№ 709
гр. Русе, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101964 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 258 и чл.
86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ремонти Русе БГ“ ЕООД срещу
Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“, в която се
твърди, че между страните са възникнали облигационни отношения по
сключен между тях договор за извършване на строително - монтажни работи,
по силата на който ищцовото дружество се явявало „изпълнител“, а ответната
кооперация „възложител“. Твърди се, че извършените строително-монтажни
работи били приети без възражение от ответника, но не последвало заплащане
на тяхната стойност от 26304 лв., за която била издадена фактура с №*** от
03.09.2020г., с оглед на което било депозирано заявление по реда на чл. 410
ГПК и образувано ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на Районен съд – Русе за
дължими суми от 20000,00 лв. главница; лихва за забава върху нея в размер
на 955,56 лв., изчислена за периода от 04.09.2020г. до 22.02.2021г., както и
законна лихва от 23.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които суми била издадена заповед за изпълнение. Срещу последната било
депозирано възражение от ответника, с оглед на което се моли да бъде
1
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено
съществуването на задължението на ответната кооперация към ищцовото
дружество за сумите: главница в размер на 20000,00лв. с вкл. ДДС,
представляваща частично задължение от фактура №*** от 03.09.2020 г.;
мораторна лихва за забава в общ размер на 1227,28лв., изчислена върху
дължимата главница за периода от 04.09.2020г. до 12.04.2021г., както и
законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е изразил становище по
предявения иск. Преди първо съдебно заседание е депозирана писмена молба,
с която се оспорва възникването на облигационни отношения между страните
и извършването на твърдяните от ищеца строително-монтажни работи.
Оспорват се представените писмени доказателства в частта относно
авторството на документите – оспорва се да е положен под тях подпис за
възложител.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Според представените по делото писмени доказателства, на
03.09.2020г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който
ППК „Надежда-Ряхово“ в качеството си на възложител е възложила на
„Ремонти Русе БГ“ ЕООД в качеството на изпълнител извършването на
строително-ремонтни работи, подробно описани в приложение №1 към
договора (доставка и монтаж на термопанели 240 кв.м., монтаж на щурц,
полагане на гранитогрес и измазване с хоросан), на обща стойност 26304лв.,
включващи материали и труд.
С протокол – Акт обр. №19/03.09.2020г. и количествено – стойностна
сметка от същата дата, страните по договора са установили извършването и
приемането на договорените СМР. На същата дата е издадена и фактура №
*** за стойността на извършените СМР – 26304лв. с ДДС.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
2
№***/2021г. и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с
№***/26.02.2021г. за сумите 20 000лв. дължима по договор за СМР от
03.09.2020г., 955,56лв. обезщетение за забава за периода от 04.09.2020г. до
22.02.2021г., законна лихва върху главницата от 23.02.2021г. до изплащане на
вземането, както и за 419,12лв. държавна такса и 900лв. адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
С договора за изработка, изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният се
задължава да му изплати възнаграждение. Предмет на предявения по делото
иск е установяване съществуването на задължението на ответната кооперация
за изплащане на възнаграждение по договор за изработка. Предпоставка за
уважаване на исковата претенция е установяване на извършени СМР и
тяхната стойност, доколкото няма възражение за плащане на дължимото
възнаграждение.
В случая с исковата молба е представен сключения между страните в
писмена форма договор за изработка, установяващ възникването на
твърдяното в исковата молба облигационно отношение, както и доказателства
установяващи извършването и приемането на работата от възложителя без
възражения и дължимото за нея възнаграждение – количествено-стойностна
сметка и протокол – Акт обр. №19. За дължимото по договора плащане е
издадена фактура. Всички тези документи са подписани от представител на
ответната кооперация и подпечатани с печата й и доказват по основание и
размер предявения иск.
Съгласно чл. 193 ГПК, заинтересованата страна може да оспори
истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен. В случая всички посочени по-горе
3
документи са представени с исковата молба и препис от тях е бил връчен на
ответната страна (представляващия кооперацията). В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е следвало да оспори истинността (включително авторството на
представените писмени доказателства) и след като не го е направил е
настъпила преклузия за това. Поради тази причина направените от
процесуалния представител на ответника възражения в молбата му преди и в
първото съдебно заседание са преклудирани.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло като основателен в частта за главница.
Поради неплащане на дължимото по процесния договор възнаграждение
на датата на падежа (03.09.2020г.), от следващия ден възложителят е изпаднал
в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху него, което
обезщетение се дължи да изплащане на вземането. В случая размерът на
дължимото обезщетение до предявяване на претенцията на изпълнителя по
реда на чл. 410 ГПК на 23.02.2021г. е в размер на 955,56лв., каквато сума е
включена и в издадената заповед за изпълнение. След датата на депозиране на
заявлението обезщетение се дължи, но същото е като законна последица на
предявената пред съда кредиторова претенция. Поради това неправилно в
исковата молба ищецът е посочил размер на претендираното обезщетение за
забава включващо и период след издаване на заповедта за изпълнение.
Предявеният иск в частта за законна лихва следва да се уважи в размера и
периода по издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски за настоящото производство в
размер на 1649,97лв. и за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. в
размер на 1319,12лв. или общо 2969,09лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ППК „Надежда-Ряхово“, с
ЕИК117029395 със седалище и адрес на управление село Ряхово, обл. Русе,
ул. „Искър“ №1, представлявана от председателя Сашо Гочев Грозданов
4
дължи на „Ремонти Русе БГ“ ЕООД с ЕИК206138017, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Николаевска“ №59, представлявано от
управителя Стефан Стефанов Ботев сумите: 20 000лв. с вкл. ДДС,
представляваща частично задължение по договор за СМР и фактура №*** от
03.09.2020г.; 955,56лв. обезщетение за забава за периода от 04.09.2020г. до
22.02.2021г., законна лихва върху главницата считано от 23.02.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №*** от
26.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА ППК „Надежда-Ряхово“, с ЕИК117029395 със седалище и
адрес на управление село Ряхово, обл. Русе, ул. „Искър“ №1, представлявана
от председателя Сашо Гочев Грозданов да заплати на „Ремонти Русе БГ“
ЕООД с ЕИК206138017, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Николаевска“ №59, представлявано от управителя Стефан Стефанов Ботев
сумата от 2969,09лв. разноски за настоящото производство и по ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5