Р Е Ш Е
Н И Е
№ 34
гр.
Габрово, 26.03.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и осми февруари,
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т.А
и секретар: Радина Бурмова,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 204 на Административен съд - Габрово по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ Искова молба с вх.
№ СДА-01-1057 от 10.07.2017 г., подадена от И.Й.Г., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,
София. Стойността на предявения иск е 6 640.00 лв., както и лихва за забава,
считано от датата на подаването на исковата молба – 16.03.2017 г., когато искът
е заведен първоначално в АССГ.
Фактическото основание на
исковата претенция се изразява в следното:
Ищецът сочи, че исковата
претенция цели обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, отразяващи се
в психическо напрежение, застрашаване на живота и здравето му, безсънни нощи от
причинен му стрес, лишаване от право на вероизповедание, както и от нормални
условия за живот в обитаваната от него килия. Периодът, през който Г. твърди,
че е претърпял вредите, е от началото на месец януари, 2016 г. до края на месец
март, 2017 г. – една година и три месеца.
Ищецът изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч от дълги години. От началото на
2016 г. режимът му бил заменен с по-тежък от определения му до този момент.
Новият режим е „специален“. Престоят му при условията на този режим е бил в
„килия с площ от 1.5 м х 0.5 м или 0.75 кв. м“ със санитарен възел, който не е
закрит и който се намира в помещението, в което той едновременно стоял, спял и
се хранел. През същия този период той бил принуждаван да реализира „престой на
открито“ с осъдени на „доживотен затвор“ до 9.03.2017 г. При един такъв престой
друг осъден предприел агресивен акт по отношение на ищеца, който бил спрян
своевременно от охраната, но въпреки това от ситуация за него произлезли страх,
безпокойство, безсъние.
За този период Г. бил лишен
и от право на вероизповедание. Неколкократно той искал да посети пастор, но
охранител от затвора му пояснил, че не можел да ходи там заедно с осъдените на
доживотен затвор. За ищеца това е нелогично – щом може да е с тях при престой
на открито, то не следва това да е пречка и в този случай.
По отношение на него бил
упражняван и шумов тормоз от затворническата администрация, изразяващ се в
чукане с чук по вратата от външна страна, опипване на тялото му с ръце без
металотърсач, наричан бил „доживотен“. Въпреки направени оплаквания по такива
поводи до началника на охраната, не било предприето нищо, за да се преустановят
тези действия.
Причинените на ищеца вреди
са последица от неправомерно поведение /действия и бездействия/ от страна на
служители на ответника, назначени на работа в затвора в гр. Ловеч.
АССГ е изпратил исковата
молба по подсъдност в АС – Ловеч.
Поради отвод на всички
съдии от АС – Ловеч, ВАС, с Определение
№ 8844 от 6.07.2017 г. по адм. д. № 5925/2017 г., е разпоредил разглеждане на
делото от АС – Габрово.
С Определение № 513 от
17.07.2017 г. на АС – Габрово към настоящото дело е присъединено адм. д. № 215
от 2017 г. То е било образувано по искова молба на същото лице против същия
ответник, като двете дела са заведени въз основа на депозирани искови молби на
едни и същи основания, почиващи на едни и същи факти.
Исковата молба, въз основа
на която е било образувано следващо адм.
д. № 15 от 2018 г. по описа на ГАС, е с цена на иска 12 000.00 лв., като
претенцията е отново за обезщетяване на неимуществени вреди, но произтичащи от
лишаване на Г. по вина на служители от затворническата администрация от
телевизор, от редовен медицински преглед, от телефонни обаждания. По време на
престоя на открито той, освен че прекарвал с осъдени на доживотен затвор, нямал
възможност да ползва тоалетна и нямал достъп до питейна вода. Периодът, за
който се претендира причиняването на тези вреди, е същият, като при първата
искова молба. По втората искова молба, подадена на 3.05.2017 г., Г. отново иска
присъждане на лихва за забава от същата дата. С Определение № 9264 от 12.07.2017
г. на ВАС по адм. д. № 4825 от 2017 г. делото е разпределено по подсъдност в АС
– Габрово.
С Определение №179 от
19.03.2018 г. настоящият съдебен състав е присъединил още едно адм. д., водено
между същите страни и на същото правно основание – адм. д. № 216 от 2017 г. по описа на съда. В исковата молба по това
дело отново се иска присъждане на обезщетение в полза на ищеца за причинени му
неимуществени вреди, които са последица от недопустими условия в мястото, в
което той престоява като лишен от свобода – затвора в гр. Ловеч. Конкретно
става въпрос отново за реализиране на престой на открито ежедневно в рамките на
1,5 ч., като през това време той няма достъп до питейна вода и тоалетна. Такива
не са налице на мястото за разходка, а ако му се наложи по такава причина да
влезе вътре, това намалява от ефективното му време за престоя на открито.
