Р Е Ш Е Н И Е
№ 1973
Гр. Пловдив, 16.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1736 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ).
Образувано е по жалба на А.Р.К., ЕГН ********** *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1-1 от 15.05.2019 год., изд. от Д.Н.Г.- *, с която на жалбоподателя на основание чл.42 във връзка с чл.25, ал.1, във връзка с чл.21, т. 1 от ЗООРПСМ е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
По подробно изложени доводи в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена наложената ЗПАМ на *, като неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че в заповедта няма ясно посочване на нарушената от него правна норма, липсва правна квалификация,не е извършил описаното деяние.Освен това поддържа,че заповедта е издадена при липса на компетентност на органа.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Началник на четвърто РУ-СДВР, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поддържа се, че заповедта е законосъобразна, правилна, издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му с оглед представената по делото заповед за упълномощаване. Счита, че заповедта съдържа всички необходими реквизити, издадена е в предвидената от закона форма, освен това същата съдържа фактически и правни основания за издаването си, които кореспондират помежду си. Моли ЗПАМ да бъде потвърдена ,както и да се присъди юрисконсутско възнаграждение.Представя писмени бележки.
Административен съд-Пловдив, в настоящия си състав, по допустимостта на жалбата констатира, че жалбата е била подадена пред Районен съд гр. София на 20.05.2019 г., която е препратена в АССГ София, като последният съд със свое Определение № 4232/05.06.2019 г. , по адм.дело № 5965 по описа за 2019 г. е прекратил производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на настоящия Административен съд.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните и приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна на следното:
Видно от приложените доказателства по административната преписка-докладни записки на служители при 4-то РУ-СДВР, декларации,протоколи за предупреждение ,заповед за задържане на лице и др, на 15.05.2019г. около 14,00 часа в гр.София,ул.“Кирил Видински“ и ул.“Йосиф Петров“ е извършена проверка от служители при 04 РУ на СДВР във връзка с провеждаща се футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“-Пловдив и „Локомотив“-Пловдив на националния стадион „Васил Левски“.
При проверката е установено ,че А.Р.К. като част от група фенове на ПФК „Ботев-Пловдив“ при придвижване към националния стадион „Васил Левски“ е съхранявал в личния си лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ***,управляван от Т.А.Е.,два броя пиротехнически изделия с надписи „Tager „ кат .III и 1 бр. с надпис „Enigma“ F3.
За това деяние е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1-1 от 15.05.2019 год., изд. от Д.Н.Г.- *, с която на жалбоподателя на основание чл.42 във връзка с чл.25, ал.1, във връзка с чл.21, т. 1 от ЗООРПСМ е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
Спор относно тези факти не е налице между страните,изключая твърдението на жалбоподателя,че само по себе си обстоятелството,че в личния му лек автомобил са намерени казаните пиротехнически изделия ,не води до извода,че той е извършител на деянието.
Спорът се свежда до това дали изложените по-горе факти обосновават от фактическа страна издаването на оспорената ЗПАМ и тя законосъобразна ли е.
При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от Зам .началник на Четвърто Районно управление на СДВР. Същият е компетентен да издава ЗПАМ с правно основание чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ съгласно чл. 42, изр. първо от същия закон, който гласи: "Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице ".Видно от Заповед № 228р-443/03.10.2018г. на Началника на Четвърто Районно управление на СДВР/л.70/,същият е оправомощил зам.началника на Четвърто Районно управление на СДВР да издава ЗПАМ по Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Местоизвършването на нарушението попада в територията на Четвърто РУ на СДВР.
Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен по време, място и материя административен орган и в тази връзка доводите на жалбоподателя за некомпетентност на орана,респективно за нищожност на ЗПАМ, са неоснователни.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават ЗПАМ до степен, че да налагат нейната отмяна.
Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимото минимално съдържание, включително фактически и правни основания за издаването й.
От събраните по делото писмени доказателства се налага извод, че ответника правилно е установил значимите факти.В собствения на жалбоподателя лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ***,управляван от Т.А.Е. са съхранявани два броя пиротехнически изделия с надписи „Tager „ кат .III и 1 бр. с надпис „Enigma“ F3 и това е станало на 15.05.2019г. около 14,00 часа в гр.София,ул.“Кирил Видински“ и ул.“Йосиф Петров“ ,като А.К. е бил част от група фенове на ПФК „Ботев-Пловдив“ ,които са се придвижвали към Национален стадион „Васил Левски“ за провеждане на футболна среща между ПФК „Ботев“-Пловдив и „Локомотив“-Пловдив.
Неоснователни и недоказани остават твърденията на жалбоподателя ,че ранният час-14,00 часа ,при положение,че футболната среща е с начален час 19,00 часа,няма как да сочи за проява ,определена като спортно хулигантство.К. не оспорва фактът,че е бил част от футболната агитка на ПФК „Ботев-Пловдив“ и че е отивал на футболна среща между ПФК „Ботев“-Пловдив и „Локомотив“-Пловдив.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ "Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т. 9 носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните;
Същевременно в чл. 25 вр. чл. 22 и чл. 41, т. 1 от същия закон е посочено, че едновременно с административното наказание глоба, се прилага и принудителна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Пиротехническите изделия с надписи „Tager „ кат .III и 1 бр. с надпис „Enigma“ F3. ,намери в лекия автомобил на жалбоподателя -попадат точно в изброяването от т. 9 на чл. 21 от ЗООРПСМ на оръжия и предмети, които могат да се използват като оръжия, чието носене е забранено при посещението на спортни мероприятия.
Самото носене на пиротехнически изделия, включително при отиване/както е в настоящия случай/ или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие е забранено. Възраженията в тази връзка от жалбата са неоснователни.
Налага се извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ.
Ответникът правилно е издирил и приложил и материалния закон, като точно е посочил в ЗПАМ и правното основание за издаването й - чл. 41, т. 1 вр. чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ.Действително в оспорената заповед като правно основание е посочено чл.21,т.1 от ЗООРПСМ,но това сочи повече на техническа грешка при изписване на самата норма.
Неоснователно е в тази връзка възражението по жалбата, че в оспорената заповед не е посочено вярното правно основание за издаването й.Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя,то не е налице съществено нарушение,което да е довело до нарушаване правото му на защита,тъй като същият е имал възможност и е подал жалба срещу заповедта,по която е образувано настоящото съдебно производство.К. е имал възможност да участва по делото,да заяви своето становище,да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си.
Доколкото нарушението на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ е доказано безспорно, съдът счита, че определената мярка в минимално предвидения срок от една година ще въздейства на жалбоподателя в достатъчна степен без непропорционално да засяга правата му за посещение на спортни мероприятия.
И на последно място,при извършване на проверката по чл.168,ал.1 от АПК ,съдът намира,че ответникът е съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността при провеждане на спортни мероприятия и да се преустановят или предотвратят на административните нарушения, извършвани от посетители на такива мероприятия.
С оглед изложеното следва да се приеме,че оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на фактическо основание за приложение на чл. 41, т. 1 вр. чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ, при съобразяване с целта на закона,поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата А.Р.К., ЕГН ********** *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1-1 от 15.05.2019 год., изд. от Д.Н.Г.- *
ОСЪЖДА А.Р.К., ЕГН ********** *** да заплати на СДВР разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: