МОТИВИ
към
Присъда № 275 от 03.05.2018 год.
по НОХД №
1572/2017 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на Районна
прокуратура – гр. Перник e повдигнато
обвинение на Ю.Б.Ч. с ЕГН **********, за това че в
периода от м. 01.2016 г. до м. 05.2017 г. включително, в гр. Перник, след като
е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си М.Ю.Б., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17
месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде признат за
виновен като му бъде наложено наказание пробация с пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца
с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично, задължителни срещи с
пробационен служител за същия срок, както и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 150 часа. Същият счита, че това наказание би било
адекватно с оглед на предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 155/2016 г. по описа на Районен съд – Перник, за
което му е било наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложено по чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Излага
съображения, че ако по настоящото дело му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, подсъдимият би трябвало да го изтърпи ефектино, а това не би било в
интерес нито на малолетния му син, нито на законния му представител - неговата
майка, а и същъвременно, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е започал
да изплаща дължимата издръжка на сина си наказанието пробация би се явило
по-удачно.
Подсъдимият заявява, че не е изплащал суми за издръжка
на малолетното си дете, но го вижда почти ежедневно и полага грижи за него.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Подсъдим по делото е Ю.Б.Ч. с ЕГН **********. Той е роден на *** ***. По народност е българин, с
българско гражданство. Постоянният му адрес е: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин №
40, където е и настоящият му такъв. Той има средно специално образование,
разведен е. *****. Осъждан многократно, като последната му присъда е по НОХД № 155/2016 г. по описа на Районен съд – Перник и с нея
му е наложено наказание лишаване от свобода за пет месеца, изпълнението на
което е отложено по чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Същият се е
ползвал и от привилегията по чл.183, ал.3 от НК по НОХД № 1262/2010 г. по описа
на Районен съд Перник, тъй като е изпълнил задължението си за заплащане на
издръжка по отношение на дъщеря си Моника Чардачка.
Подсъдимият и свидетелката С.И.
живеели на съвместни начала. По време на
връзката им, на *** г., се родил синът им М.Ю.Б..
С Решение № 1309/2013 г. по гр.д. № 3692/2012 г. по
описа на ПРС, подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си М.Ю.Б. месечна
издръжка в размер на 120 лв. чрез неговата майка и законен представител.
Производството било разгледано с участието на назначен по делото особен
представител в отсъствието на Ч., но той узнал за постановеното срещу него
съдебно решение най-късно на 08.01.2016 г. и въпреки това не започнал да
изпълнява задължението си за издръжка и не изплатил такава в периода от м. 01.2016
г. до м. 05.2017 г. вкл., което се установява от показанията на св. С.И..
Същевременно, по делото не са представени каквито и да е доказателства,
оборващи показанията на последната, в т.ч. и от самия подсъдим, а твърденията
му, че е давал някакви средства за отглеждането на детето му, остават
голословни.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: гласните доказателства,
събрани чрез показанията на свидетелката С.И. и писмените такива, подробно
изброени в описа към Досъдебно производство № 81/2017 по описа на 02 РУ при
ОДМВР – Перник и приобщени като доказателства по настоящото дело по реда на
чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са взаимно непротиворечиви,
подкрепят се и се допълват, всестранно и пълно изясняват всички релевантни за
делото обстоятелства.
С
оглед установената фактическа обстановка и гореизложените съображения, съдът
прие, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от
месец м. януари 2016 г. до м. май 2017 г. вкл. включително, в град Перник, след
като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си М.Ю.Б., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17
/седемнадесет/ месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е
извършено чрез бездействие - неизпълнение на задължение за заплащане на
издръжки за посочения период.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на деянието
- ниско правно съзнание, затруднено финансово състояние в инкриминирания период
и липса на постоянни трудови доходи и имущество, от което да може да си осигурява
парични постъпления.
Съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства дадените обяснения в хода на досъдебното
производство, с които съдейства за разкриване на обективната истина по делото,
затрудненото материално положение поради липса на работа и постоянни доходи
през инкриминирания период.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не намери.
Предвид приетото от фактическа и
правна страна, съдът призна подсъдимия Ю.Б.Ч. за виновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен, а именно: по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по
чл.183, ал.1 от НК, съобразявайки се с разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК и с
всички изисквания на чл.54 от НК и след като взе предвид целите на наказанието
по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с продължителност от дванадесет месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител с продължителност от дванадесет месеца, както и безвъзмезден труд в
полза на обществото 150 /сто и петдесет часа/ в една календарна година.
Ръководейки се от всички относими към
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, отчитайки превес на
смекчаващите отговорността такива, съдът намери, че в конкретиката на настоящия
казус, наказанието пробация се явява по-подходящото по вид измежду алтернативно
предвидените за престъплението, както и че определените пробационни мерки и
тяхната продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта на
престъплението, на личността и обществената опасност на подсъдимия, поради
което адекватно биха съдействали за оказване на предупредително и
превъзпитателно въздействие върху него, насочено към спазване на законите и
добрите нрави.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с
оригинала.
М.С.