Решение по дело №876/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1847
Дата: 19 август 2022 г.
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20222120100876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1847
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120100876 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. Н. против
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 972.15 лв., с която се е обогатило,
като я е получило на отпаднало основание - по обезсилена заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. *** год. на РС - гр.***, а евентуално - като
получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва,
начиная от 11.02.2022 год. до окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.55, ал.1, пр.1 и пр.3 от
ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140
от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на
ищеца, който ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество
оспорва исковете, също ангажира доказателства и претендира разноски.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор, че ответникът е абонат на ответното
водоснабдително дружество, с адрес на потребление: ***.
На 23.09.2020 год., при извършена проверка от служители на
ответното дружество, е съставен констативен протокол за установено
неправомерно ползване на питейна вода - без водомер, през отклонение с Ф
25 мм и байпасна връзка със спирателен кран, монтирани във водомерната
шахта на адрес: ***.
Въз основа на тези констатации, на 01.10.2020 год. е
съставена облагателна сметка за неотмереното количество вода, обоснована с
разпоредбата на чл.37 от Наредба № 4/2004 год., като на ищеца са начислени
165 куб.м. на стойност от 508.86 лв., за период, предхождащ с 3 месеца
1
проверката.
С нарочна покана от 08.04.2021 год. ищецът е поканен да
заплати стойността на така начисленото количество вода. Поканата и
приложената към нея фактура са получени от П. Н. на 13.04.2021 год.
По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от
25.05.2021 год. е образувано ч.гр.д. *** год. на РС - гр.***, приключило с
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за стойността на
начисленото количество вода, заедно с лихва от 27.71 лв. и разноски от 75 лв.
Длъжникът - настоящ ищец е възразил своевременно срещу
издадената заповед, поради което, след указания на заповедния съд и по
искова молба на ответното дружество-заявител, е инициирано исково
производство - гр.д. № *** год. на РС - гр.***.
Съгласно заповед на изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 04.10.2021 год., на началника на
технически-експлоатационен район - гр.*** е наредено да спре
водоподаването на 8 бр. абонати, сред които А.Н..
На 22.11.2021 год., след прекъсване на водоподаването,
ищецът е заплатил в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата
от 972.15 лв., като на искането му за посочване на формиращите я
компоненти, от ответното дружество е отказано, с мотив, че същите могат да
бъдат изведени от материалите по заведното производство.
Изискани и приложени към настоящото дело са ч.гр.д. ***
год. и гр.д. № *** год., и двете по описа на РС - гр.***, като към второто е
приложено и цялото ДП № *** год. на РУ - ***, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.234в от НК. Последното е прекратено,
поради липса на извършено престъпление.
Разпитани са св.Д. и Ж..
Според св.Д., при извършената от него проверка се
установило наличие на байпас преди водомера на ищеца, представляващ
тръба със спирателен кран, продължаваща като дворна чешма за маркуч, а
водата, протичаща от него не била отчитана от нито един от четирите
водомера в двора.
Св.Ж. разказва, че през м.ноември 2021 год. е спряна водата
в имота на ищеца, което принудило сина му да заплати някакви суми за
възстановяване на водоподаването.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявения първоначален иск за неоснователен.
Принципно е правилна тезата, че отказът от иск е признание
за неговата неоснователност, извършено от ищеца, като веднъж депозиран и
приет, респ. образуваното дело - прекратено, препятства воденето на следващ
исков процес със същия предмет. Но тук следва да се държи сметка за
процесуалното и извънпроцесуално поведение на ответника или иначе казано
- ако отказът е мотивиран от плащане на всички суми, вкл. и разноските,
както е в случая и което плащане така или иначе би довело до отхвърляне на
иска.
Освен това, основанието за плащането не е самата заповед за
изпълнение, чието обезсилване е последица от прекратяване на исковия
процес, поради отказ от иск. Основанието (фактическо) за плащане е
наличието на онези юридически факти, даващи право на насрещната страна
да получи плащането. Тъкмо затова, искът за връщане на платената сума на
отпаднало основание - по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по начина, по който е
заявен и поддържан, е неоснователен.
Това от своя страна налага разглеждането на евентуално
предявения - по пр.1 на посочената разпоредба, който се преценя за
основателен, т.к. получилото процесната сума ответно дружество не установи
2
основание за получаването й.
Едно от основанията би могло да е наличието на договорно
облигационно правоотношение, по което ответното дружество да е доставило
на ищеца количество вода, възлизащо на посочената стойност. И очевидно не
това е хипотезата, покриваща спорния казус, а санкционната й разновидност
на чл.37 от Наредба № 4/2004 год. Но това основание би било налице при
доказано незаконно присъединяване от страна на ищеца и надлежно
изготвена облагателна сметка. И ако такава е била изготвена, то не се доказа
незаконното присъединяване от страна на ищеца. В тази връзка единствените
годни доказателства са показанията на св.Д. и констативния протокол,
съставен от него, който е подписан и от инкасатора К.
Но съдът не кредитира показанията на този свидетел (Д.),
т.к. същите, във вариантите им, давани пред разследващ полицай в
досъдебното производство, в исковото производство пред РС - гр.*** и в
настоящото, съдържат разминавания, разколебаващи достоверността им.
Впрочем, те се явяват изолирани и от останалите свидетелски изявления,
както и от изготвения тъкмо от свидетеля протокол.
Съвсем отделен е въпросът, че не е доказано и от какви
компоненти се състои платената без основание сума.
Затова евентуалния иск - по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
връщане на сумата от 972.15 лв., като получена при начална липса на
основание, както и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на
законната лихва за забава, следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца се следват
деловодни разноски в размер на 510 лв., в т.ч. държавна такса и адвокатски
хонорар, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ето защо, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. К. Н. от ***, ЕГН - **********, предявени против
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Г. Т., за осъждане на ответното
дружество, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да
заплати на ищеца сумата от 972.15 лв., с която се е обогатило, получавайки я
на отпаднало основание - по обезсилена заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. *** год. на РС - гр.***, както и законната лихва върху посочената сума,
за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Г. Т., на
основание чл.55, ал.,1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на А. К. Н.
от ***, ЕГН - **********, сумата от 972.15 лв., с която се е обогатило,
получавайки я без основание, ведно със законната лихва, начиная от
11.02.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати
на А. К. Н. деловодни разноски в размер на 510 лв.
Решението е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.

Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3