Р Е Ш Е Н И Е № 182
гр. Сливен, 26.09.2022 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора …….. като разгледа
докладваното от съдия Динчева адм. д.
№ 147 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 19, ал. 2 от Наредба за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема
"Училищно мляко" (по-долу Наредбата) и чл.20а от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на „Г. М и М“ ЕООД
гр. Сливен против Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/7749#1 от 27.07.2021 год. издадено от Заместник
изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, с което е отказана финансова помощ по
Схема „Училищно мляко“ за продукт прясно мляко доставено на 10.03.2021 год. в
размер на 957, 57 лева без ДДС, продукт кашкавал доставен на 04.03.2021 год. в
размер на 926, 82 лева без ДДС и за продукт кисело мляко доставен на 05., 11.,
12., 17 и 19.03.2021 год. в размер на 5 403, 96 лева без ДДС. Общ размер на
отказаната финансова помощ 7 288, 35 лева.
В жалбата се твърди, че в оспореният административен акт
е нищожен и неправилен, поради
нарушение на материалния закон, противоречие с неговата цел, постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и необоснован. Дружеството било изпълнило изцяло своите задължения по наредбата
като при доставките е спазило изискванията за количество и качество на
продуктите. Твърди, че млечните произведения били доставени съобразно
установения график. Фирмата, от която били закупени била дистрибутор. В
протокола, който бил представен били подписите на производителя „Полидей-2“ ООД,
на „Г. М и М” ЕООД като доставчик и на дистрибутора „Брадърс Комерс“
ООД. Счита, че наличието на още един подпис под документа не води до липса на
изискания документ или до порок в него. С нарочно писмо бил уведомил ДФ ”Земеделие”,
че в гр. Нова Загора няма производител, който да отговаря на изискванията по
Наредбата. Счита, че дори и да се приеме, че има нарушение смисълът на
Наредбата бил друг и дружеството е изпълнило ангажиментите си. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени обжалваното уведомително писмо. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото
дружество редовно и своевременно призовано не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от управителя на дружеството, в което заявява, че поддържа
жалбата. Счита, че дружеството е изпълнило задълженията си по Наредбата и
представения протокол отговаря на изискванията и. Прави се искане съдът да
отмени уведомителното писмо като нищожно и неправилно. Претендира разноски по
делото.
В открито съдебно заседание
административният орган Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
редовно призован не се явява. В писмено становище представено от пълномощника
му гл.юрисконсулт С.Г.се заявява, че жалбата е недопустима като просрочена и следва
производството да се прекрати. Алтернативно намира подадената жалба за
недоказана и неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Оспорващият „Г. М и М“ ЕООД гр. Сливен е
одобрен изпълнител по схема "Училищен плод" и схема „Училищно мляко“
по смисъла на чл. 15 от Наредбата, в изпълнение на което извършва доставки
в 28 учебни заведения по схема „Училищно мляко“ и в 32 учебни заведения по
схема "Училищен плод" на територията на Община Нова Загора.
Същият е депозирал заявления за плащане по
реда на Раздел III, чл. 18 и сл. от Наредбата като в ДФЗ е постъпила
заявка за плащане с регистрационен № 05/20/300720/31749/01 от 07.04.2021 год.
за отчетен период 01.03.2021 год. – 31.03.2021 год. като кандидатствал за
подпомагане за сумата от 7 288, 35 лева без ДДС за доставени мляко и млечни
продукти, за сумата от 470, 96 лева без ДДС за доставен пчелен мед и за сумата
от 1 551, 86 лева представляваща
ДДС /л.68/.
При получаване и разглеждане на заявката
за плащане административният орган установил, че по схема „Училищно мляко"
не е спазено изискването на чл.11, ал. 3 от Наредбата, а именно „Когато
доставчикът по схемите не е производител на мляко и млечни продукти,
доставяните от него количества конвенционално произведени мляко и млечни
продукти в учебните заведения се придружават от приемно-предавателен протокол
подписан от производителя от когото са закупени и от доставчика". В случая
представения приемо-предавателен протокол № 5 от
29.03.2021 год. бил подписан от „Г. М и М“ ЕООД в качеството на купувач и от „Брадърс Комерс“ ООД и „Полидей-2“ ООД за продавач. Съгласно
представените търговски документи и фактура № **********/23.03.2021 год.
доставените по схемата мляко и млечни продукти са закупени от „Брадърс Комерс“ ООД. ДФЗ извършил служебна проверка и
установил, че дружеството не е производител на мляко и млечни продукти.
Изискана е допълнителна информация от
дружеството оспорващ с писмо изх.№ 01-2600/3434 от 17.06.2021 год. /л.72/ като
е представен отговор с вх.№ 02-200-2600/7749 от 02.07.2021 год. /л.74/ като е
представен приемо - предавателен протокол
подписан от „Полидей-2“ ООД (производител), „Брадърс комерс“ ООД (дистрибутор) и „Г. М и М“ ЕООД /л.23 гръб/.
Въз основа на административната преписка
от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено процесното
Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/7749#1 от 27.07.2021 год., с което е отказана финансова помощ по Схема „Училищно
мляко“ за продукт прясно мляко доставено на 10.03.2021 год. в размер на 957, 57
лева без ДДС, продукт кашкавал доставен на 04.03.2021 год. в размер на 926, 82
лева без ДДС и за продукт кисело мляко доставен на 05., 11., 12., 17 и
19.03.2021 год. в размер на 5 403, 96 лева без ДДС. Общ размер на отказаната
финансова помощ 7 288, 35 лева. За да издаде акт с това съдържание
административният орган е приел, че представения от дружеството протокол не отговаря на изискванията на
наредбата и е нарушен чл.11, ал.3 от същата. Съгласно тази норма „Когато
доставчикът по схемите не е производител на мляко и млечни продукти,
доставяните от него количества конвенционално произведени мляко и млечни
продукти в учебните заведения се придружават от приемно-предавателен протокол подписан
от производителя от когото са закупени и от доставчика". Доставените
количества мляко и млечни продукти са закупени от „Брадърс
Комерс“ ООД, който не е производител на мляко и млечни продукти по БДС. Поради
което на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата извършените доставки към
всички учебни заведения на прясно мляко на дата 10.03.2021 год., на кашкавал на
04.03.2021 год. и на кисело мляко на дати 05., 11., 12., 17 и 19.03.2021 год.
не са одобрени.
Писмото е връчено на неговия адресат на 02.08.2021
год. Против това уведомително писмо е подадена жалба от оспорващото дружество
до Министъра на земеделието, храните и горите с peг.
№ АО-Ж-34 от 11.08.2021 год. Жалбата е постъпила в Министерство на земеделието,
храните и горите на 11.08.2021 год. /л.105/. По подадената жалба горестоящият административен орган се е
произнесъл със Заповед № РД 20-17/24.01.2022 год.,
с която отхвърлил жалбата (л.87).
Заповедта на горестоящия административен
орган е връчена на адресата на 10.02.2022 год. (л.112). Жалбата, по която е
образувано настоящото съдебно производство е подадена на 24.02.2022 год. с вх.№
02-200-2600/7749#3 /л.4/.
С т. 2.31 от Заповед № 03-РД/2033#5 от 24.06.2021 год. на Изпълнителния директор на ДФЗ
издадена на основание чл. 20, т.1, т. 2 и т.3 и чл. 20а, ал.1 и ал. 2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10 т. 2, т.3, т. 7 т.
13, т.15, т.16 и т.17 и чл. 13 от Устройствения правилник
на ДФЗ, на В. С. А.– з.. И. д. на ДФЗ, са делегирани права да издава и подписва
документи включително всички уведомителни писма касаещи схемите „Училищно
мляко“ и „Училищен плод“ (л.91).
Горната фактическа обстановка е несъмнена.
Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка
и след проверка на оспорвания административен акт съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 АПК съдът прави следните правни изводи:
Жалбата подадена от „Г. М и М“ ЕООД, с
която се иска прогласяване на нищожност
на оспореното уведомително писмо е процесуално допустима, тъй като съгласно чл.168, ал.3 от АПК нищожност може да
се обяви и след изтичане на срока по чл.149, ал.1-3 от АПК. Предмет на
разглеждане в настоящото производство е само искането за обявяване на нищожност
на оспореното уведомително писмо.
Жалбата, с която се иска отмяна на
оспореното уведомително писмо като незаконосъобразно съдът намира за процесуално
недопустима като просрочена.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и
в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или
протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт
за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или
нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.
