Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054 14.08.2020 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети август през 2020 година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2193 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на И.Т.К. с ЕГН ********** *** и
съдебен адрес *** чрез адв.П.Д. *** против
наказателно постановление №19-0346-000341 от 01.10.2019г на в.п.д. началник
група към ОДМВР-Бургас, РУ-С. , с което за нарушение на чл.103 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди
се, че жалбоподателят не е възприел сигнала за спиране.
В съдебно заседание жалбоподателят
– редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа
жалбата. Допълва с възражение, не е изяснено къде е мястото където е установено
административното нарушение, навежда доводи, че не е установен по несъмнен
начин субектът на административнонаказателна отговорност. Не се сочат нови
доказателства.
Административнонаказващият орган –
редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище
по жалбата и не ангажира други доказателства.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок по чл.59 ал.2 ЗАНН и съдържа необходимите
реквизити, пред териториално и материално компетентен съд. Като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2019 г., около 04,30
часа, свидетелите И. М. и А.Й.-двамата служители на „Гранична полиция“ били на работа на КПП „К.“, находящ се на
територията на община Ц., в посока Ц.-К. Забелязали автомобил марка Ауди С8,
който идвал от село Л. и се движел в посока К. Решили да го спрат за проверка.
Свидетелят М. подал сигнал със стоп–палка по образец на МВР, която осветил с
фенерче. Бил облечен със светлоотразителна жилетка. Лекият автомобил бил сам на
пътното платно. Вместо да спре на посоченото място, водачът на автомобила
усилил скоростта и отминал. Свидетелите осветили автомобила му и записали
регистрационния му номер - ... Обадили се на дежурния на РУ-Ц., който след това
докладвал на дежурните в С., П. и Б. Водачът на автомобил марка Ауди С8 с рег.
№ ... бил спрян от гранични полицаи на път втори клас №2-99 на км 23-24, зад
комплекс „Д.“, на територията на община С. Обадили за на дежурния по КАТ. На
място пристигнал свидетелят С.Р. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ-С. Заварил
два служебни автомобил на “Гранична полиция“ и четирима служители. От тях разбрал,
че един час преди това са подали сигнал със стоп-палка по образец на МВР на
водача на лекия автомобил марка Ауди С8 с рег. № ..., но той не спрял. Свидетелят
Р. установил самоличността на водача. Извършил му и проверка за употреба на
алкохол. Оказало се, че в издишвания от водачът И.К. въздух бил наличен етилов алкохол
в количество над 1,2 на хиляда. Отведен били в РУ-С. На К. били съставени два
акта за установяване на административни нарушения. Единият по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,
а другият по чл.103 от ЗДвП- серия АА и бланков №143906 (лист 7 от делото),
който жалбоподателят подписал без възражение и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не
направил писмени възражения по акта.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
№19-0346-000341 на 01.10.2019 г. (лист 6 от делото). В него при пълна идентичност
на описана в акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя К. била наложена глоба в
размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания на свидетелите М., Й. и Р. и писмените доказателства по делото.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и
като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
При проверка на редовността на процедурата
по съставяне на АУАН и по издаване на обжалваното НП съдът намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, а оттук - и представляващи формални основания за отмяна на издаденото НП. АУАН и НП са съставени от
компетентните за това органи съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът счита , че правилно е определено
мястото на довършване на нарушението и това е на второкласен път №2-99, на
км.23-24, зад комплекс „Д.“, на територията на община С. В действителност
първото подаване на сигнала със стоп–палката е станало на територията на Община
Царево на КПП „Караагач“, но място на довършване на нарушението е на територията
на община С. и затова БРС е териториално
компетентният съд. Съгласно нормата на чл.59 ал.1 ЗАНН вр.чл.36 ал.2 НПК, НП
подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или
довършено нарушението.
По мнение на съда по несъмнен начин
се доказа авторството на нарушението. Не са представени други доказателства, които
да разколебават това обстоятелство.
По същество съдът счита, че от
събраните в хода на делото доказателства се установи по несъмнен начин
извършването на вмененото на жалбоподателя К. нарушение по чл.103 ЗДвП. В
настоящия казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение
на чл.103 ЗДвП, а именно за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и
по-специално за това, че не е спрял в най-дясната лента от платното за движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Анализът на събраните входа на съдебното следствие доказателства дава
основание да се приеме, че граничните полицейски служители, намиращи се извън
служебния си автомобил са подали на жалбоподателя К. надлежно нареждане за
спиране и извършване на проверка.
Способите за отдаване и нареждане
на спиране от контролните органи са уредени в чл.170 ал.3 от ЗДвП, като следва:
1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка 2) при описваща полукръг
червен светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен
полицай. Изречение последно на чл.170 ал.3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
С оглед установеното по делото
факти може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по
смисъла на закона.
Предвид изложеното по-горе неспирането на
жалбоподателя при съгласно закона ясен знак за спиране и неизпълнението от
негова страна може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за
спиране, подаден от орган за контрол и регулиране на движението. При това
положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя административно
наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказващият орган правилно и
законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той
е извършил.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на БРС направените в хода на съдебното производство разноски
за пътни разходи на свидетелите в размер общо от 92,00 лева.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвръдено като правилно и законосъобразно.
Към момента
е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, представителя на административнонказващият орган не
е
поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от
Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и
поради това съдът не следва да се произнася.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 предложение първо ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0346-000341
от 01.10.2019г на впд началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-С. , с което за
нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на И.Т.К. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез
адв.П.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК И.Т.К. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на РС-Бургас направените в хода на съдебното
производство разноски за пътни разходи на свидетели в размер на 92,00
(деветдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.