РЕШЕНИЕ № 541
гр. Монтана, 30 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 25.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в
присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 483 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 307/12.07.2019 г. по АНД № 88/2019 г. на районен съд
Монтана е отменено Наказателно Постановление № 003 от 26.10.2018 г. на Директор
на ОД на МВР, гр. Монтана, с което на И.В.Т.,***, в качеството му на управител
на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А***
” ЕООД/, град София са наложени административни наказания за това, че на
07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О*** “ при охрана на спортно
мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А*** “ ЕООД, гр. София, не
е предоставил срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и
униформено облекло на определения за охранител Г*** Е*** И*** – нарушение на
чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД. На същото лице не е осигурил необходимото
оборудване и помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба №
8121з-611/2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете
частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова
класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1,т. 2 и
3 от ЗЧОД.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказващия орган, в която твърди, че изводите на съда, че неправилно е определен субекта на нарушение
е неправилен. От приложения АУАН е видно, че същият е съставен срещу И.В.Т.
като управител на търговското дружество и именно в това си качество е извършил
описаните нарушения - не е представил срещу подпис служебна идентификационна
карта, отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител на
съответното мероприятие и не е организирал и контролирал осигуряването на
необходимото оборудване и помощни средства. Никъде, нито в АУАН, нито след това
в издаденото НП е записано, че нарушенията са извършени от дружеството и това е
видно дори граматически - именно той управителят не
е предоставил срещу подпис и не
е организирал и контролирал
осигуряването на необходимото оборудване, т.е. глаголът е в мъжки
род, така че не може да се приеме тълкуването на съда, че тъй като нарушението
е констатирано за извършено от юридическото лице, то на последното е следвало
да бъде наложено административно наказание. Действително съответното
охранително мероприятие-футболна среща е охранявано от търговското дружество
„Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД-София, но
посочените бездействия, които се явяват административни нарушения, никъде не са
описани като такива, извършени от това юридическо лице. Точно обратното, касае
се за фактически действия, които не са изпълнени в конкретния случай и които
могат да бъдат извършени само от физическо лице. Поради това счита, че правилно
е определен субекта на административнонаказателна отговорност в издаденото
наказателно постановление и не се касае за смесване качествата на двата правни
субекта - ФЛ и ЮЛ. В с.з. юрк Д*** поддържа
касационната жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответната
страна не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението
правилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и неправилно определен субект на
извършеното нарушение. Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен
състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата
основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови
обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка е установена и не се оспорва от страните по делото. В
разпоредба на чл. 82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил отговорността
на физическите лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба" и
юридическите лица и еднолични търговци, на които следва да им бъде наложена
„имуществена санкция". В тази връзка характера на двата вида отговорност е
различен и обусловен от различни материално правни предпоставки. Според
текстовете на чл. 82, вр. с чл. 52 и 51 от ЗЧОД, както юридическото, така и
физическото лице са годни субекти на нарушение. За да бъде наложено, обаче
наказание, на което и да е от тези лица, органите за това следва да
констатират, какво съответно нарушение е извършило, всяко от тях. В случая АНО
не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да
съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на
чл.82 от ЗЧОД. По начина на описаното нарушение, касаещо и имащо за извършител
юридическото лице, органът е наложил наказание на физическото лице, управител
на юридическото такова, което противоречие и смесване качествата на двата правни
субекта, е съществено нарушение, което не може да бъде отстранено в хода на
съдебното производство и само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на
издаденото Наказателно постановление. След като нарушението е констатирано за
извършено от юридическото лице, то на последното е следвало да бъде наложено
административното наказание. В случай, че актосъставителят / административнонаказващият
орган са счели, че нарушението е извършено от управителя на дружеството, то
същите е следвало да опишат какво това лице не е извършило в качеството си на
управител на дружеството - охранител, за да може впоследствие на него да му
бъде наложено съответното административното наказание. В случая нарушение, с
извършител И.В.Т., в качеството си на управител на „Агенция за корпоративна
сигурност информация и охрана" ЕООД, на което АНО е наложил наказание,
няма описано, както в АУАН, така и в НП. За пълнота на изложението съдът
посочва, че санкцията е наложена без по безспорен и категоричен начин да са
установени извършените нарушения, с оглед на събраните по делото доказателства.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на делото от първата
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон, а изложените в постановеното решение съображения се
споделят изцяло от този състав, без да е необходимо същите да бъдат
преповтаряни.
Обстоятелството, че описаните в НП
фактически действия, които не са изпълнени, са от естество, които могат да
бъдат извършени само от физическо лице, не променя обстоятелството, че същите
тези фактически действия са отразени като извършени от юридическото лице „А*** ”
ЕООД, поради което възраженията в тази посока този състав на съда не приема за
основателни.
Описвайки съставът на извършеното
нарушение, АНО, в т.ч. и актосъставителят, никъде не посочват, че това
нарушение е извършено от лицето И.В.Т., обратно при неговото описание тези
органи подробно с всички индивидуализиращи белези описват юридическото лице „А***
” ЕООД. В НП, физическото лице И. В. Т. единствено е посочен като лице срещу
което е съставен АУАН, което обстоятелство само по себе си не е достатъчно да
обоснове на същото да му бьде наложено административно наказание. След като в
обстоятелствената част на НП за извършител на нарушението не се сочи това
физическо лице, същевременно деянието се свързва с друго лице, в случая юридическо
такова, то съдът няма властта да подменя волята на този орган или да я тълкува
съобразно представените доказателства. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда
възможност за издаване на НП при допусната нередовност в АУАН. Когато
нередовността е в НП, то последната не може да бъде санирана във фазата на
съдебното производство.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира
решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение
№ 307 от 12.07.2019 г. по АНД № 88/2019 г. на районен съд Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :