МОТИВИ по НОХД № 186 от 2020 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
С.Г.И. за това, че около 02:20 ч. на 23.07.2019 г. по бул. „Могильов” в гр.
Габрово, при условията на повторност, управлявал лек автомобил марка „Мицубиши
Каризма” с рег. № ЕВ 88 54 АН след употреба на наркотичните вещества канабис и
амфетамин –
престъпление по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт против С.Г.И.
е повдигнато обвинение и за това, че на 23.07.2019 г. в гр. Габрово, без
надлежно разрешително, изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си и в лек
автомобил марка „Мицубиши Каризма” с рег. № ЕВ 88 54 АН следните високорискови
наркотични вещества – амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, със съдържание на
активен компонент 19,7 % на стойност 13,20 лева и канабис с нетно тегло 0,90
грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 13,6 % тегл. на стойност 5,40 лева - престъпление по чл.
354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура -
Габрово пледира за
признаване на подсъдимия за виновен и по двете предявени му обвинения с оглед
тяхната категорична доказаност. По отношение деянието по чл. 343б, ал.4 във вр.
с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК изтъква доводи за правилно и
законосъобразно развита процедура за установяване употребата на процесното
наркотично вещество при предприетото правоуправление. По-конкретно моли съда да
вземе предвид спазеният ред по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози за вземане на процесната проба, заключението по
изготвената въз основа на нея експертиза в Химико-токсикологичната
лаборатория към ВМА – София, чиито констатации се потвърждават и от други
доказателствени източници. Констатира също така доказаното
„държане” от страна на С.И. без надлежно разрешително по смисъла на чл.
354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК на посочените в обвинителния акт две
наркотични вещества, коректното им изземване и приобщаване в процеса и
установеният по несъмнен начин пряк умисъл на дееца. Ето защо моли за
осъдителна присъда, като предлага на съда за престъплението по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр.
с чл. 28, ал.1 от НК да наложи на подсъдимия предвидените кумулативни наказания
„Лишаване от свобода” и „Глоба” над техните законови минимуми, както и да се
определи по-продължителен размер на санкцията „Лишаване от право да управлява
МПС” поради завишената степен на обществена опасност на дееца като водач. За
деянието по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК предлага също определяне и на
двете санкции „Лишаване от свобода” и „Глоба” малко над минимално възможните им
размери. Пледира за последващо формиране по реда на чл. 23, ал.1
от НК на едно общо по– тежко наказание „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно, присъединяване
към него на по-високата по размер „Глоба” и на санкцията „Лишаване от право да
управлява МПС”. На последно място пледира
и за привеждане в изпълнение и на друго наказание – „Четири месеца лишаване от
свобода”, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Защитниците
на подсъдимия – адв. Р.Б. от ГАК, адв. Петър С. *** и майката на С.И. – П.И.,
молят за оправдателна присъда на редица основания, водещо от които е обективна
и субективна несъставомерност на вменените деяния. По-конкретно касателно
престъплението по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК тримата защитници
развиват доводи за опорочена процедура по вземане на проба, незаконосъобразен
отказ за повторно нейно изследване на досъдебното и съдебното производства,
необективност, неточност и неправилност на изготвеното експертно заключение,
както и липса на данни при предприетото правоуправление деецът да е бил повлиян
от приетите няколко дни преди това наркотични вещества. Касателно престъплението по чл.
354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК е формулирана теза за незаконосъобразно
приобщаване на неговия предмет в процеса, който дефект според защитата поставя
негативен отпечатък върху последващите действия с наркотичните вещества и прави
невъзможно според тях ангажирането на наказателна отговорност. Алтернативно е
декларирано възражение и двете деяния да бъде квалифицирани като „маловажен”
случай по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК с оглед младата възраст на подсъдимия,
трудовата заетост, добрите характеристични данни, а за деянието по чл. 354а,
ал.3, предл. второ, т.1 от НК – и поради ниското количество и пазарна стойност
на държаните наркотични вещества. Излагат се и доводи за незаконен съдебен
състав и нарушено право на защита поради отказани доказателствени искания. При
условията на алтернативност защитниците молят деянието по чл. 354а, ал.3, предл.
