№ 286
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500405 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 525 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 6854/2021 г.
Плевенският районен съд е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К.Б.П.
на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 4 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено
срещу него досъдебно производство № Д-2181/2018 г., пр. № В-267/2017 г. по
описа на РП Плевен, повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на
23.12.2020 г. постановление за прекратяване на наказателното производство,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на
постановлението в сила - 23.12.2020 г. до окончателното й заплащане, като за
разликата над сумата от 4500 лв. до предявения размер от 15 000 лв. е
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Със същото решение ПлРС е
осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К.Б.П. сумата от 453 лв. за
направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение, в частта, в която е уважен
1
предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 4 500 лв. е останала
въззивната страна Прокуратурата на РБ, ответник в първоинстанционното
производство, която чрез прокурор в РП – Плевен Мария Вълчева в
законоустановения срок го обжалва пред Плевенския окръжен съд като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за необоснованост и
неправилност на постановеното решение при преценката за наличие на
причинени на въззиваемия вреди в причинна връзка с воденото досъдебно
наказателно производство, както и при определяне на справедливия размер на
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че по делото не са
събрани доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди
извън обичайните такива, като и не са отчетени обстоятелствата относно
краткия срок на воденото досъдебно производство – 4 месеца срещу ищеца,
тъй като първоначално ДП е образувано срещу неизвестен извършител, както
и проверките извършвани от Прокуратурата и по отношение на въззиваемия
не е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Възразява се, че
вредите се претендират от ДП, образувано през 2018 г., а ПлРС е съобразявал
обстоятелства през периода 2016 – 2020 г., като наред с това според
въззивника показанията на разпитаните свидетели не доказват претърпени
вреди през периода след повдигане на обвинение – 19.08.2020 г. – 09.12.2020
г., липсата на връзка между напускането на работа от въззиваемия в
„**********“ и воденото досъдебно производство с оглед заявлението на
въззиваемия, че сам е подал оставка след като му е била поискана от кмета на
общината, че през периода 2016-2020 г. въззиваемият е работил на длъжности
офис-мениджър, директор и управител, вкл. в друга общинска фирма, няма
пряка причинна връзка между воденото ДП и раздялата в семейството на
въззиваемия. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени решението на районния съд в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 4 500 лв. до 15 000
лв. е останал въззивникът К.Б.П., ищец в първоинстанционното
производство, който чрез пълномощника си адвокат Н.Я. от ПлАК в
законоустановения срок го обжалва пред Плевенския окръжен съд като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за необоснованост и
неправилност на постановеното решение при определяне на справедливия
2
размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, като според въззивника същото е
занижено. Посочва се, че при преценката на реално претърпените от
въззивника вреди съдът не е отчел обстоятелството, че производството срещу
въззивника е продължило четири години, считано от датата на първия му
разпит, извършени са множество процесуално-следствени действия, които са
станали достояние на роднините и приятелите на въззивника и средите, в
които е работил, както и обществеността. Поддържа се, че в резултат на
тревогите си както от воденото ДП, така и от обвиненията през 2020 г. и
обществения отзвук на всичко това, въззивникът не можел да спи нощем,
станал тревожен, неконцентриран и неефективен в работата си, избягвал
срещи с близки и познати, чуствал се несигурен и притеснен, не можел да си
намери работа, изпадвал в депресия, като вредите са с по-голям интензитет за
въззивника, тъй като преди това същият бил уважавана личност, заемала
високи обществени и професионални позиции. Моли се въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като му присъди изцяло направените
по делото разноски, както и тези направени във въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба на РП – Плевен от въззиваемата страна К.Б.П..
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба на К.Б.П. от въззиваемата страна РП – Плевен.
Въззивната Прокуратура на РБ чрез прокурор в ОП - Плевен И.Ш.
поддържа подадената въззивна жалба на РП – Плевен и оспорва въззивната
жалба на другата страна.
В с.з. въззивникът К.Б.П. се явя лично и поддържа подадената от него
въззивна жалба като оспорва въззивната жалба на другата страна.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
3
Предмет на въззивна проверка е основателността на предявения от К.Б.П.
