври 2016 г. и до към декември 2016 г.
била също в този
кабинет, а след това зпочнала
в кабинета училище „Черноризец Храбър“. Твърди, че ищцата си тръгвала
по-рано от работа от работното време. Заявява, че на вратата на кабинета в
у-ще. „Черноризец Храбър“ на врата имало табела с
работно време от 09:00 часа до 13:30 часа. Заявява, че на няколко пъти с д-р. П. правили
регулярни проверки, за да установят дали ищцата е на работа, като по принцип работното време трябвало да е 8 часа, но
нейното работното време било от 9:00 часа до 13:30
часа, упоменато на вратата. Техните проверки били в порядъка
от 14:00 до 15:00 часа, като при тези проверки не я били
откривали. Заявява, че не знае кой е
поставил табелата с работното време, но предполага че е д-р. Б., макар че д-р. П. е
управител на „Денс-групова пактика за първична дентална помощ“ООД и най -
вероятно тя определя правилата за работа. Заявява, че д-р. П. й
се обаждала по телефона и й казвала, че трябва да отидат да проверят д-р. Б.
дали е на работното си място, тъй като имало сигнали, че тя не си спазва работното време. При посещениета кабинета бил
заключен.
В показанията се свид. Д.В.И. заявява, че той, както и д-р.П. и д-р. Б. са съдружници в „Д.п.з.п.д.п.“ООД. Дружеството разполагало с два
медичински кабинета - в
Гимназия по туризъм
и в училище „Черноризец
Храбър“. В началото
ищцата работела и на двете
места, а по-късно само в училище „Черноризец Храбър“. Заявява, че работното време се определя със заповед за
работното време. Реално когато тя била назначена в правилника за вътрешния трудов ред било посочено, че ще работи по
4 часа в училище „Черноризец Храбър“ и 4 часа в Гимназия по туризъм, като след като се закрил
кабинета в Гимназия по туризъм, тя останала да работи
само в училище “Черноризец Храбър“. Заявява, че не знае дали е имало издадена заповед за работното време след
прекратяване на договора с гимназията. Предполага, че работното време е от 8 сутринта до
16:30 часа с половин час почивка на обяд, но в същото време заявява, че на вратата било
оставено написаното в началото работно време което било до 13:30 или 14:00 часа. Твърди, че ищцата е работела и
следобед. Заявява,
че проблема се състоял в това,
че не се спазвали договорките в училището, че кабинета
трябва да е само за ученици, че те трябва да са
пълен приоритет, да се развива профилактика, с два прегледа през
годината и активно издирване на тези деца, а ищцата започнала прием на пациенти, които не са
ученици. Регламента с училището бил да се обслужват ученици, а не външни лица.
Изтъква, че ищцата започнала да работи с външни
пациенти, неглижирала работата с учениците, включително имало оплаквания от майки и поради това дейността била прекратена. Заявява, че основната причина да бъде освободена от работа ищцата е тази. Тя не спазвала правилата на училището, както и работното време. Били извършвани проверки на спазването на работното
време.
По искане на страните бе
допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по
допуснатата ССЕ и допълнителното заключение по нея се установява, че трудовите
възнаграждения дължими от ответното дружество на ищцата за месеците януари
2018г., февруари 2018г. и за м.април 2018г. не са изплатени на същата, като
общия размер на незаплатените нетни възнаграждения е 1157,80 лева. От изготвеното
допълнително заключение по ССЕ се установява, че за м.март 2018г. във
ведомостите за заплата е отразено, че ищцата е ползвала неплатнен отпуск от 21
дни, но при извършената проверка в счетоводството, на вещото лице не е бил
представен документ, въз основа на който тя да е пожелала ползването на
неплатен отпуск, както и заповед, с която този отпуск да е бил разрешен.
Приема, че дължимото нетно трудово възнаграждение, в случай че не е била в
неплатен отпуск е в размер на 524,58 лева.
От
така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Необходимо условие, за да
бъде обвързан от наложеното дисциплинарно наказание и за да произведе заповедта
за уволнение правно действие спрямо работника, то той и работодателят следва да
се намират във валидно трудово правоотношение, което се установява от сключения
между страните срочен трудов договор.
От приложените писмени доказателства
и от заключението на вещото лице безспорно се установява, че ищцата не е
получила дължимото й се трудово възнаграждение за месеците януари 2018г.,
февруари 2018г. и за м.април 2018г. Ответната страна не оспорва, че не е
заплатено трудово възнаграждение през посочените периоди. Съдът приема, че е
следвало да й бъде изплатено и трудово възнаграждение за м.март 2018г.,
доколкото липсват доказателства тя действително да е пожелала да ползва
неплатен отпуск в рамките на 21 дни, както и да е издавана заповед от
Управителя на дружеството в тази връзка. На основание изложеното съдът прави извода,
че не са налице доказателства за заплащане на трудово възнаграждение от
ответника на ищцата.