На следващо място при
връчване на акт от прокурора, с който бил утежнен режимът му, той не получил
екземпляр, което възпрепятствало възможността му да оспори този акт.
Отново се акцентира на
малката жилищна площ, с която той разполага под формата на килия, в която има
открит необособен в самостоятелно помещение санитарен възел. В същата стая, с
посочени размери в исковата молба вече от 2 х 3 м, не разполага с маса и стол.
По тази причина му са налага да стои само на леглото, където спи и се храни
едновременно.
Разполага с телевизор, на
който гледа само един канал, което намира за дискриминация спрямо положението
на лишените от свобода в други места в страната.
Преглед от лекар по
отношение на него се осъществява само по веднъж в седмицата и то в случая че се
е записал или е претърпял някакъв битов инцидент, а редовните прегледи за него
били задължителни, т.к. страда от инсулинозависим диабет и е инвалидизиран.
Периодът, през който той е
претърпял стрес, почувствал се е унижен, засегнати са били честта и
достойнството му поради горните обстоятелства, е отново от 1.01.2016 г. до
29.03.2017 г.
Цената на този иск е 13
000.00 лв. в едно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г. – датата на
завеждане на иска.
Въз основа на
горепосочените обстоятелства по трите искови молби ищецът твърди, че е преживял
силен и продължителен стрес, нарушен бил сънят му, здравословното му състояние,
застрашени били живота и здравето му.
Съдът е изпратил препис от
исковите молби на ответника, който ги е получил в едно с призовките за
провеждано открито съдебно заседание и ги е оспорил изцяло, като недоказани и
неоснователни, оспорвайки твърденията на ищеца на фактите, въз основа на които
базира претенциите си. В тази връзка и съдът е указал нееднократно на ищеца, че
в негова тежест е да докаже основателността на исковете си, вкл. на фактите и
обстоятелствата, на които се позовава, т. к. наличието им не може да се
предполага само въз основа на твърдения на страната.
По делата са били проведени
открити съдебни заседания с призоваване и участие на страните, включително с
представители на Окръжна прокуратура Габрово, които са дали заключение за
неоснователност на исковите молби.
В проведените по делата
открити съдебни заседания ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв.
Фъртунов /адм. д. № 15 от 2018 г./ адв. Валерия Спасова /адм. д. № 216/2017 г./
и адв. Д. /адм. д. № 204 от 2017 г./ - тримата назначени от адв. колегия
Габрово, които поддържат и трите депозирани искови молби.
Ответникът, също
редовно призован, се
представлява и по трите дела от юрисконсулт О., който оспорва така предявените
искове.
По отношение допустимостта и подсъдността
на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че административните
съдилища разглеждат искове, само в предвидените с изрична законова разпоредба
случаи. Такива са специалните правни норми на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, при които
гражданите и юридическите лица могат да претендират
за репариране на вреди, причинени им от незаконна
административна дейност. Когато се претендира обезщетение на вреди от
незаконосъобразен акт, то същият следва да е отменен с влязъл в сила друг
административен или съдебен акт /чл. 204,
ал. 1 АПК/, а когато вредите се претендират като последица от
незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или
служител в административната структура, то установяването на тези обстоятелства
става от съда, пред който е предявен иска, какъвто е настоящият случай.
Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект- физическо лице, против ГД „ИН“ - София, към която работят длъжностните лица, от чието поведение
той претендира, че за него произлезли вреди. Искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник –
юридическо лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, осъществяващ пряко ръководство и
контрол върху местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл. 12,
ал. 1 от същия нормативен акт/. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3.
Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл. 203
и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно
прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие на неин орган или служител,
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно- следствена
връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или
бездействие. Налице са и останалите реквизити на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретни незаконосъобразни
действия и бездействия на служители от затвора в гр. Ловеч и на самата
затворническа администрация, която, според исковата молба, не е осигурила
подходящи условия, предвидени в релевантните правни норми и съдебна практика,
при които следва да пребивава един лишен от свобода гражданин/.