второ, т.1 от НК да се преквалифицира като „маловажен” случай по смисъла на ал.
5.
Подсъдимият се явява лично и не
дава обяснения по повдигнатите му обвинения. В прочетените по реда на чл. 279,
ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК такива от досъдебното производство признава, че
е употребил наркотични вещества няколко дни преди процесната дата, но отрича да
е знаел за остатъчното им наличие в организма си. В последната си дума моли да
бъде оправдан поради затрудненото си семейно положение.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
С.Г.И. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
осъждан, работи, ЕГН: **********.
Около 02:20 ч. на 23.07.2019 г. автопатрулен полицейски екип, състоящ се от свидетелите Н.К.,
В.К. и Т.Т.,*** в посока ул. „Свищовска” в гр. Габрово, когато лек автомобил „Мицубиши
Каризма” с рег. № ЕВ 88 54 АН, придвижващ се зад него, внезапно направил ляв
завой към междублоково пространство. Полицейските
служители взели решение да спрат посоченото превозно средство, като без да
губят визуален контакт с него го последвали, включвайки светлинен сигнал. На
паркинг пред жилищен блок на бул. „Могильов” посоченият лек автомобил спрял,
като непосредствено зад него преустановил движението си и полицейският екип. Веднага
след това свидетелят Н.К. излязъл от автомобила и се насочил към мястото на
водача, където се намирал подсъдимият, а неговият колега В.К. се приближил към
предната дясна седалка, където била свидетелката Ц.М.. Полицейските служители установили
самоличността на С.И. и поради видимо притесненото му състояние го запитали
дали е употребил наркотични вещества. Подсъдимият заявил, че е взел такива
преди няколко дни, поради което полицейските служители му поставили въпрос дали
има в себе си или в автомобила други подобни вещества и към този момент. С.И.
първоначално отрекъл, а след това извадил портмонето си и започнал да вади
намиращите се вътре вещи на капака на своя автомобил. Служителите на реда му
разпоредили да спре и отново го запитали дали държи наркотични вещества, при
което този път получили положителен отговор, като за конкретизация подсъдимият
им показал гумено топче в портмонето си и станиолова свивка в ниша отляво на
вратата на водача.
Поради
заявеното от подсъдимия на място пристигнали свидетелите И.Й. – служител в
сектор „Охрана на обществения ред” при РУ – Габрово и М.С. – мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Габрово, който
първоначално изпробвал С.И. за употреба на алкохол с техническо средство – алкотест
„Дрегер 7510, отчел 0,00 промила в дадената проба. Впоследствие за времето от
02:36 ч. до 02:49 ч. на 23.07.2019 г. подсъдимият бил изпробван за употреба на
наркотични вещества от М.С. с тест „Drager Drug Test 5000” с
инв. № ARJL-0025, установил наличието на канабис и амфетамин в издишания въздух. Това обстоятелство било фиксирано в изготвени на
място АУАН серия GA № 22555 и Протокол рег. № 264р-11397, а на С.И. бил издаден и
Талон за медицинско изследване № 0008814, в който
той вписал, че не приема показанията на техническото средство. Същевременно за времето от 03:40 ч. до 04:25 ч. на
23.07.2019 г. разследващ полицай от РУ – Габвово извършил в
присъствието на поемните лица А.Д. и Н.С., както и на
подсъдимия, оглед на паркирания в междублоковото пространство на бул.
„Могильов” до № 85 в гр. Габрово лек автомобил „Мицубиши
Каризма” с рег. № ЕВ 88 54 АН. В хода на това процесуално-следствено действие в
намиращото се все още на капака на автомобила портмоне на С.И. бил намерен
изрязан пърст от ръкавица с полиетиленова свивка, съдържаща бяло прахообразно
вещество, реагирало при полеви наркотест като „амфетамин”. Освен това в ниша на
шофьорската врата били установени две свивки със суха зелена листна маса,
реагирала като „канабис” при проведения на място наркотест. Откритите вещества
били иззети посредством съставения на място протокол за оглед, в който С.И.
собственоръчно вписал, че те са предназначени за лична употреба.
