Решение по дело №11157/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 145
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20211110211157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211157 по описа за 2021 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от АЛ. А.. Б., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 4406049, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно
заседание.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
1
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.01.2021 г. в 10:48 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC ARH
CAM S1“ № 11743ee заснела лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № ***,
движещ се в град София, по бул. „***“ срещу номер ** (магазин ***), в посока от бул.
„***“ към град Б., с превишена скорост – 83 км/ч, при максимално разрешена за
движение извън населено място – 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия
К № 4406049 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя А.Б., в
качеството му на собственик на заснетото МПС, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
С оглед на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
При издаване на атакувания електронен фиш е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и е основание за неговата отмяна.
В обстоятелствената част на електронния фиш, където се съдържа описание на
извършеното нарушение е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил с превишена скорост в град София, по бул. „***“ срещу номер ** (магазин
***), в посока от бул. „***“ към град Б., а малко по-надолу е описано, че
ограничението на скоростта било въведено с пътен знак В-26 за извън населено място
и санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ
наказание за водачите, които превишат максималната скорост за движение извън
населено място. Изложеното представлява противоречие както във фактическото
описание на нарушението, така и противоречие между фактическото описание на
извършеното нарушение и правното основание за налагане на наказанието, което
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже последният не
може да разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост
извън или в населено място. Така направеното описание не само нарушава правото на
защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била
2
действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на мястото на
извършване на нарушението – в населено място или извън населено място. В
приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 19.01.2021 г., длъжностното лице съставило протокола също е
отбелязало, че контролът се е осъществявал в рамките на град София, тоест в населено
място. Като точно местонахождение отново е посочен град София. В тази връзка за
съда не става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в началото е отбелязано
засичане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди деянието да е било
извършено извън рамките на населеното място и наказанието е наложено за
превишаване на скоростта извън населено място. Дори чрез евентуално събиране на
допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото на
извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него, то това
няма как да санира допуснатата в издадения ел. фиш неяснота, касаеща мястото на
извършване на нарушението. Даже да се установи, че автомобилът е бил заснет извън
рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш скоростта да
е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението е било извършено в
рамките на столицата, то тогава пак остава второто твърдение за превишаване на
скоростта извън населеното място и наложената санкция за превишена скорост извън
населено място. Обстоятелството, за което се отнася констатираното противоречие и
неяснота, е от съществено значение за извършеното нарушение, тъй като ЗДвП
предвижда различни по размер наказания в зависимост от това, дали скоростта е била
превишена в рамките на населено място или извън такова, понеже наказанието за
превишаване на максимално разрешената скорост за движение извън населено място с
33 км/ч е глоба в размер на 300 лева, а в населено място е глоба в размер на 400 лева.
Така се стига до невъзможност и съдът да прецени, дали правилно е определен
размерът на наложеното наказание. Тази вътрешна противоречивост на атакувания
административен акт реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално
нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги
съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без
да е необходимо разглеждането на спора по същество.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният електронен фиш
е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4406049, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на АЛ. А.. Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4