Правните спорове, гледани от
административните съдилища по реда на чл. 203 и сл. от АПК, на материално
правно основание чл. 1,
ал. 1 от
ЗОДОВ, касаят отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от
незаконосъобразна дейност на техни органи и служители, която по своя характер е
деликтна отговорност, т.к. исковете се обосновават с вреди, настъпили от
незаконни актове и незаконно поведение, осъществени от специфични правни
субекти. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа
за отговорност на работодателя по чл. 49
ЗЗД в областта на ЗОДОВ /какъвто се явява държавата, респ. общината, по
отношение на административните органи и служителите в държавната и общинска
администрации/. Тази отговорност е гаранционно обезпечителна - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на
г. о. на
ВКС по тълк.гр.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК.
Материално правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която
правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Отговорността
на държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна
дейност, като част от нея е реализирането на
незаконосъобразно поведение на административни органи и длъжностни лица към
съответните администрации, при или в резултат на изпълнение на служебните им
функции. За да се
носи такава отговорност обаче в тежест на ищеца е да докаже фактическият
състав, въз основа на който твърди, че за него са произлезли вреди от актове и
поведение на такива органи и служители.
От правна и фактическа
страна по съществото на спора съдът намира следното:
Съгласно чл. 3 от ЗИНЗС осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбата на чл. 43, ал. 4
от този закон предвижда, че минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Според ал. 5 количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
По делото няма спор, че
ищецът престоява в затвора в гр. Ловеч през процесния период, за който твърди,
че са му били причинени вреди. Няма спор и за това, че той е пребивавал в място
за лишаване от свобода, което се намира под общото ръководство и контрола на
ответника. Отговорността на последния е безвиновна, като държавата дължи
обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са били причинени
виновно или не от преките причинители на вредата – административни органи или
служители при юридическото лице -
ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС изпълнението на
наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на
условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им. Основен правен принцип е регламентиран
в тази връзка и с нормата на чл. 3, ал. 1, според която осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Тези принципи са взаимствани от международни норми, като
например чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
/ЕКПЧ/, охраняващи и регламентиращи основни човешки права, които са признати
като обект на защита и при законосъобразно лишаване от свобода на лицата,
независимо от прякото основание за това лишаване. Ограничаването на права на
осъдения може да е само в размера и до вида, предвиден в закона и за целите на
конкретното наказание. Няма начин обаче лишеният от свобода да не търпи
ограничения и лишения, свързани със самото наказание, т. к. това е именно една
от неговите цели, а то се налага затова, че самият осъден не е спазил закона и
е накърнил чужди блага и интереси. При всеки случай следва конкретно да се
прецени, дали лишенията и ограничения, които търпи той, са адекватни на
българското и международно право или са неоправдано по-тежки.
По делото не се спори, а и
от приложената на л. 133 от същото Справка изх. № 5832 от 26.10.2017 г., е
видно, че ищецът от началото на 2016 г. е настанен в килия № 108 при специален
режим, на основание чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази килия е налице санитарен
възел. Г. разполага с телевизор и антена с усилвател. Жилищната площ на килията
възлиза на 5.2 кв. м и отговаря на изискванията за предоставяне на 4 кв. м площ
при самостоятелно настаняване, както е това на ищеца. Самият той сочи в
исковата си молба по адм. д. № 215 от 2017 г., че стаята му „2 х 3“, което се
явява повече от изискванията за минимална площ от 4 кв. м. Съдът счита, че е
невъзможно тази площ да е „2 х 0.5“ /както е посочено в исковата молба по адм.
д. № 204/2017 г./, т.к. в стаята се намират легло, тоалетна, мивка, шкаф, а има
и свободно място за движение. Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС говори за
„минимална жилищна площ“ от 4 кв. м, а не за такова по размер място за разходка
в килията. Жилищната площ е цялото място, което обитава лишеният от свобода,
където той „живее“ – къде спи, където се храни, където изобщо пребивава. Няма
спор, че тази килия Г. е обитавал сам през целия процесен период, т. е. цялата
квадратура е била изцяло на негово разположение.
В справката не се оспорва
твърдението, че през процесния период той е провеждал престоя си на открито
заедно с лишени от свобода осъдени на доживотен затвор, но съгласно
изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС администрацията на затвора няма за задължение
да отделя и извършва мероприятия сепаративно с лишени от свобода, изтърпяващи
присъдите си на един и същ режим, който в случая е бил „специален“. В справката
се сочи, че през периода от месец януари, 2016 г. до месец октомври, 2016 г.
