Решение по дело №2772/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1819
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100502772
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1819
гр. Варна , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502772 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 26 1142 от 18.08.2020 г. на „Енерго - Про продажби АД“ срещу решение
№ 3497 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 13020 по опис на Варненски районен съд за 2019 г., с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. Х. Д. с ЕГН **********
не дължи на жалбоподателя сумата от 14 871.82 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 21.04.2018 г.
до 20.04.2019 г. за обект с кл. № ********** по издадена фактура № **********/22.07.2020
г., на основание чл. 124 от ГПК.
Решението се обжалва и в частта, в която „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати и разноски в производството в размер на 1784.87 лева, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищцата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
1
искания за събиране на нови доказателства.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. Х. Д. срещу “Енерго - Про Продажби” АД с
искане да се приеме за установено по отношение на „Енерго – про Продажби“, че Д. Х. Д. с
ЕГН ********** не дължи на сумата от 14 871.82 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 21.04.2018 г.
до 20.04.2019 г. за обект с кл. № ********** по издадена фактура № **********/22.07.2020
г.
В исковата молбата ищецът отрича задължението с правоизключващи аргументи, като
се позовава на твърдението, че корекционната процедура е неправилно проведена и оспорва
констатациите от проверката. Излага, че писмено е възразила срещу извършената корекция,
но не е получила отговор. Оспорва, че е констатираната като преминала енергия е възможно
да бъде потребена, поради което счита, че причината за тези стойности вероятно е друг вид
повреда. Прави изложение на правни изводи събрани от влезли в законна сила съдебни
актове на Върховния касационен съд и посочва част от тях с идентифициращи - дата на
издаване и номер на дело.
В писмен отговор ответникът оспорва предявения отрицателен установителен иск и
счита, че сумата по начислената процесна фактура се дължи на основание чл. 200, ал.1 пр. 1
от ЗЗД и чл. 183 от ЗЗД. Твърди, че отношенията между страните са договорни и
изправната страна има право да претендира цената на ел. енергия преминала през
измервателното средство, като относно размера тя се определя по специални правила.
Излага, твърдения за осъществени факти относно проведената корекционната процедура и
представя писмени доказателства.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и установените от
първинстанционния съд факти намира, че изложението им в обжалваното решение напълно
им съотвества.
Накратко, с оглед пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че ищецът е абонат на
ответното дружество за обект находящ се на адрес в м-ст Прибой - 1577, кв. Галата, Община
Аспарухово, гр.Варна, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
В КП № 1202794/20.04.2019 г. е отразено, че на тази дата служители на
„Електроразпределение север” АД са демонтирали в процесния обект на потребление СТИ с
фабр. № 1115031400701659, който не е пломбиран, с показания за дневна тарифа - 033959 к
ВТч , Нощна тарифа - 013935 к ВТч
В третата тарифа, озаглавена „върхова“ е поставена хоризонтална черта. СТИ с фабр.
№ 111402114792320281, изпратено за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от
служителите и от двама свидетели. На страница 2 от протокола е посочено, че при
демонтиране, показанията на електромера са както следва:
Тарифа 1.8.1 – 013935
Тарифа 1.8.2 – 033959
Тарифа 1.8.3 – 076105
Тарифа 1.8.4 - 000000
2
В КП № 1305/09.07.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе е отразено, че
електромерът е представен за изследване в запечатан плик и пломбиран. Констатирана е
липсата на технически повреди на кутията и на клеймите. Относно техническото състояние
на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп е отразено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща
се в наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 076105.6 кВТч. Посочено е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност
при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики.
В становище от 18.07.2019 г. за начисляване на ел. енергия е одобрена корекция за
допълнително начисляване към общото количество, количество доставена и потребена ел.
енергия в размер на 76 105 кВТч, за периода 21.04.2018 г. – 20.04.2019 г. Периодът е
разграниен на други два – от 21.04.2018 г. – до 30.06.2018 г. – 14 804 кВТч и от 30.06.2018 г.
до .04.2019 г. – 61 301 кВТч.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура №
**********/22.07.2019 г. на стойност 14 871.82 лева с получател Д. Х. Д.. С писмо от
22.07.2019 г. до г-жа Добрева, тя е уведомена от „Електроразпределение север” АД за
извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката
и процесната фактура.
От Протокол № 1100757/26.11.2014 г. е видно, че при монтажа процесния
електромер, той е бил нов, неупотребяват с нулеви показания за дневна и нощна ел.
енергия, а срещу графа „върхова“ е поставен знак „Z“.
От заключението по допуснатата и приета от съда като доказателство СТЕ, се
установява, че СТИ е монтирано в обекта на 26.11.2014 г. с нулеви показания по всички
видими регистри, 1.8.1 за нощна и 1.8.2. за дневна тарифа. Установено е , че измервателният
уред е произведен през 2014 г. и е монофазен. Този тип електромер не изписва тарифи
1.8.3 и 1.8.4 при извършване на редовен отчет, т.е. те са невидими от абоната и от
инкасатора, а само наличието на софтуерно въздействие върху уреда въвежда наличие на
показания в тарифа 1.8.3. Въздействието е извършено чрез инфрачервения порт върху
електромера. Въздействието има за цел да пренасочване на показанията от видиите
регистри към тарифа 1.8.3 , в случая 76 105 кВТч .