За да се прекрати
трудовият договор на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането
на трудовото възнаграждение, каквото се установява в настощия случай. Съгласно разпоредбата на чл. чл.335, ал.2,
т.3 от КТ прекратяването на трудовия договор без предизвестие настъпва от
момента на получаване от страна на работодателя на писменото изявление. Наред
с това, обаче за да породи действие изявлението на работника, нужно е това
негово право да е упражнено добросъвестно, в съответствие с чл. 8 КТ.
/в този см. решение №
289/18.11.2014г. на ВКС по гр.д. №
1289/2014г. ІV ГО, докладчик съдията Марио Първанов/. В
настоящия случай работодателят е твърдял, че изявлението на ищцата за
прекратяване е било продиктувано единствено по мотив същата да избегне
евентуално търсена й дисциплинарна отговорност. В чл.
8, ал.2 КТ е въведена оборима презумпция, че трудовите права
и задължения се упражняват добросъвестно. Т.е
работодателят следва да проведе обратно доказване. Съвкупният
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства налага извод, че
презумпцията не е оборена. Ищцата е отправила изявлението по чл. 327 КТ на 22.05.2018г., което е достигнало до
работодателя на 23.05.2018г. Седмица
по- късно същата е била уведомена за отпочната спрямо нея процедура по налагане
на дисциплинарно наказание за извършени нарушения, за които са й поискани
обяснения. Т.е за намеренията на работодателя същата е
узнала впоследствие. За да се приеме, че към 22-23.05
тя
е действала недобросъвестно следва да е несъмнено, че към тази дата
работодателят е предприел действия да й наложи това наказание. Такъв извод не следва от изготвените от ответника протоколи от м.март и м.май 2018г. за констатирани нарушения, доколкото липсват каквито и да са доказателства тя да е била запозната
с тях, а и от ответната страна не бяха наведени твърдения в тази насока. Освен
това тези констативни протоколи предшестват във времето искането за даване на
писмени обяснения, поради което не следва да бъдат приемани за част от
дисциплинарното производство. В
дискрецията на работодателя е преценката дори и да установи нарушения на
трудовата дисциплина, дали да ангажира дисциплинарната отговорност на работника
или не и съответно по какъв начин. От това не следва
автоматично знание на работника, че ще бъде дисциплинарно наказан. От доказателствата по делото, а именно писмено изявление на самия работодател се установява безспорно, че
той е получил заявлението на 23.05.2018г., поради което от тази дата сключеният между страните
трудов договор е прекратен и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”
след този момент не може да породи правно действие, защото вече не съществува
трудово правоотношение. Съдът приема, че ответната страна не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ищцата е била запозната със започналото срещу
нея дисциплинарно производство. Дори да се приеме, че приложеното по делото
Искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ, изготвено от
ответното дружество и с адресат ищцата не е съставено впоследтвие с оглед
подаденото от ищцата Заявление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а действително е
било съставено на 21.05.2018г., то би породило действие и би сложило начало на
дисциплинарното производство едва в момента на уведомяване на работника за
него. От приложените писмени доказателства се установява, че едва на
31.05.2018г. ищцата е получила пратка, изпратена й от ответното дружество по
куриер. Дори и да се приеме, че пратката е представлявала искането от ответната
страна за даване на обяснения във връзка със започнало дисциплинарно
производство, то това се е случило в момент, когато на практика трудовото
правоотношение между страните е било прекратено.
С оглед на изложеното
съдът намира предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателен. Заповед от 01.06.2018 г. е
незаконосъобразна, постановена е след прекратяване на трудовото правоотношение
и не може да предизвика последици в правната сфера на страните по трудовото
правоотношение. Наложеното с нея и вписано в трудовата книжка на ищцата
дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконно, както и прекратяването на
трудовото правоотношение на това основание, поради което заповедта следва да
бъде отменена.
С оглед на установеното
се налага и изводът, че отразеното в трудовата книжка на ищцата основание за
прекратяване на трудовото правоотношение – това по чл.330, ал.2, т.6 от КТ, не
съответства на действителното такова – по чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ и следва да бъде заличено, като на негово място бъде вписано
коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед изхода на спора и
направените искания, на страните по делото следва да бъдат присъдени сторените
разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете. Процесуалният представител на ищцата е представил Договор за
правна защита и съдействие серия Б №320805
от 20.01.2019 г., в който е посочено договорено възнаграждение, но
няма отбелязване, че уговорената сума е платена, а е налице отбелязване, че възнаграждението е
дължимо на осн.чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на
безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Възнаграждението следва да бъде
присъдено в полза на процесуалния представител на страната. В случая е осъществено процесуално представителство, защита и
съдействие по иск за отмяна на уволнение, поради което на осн.чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде определено възнаграждение не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 560 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненският районен съд
ОСЪЖДА „Д.п.з.п.д.п.“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Н.Б.Б.,
ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 560 /петстотин и шестдесет/
лева – разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 от ЗА.