№ 43046
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Частно гражданско дело № 20221110122560 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. П. Д., с ЕГН: ********** за следните суми: сумите 200,00 лева (двеста
лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№**********/22.12.2018г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 93,14 лева (деветдесет и три лева и 14 стотинки), представляваща
законна лихва за период от 10.05.2019 г. /датата на изтичане на погасителсния план/ до
27.05.2021 г., сумата 15,45 лева (петнадесет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 11.02.2019 г. до 10.05.2019 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева),
представляваща неплатени такси за извънсъдебно събиране, 17,44лева (седемнадесет лева и
44 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.02.2019
г. до 10.05.2019 г., 131,40лева (сто тридесет и един лева и 40 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съдът, след като взе предвид изложеното в заявлението намира, че същото следва да
бъде отхвърлено в частта по претенцията за възнаграждение за закупен пакет от услуги и
претенцията за такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, като конкретните
съображения за това са следните:
Към датата на сключване на договора за ПК между страните, отношенията по повод
отпускането на потребителски кредити, са регламентирани от Закона за потребителския
кредит /Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./в редакцията му към
28.07.2015 г. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал.4 видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В процесния договор е вписано, че се дължи възнаграждение за
1
закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 131,40лв. В договорът изобщо не са
посочени услугите по вид, а още по-малко по стойност. Не е ясно защо и как, а граничи и с
абсурдното, при отпуснат ПК в размер на 200лв. да се дължат неясни по вид такси на
стойност надвишаваща 70% от сумата, отпусната като заем. Съгласно изискването на закона
таксите трябва да са ясно и точно определени в договора, такова определяне обаче изобщо
липсва. Както беше посочено по-горе, тази празнота не може да се замести и от ОУ,
доколкото в тях са посочени видове допълнителни услуги и ред за ползването им, но не и
начин за определяна на таксите, дължими за същите. Съдът намира и, че изначално
определяне на дължима такса за услуги, които не е ясно дали ще бъдат предоставени изобщо
противоречи на целта на закона
Предвид така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбите на
чл.10а, ал.1, 2 и 4 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно сума в размер на 131,40лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги , на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК /Всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна./.
По отношение на претендираната такса разходи от 30 лв., същата е в противоречие с
чл.33, ал.1 от ЗПК, според който при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като
се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава.
Предвид изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. П. Д., с ЕГН: ********** за сумата 131,40лева (сто тридесет и един
лева и 40 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за сумата 30,00лева /тридесет лева/ представляваща
претенцията за такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя заедно със
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2