В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че при монтажа електромерът е бил нов
и съответно с нулеви показания, не само по видимите тарифи. Изключва и възможността да
е монтиран с натрупани стойности в тарифа 1.8.3 и с нулеви стойности по останалите две
тарифи. В същото заседание от 17.01.2020 г. вещото лице пояснява, че ако електромера е
бил пломбиран /какъвто е процесния/, не може да бъде извършената такава манипулация,
която умишлено и за кратко време да отрази такова голямо число. Следователно, цифровото
изражение е натрупано за голям период от време, но не може да се установи в кой диапазон
от денонощието е консумирана енергия, за да бъде тя отчетена като дневна или като нощна.
От заключението по допуснатата СГЕ, чиито обект на изследване са подписите на
И.Р.И. и К.В.Л. – свидетели при съставяне на КП от 20.04.2019 г. , се установява тяхната
автентичност.
Показанията на разпитаните свидетели Т.Ат.О. и В.Сп.К., съответстват на описаните
в КП факти. Гласните доказателства са подробни, непротиворечиви помежду си и съответни
на съдържанието на писмените доказателства.
Разглеждайки спора от правна страна, първоинстанционният съд пространно е
изложил банкетни мотиви относно начинът, по който се променя съдебната практика във
връзка с приложение на ПИКЕ в различните времеви периоди. Достигнал е до извода за
3
неприложимост на чл. 50 от ПИКЕ в конкретния случай. Неприложимостта е обосновал с
разбирането, че ПИКЕ не предвижда преизчисления на задълженията при софтуерно
вмешателство и ако това се тълкува в обратния смисъл, то тогава следва да се съобрази, че
неустановено остава времето през което е натрупано това количество ел. енергия и тя не
може да бъде отчетена нито като дневна нито като нощна.
Настоящият въззивен съд, от правна страна намира следното:
Диапозитивното начало в гражданско процесуалния кодекс изключва разглеждане на
незаявени права в исковото производство или събиране на доказателства /освен като не са
свързани с размера на установителни или осъдителни претенции/, по почин на съда. Това
повелява чл. 6 , ал.2 от ГПК. В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск,
с който се отрича задължение за доплащане на ел. енергия в размер на установеното
количество в тарифа 1.8.3 като потребена 20.04.2019 г. до 21.04.2018 г. Ищецът е длъжен да
установи само правния интерес от предявения иск, а ответникът носи доказателствената
тежест за пълно и главно доказване на паричната претенция, обективирана във фактурата с
която купувачът на ел. енергия е задължен да я заплати.
Затова заявеното основание в писмения отговор определя и правното основание
за претендираното вземане.
Видно от ПО на ответника, той не претендира вземане на основание специалните
разпоредби на ЗЕ или ПИКЕ.
Ответникът претендира оспореното парично задължение на основание чл. 200 и чл.
183 от ЗЗД.
Затова първоинстанционния съд е следвало да отговори на въпроса, потребена ли е
енергията и каква е нейната цена, а не да излага съображения за неприложимост на
методиката по установяване на количеството потребена ел. енергия съдържаща се в ПИКЕ.
Относно първия релевантен въпрос, дали до абоната е достигнала ел. енергия в установения
с протокол на БИМ ел. енергия, съдът намира че отговорът е положителен. Този отговор
настоящият съд мотивира със следните факти – през 2014 г. е монтиран нов електромер с
изцяло нулеви показатели; монтирането на нов електромер изключва натрупано преди
монтажа цифрово изражение в тарифи 1.8.3 , както и по която и да е тарифа, била тя видима
на дисплея с „просто око“ или видима чрез техническо средство; констатирането на
съответното число количество ел. енергия е станало с констативен протокол, в присъствието
на свидетели. Техническото средство е преминало пред проверка на БИМ. Всички данни по
двата КП, са потвърдени от свидетелите и от вещото лице.
ПИКЕ определят правилата за остойностяване на потребна, но неотчетена ел.
енергия. Тяхната приложимост се съобразява от съда само, ако ответникът се позовава на
норми от тези правила, а съдът съобразява тяхната приложимост по време. Дерогирането на
тези правила, било чрез отмяната на нормативен акт от ВАС или чрез задължителна съдебна
практика на ВКС, не променя факта, че ищецът е купувач /потребител/, а ответника е
продавач /доставчик/ на ел. енергия, че последната е стока/вещ/ и тя има цена /дори и да е
нормативно контролирана/, която се дължи, по силата на индивидуалния договор и неговите
общи условия, при отчитането на спецификите на ЗЕ. ЗЕ има значение за определяне на
страните по договора, но като специален и нов спрямо ЗЗД не го дерогира, а само стеснява
приложението му.
Договорът за продажба е възмезден двустранен договор, при който купувача е
задължен да плати цената на получената стока. Получаването на стоката е установено с
измервателно средство, което отчита количеството ел. енергия. Неговата изправност е
установена по пътя на пълното и главно доказване. Съдът приема за установено, че
4
ответникът е доставил на потребителя 76 105 кВч ел. енергия, която не е отметена,
съответно е останала незаплатена.
По правилата на ЗЗД следва, че ответникът е изправна страна по договор за покупко
– продажба, а ищецът не е, защото първият е доставил стоката, а вторият я е потребил, но не
я е заплатил. ЗЕ е специален и след като няма изрично указание, че отменя общия ЗЗД,
следва, че само стеснява приложното поле на общия закон. Когато стеснителните норми са
отменени, какъвто е настоящия случай, продължават да действат общите правила.
Следователно, заявеното от ответника основание на възражението за съществуване на
вземането, не е изключено от правния мир, затова и съдът е следвало да изложи
съображения за това, дали ответникът е доказал по пътя на пълното и главно доказване
своето претендирано вземане, което ищецът отрича. Съдът е длъжен на разгледа
правоизсключващите възражения на ищеца. Ищецът може да направи своите възражения в
първото по делото съдебно заседание, едва когато разбере, какво е основанието за
претендираната сума. Това ищецът е разбрал с писмения отговор, а в последствие или
едновременно с това и от проекта за доклад по делото.
Видно е, че съдът изобщо не е обърнал внимание на заявеното от ответника
основание – докладът не съдържа конкретика, а ищецът в първото съдебно заседание е
постискал уточняване на претенцията по периоди. При отделяне на спорното от безспорното
ответникът е уточнил, че вземането е изчислено на базата на пазарни цени, което са
различни в различните периоди и затова е разделил количеството ел. енергия на два
периода.
Пред първоинстанционния съд, с писмения отговор и пред въззивния съд с
въззивната жалба, ответникът е очертал предмета на спора, като е заявил, че претендира
сумата на основание ЗЗД. Първоинстанционният съд, обаче макар и да се е произнесъл по
същество на предявен отрицателен установителен иск, всъщност не е разгледал
основанието заявено от ответника, а е разгледал друго незаявено от ответника основание –
ПИКЕ /това се установява, от отказът му да „коригира“ доклада, макар, че е следвало да го
допълни/. Неправилно е докладвал и писмения отговор на ответника, не е разпределил
доказателствената тежест в съотвествие с вида на предявения иск и съобразно заявеното
основание за оспореното парично задължение. От това следва, че съдът не се е произнесъл
по предявения иск, а по неприложимостта на ПИКЕ, които ответникът нито е претендирал,
нито е поддържал /с изключение на начина на определяне размера на цената на доставената
ел.енергия/.
Въззивният съд намира, че макар и неприложими ПИКЕ, те са ползвани от ответника
при определяне на размера на цената на ел. енергия преминала през измервателното
средство и следователно, стойността на осчетоводената претенция е под пазарната
стойност на доставката. Тази сума се дължи независимо от невъзможността да бъдат
прилагани специалните правила за корекция на ежемесечното отчитане на задължението,
защото тя всякога е под стойността на действителната пазарна цена на продадената вещ.
Продавачът по договора за покупко-продажба има право да претендира по-ниска цена от
уговорената, а купувача, не може да възразява срещу задължението да плати цената по
договора само защото претенцията е за по-ниска стойност от уговорената цена или не се
претендира цялата цена, или не претендира обезщетение за забавеното плащане.
Въззивният съд приема, че ответникът главно и пълно е доказал оспореното от
ищеца задължение – получена, но неплатена цена по договор за покупко-продажба, която не
надвишава размера на лимитирани пазарни цени, а несъвпадането на правните изводи с
първоинстнанционния съд води до отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззиивника следва да бъдат присъдени
5
направените по делото разноски, които съобразно представен списък са в размер на 2340
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3497 от 27.07.2020г., постановено по гр.дело № 13020 по опис
на ВРС за 2019 г. на Варненски районен съд, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че Д. Х. Д., ЕГН **********, гр. Варна, кв. Галата, м. Прибой, ул. Шеста №
18, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК №
258, сумата от 14871,81лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 21.04.2018г. до 20.04.2019г. за обект с кл. №
********** и аб. № **********, с адрес на потребление гр. Варна, кв. Галата, м. Прибой, ул.
Шеста № 18, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.
ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Д., ЕГН
**********, гр. Варна, кв. Галата, м. Прибой, ул. Шеста № 18, сумата от 1784.87лв. /хиляда
седемстотин осемдесет и четири лева и 87ст./, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д. Х. Д., ЕГН **********, гр. Варна, кв. Галата, м.
Прибой, ул. Шеста № 18, против„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК № 258, отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 14871,81лв.,
по фактура № ********** от 27.07.2019 г. за обект № ********** с адрес адрес на
потребление гр. Варна, кв. Галата, м. Прибой, 1577,Варна 9000, кл. № **********
установена с измервателно устройство електромер № 1115031400701659, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, гр. Варна, кв. Галата, м. Прибой, ул. Шеста №,
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258
сумата от 4916 лв. - представляваща направени разноски пред първата и въззивната
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в 1 месечен срок от
връчване на препис до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6