По-късно и поради изразеното несъгласие с показанията на
техническото средство подсъдимият бил транспортиран до МБАЛ Д-р „Тота Венкова”
– Габрово, където пред дежурния лекар д-р Х.В. в 05:15 ч. дал кръв и урина за проба,
обективирано в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Още на
същия ден пробите били изпратени за изготвяне на токсикохимична експертиза в
Химикотоксикологичната лаборатория към ВМА – София, като при експертното
изследване се установило наличие на канабис и амфетамин в тях.
В хода
на образуваното досъдебно производство е изготвена и физико – химическа
експертиза, от заключението на която се потвърдило, че иззетите на 23.07.2019
г. вещества са съответно амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, със съдържание на
активен компонент 19,7 % на стойност 13,20 лева и канабис с нетно тегло 0,90
грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 13,6 % тегл. на стойност 5,40 лева.
Така
приетата от съда фактология се базира на съвкупен, пълноценен и задълбочен
анализ на всички релевантни за предмета на изследване доказателства, приобщени
вследствие изключителната активност на съдебния състав, който, в противовес
едно от възраженията на защитата, положи всеобхватна и изчерпателна деятелност
в тази насока. В хода на развилото се съдебно следствие бяха събрани всички
достъпни, относими и необходими за установяване обстоятелствата по чл. 102 от НПК доказателства, като съдът не споделя твърдението за някаква необективност
или пристрастност в този процес. Отхвърлянето на някои доказателствени искания
категорично не може да е индиция за подобно заключение, доколкото съдът не е
задължен да уважи всички такива, а само тези, имащи значение за разкриване на
обективната истина и по-конкретно – за установяване на съставомерни за
настоящото производство обстоятелства. Нещо повече, съдът има задължение да
отхвърли всяко едно искане или въпрос, които нямат такъв характер, но това по
правното си естество категорично не е пристрастност. Освен това, съдебният
състав изложи навременни, ясни и точни мотиви защо приема или отхвърля всяко
едно искане, респ. бяха положени достатъчно по обем усилия за разкриване на
обективаната истина със средствата на НПК. А след развилото се по горните
съображения изцяло съобразено със законовите императиви съдебно следствие съдът
прие за достоверна именно така описаната фактическа обстановка по следните
съображения:
- по
отношение повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК:
С посочената разпоредба
законодателят въздига наказателна отговорност за лице, което при условията на
повторност управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Коректното тълкуване на тази норма не оставя
съмнение, че за да може дадено поведение да бъде съставомерно по посочения
състав, следва от обективна страна да се докажат три елемента – управление на
МПС, което действие да е след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и деецът вече да е бил осъждан за друго такова престъпление.
Съдът намира за категорично установени всички тези
обстоятелства и на водещо място това, че именно С.И. е управлявал лек
автомобил марка „Мицубиши Каризма” с рег. № ЕВ 88 54 АН около 02:20 ч. на
23.07.2019 г. по бул. „Могильов” в гр. Габрово, което той признава в дадените
на досъдебното производство обяснения, приобщени по реда на чл. 279, ал.2 във
вр. с ал.1, т.4 от НПК, а и се сочи недвусмислено от спрелите го за проверка
полицейски служители Н.К., В.К. и Т.Т., както и от
намиращата се до него в колата свидетелка Ц.М..
Безспорно ключов е въпросът дали предприетото от подсъдимия
правоуправление на процесните дата, час и място е било след употреба на
наркотични вещества, на който съдът дава категорично положителен отговор. Тук
на първо място съдът следва да посочи, че установяването на този факт може да
се основава на всички допустими по НПК доказателства, което отдавна и
недвусмислено е прието в константната практика на висшата съдебна инстанция
/Решение № 57 от 15.09.2020 г., ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 126 от 05.07.2019
г., ІІ н.о. на ВКС и др./. Т.е. за разлика например от деянието по чл. 343б,
ал.1 от НК, за което изрично е предвиден „надлежен ред” за установяване
употребата на алкохол, за процесното такъв не е въздигнат като елемент от
неговата обективна страна, макар и да съществува приета Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тя обаче не е единствено
възможния източник за доказване употребата на наркотични вещества или техни
аналози при правоуправление. Свеждайки това до конкретиката на настоящия казус,
съдът следва да посочи съществуването на редица писмени и гласни доказателства,
а не само взетата и изследвана по реда на цитираната Наредба проба,
установяващи наличието и на този съставомерен елемент от престъплението по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр.