В случая министърът на земеделието, храните и
горите е получил в цялост административната преписка по административното
обжалване на уведомителното писмо на 11.08.2021 год. От тази дата е започнал да
тече двуседмичния срок за произнасянето му регламентиран в чл. 97, ал. 1 от АПК. Според правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
този срок е изтекъл на 25.08.2021 год. присъствен ден. В законоустановения
срок липсва произнасяне на министъра, поради което от следващия ден, на който
той е следвало да стори това - 26.08.2021 год. за жалбоподателя е започнал да
тече 14 дневния срок за съдебно обжалване по чл. 149, ал. 3, предл.
последно вр.
ал. 1 от АПК
на уведомителното писмо. Този срок е изтекъл на 09.09.2021
год. присъствен ден. Жалбата до Административен съд Сливен е подадена чрез ДФЗ
на 24.02.2022 год., т. е. след срока и се явява просрочена.
Според ТР № 6/30.06.2015 год. по т. д. №
4/2013 год. на І и ІІ Колегии на ВАС при последващо
късно произнасяне с изричен акт на по-горестоящия
административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения
административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. При
съобразяване на задължителното за съдилищата тълкуване на АПК дадено с
цитираното тълкувателно решение с последвалото по-късно произнасяне на горестоящия орган - Министър на земеделието, храните и
горите със Заповед № РД-20-17/24.01.2022 год. не се новира
срокът за оспорване пред съда на първоначалния административен акт /в този
смисъл определение по адм. д. № 12992/2019 год. на
ВАС и определение по адм. д. № 11040/2020 год. на
ВАС/. Съобщаването на дружеството на 10.02.2022 год. на постановеното след
изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК решение на горестоящия административен орган
не поставя в течение нов срок за оспорване на процесното
уведомително писмо.
Сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК са
преклузивни. Спазването им е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбата. Изтичането на срока има за последица
погасяване на субективното процесуално право на съдебно оспорване. Жалбата
подадена от „Г. М и М“ ЕООД срещу
процесното уведомително писмо на Зам. изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", с която се иска от съда отмяна на същото
като незаконосъобразно е просрочена и същата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част.
По искането за обявяване на нищожност на процесното уведомително писмо, както бе посочено по-горе
съдът намира жалбата за допустима, тъй като това искане не е обвързано със срок
и се дължи произнасяне от съда.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства съдът намира жалбата, с която се иска прогласяване на нищожност
на процесното уведомително писмо за неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на
административните актове теорията и съдебната практика /напр. Решение № 2742 от 24.02.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 6335/2011 г. / са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност
и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта; 2). Порокът във формата е основание за нищожност
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам - на липса на волеизявление; 3). Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени,
че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4). Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да
е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). Превратното упражняване на
власт е порок водещ до незаконосъобразност като правило и само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до
нищожност.
На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност
на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния
орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които
той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност
на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз
основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им
извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно
решение № 2/91 г. на ОСГК на Върховния Съд е посочено, че "всяка некомпетентност
води до нищожност". Съгласно чл.20,
т.2 и т.3 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи
дейността на фонда и представлява фонда. Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Съгласно чл.20а, ал.2, т.1 и
т.2 и ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция, а съгласно ал.4
изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или
от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия
случай с уведомителното писмо е отказана финансова помощ по заявка за плащане
по схема „Училищно мляко“ подадена от оспорващото дружество за месец март 2021
год. Уведомителното писмо е издадено на основание чл.19, ал.2 и ал.3 от
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове
и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен
плод“ и схема „Училищно мляко“ /Наредбата/. Съгласно този текст Държавен фонд
"Земеделие" одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за
плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по
пощата с обратна разписка и Държавен фонд "Земеделие" отказва
изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане. С
представената по делото заповед № 03-РД/2033#5 от 24.06.2021 год. /т.2.31/ е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощил г-н В.
С. А.в качеството му на з.и. д.на ДФЗ да издава всички уведомителни писма,
актове, удостоверения и документи, които следва да се подписват от
изпълнителния директор на ДФЗ по схемата „Училищно мляко“ и по схемата
„Училищен плод“.
Основание за обявяване на нищожност представлява и установяване на
обстоятелството, че административен акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в настоящия
спор също липсва. Нищожен би бил и акт,
който не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен акт, но същият
засяга правата и законните интереси на адресатите му. В случая оспореният акт е
издаден на основание конкретна правна норма от горепосочената Наредба.
Следователно оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му
правомощия и съгласно закона и чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения
правилник на ДФЗ, поради което същият представлява валиден административен акт.