против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху личния,
социалния и професионалния му живот, засягане на достойнството му и
доброто му име в резултат на водено срещу него досъдебно производство за
престъпление по чл. 311 ал. 1 НК, прекратено с влязло в сила на 23.12.2020 г.
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № Д-
2181/2018 г., пр. № В-267/2017 г. по описа на РП Плевен.
СПОРНО по делото във въззивната инстанция е: налице ли са претърпени
от въззивника К.Б.П. неимуществени вреди в резултат на прекратеното ДП и
ако са налице доказани такива какъв е справедливия размер на дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди.
За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди за сумата от
4 500 лв. и да отхвърли същия за разликата до предявения размер от 15 000
лв. ПлРС е приел, че с оглед наличието на влязло в законна сила
постановление за прекратяване на наказателното производство, в което на
К.Б.П. е повдигнато обвинение по чл. 311 ал.1 от НК са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по
реда на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Въз основа на показанията на разпитаните
свидетели ПлРС е приел, че от страна на ищеца са доказани претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между тях и прекратеното
досъдебно наказателно производство. Съдът е съобразил, че
продължителността на наказателното производство срещу К.Б.П. е около
четири години, като е приел, че същият е бил наясно още през 2016 г. за това,
че наказателното производство е образувано срещу него, тъй като негови
подписи са подложени на почеркови експертизи и интензитетът на вредите, с
оглед големия обществен отзвук на воденото наказателно производство.
Съдът е съобразил, че през периода от 4 години ищецът е работил на
ръководни длъжности в частни и общински предприятия, поради което е
приел, че не е доказано влошаване на доброто име на ищеца. Съдът е
съобразил, че сигналът срещу ищеца е подаден след като напуснал работата
си в общинското предприятие „**********“ ЕООД, поради което е приел, че
не се доказва пряка причинна връзка между воденото ДП и загубата на тази
4
конкретна работа. Съдът е съобразил, че ищецът е бил обект на други
престъпления в процесния период, които също са му се отразили негативно,
но въз основа на показанията на разпитаните свидетели е приел за доказано,
че същият е станал подтиснат, притеснен, променен, разстроен както от
воденото наказателно производство, така и от обществения отзвук на същото.
ПлРС като е съобразил гореизложеното е приел, че обезщетение в размер на
сумата от 4 500 лв. е адекватно на претърпените от ищеца вреди, а искът за
разликата до предявения размер от 15 000 лв. се явява неоснователен и
недоказан.
От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства,
които не са оспорени от страните се установява, че с постановление на
прокурор в РП - Плевен от 09.12.2020 г. по ДП № Д - 2181/2018г. /пр.вх. №
267/2017г./ по описа на РП – Плевен, връчено на ищеца на 15.12.2020 г. и
влязло в законна сила на 23.12.2020 г. наказателното производство водено
срещу К.Б.П. е било прекратено поради малозначителност на деянието.
Установява се, че въз основа на постъпил на 25.11.2016 г. в ОП - Плевен
сигнал от управителя на „**********“ ЕООД гр. Плевен срещу К.Б.П., в
качеството на бивш управител на въззивното дружество за злоупотреба със
служебни средства по повод закупуване на товарен автомобил с
постановление на прокурор в ОП - Плевен от 30.11.2016 г. по пр.пр №
5031/2016 г. по описа на ОСлС - Плевен е възложено извършването на
проверка от органите на МВР. Установява се, че в рамките на проверката на
09.12.2016 г. и 04.05.2017 г. въззивникът П. е давал писмени сведения и
представял писмени доказателства във връзка с ползване и продажба на
товарен автомобил м.м. „Фиат Дукато“ с рег. № **********, извършени са
различни процесуално-следствени действия, в това число експертна справка с
характер на графическа експертиза след представен от въззивника П. образец
от подпис и с постановление от 28.08.2017 г. на зам. окръжен прокурор в ОП
е отказано образуване на ДП по преписката. Установява се, че
постановлението на прокурора от ОП – Плевен е отменено с постановление
от 17.01.2018 г. на апелативния прокурор при АП – Велико Търново, след
което е образувано ДП № С-36/2018 г. по описа на ОП - Плевен за
престъпление по чл. 220 ал. 1 от НК. Установява се, че по компетентност ДП е
изпратено на РП – Плевен и образувано като № Д-2181/2018 г., пр. № В-
267/2017 г. по описа на РП Плевен, по което след извършване на нови
5
процесуално-следствени действия е изготвено заключително постановление
на следовател с мнение за прекратяване, след което постановление на
прокурор в РП – Плевен на 09.10.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство. Установява се, че постановлението за прекратяване е
обжалвано и отменено с определение № 775/19.12.2019г. по ЧНД №
2485/2019г. на ПлРС, потвърдено с определение от 22.01.2020 г. по ВЧНД №
32/2020 г. на ПОС. Установява се, че на 19.08.2020 г. с постановление на
прокурор в РП – Плевен възвивникът П. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, за това, че на 29.07.2016 г. в гр. Плевен,
като длъжностно лице - управител на “**********“ ЕООД в кръга на
службата си съставил официален документ - авансов отчет от 29.07.2016 г., в
който удостоверил неверни обстоятелства, че е заплатил на Емил Цветанов
Стойчев сумата от 4 000 лева за покупка на камион с рег. № ********** с цел
този документ да бъде използван като доказателство за отразеното
обстоятелство и по отношение на същият е била взета мярка за неотклонение
– „подписка“. Установява се, че на същата дата въззивникът П. е бил разпитан
в качеството на обвиняем, след което на 15.10.2020 г. разследването му е
предявено и е изготвено заключително мнение от следовател за предаване на
съд по повдигнатото обвинение. Установява се, че след указания на прокурор
в РП - Плевен след констатирана грешка в първото постановление на
23.11.2020 г. с ново постановление възвивникът П. отново е привлечен като
обвиняем за същото престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, взета му е отново
мярка за неотклонение – „подписка“, разпитан е и е изготвено заключително
мнение от следовател за предаване на съд по повдигнатото обвинение.
Установява се от мотивите на цитираното по-горе постановление от
09.12.2020 г. на прокурор в РП – Плевен за прекратяване на наказателното
производство, влязло в законна сила на 23.12.2020 г., че е налице извършено
от въззивника деяние, но същото не е престъпление, тъй като неговата
обществена опасност е незначителна. Установява се, че със същото
постановление е отменена взетата по отношение на въззивника мярка за
неотклонение „подписка“.
От представените по делото в първата инстанция справки за трудови
договори на въззивника и справки за актуално съдебно състояние на
търговски дружества се установява, че въззивникът е бил управител на
“**********“ ЕООД, гр. Плевен от 2009 г. до м. ІХ 2016 г., след което е
6
работил по трудови договори като офис-мениджър в „**********“ ЕООД, гр.
Плевен през м. Х-ХІ 2016 г., управител на „**********“ ЕООД, гр. Плевен
през периода м. V 2018 г. – м. VІІ 2020 г., директор - предприятие
„**********“ ЕООД, гр. Плевен през м. VІІ 2020 г..
Установява се от показанията на разпитаните в първата инстанция
свидетели И.Б.К. /брат на възивника/ и С.Г.В. /близка на въззивника/, в частта,
в която кореспондират помежду си, че след като въззивникът П. напуснал
“**********“ ЕООД, гр. Плевен като управител в дружеството са
извършвани множество проверки от служители на полицията в дома му и
служители на ДАНС в общинското дружество и станало известно след
колегите и близките му, че се води наказателно производство срещу него.