ищецът Г. и разпитания по делото свидетел– Х.А.Х., са били настанени в съседни
килии, съответно № 108 и № 109 на първия етаж и са провеждали престой на
открито по едно и също време. През октомври, 2016 г., Х.Х. е преместен на
втория етаж в килия № 211. Справката е изготвена от Светлозар Стоянов Л. – ИСДР
III и ХI
група. Тя не е оспорена от страните, поради което е приета като доказателство
по делото.
Тъй като редица от
твърденията си ищецът няма как да установи по друг начин, съдът е допуснал до
разпит и е изслушал като свидетел поискания такъв от него Х.А.Х., с който
безспорно Г. е контактувал през голяма част от процесния период, а и след това
/до декември, 2017 г./, лично и с когото са били в съседни килии. От разпита на
този свидетел се установява, че той се познава с ищеца от 2000 г., от затвора в
гр. Ловеч. Често са се засичали, пътували са заедно като участници по съдебни
дела до София, Плевен и други градове. От август, 2015 г., до август 2017 г.
килиите им са съседни, като двамата били в една и съща група и заедно
прекарвали престой на открито. Х. е осъден на доживотен затвор. Сочи, че
действително ищецът прекарва времето си на открито с други лишени от свобода до
живот за час и половина на ден. През останалото време двата можели да
контактуват през прозорците на килиите си, т. к. те били съседни.
По делото е приложена
Докладна записка от 26.10.2017 г. /л.133-134/, в която ИСДВР сочи, че свидетелят и ищецът са били в
съседни килии до октомври, 2016 г. и са провеждали престой на открито заедно.
След това Х. Х. е преместен на втория етаж в друга килия. Въпреки че не са се
засичали през време на престоя си на
открито след това, те пак са се виждали по дела, т.к. съвместно са участвали в
такива, което съвпада с показанията и на свидетеля. Последното им такова
засичане било от средата на месец декември, 2017 г. в Плевен. Следователно този
свидетел може да даде сведения за обстановката, в която ищецът е бил в
процесния период, както и за това, как тя му се е отразила тогава и по-късно,
вкл. към края на 2017 г.
От показанията му става
ясно, че Г. е прекарвал престой на открито с лица, лишени от свобода до живот.
Дори в този случай веднъж е имало пререкание и инцидент, при който ищецът
скъсал карти за игра и партньорите му в играта се нахвърлили върху него с обиди
и заплахи, но поради своевременна намеса от страна на надзирателя не се
стигнало до физическа саморазправа. Лицата, с които ищецът влязъл в пререкание,
били осъдени на доживотен затвор. Заявили, че ако не бил надзирателят щели да
се разправят с него, т. к. нямало какво да губят, т.к. без друго били наказани
с най-тежката по закон мярка.
Свидетелят разказва за
проблеми на ищеца, свързани с предоставянето на инсулин, но визира 2015 г.,
която е извън процесния период, поради което в тази част показанията му се
явяват неотносими към предмета на делото. По отношение на сведения, свързани
със специална храна, която е следвало да се предостави на ищеца поради
наличното му заболяване съдът следва също да посочи, че този факт не е
мотивирал нито една от трите искови молби, разглеждани по това дело. Не се и
установява непредоставяне на специална храна през процесния период. По делото
не са налице данни и доказателства в такава насока.
Свидетелят дава показания
за състоянието и вида на килиите, като сочи, че на етажа, на който са били той
и ищецът, те са еднотипни. Всяка килия има прозорец и врата с решетка, която
отделя килията от вратата към коридора. Решетката и вратата към коридора на
практика „отрязват“ част от килията с дълбочина от около метър, която не може
да се ползва от лишения от свобода. Този факт е виден и на представените от
ищеца снимки и съдът го намира за установен. Мебелировката на килията се
изразява в легло, малко шкафче и тоалетна с мивка. Оставало и площ, свободна от
мебели. В самото помещение няма осветително тяло, то се намира в мястото,
образувано между решетката и вратата към коридора и обитаващият килията не може
да го регулира сам – да го гаси или да го светне. Осветлението е 24 часа
непрестанно, с 36 ватова крушка, според свидетеля, която е слаба за четене. Такава
е била обстановката в килиите за целия процесен период, като наскоро, месец
преди разпита на свидетеля, започнал ремонт на етажа. Санитарният възел,
намиращ се в килията, не е закрит, намира се в същото помещение, където е
леглото, което също е видно от приложените от ищеца снимки. Към него има пряка
видимост от вратата, която е с прозорец, а това създава дискомфорт, когато
човек го ползва, т.к. винаги може да бъде наблюдаван в това време. Санитарният
възел не може да се закрие при ползване. Свидетелят споделя за случаи, в които
като съсед е чувал разговор между ищеца и надзирател, при който Г. е изразил
възмущението си от това, че е бивал наблюдаван докато върши физиологичните си
нужди.