с чл. 28, ал.1 от НК. Хронологически погледнато, още при първоначалния разговор
с полицейските служители Н.К., В.К. и Т.Т., подсъдимият е заявил, че няколко
дни преди проверката е употребил наркотични вещества – факт, който и тримата
свидетели недвусмислено посочиха в дадените обяснения пред съда. По никакъв
начин вън от фокуса на доказателствената активност не може да останат и
показанията на използваното за първоначално тестване на подсъдимия техническо
средство - „Drager Drug Test 5000” с
инв. № ARJL-0025, установил наличието на амфетамин и канабис в издишания въздух. По делото не
бяха направени никакви възражения, а и не възникнаха каквито и да е съмнения,
касателно изправността и годността на това техническо средство, респ.
резултатите от неговата дейност следва да се приемата за достоверни. При това
тестване е установено наличието на два вида наркотични вещества в дадената
проба, което обстоятелство е вписано
впоследствие първо в изготвения на място АУАН серия GA № 22555, подписан от С.И. без никакви възражения, както и в Талон за
медицинско изследване № 0008814, съставен
в 04:55 ч. на 23.07.2019 г., в който подсъдимият изрично е отбелязал, че не
приема показанията на техническото средство. А това всъщност е обусловило и
транпортирането му в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово, където същият в 05:15 ч. дал кръв и урина за проба, обективирано в Протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен от свидетеля д-р Х.В.. А
взетите проби са послужили за изготвянето на токсикохимична
експертиза в Химико-токсикологичната лаборатория към ВМА – София, като при
експертното изследване още веднъж е установено наличие на канабис
и амфетамин в тях. Тук е мястото съдът да отбележи и че вземането на пробите и
тяхното изследване категорично са съобразени с основните разпоредби на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На преден план процесният Талон за медицинско
изследване № 0008814 е съставен в 04:55 ч. на
23.07.2019 г., и с него на подсъдимия е указана възможността да даде кръв и
урина до 30 мин. В този срок, и по-точно в 05:15 ч., това е осъществено и
отразено в амбулаторния журнал на лечебното заведение. Самото пробовземане е
осъществено от лице по чл. 12, ал.1 от Наредбата – а именно лекар, като в
изготвения Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози пунктуално са описани обстоятелствата по чл. 14, ал.1 от Наредбата. Видни
от Протокола за предаване на пробите в Химико-токсикологичната лаборатория към
ВМА – София са и техните обеми – 2 бр. епруветки кръв с приблизителен общ обем
18 мл. и контейнер с урина от около 10 мл. Кръвната проба съответства като
количество на указаното в чл. 15, ал.3 от Наредбата, а тази от урина е
по-малка, но от препоръчителния обем, т.е. за някакъв порок не може да се
говори. Самата Химико-токсикологичната лаборатория към ВМА – София е изрично
предвидена в чл. 19, ал.1 от Наредбата като място за изследване и съдът не намира никакви
основания да изследва сочените от защитата въпроси за нейната акредитация, тъй
като те са неотносими към предмета на делото. Пробите са изследвани от вещите
лица по един от двата предвидени в в чл. 23, ал.2 метода – газова хроматография
с масспектрална детекция, като заключението на специалистите е за установени
същите две изначано сочени наркотични вещества – амфетамин и канабис. Изключителната единност и непротиворечивост
на експертното мнение, залегнали в самото заключение и защитени при проведения
разпит в хода на съдебното следствие, обусловиха отхвърляне на искането за
повторен химичен анализ на взетите проби. Действително такава възможност дава
чл. 27, ал.3 от Наредбата, но този текст предоставя на съответния
ръководно-решаващ орган право на преценка дали да назначи такъв, предпоставка
за което е липса на обоснованост у
първоначалния и възникнали съмнения в неговата правилност. Само че в случая
такива пороци в приетото от съда химико-токсикологично изследване не са налице,
същото отговаря на законовите императиви и безспорно е изцяло годен доказателствен
източник.