Установява се, че до този момент въззивникът бил весел и общителен, а след
това се променил, станал подтиснат, навъсен, разстроен, тревожен, угрежен,
притеснявал се какво говорят хората за него, търсел си работа и споделял, че
не го приемат, съпругата и синът му се преместили да живеят в Германия, но
той не ги последвал, напуснал семейното жилище, което е било собственост
на съпругата му и се преместил да живее при брат си, който му помагал,
когато има финансови затруднения. Установяват, че въззивника имал
проблеми и негативни преживявявания през 2016 г. и във връзка с палежи на
личните му автомобили. Установяват, че докато работел в “**********“
въззивникът се ползвал с добро име, уважение, колегите му го считали за
добър ръководител и лоялен човек, както и че след образуване на
наказателното производство имал затруднения с намиране на работа.
Въззивният съд съобрази, че свидетелите са близки на въззиваемия, но
показанията им не са опровергани от други събрани по делото доказателства,
поради което следва да бъдат кредитирани от съда.
При така събраните доказателства според въззивния съд намира, че
правилно и законосъобразно Плевенският районен съд е приел, че
отговорността на въззивната прокуратура може да бъде ангажирана при
условията на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Въззивният съд приема, че при
условията на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата отговаря за тези вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който
7
следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото
наличието на причинно - следствена връзка е елемент от фактическите
състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ,
когато такава връзка не е установена или не е установена за част от
претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда.
При съобразяване на трайната практика на ВКС, въззивният съд приема, че
неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси (нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото), като при доказването на вредите
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи
и е нормално да приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. за да определи размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявения
иск, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи
значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - продължителността на
воденото наказателно производство, естеството на причинените на ищеца
емоционални страдания и неудобства, начина, по който повдигнатите
обвинения, мерките за неотклонение и мерките за процесуална принуда са се
отразили върху емоционалното му състояние, съдебното минало на ищеца и
всички др. обстоятелства от значение за спора, установени по делото. Налице
е трайна практика на ВКС, която приема, че съществува връзка между
стандарта на живот в страната към момента на увреждането и размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, защото критерият на
справедливостта не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно - статистически размер на доходите. Налице е и
трайна практика на ВКС, съгласно което когато незаконното обвинение е за
8
умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия задължително трябва да се прецени как се е отразило то върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план,
авторитета и името на професионалист.
Налице е и трайна практика на ВКС /арг. решение № 341/05.10.2012 г. по
гр. дело № 1310/2011 г., IV ГО на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр.
дело № 892/2015 г., IV ГО на ВКС, решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело
№ 6047/2013 г., IV ГО на ВКС, решение № 425 от 1.12.2015 г. по гр. д. №
3143/2015 г., IV ГО на ВСК, определение № 539/13.06.2022 г. по гр.д. №
932/2022 г. ІІІ ГО на ВСК и/ др., в която се приема, че употребеният в чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да
се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно - процесуален смисъл. Приема се, че когато наказателното
производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление съставът на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е осъществен. Лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. ВКС приема
също, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е
бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото
престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от
време преди уличаването му, респ. преди повдигане на обвинението срещу
него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното
деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което
единствено той би могъл да извърши.