По отношение на
медицинските прегледи Х. Х. сочи, че е чувал, че ищецът е искал да бъде записан
за преглед при лекар и старшината му обещавал да го направи. Практиката при
извършването на прегледите била такава, че лекарят идвал до врата на килията и
питал пациента за оплакванията му. Ако се налагал по-щателен преглед, тогава
лишеният от свобода отивал в медицинския кабинет за такъв. От делото не се
събират данни в насока ищецът да е имал нужда от медицински преглед или
конкретно лечение и да не е получил адекватна медицинска помощ през процесния
период.
Свидетелят сочи, че ищецът
се е устроил в затвора, т.к. е там от дълго време. Има телевизор, радио мп3
плеър - разрешените вещи по списъка за лишени от свобода. Споменава за случай,
когато телевизорът на Г. бил повреден и се наложило да се снабди с друг.
Поискал да му дадат служебен такъв, докато си закупи, но от показанията не
става ясно кога се е случило това и дали е било в рамките на процесния период.
Няма данни Г. да е отправял писмени молби или заявки за снабдяване с такъв и да
е получил отказ. Нито може да се установи дали след отправяни такива искания е
била налице забава в изпълнението и колко време е траела тя. От показанията на
свидетеля и останалите събрани по делото доказателства не може да се направи
извод, че по вина на затворническата администрация той е бил лишен от право да
притежава и ползва такъв уред пред процесния период. Няма доказателства и какви
и колко канали за телевизор той може да ползва.
Свидетелят сочи, че е чувал
понякога оплаквания от страна на ищеца, че не може да спи. Чувал е през нощта
надзирател да пита Г. за причината за това, а последният - да иска успокоителни
хапчета или такива за заспиване. Сочи, че когато Г. е притеснен поради лошо и
несправедливо отношение към него, става нервен, избухлив, окапва му косата на
места /което и самият жалбоподател демонстрира пред съда в проведени открити
съдебни заседания/, вдига кръвната си захар, а това пък от своя страна налага
промяна в дози и лечение. Няма данни обаче през процесния период това да се е
случвало поради конкретно незаконосъобразно действие или бездействие от страна
на служители от мястото за лишаване от свобода. Нито пък свидетелят заявява, че
през конкретния процесен период точно е бил очевидец на такива проблеми у
ищеца. Налице са такива данни за предходен период 2010 г. – 2013 г., но за него е било заведено и
разгледано адм. д. № 9096 от 2014 г. по описа на Адм. съд София град.
С цел изясняване на спора
от фактическа страна съдът е отправил конкретни въпроси на управата в затвора в
гр. Ловеч, на които е получил отговор с писмо - Справка изх. № 693 от 18.02.2018
г., подписано от ИСДВР, адресирано до
Началника на затвора и препратено до ГАС с писмо от последния от 19.02.2018 г.
/ л.304 и сл./. В справката се потвърждава, че килията, в която ищецът е бил
настанен през процесния период, е № 108, като в началото на 2016 г.
определеният му строг режим бил заменен със специален. Потвърждава се
твърдението, че в спалното помещение е налице пряк визуален достъп от страна на
охраната по всяко време на денонощието, т.к. помещението било в зона с повишена
сигурност. Достъпът се осъществява както пряко чрез отключване на вратата на
килията, така и чрез прозорец, който се намира на тази врата. Полезната площ на
килията е 4.88 кв. м, като Г. е настанен сам. Има и решетка, за която ищецът и
свидетелят споменават, която обаче „не намалява площта на килията“ от така
посочената квадратура. В килията има
санитарен възел, „изградена съобразно капацитета“ и мивка с течаща топла вода,
две легла и шкаф за лични вещи. Г. разполага с телевизор и антена с усилвател.
В килията има пряк достъп до естествена светлина, който се осъществява
посредством наличния прозорец, видно и от приложения снимков материал. Има и
изкуствено осветление, включено денонощно заради спецификите на зоната с
повишена сигурност, в която се намира килията. Сочи се, че ищецът не е изявявал
желание да участва в сбирките на вероизповеданията, имащи достъп до затвора.