Не може да се подминат и обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на разследването и приобщени пореда на чл. 279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4
от НПК, в които самият той признава употребата на наркотични вещества няколко
дни преди процесната проверка. Нещо повече, С.И. ясно сочи и вида на тези
вещества, което още веднъж не оставя съмнение в обективната доказаност на
вмененото му деяние.
Спор не
възниква и касателно и правната квалификация на случая като извършен при
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК. Видно от справката му
за съдимост, подсъдимият вече е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.3
от НК с Присъда № 125 от 27.02.2018 г. по НОХД № 235/2018 г. на РС - Габрово, в
сила от 15.03.2018 г. Процесното престъпление е осъществено на 23.07.2019 г., поради
това за него не е налице императивната забрана по чл. 30, ал.1 от НК и правилно
и законосъбразно то е субсумирано по посочения по-тежко наказуем състав.
Безусловно също така подсъдимият в случая е действал при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, като ясно е съзнавал
и целял общественоопасните последици от своето поведение, предприемайки
управление на лекия автомобил марка „Мицубиши Каризма” с рег. №
ЕВ 88 54 АН около 02:20 ч. на 23.07.2019 г. на процесните дата, час и място, след
като преди това е употребил установените чрез горецитираните доказателствени
източници два вида нароктични вещества. Липсват основания да се приеме
възражението на защитата за някаква липса на съзнателен елемент в това
действие, доколкото цялостното поведение на С.И. преди и по време на
проверката, както и дадените негови обяснения на досъдебното производство,
приобщени по надлежния ред, ясно говорят, че той е бил наясно с приетите от
него наркотични вещества.
Ето защо, стъпвайки
върху заключението на двете вещи лица, представляващо завършек на развитата
съобразно императивите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози процедура, както и въз
основа другите посочени по-горе доказателства – обясненията на подсъдимия, първоначално
заявеното от него пред полицейските служители, показанията на техническото
средство, съставените на място документи, както и не на последно място –
иззетото при проведения оглед, съдът приема, че управлението около около
02:20 ч. на 23.07.2019 г. на коментирания лек автомобил от страна на С.И. е
било след доказаната употреба на наркотичните вещества канабис и амфетамин, включени в списък І по Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание
чл. 3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП. Всички възражения в противна насока са изцяло
несъстоятелни и лишени от каквато и да е доказателствена опора, поради което
категорично не могат да бъдат споделени.
Съдът
намира за неотносимо към предмета на доказване и другото възражение на защитата
- за липса на доказателства подсъдимият към момента на проверката да е
проявявал симптоми, влияещи негативно върху поведението му като водач на МПС.
Този извод почива на стриктното тълкуване разпоредбата на чл. 343б, ал.3 от НК,
с която законодателят е предвидил наказателна отговорност при установена
употреба на наркотични вещества от даден водач на МПС към конкретен инкриминиран
момент. По никакъв начин съдът не може да сподели защитната теза, че за
обществената опасност на това поведение значение има видимото състояние на
дееца, което не е отнесено като част от състава на престъплението по чл. 343б,
ал.3 от НК, респ. и на квалифицирания негов състав по чл. 343б, ал.4 във вр. с
ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК. Същото противно на схващанията на защитата е
формално и изцяло извън предмета му на изследване е въпросът как приемът на
съответните забранени субстнации се е отразил върху адекватността на дееца като
водач на МПС. Законодателят е преценил, че опасност за обществените отношения
по транспорта е налице винаги при констатирана употреба на наркотично вещество
от привлеченото към наказателна отговорност лице при управление на МПС, като по
този начин е криминализирал само и единствено и единствено този доказуем
резултат, игнорирайки въпросите за евентуално последващо въздействие от
установения прием върху поведението на дееца /в какъвто смисъл е и съдебната
практика – Решение № 116 от 08.08.2016 г. по н.д. № 34/2016 г. на ВКС, ІІІ н.о.
и Решение № 81 от 15.05.2018 г. по н.д. № 237/2018 г. на ВКС, ІІІ н.о./.