Като съобрази цитираната задължителна съдебна практика и обсъдените по
– горе доказателства, които кореспондират помежду си, въззивният съд
намира, че по делото може да се направи обоснован извод за наличие на
пряка причинна връзка между емоционалните страдания на въззивника П.,
9
изразяващи се във влошаване на качеството на неговия социален,
професионален и личен живот, засягане на достойнството му и доброто му
име след обвиняването му за престъплението по чл. 311 ал. 1 НК и водените
срещу него проверки по сигнал, довели на по-късен етап до образуваното
досъдебно наказателно производство срещу него и привличането му като
обвиняем, както и за наличие на предпоставки за ангажиране на
отговорността на въззивната прокуратура по ЗОДОВ. От показанията на
разпитаните свидетели безспорно се установи според съда, че въззивникът е
понесъл тежко, с изключително безпокойство и притеснения обвиненията в
престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК през 2020 г., но станал тревожен и
притеснен още през м. ХІІ 2016 г. по повод на изискваните от него сведения
по подаден лично срещу него сигнал и образуваната въз основа на сигнала
прокурорска проверка срещу него за извършено престъпление в качеството
му на управител на общинската фирма „**********“ и станалите достояние
на колегите му, близките му и обществеността в града обвинения за
злоупотреби със служебното му положение. Въззивният съд съобрази
интензивността на емоционални страдания на въззивника П. през периода от
м. ХІІ 2016 г. – м. ХІІ 2020 г. по водените срещу него прокурорски проверки и
досъдебно производство, които безспорно се установиха по делото и се
изразяват в значително влошаване на качеството на неговия живот в резултат
на засягане на достойнството му и доброто му име след обвиняването му за
престъпление, за което деяние в последствие с влязло в сила прокурорско
постановление е прието, че поради незначителната си обществена опасност
не съставлява престъпление. Съдът съобрази също, че въззивникът П. е
обвинен в извършване на престъплението в качеството на длъжностно лице –
управител на общинската фирма „**********“ и в рамките на наказателното
производство негови колеги и съграждани са узнали за воденото наказателно
производство срещу него, което обстоятелство се е отразило на
професионалният му авторитет. Съдът съобрази също продължителността на
воденото наказателното производство срещу въззивника от момента на
образуване на прокурорската проверка до датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване – около четири години, което дори да не
нарушава изрични норми на НПК не може да се приеме, че е в рамките на
разумния срок за провеждане както на проверка, така и на досъдебно
производство, тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 311 ал. 1 от НПК,
10
за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, както и
възможност за лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК, което само по
себе си е основание за значителен стрес и притеснения у всеки човек, чистото
съдебно минало на въззивника. Съдът съобрази също, че на въззивника е
наложена мярка за неотклонение "подписка" за около 4 месеца, която е най –
леката предвидена в закона, но макар и в малка степен е ограничавала
правната му сфера. Като съобрази гореизложеното и стандарта на живот към
периода 2016 г. - 2020 г., въззивният съд намира, че определеното на
въззивника от първоинстанционния съд обезщетение в размер на сумата от 4
500 лв. справедливо репарира доказаните реално претърпени неимуществени
вреди, които действително са над обичайните с оглед засягане на авторитета
му на въззивника в професионално отношение. Безспорно се установи по
делото, че въззивникът е бил управител на общинското дружество
„**********“ около седем години, през който период се е ползвал с уважение
сред колегите си и обществеността, а след започване на проверката срещу
него във връзка с престъпление, извършено в качеството на длъжностно лице
за период от четири години е работил общо около две години и три месеца,
поради което въззивният съд приема, че е доказано засягане на доброто му
име както в обществената, така и в професионалната сфера на ищеца, в която
насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които могат да
бъдат кредитирани и в тази част като кореспондиращи с други събрани по
делото доказателства. Не се доказа пряка причинна връзка между
промененото семейно положение на въззвивника и воденото срещу него
наказателно производство или емоционални страдания с по-голям интензитет
и засягане на личната и професионалната сфера на въззивника в по-голяма
степен от посочената по-горе, поради което следва да се приеме, че искът за
заплащане на обезщетение за разликата над сумата от 4 500 лв. до сумата от
15 000 лв. е недоказан и поради това неоснователен.
При тези правни изводи въззивният съд намира, че въззивните жалби и на
двете страни са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като се
потвърди обжалваното решение на ПлРС в частта, в която предявеният иск с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 4 500 лв. и
отхвърлен за разликата над 4 500 лв. до 15 000 лв. , респ. в частта относно
присъдените по делото разноски.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на
11
въззиваемия по отхвърлената въззивна жалба на РП – Плевен следва да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. за защита по тази жалба. В договора за правна помощ не е
разграничено от платената сума от 600 лв. каква част е за защита по
подадената от въззивника жалба и каква част е за защита по жалбата на РП
Плевен, поради което въззивният съд приема, че сумите са равни.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 525 от 11.04.2022 г., постановено
по гр. д. № 6854/2021 г. на Плевенският районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да заплати в полза на К.Б.П., ЕГН
********** от гр. Плевен, ********** сумата от 300 лв. за направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
ал. 1 т. 1 ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12