Времето на открито за ищеца е било подсигурявано ежедневно в рамките на час и
половина, като при изявяване на желание за достъп до питейна вода и санитарни
нужди е можел да осъществи такъв винаги, когато е пожелаел. Подсигурявано му е
било и право на телефонни обаждания, като на мястото за престой на открито има
телефон, а през останалото време той също е можел да ползва такъв наличен апарат
в коридора.
По делото не са представени
доказателства за нарушаване на правото на вероизповедание на ищеца. Няма данни,
че той изповядва конкретна религия, както и че е искал да участва в някаква
форма, организирана от религиозна група в затвора и че това му е било отказано
и той е бил възпрепятстван.
Няма данни и за това, че не
е имал възможност за осъществяване на телефонни обаждания.
По отношение на
медицинските грижи за ищеца по делото са представени и приети писмени
доказателства. В Становище рег. № 4537 от 26.07.2017 г. на ИСДВР /л. 105-106/
се сочи, че лишените от свобода от групата на ищеца ползват медицински прегледи
всеки вторник, а при конкретна нужда – ежедневно, което не е оспорено от ищеца
и не са представени доказателства в насрещна насока.
В приложен по делото
дневник за извършени медицински прегледи /л. 170 и сл./ са вписвани медицински
прегледи по отношение на ищеца на посочените дати, като е отразено какви са
данните от направеното изследване, поставената диагноза и медикаментозно лечение,
когато такова е било изписано. От този дневник е видно, че медицински прегледи
са били осъществявани по отношение на ищеца.
Приложено е и копие от
книгата за прегледи на 11 група на медицински център – затвора гр. Ловеч. От
нея е видно, че по веднъж седмично лишените от свобода в групата са били
преглеждани от лекар, респективно зъболекар. Не на всяка дата, на която е имало
преглед, ищецът е записан като прегледан. Но от това не следва, че на същия е
отказан преглед или лечение, когато такива са били нужни, с оглед
здравословното му състояние.
Съгласно чл. 2 от Наредба №
2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода на министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване
от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, а при
необходимост това може да става и в други лечебни заведения. Според чл. 12 от
същата приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от
началника на затвора или поправителния дом, като няма задължение да се
организират ежедневни прегледи на всеки един лишен от свобода. Съгласно ал. 2 лишените
от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в
специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се
осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването.
Следователно за да се осъществи такъв преглед е необходимо самият лишен от
свобода да е изявил желание.
Нарушението, за извършване
на което претендира ищецът в тази връзка, е на чл. 16, ал. 1 от наредбата, във
вр. с чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС, според която нормативна разпоредба лишените от
свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават не по-малко от един път
седмично от медицински специалист. На същите се извършва медицински преглед на
място, освен ако случаят налага друго. По делото не са налице данни ищецът да е
бил посещаван ежеседмично от такъв специалист на място. Няма данни обаче, че
той е бил в такава наказателна килия през целия процесен период от година и три
месеца, нито че е бил в такава през отделни периоди в рамките на процесния.
Настаняването в такава килия е вид дисциплинарно наказание, което се налага със
специална заповед /чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС/, като максималният срок 14 дни. По
делото няма приложена подобна заповед, от която да е видно, че Г. е бил в
такава килия и за какъв точно период е станало това. Поради което не може да се
обсъди и установи и нарушение на така посочените нормативни разпоредби. По
делото са налице единствено данни, че е бил на специален режим в самостоятелна
килия.
От материалите на
приобщеното към настоящото адм. д. № 216 от 2017 г. и по-конкретно от приложената
по него Докладна записка от 26.10.2017 г. /л. 109 – 110 от него/ също се установява, че Г. е пребивавал през
процесния период в горепосочената килия № 108 на пенитенциарното заведение,
която е с полезна площ от 5,2 кв. м. Още веднъж се потвърждава, че през този
период е провеждал периода си на открито заедно с лишени от свобода, които са
осъдени на доживотен затвор. Съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС администрацията на
затвора няма за свое задължение да отделя и извършва мероприятия с лишени от свобода
изтърпяващи присъдата си на един и същ режим, в случая „специален“.
Определеният режим всъщност определя начина на
третиране на лишените от свобода. Няма данни от това съвместно
прекарване на ищеца с лишени от свобода до живот за него реално да са произтекли
вреди. Според показанията на разпитания по делото свидетел Х. самият той е имал
вина за създалото се пререкание /за което не може да се установи кога точно се
е проявило и дали попада в рамките на
процесния период/, т.к. той скъсал карти за игра и с това поведение е станал
причина за спречкването. Охраната се намесила своевременно и не се е стигало до
физическа саморазправа. В крайна сметка това е и предназначението на охраната и
тя го е реализира ефективно и своевременно.