Не на последно място изцяло
необосновано и несъстоятелно е твърдението на защитата за алтернативно
приложение касателно това деяние на чл. 9, ал.2 от НК, т.е. приемането му за
„малозначителен” случай поради пренебрежимо ниска степен на негова обществена
опасност. Категорично неубедителни в подобна насока са изложените мотиви –
младата възраст на дееца, затрудненото семейно и имуществено състояние, както и
извършване на деянието през нощта – период с ниска интензивност на пътно
движение. Всички тези обстоятелства могат и следва да бъдат анализирани само и
единствено при индивидуализацията на наказанието, но те по никакъв начин не
намаляват до такава минимална степен обществената опасност на деянието – извод,
който се подкрепя и от доказаната употреба на две наркотични вещества, при това
в сериозна концентрация. Ето защо извършеното от С.И. престъпление по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр.
с чл. 28, ал.1 от НК има своя степен на противоправност и следва същият да
понесе и предвидената от закона наказателна отговорност за него.
- по
отношение повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК:
Вмененото
тук на подсъдимия противоправно поведение се изразява в съзнателно държане без
надлежно разрешително на точно определени по вид, тегло и пазарна стойност две
наркотични вещества – амфетамин и канабис. С оглед наличния доказателствен
масив съдът намира за установени всички обективни и субективни признаци и на
това престъпление, като на първо място подсъдимият при разговор с полицейските
служители Н.К., В.К. и Т.Т., след
като първоначално е отрекъл, доброволно е признал, че има както в себе си, така
и в управлявания от него автомобил, именно такива наркотични вещества. И
тримата посочени свидетели предадоха възприетото от тях заявление на С.И.,
както и лично посочените от самия него местонахождения на тези субстанции – в
портмонето му и в ниша на предната седалка на л.а. „Мицубиши Каризма” с рег. №
ЕВ 88 54 АН. Липсва порок в процесуалния способ за приобщаване по делото на
тези наркотични вещества, като преценката на разследващите органи това да бъде
осъществено именно чрез оглед, е правилна. А това е така, доколкото към момента
на неговото извършване местонахождението на процесните наркотични вещества вече
е било ясно – първоначално то е било посочено от самия подсъдим още в началото
на разговора му с полицейските служители, а впоследствие – и визуално възприето
от тях. Ето защо не е било необходимо да се извърши друго процесуално действие за
приобщаването им в процеса, и по-конкретно соченото от защитата претърсване и
изземване, тъй като както от правна, така и от логическа гледна точка, не може
да се търси предмет, чието местонахождение е известно /в този смисъл е и
Решение № 3 от 01.03.2018 г. на ІІІ н.о. на ВКС/. В случая коректно се е
пристъпило към оглед на процесния автомобил, в хода на който върху оставеното
на капака от подсъдимия негово портмоне е установен и иззет изрязан пръст от
ръкавица с полиетиленова свивка, съдържаща бяло прахообразно вещество,
реагирало при полеви наркотест като „амфетамин”, а в джоб на шофьорската врата
- две свивки със суха зелена листна маса, реагирала като „канабис” при тестване
на място. В цялостния процес на осъществяване на огледа са присъствали и две
поемни лица - А.Д. и Н.С., като последният бе
разпитан пред съда и потвърди достоверността на всичко описано в изготвения на
място огледен протокол. Съвсем не на последно място следва да се посочи и че
този документ съдържа всички императивни свои реквизити, като в него е налице и
собственоръчно вписано от подсъдимия заявление, че намерените вещества са
амфетами и канабис, предназначени за лична употреба – признание, доказващо още
веднъж установената от него фактическа власт върху тях, представляваща именно
„държане” по смисъла на закона.
Видът на самите субстанции и техните параметри е установен
от изготвената и приета по делото физико – химическа експертиза,
от заключението на която се потвърдило, че иззетите на 23.07.2019 г. вещества
са съответно амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, със съдържание на активен
компонент 19,7 % на стойност 13,20 лева и канабис с нетно тегло 0,90 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13,6 %
тегл. на стойност 5,40 лева. И това експертно заключение според съда отговаря
на всички императивни разпоредби на НПК, ползва се с изчерпателност, последователност,
обоснованост и вътрешна единност, поради което следва да бъде ползвано при
установяване подлежащите на доказване обстоятелства касателно това
престъпление. Факт е също така и че канабисът и амфетаминът са включени в
списък І по Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал.2 и
ал.3 от ЗКНВП, и за държането му подсъдимият не е разполагал с изискуемото се
разрешение.
