РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Белоградчик, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20221310100558 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 500 ал.2 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД -регресен – за
заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което ищеца е изплатил на
увреденото при ПТП лице.
В предявената от Гаранционен фонд/ГФ/ гр. София искова молба се излага : Ищеца е
изплатил обещетение по щета № 210181/01.06.2017 г. в размер на 19 903.93 лв. на
увредения при ПТП – В. П. С., настъпило на 15.05.2017 г.
Виновен за катастрофата е ответника С. В. Ф., видно от споразумение, одобрено с
протоколно определение от 30.01.2018 г. по НОХД № 1184/2017 г. наРС Видин, причинил
ПТП вледствие на което на нанесени неимуществени вреди на В. П. С.
Ответника не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” към 15.05.2017 г. - датата на
ПТП и не е възстановил платеното въпреки поканата за плащане
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в общ р-р на 19 903.93 лв. в т.
число - 15 000.00 лв. – главница, 2 740.24 лв. – законна лихва, 1 803.69 лв. – съд. разноски и
такси по изпълнение , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск. молба.
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявения иск.
Излага правопогасяващо възражение - изтекла погасителна давност за законни лихви. Брани
се с правни доводи : - евентуално дължи лихва за периода 01.09.2017 г. – 22.04.2019 г.; - не
дължи разноски за изп. дело в р-р 1 803.69 лв., тъй като чл. 558 ал.7 КЗ урежда обема на
1
регресното право - само главница, лихви и разноски за определяне размера на дължимото
обезщетение
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба, доводите и становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното :
От фактическа страна
Не се спори по делото, че ищеца е изплатил обещетение по щета №
210181/01.06.2017 г. в размер - 15 000.00 лв. – главница и 2 740.24 лв. – законна лихва на
увредения при ПТП – В. П. С., настъпило на 15.05.2017 г. Платил е и 1 803.69 лв. – съд.
разноски и такси по изпълнение
Виновен за катастрофата е ответника С. В. Ф., видно от споразумение, одобрено с
протоколно определение от 30.01.2018 г. по НОХД № 1184/2017 г. наРС Видин, причинил
ПТП вледствие на което на нанесени неимуществени вреди на В. П. С..
Размера на обезщетението на пострадалия е определен с Решение № 941/22.04.2019 г. на
САС.
Ответника не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” към 15.05.2017 г. - датата на
ПТП и не е възстановил платеното от ищеца въпреки поканата за плащане.
От правна страна
Предявеният иск е регресен за заплащане на ищеца сума в размер на 15 000.00 лв. –
главница и 2 740.24 лв. – законна лихва - стойност на изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 210181/01.06.2017 г. и 1 803.69 лв. – съд. разноски и такси по
изпълнение.
Съгл. чл. 500 КЗ, с плащането на обезщетение ищеца встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, т. е. това е законово преминаване на правата
му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от
ищеца за вреди и загуби, причинени от тези трети лица.
Правото на ищеца да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ,
сумата, която е платило на застрахования след нейното плащане е регресно право, а
встъпването в правата, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно
право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото
лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес - чл. 500 КЗ. Именно
поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования
след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този смисъл
регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на
договора/застрахователен/, макар да има връзка с него и да е обусловен от него.
За да бъде уважен така предявеният иск с пр. осн. чл. 500 ал.2 КЗ, във вр. с чл. 45
ЗЗД, ищецът следва да докаже: съществуването на валиден застрахователен договор,
сключен от увреденото лице и заплащане на обезщетение на увреденото лице, които
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства.
За да се ангажира отговорността по чл. 500 ал.2 КЗ, следва да се докаже и че увреденото
2
лице има вземане за непозволено увреждане/извършено от ответника неправомерно деяние
и претърпените имуществени вреди и техния размер/, т.е. противоправно поведение, вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и
твърдяните от ищеца претърпени вреди.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Съдът приема, че по делото са установени всички изброени по-горе предпоставки,
поради което иска е доказан по основание и частично основателен по размер.
Приетата за установена факт. обстановка обуславя извода, че движението на ответника е в
пряка причинно-следствена връзка със случилото се. Т. е., процесното ПТП е допуснато в
резултат на вина от страна на ответника-участник в ПТП. Доказан е и размера на
причинените вреди на пострадалия и плащането на същите от ищеца.
Довода на ответника за частична недължимост на претендирани лихви е
основателен.
Съгл. чл. 558. ал.1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497 от същия закон. Съгл. чл. 497 ал. 1 т.2 застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока по чл. 496, ал.1/ в случая
01.09.2017 г./. Размера на обезщетението е определен с Решение № 941/22.04.2019 г. на
САС.
Дължимите лихви за времето от 01.09.2017 г. /отказ за плащане/ до определяне размера на
обезщетението/22.04.2019г./ е в размер 2 495.84 лв., поради което ответника не дължи лихви
в р-р 244.40 лв. / за разликата над 2 495.84 лв. до предявения размер – 2 740.24 лв. /
Частично основателно е и възражението на ответника за недължимост на сумата 1 803.69 лв.
– съдебни разноски и такси по изпълнението, тъй като чл. 558 ал.7 КЗ урежда обема на
регресното право - само главница, лихви и разноски за определяне размера на дължимото
обезщетение.
Регресното право на фонда обхваща платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), т. е.
разходите за определяне и изплащане на обезщетението – това са обичайните разходи,
необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите, но не
и разноските в изпълнителното производство, направени след влизане в сила на съдебните
решения по исковете на увредените лица. /решение № 127/18.10.2019 г. по т.д. № 2835/2018
г. на ВКС, I т.о. и решение № 8/22.06.2022 г. по т. д. № 2144/2020 г. на ВКС, I т.о./
Обичайните разходи видно от приложените съд. решния са в р-р на 752.21 лв
Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 500 ал.2 КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД е основателен частично – за сумата 18 248.05 лв. В разликата за 244.40 лв. –
лихви и 1 051.48 лв. –такси по изпълнението, съдът отхвърля иска като неоснователен
3
Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото
в размер на 699.83 лв. – държавна такса
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. Ф. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ул. “....” № ... да заплати на
Гаранционен Фонд - гр. София ул. „Граф Игнатиев “ № 2 ЕИК ********* сумите : 18 248.05
лв. - изплатено обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата. В разликата до 19 903.93 лв. отхвърля
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА С. В. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен Фонд - гр. София
ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 729.92 лв. – държавна такса.
Оставя без уважение искането на ищеца за заплащане на разноски за разликата над 699.83
лв. до предявения размер от 796.16 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4