ГАС взе предвид, че по
такъв въпрос е налице и произнасяне на съда по правата на човека – Решение от
26.10.2017 г. по обединени жалби № 34639/07 и др., в което се сочи, че
„автоматичното отделяне на осъдените на доживотен затвор от останалата част от
затворническата популация и един от
друг, може само по себе си да повдигне въпрос по чл. 3 от Конвенцията и
изолацията трябва да бъде обоснована с конкретни съображения за сигурност. /вж.
Харакчиев и Толумов, §204, Радев, §. 42/“. В случай, че затворническата
администрация допусне такова отделяне на ищеца от останалите лишени от свобода
до живот, без наличие на специално основание за това, то тя би създала повод за
искова претенция по тази разпоредба на Конвенцията. Ищецът би бил лишен пък от
контакти с други лица дори в единственото време, когато би могъл да реализира
такива – по време на престоя му навън, след като и в килията си той е настанен
сам. С кого ще прекарва времето си на открито ищецът зависи не от вида на
присъдата му, а от вида на режима, при който той я изпълнява. Съгласно
разпоредбата на чл. 54, т. 3 от ППЗИНС лишените от свобода на специален режим не
могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени
на общ и на строг режим, което означава, че могат да съвместяват престоя си на
открито с лица на режим като техния.
Изпълнено е изискването на
чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, според което лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от един час на ден, като в случая на ищеца е
била предоставяна такава възможност за престой навън от час и половина. Вярно
е, че на мястото за престой не е имало тоалетна и течаща вода, но на него не му
е било забранено да ползва такива в самата сграда. Ползването им там не го
лишава от така цитираното право на престой на открито, т. к. докато ползва
тоалетна той, така или иначе, няма как да бъде на открито. Няма твърдения и
данни, че при връщане в сградата по такъв повод или за ползване на вода, на
него да му е било забранено да се върне след това обратно.
Реализирано е било и
правото му по чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, като му е била предоставена
възможност за телефонни обаждания, като телефон е бил инсталиран в коридора на
сградата, който факт, отразен в горепосочената справка, не е оспорен от ищеца.
Няма данни за нарушаване на
правото на ищеца по чл. 87 от закона, според която разпоредба лишените от свобода могат да слушат
радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на
съответното място за лишаване от свобода. Свидетелят сочи, че Г. разполага с
телевизор и радио, както и с мп3 плеър. Това се сочи и в приложените по делото
справки, които не са оспорени.
В о.с.з. от 12.12.2017 г.
по адм. дело № 216 от 2017 г. на ГАС съдът е допуснал експертиза, която да
установи размера на килията през процесния период, но поради невнасяне на
депозит същата е била заличена в следващо о.с.з. ГАС следва да посочи, че в
самата искова молба по това дело ищецът сам сочи, че килията му е „стая 2 на
3“, което означава 6 кв. м. общо. Полезната й площ е 5.2 кв. м, видно от
горецитирания отговор по адм. д. № 204 от 2017 г. на ГАС, след приспадане на
площта, заградена от решетката до вратата на коридора, която не може да се
ползва като жилищна площ. В заключение съдът приема, че размерът на килия 108
през процесния период отговаря на изискванията на ЗИНЗС за минимална жилищна
площ от 4 кв. м, още повече, че съгласно §.13 от ПЗР на ЗИНЗС се предвижда, че
разпоредбата на чл. 43, ал. 3 влиза в сила от 1 януари 2019 г., като до тогава
съдът следва да се съобрази с практиката на ЕСПЧ – напр. решение на ЕСПЧ от 27
ноември 2012 г. по делото *** срещу България и решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ
по делото *** срещу България. Според пилотното решение на ЕСПЧ по делото ***и
други срещу България при преценката за нарушение на чл. 3 от Конвенцията по
отношение на личното пространство, трябва да се имат предвид следните фактори:
всяко лице да има индивидуално място за спане; всяко лице да има минимум 3 кв.
м. жилищна площ и размерът на килията да дава възможност на лицата да се движат
свободно между мебелите. По делото няма данни тези изисквания да са нарушени.
Ищецът не доказа и
твърденията си, че през процесния период той е бил подложен на прекомерен шум
извън рамките на допустимото, както и че е бил опипван с ръце без металотърсач
от служители на затвора.