Всички тези обстоятелства са били и несъмнено съзнавани от
дееца, който въпреки че е бил наясно с обществената опасност на поведението си,
е установил противоправна фактическа власт върху процесните вещества, а това
доказва и прекият умисъл в поведението му.
И за
това престъпление е направено алтернативно искане от защитата за
квалифицирането му като „малозначителен” случай по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, като към изложените по-горе доводи за това, тук бяха прибавени и още два –
малкото количество наркотични вещества и изключително ниската им стойност.
Според съда обаче дори и тези две безспорно съществуващи обстоятелства не водят
до толкова пренебрежимо ниска по интензитет обществена опасност на това деяние,
тъй като следва да се отчете затвърденото поведение на С.И. към извършване на
престъпления, свързани с наркотични вещества. Освен това същият е държал два
различни вида от тези субстанции, от приобщените му показания става ясна
системната употреба на такива, а така също не може да се подмине и липсващата
критичност към това конкретно деяние. Ето защо изводът на съда е, че не са
налице основания за активиране на претендирания правен институт и
декриминализиране на поведението на подсъдимия, за което му е предявено и
обвинение по 354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК. А освен това на последно
място и случаят не може да бъде субсумиран като „маловажен” по смисъла на чл.
93, т.9 от НК, за да се премине към по-леко наказуемия състав на ал.5,
доколкото самото деяние, макар и свързано с държане на малко количество наркотични
вещества на ниска стойност, по вече изложените по-горе доводи не може да се
разглежда като изолиран акт в живота на С.И.. Напротив, същият има затвърдено
поведение както за притежаване на такива субстанции, така и за извършване на
други престъпления под тяхно влияние. Ето защо и всички упоменати от защитата
доводи според съда следва да бъдат взети предвид само и единствено в процеса на
индивидуализация на наказанието, но не водят нито до отпадане обществената
опасност на извършеното, нито до значителна негова отлика в сравнение с
останалите от неговия вид.
В
заключение настоящият съдебен състав следва да обобщи, че е налице стройна и
логична доказателствена линия касателно основателността на обвинителната теза в
съответствие с новелата на чл. 303, ал.2 от НПК. Ето защо подсъдимият следва да
бъде признат за виновен и по двете повдигнати му обвинения.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
С.Г.И. за ВИНОВЕН в това, че около
02:20 ч. на 23.07.2019 г. по бул. „Могильов” в гр. Габрово, при условията на
повторност, управлявал лек автомобил марка „Мицубиши Каризма” с рег. № ЕВ 88 54
АН след употреба на наркотичните вещества канабис и амфетамин – престъпление по чл. 343б, ал.4
във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
По
горните съображения С.Г.И. следва да бъде признат за ВИНОВЕН в това, че на 23.07.2019 г. в
гр. Габрово, без надлежно разрешително, изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си
и в лек
автомобил марка „Мицубиши Каризма” с рег. № ЕВ 88 54 АН следните високорискови
наркотични вещества – амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, със съдържание на
активен компонент 19,7 % на стойност 13,20 лева и канабис с нетно тегло 0,90
грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 13,6 % тегл. на стойност 5,40 лева - престъпление по чл.
354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанията съдът прецени следното:
По
отношение престъплението по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК:
За това деяние законодателят е предвидил при условията на
кумулативност две санкции - „Лишаване от свобода от една до пет години” и
„Глоба” от 500 до 1 500 лева, като в процеса на индивидуализацията им
съдът констатира превес на смекчаващите отговорността на С.И. обстоятелства –
младата възраст, затрудненото материално положение, полагането на грижи за
малолетно дете съвместно с неговата приятелка, както и добрите характеристични
данни. Същевременно не могат да се подминат и някои утежняващите наказателноправното
положение на дееца обстоятелства - установения прием на две наркотични вещества
и то в сериозно количество при процесното правоуправление. Последните две
обстоятелства нямат водеща роля, а единствено леко завишават интензитета на
обеществена опасност на деянието и мотивират съда да определи на подсъдимия размери
и на двете дължими санкции в близост до техните законови минимуми, и
по-конкретно „Една година и четири месеца лишаване от свобода” и „Глоба” от 600
лева в полза на държавата.