На следващо място като критерий за нищожност може да се приеме засягане на
установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост
толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт – липса на
волеизявление, абсолютна липса на мотиви, устно волеизявление, когато според
закона е задължителна писмена форма и др., което в случая не е налице.
Уведомителното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК като са посочени фактическите и правни основания за извършения отказ
от финансово подпомагане. Посочено е, че по подадената заявка за плащане за
месец март 2021 год. по схема „Училищно мляко“ представения към заявката приемо-предавателен протокол е подписан от „Брадърс комерс“ ООД и „Полидей-2“
ООД като е установено, че „Брадърс комерс“ ООД не е производител на мляко и млечни продукти. Същият
се явява дистрибутор на произведените от „Полидей-2“ ООД продукти закупени от „Г.
М и М“ ООД. Това представлява нарушение на изискването на чл.11, ал.3 от
Наредбата, съгласно който „Когато доставчикът по схемите не е производител на
мляко и млечни продукти, доставяните от него количества конвенционално
произведени мляко и млечни продукти в учебните заведения се придружават от
приемно-предавателен протокол, подписан от производителя, от когото са
закупени, и от доставчика. Протоколът се съставя в три екземпляра, като единият
остава при производителя, вторият е за доставчика, а третият се прилага към
заявката за плащане. Протоколът е по образец на изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие".
Във връзка с горното съдът приема, че административният
акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и
правни основания за издаването му. Не се констатира грубо нарушение на
императивни норми с характер на основни правни принципи допуснати от
административния орган при издаване на акта влечащи нищожност на същия.
По отношение нарушенията на материалния
закон, както вече бе посочено по-горе, същите касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Оспореният административен акт е издаден на основание чл.19, ал.2
и ал.3, т.6 от Наредбата, съгласно която Държавен фонд "Земеделие"
отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за
плащане, когато т.6 са установени нарушения при извършване на доставките. Както
вече бе посочено при извършената проверка е установено, че представения от
оспорващото дружество приемо-предавателен протокол не
отговаря на изискването на чл.11, ал.3 от Наредбата. При положение, че в
жалбата само бланкетно се иска прогласяване на
нищожност на акта без да са посочени конкретни съображения в тази връзка и при
изложеното по-горе съдът намира, че не са налице основания за обявяване на
нищожност на акта по отношение на материалния закон. Само пълната липса на
условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. В настоящия случай това не е налице.
Превратното упражняване
на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до
нищожност. В настоящия случай актът е издаден след извършена проверка от страна
на ДФЗ на подадената заявка за финансова помощ в изпълнение на чл.4, ал.4, т.4
от Наредбата, съгласно която При прилагане на схемите за предоставяне на плодове
и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Държавен фонд
"Земеделие" извършва административни проверки и проверки на място във
връзка с подадените заявления за одобрение на заявители и заявки за плащане на
помощта.
При това положение съдът намира, че
Уведомително писмо изх.№ 02-200-2600/7749#1 от 27.07.2021 год. не е нищожно, а подадената жалба
е неоснователна, още повече че наведените в нея доводи касаят материалната
законосъобразност на акта, а не валидността му, поради което следва жалбата да
се отхвърли.
Искане за присъждане на разноски са направили
и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния
представител на административния орган за основателно. Следва да се осъди „Г. М
и М“ ЕООД гр. Сливен да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159,
т.5 от АПК и чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Г. М и М“ ЕООД гр.Сливен
представлявано от управителя Д.К.Д. срещу уведомително писмо изх.№ 02-200-2600/7749#1 от 27.07.2021 год. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която се иска отмяна на
оспорения акт като незаконосъобразен, като просрочена.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 147/2022 год. по описа на Административен съд Сливен в частта, с която се иска отмяна на оспорения акт като
незаконосъобразен.
Решението, в
частта, с което жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с
частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен
съд на РБългария.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. М и М“ ЕООД гр.Сливен представлявано от
управителя Д.К.Д. срещу
уведомително писмо изх.№ 02-200-2600/7749#1 от 27.07.2021 год. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която се иска
прогласяване на нищожност на уведомителното писмо като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА „Г. М и М“ ЕООД гр. Сливен ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Държавен
фонд “Земеделие” разноски по делото в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която жалбата е
отхвърлена подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен
Административен съд на РБългария.
СЪДИЯ