Със Заповед № 807 от
12.06.2017 г. на Началник затвор гр. Ловеч режимът на ищеца е определен като
специален, като изрично му е указано, че може да оспори същата в 14-дневен срок
от връчването й чрез органа, автор на акта, пред Адм. съд Ловеч. Заповедта е
получена от своя адресат на 14.06.2017 г., както е отразено в разписката към
нея, за което той е положил и подписа си. Срокът тече от датата на връчването
й. ГАС не намира, че с издаването и връчването на тази заповед са били нарушени
права на адресата й. Той я е получил, както сам удостоверява с подписа си, и е
имал възможност да я оспори по указания в нея начин и срок, като по този начин
с връчването й не са нарушени негови права и законни интереси.
По присъединеното адм. д. №
15 от 2018 г. доказателства в подкрепа на исковите претенции на Г. не са
представяни.
Съдът не може да базира
изводите си относно фактическата обстановка само на твърденията на ищеца. По
тази причина е дал указания за разпределение на доказателствената тежест и не е
отказал да изпълни нито едно от доказателствените искания на страна. Допуснал е
всички представени писмени и гласни доказателства, сам е изискал и активно е
събирал писмени такива.
От твърденията на ищеца,
сочещи към факти от чието реализиране за него са произлезли нематериални щети,
е този, че санитарният възел е бил разположен в спалното му помещение, без да е
имало възможност за поставяне на преграда и по този начин той не е можел да се
усамоти, като е могло да бъде следен при осъществяване на физиологичните си
нужди от други лица /охраната/, което на практика се е и случвало, видно от
свидетелските показания, който факт не е и оборен.
Също така в нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНС в килията на ищеца не са налице маса и
стол. Такива не са посочени в справките от затвора, не са оспорени твърденията
му, че като минимално задължителен инвентар липсват. Наличието на шкафче за
лични принадлежности не може да замени нуждата от такива мебели. Изискването за
такъв инвентар е в съответствие с правото на лишения от свобода за
задоволяването на най-основните му жизнени потребности, т. к. без наличието на
маса и стол той трябва да се храни, да чете, да пише и да седи само на леглото
си.
ГАС взе предвид, че в
редица дела по аналогични случаи на задържани лица и на такива, лишени от
свобода у нас срещу България, като напр. по делото Й. срещу Б. - Решение от
02.02.2006 г., делото Ш. срещу Б. - решение от 10.01.2012 г., констатацията за
условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание. В своята практика Европейски съд по правата на човека установява
и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните
случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Европейският съд по правата на
човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно
ефективно средство за защита, когато се приема от съдилищата, че ищецът трябва
да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или
бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не
факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че
когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често
взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение,
колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето
случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че
задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал
този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения. Съдът
счита, че чл. 3 от Конвенцията, налага на държавата задължението да се увери,
че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на
човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката /или наказанието/
не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да
надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че
предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или
благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга
страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕСПЧОС, дадено отношение
трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум
е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от
естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката,
нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола,
възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се
ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя,
претърпял спорното отношение.
ГАС намира, че в случая
посредством тези две конкретни обстоятелства е било уронено достойнството на
ищеца, без това да е било реално необходимо, превишено е неизбежното ниво на
страдание, присъщо принципно на вида санкция, наложена на ищеца, като е
допуснато нарушение на правото му да не бъде подлаган на нечовешко и унизително
отношение по чл. 3 от ЕКПЧ, чл. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗИНЗС. За първото
нарушение – неосигуряване на санитарен възел, при който лицето да може да се
усамоти и друг да няма визуален достъп до него, което уронва човешкото му
достойнство, намира за справедливо присъждане на обезщетение за процесния
период в размер на 800.00 /осемстотин/ лв., а за второто /липса на маса и стол
в килията за процесния период/ – 200.00 /двеста/ лв. В останалата част исковите
претенции следва да се отхвърлят като недоказани и, съответно, немотивирани.
Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- София да
заплати на И.Й.Г., с ЕГН: **********,
с посочен адрес ***, единадесета група, сумата
от 1000.00 /хиляда/ лв., съставляваща причинени
му неимуществени вреди във връзка с престоя му в затвора в гр.Ловеч за периода
от 1.01.2016 г. до 29.03.2017 г., в едно с лихвата за забава върху присъдената сума от 29.03.2017 г., до окончателното
изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София за обезщетяване на причинени му в същата връзка
неимуществени вреди в останалата им част над така определената сума като
недоказани и неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т.А