По силата на чл. 343 г от НК С.И. следва да изтърпи и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, като според съда законосъобразно е неговият размер да е завишен
спрямо този на водещото наказание и да възлиза на Две години, считано от влизане
в сила на настоящата присъда. Това е продиктувано от двата посочени и по-горе
фактически елемента на деянието - установения прием и то в сериозно количество
на две наркотични вещества при процесното правоуправление. Това увеличава
степента на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС и провокира
съда да го лиши от посоченото право за по-дълъг период, а именно Две години. Също
така на основание чл. 59, ал. 4 от НК от този срок следва да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да го упражнява, считано от 23.07.2019 г.
По
отношение престъплението по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1:
Предвидени
при условията на кумулативност и тук са две санкции - „Лишаване от свобода от една до шест години” и „Глоба” от 2
000 до 10 000 лева. Само и единствено при индивидуализацията им съдът
следва да отчете минималното количество и ниска пазарна стойност на държаните
наркотични вещества – две облекчаващи отговорността на дееца обстоятелства,
които при натрупване в количествено отношение
с изложени по-горе – младата възраст, полаганите грижи за малолетно дете и
затрудненото имуществено състояние, поставят дори и минималния праг на
предвиденото наказание „Лишаване от свобода” като необосновано тежък. Ето защо
безалтернативно приложение тук следва да намери нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и водещото
наказание да се определи под законовия му минимум. Непосредствено след това и
при съобразяване със съответните законови рамки съдът намира санкция от „Шест
месеца лишаване от свобода” за възможно най – адекватна за налагане в случая
спрямо С.И. с оглед относително ниската степен на обществена опасност на
деянието, с отчитане в негативна насока все пак на обремененото съдебно минало
на С.И. и държането на два различни вида наркотични субстанции. Оксвен това
съдът намира и че кумулативната санкция „Глоба” не следва да се налага на
подсъдимия с оглед действително обремененото му финансово състояние, каквато
възможност дава чл. 55, ал.3 от НК.
Също
така категорично налице са предпоставките на чл. 23, ал.1 от НК за определяне
спрямо подсъдимия С.Г.И. на едно общо по-тежко наказание измежду наложените му
с настоящата присъда, а именно „Една година и четири месеца лишаване от
свобода” и „Глоба” от 600 /шестстотин/ лева, към което на основание чл. 23,
ал.2 от НК на присъединяване подлежи и санкцията „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от Две години.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определеното наказание „Една година и
четири месеца лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
Съдът констатира и съществуването на предпоставките на чл.
68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение спрямо С.Г.И. на
отложеното му с Присъда № 125 от 27.02.2018 г. по НОХД № 235/2018 г. на РС - Габрово,
в сила от 15.03.2018 г., наказание от „Четири месеца лишаване от свобода”. За
същото е бил определен изпитателен срок от Три години, започнал да тече на 15.03.2018
г. и несъмнено неприключил към инкриминираната дата. Ето защо подсъдимият
следва да изтърпи и това наказание при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК в полза на държавата следва
да бъдат отнети следните веществени доказателства –
амфетамин и коноп с общо тегло 1,57 грама, намиращи се на
съхранение в ЦМУ – гр. София и описани в приемателно-предавателен протокол №
65568/16.10.2019 г.
След влизане в сила на настоящата
присъда останалите веществени доказателства – орален тест за еднократна
употреба към техническо средство „Drager Drug Test 5000” и
полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки, следва да бъдат унищожени.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Г.И. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по
делото на досъдебната фаза разноски в размер на 557,27 лева, както и сумата от
5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Г.И. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Габрово направените по
делото на съдебната му фаза разноски в размер на 198,20 лева, както и сумата от
5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: