№ 16482
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110168953 по описа за 2023 година
Предявени са от А. Т. К., чрез адв. Ж., срещу Б. Б. М., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 27.06.2021 г., около 19:30 часа, в гр.
Нови Искър, кв. „Славовци“, в компелкс – заведение с басейн „Перла“, ответникът му
нанесъл лека телесна повреда чрез удари с ръце по главата му, с което му причинил
разстройство на здравето, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на долна устна,
проникваща в устната кухина, разклащане на първи горен ляв зъб и отчупване на част от
коронката му, които травматични увреждания имали характера на „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Сочи, че ответникът го гонил към изхода на комплекса,
викайки след него „ще ви намеря къде живеете, ще ви запаля“. Излага доводи, че с оглед
нанесеното травматично увреждане е потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, където долната му устна била зашита. Отбелязва, че вследствие на
нанесения удар предният му ляв зъб бил увреден, поради което следвало да пази същия с цел
да избегне умъртвяването му. Твърди, че заради шевовете изпитвал затруднения и болка при
хранене, като консумирал единствено течна храна. Сочи, че с оглед нанесеното увреждане и
разклащане на предния му ляв зъб е била налице необходимост да приема течна храна в
продължение на два месеца, което му причинило сериозен дискомфорт. Поддържа, че в
резултат на нанесените телесни увреждания от страна на ответника му били разклатени и
други зъби, което наложило поставянето на брекети. Твърди, че във връзка с
противоправното деяние от страна на ответника срещу него било образувано наказателно
производство по НОХД .. г., приключило със Споразумение от 26.06.2023 г. Навежда доводи,
че в резултат на нанесените травматични увреждания от страна на ответника претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, силен шок и стрес. Твърди, че
след процесното събитие отказвал да посещава учебни занятия и да излиза с приятели,
получавал паник атаки и сънят му бил нарушен. Поддържа, че към днешна дата не е успял
да преживее стреса от случилото се, като се обръщал панически след себе си, когато зад него
се приближавал непознат. Сочи, че с оглед влязлото в сила Споразумение по НОХД .. г.
деянието, авторството и виновността на ответника са установени. Обосновава правния си
1
интерес от претендиране на мораторна лихва върху стойността на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането. Моли съда да осъди ответника
за заплащането на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на
20 000 лв., изразяващи се във физически болки и страдания и негативни емоционални
преживявания, последица от нанесената от страна на ответника на 27.06.2021 г. лека телесна
повреда, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторно обезщетение в размер на 5466,96 лв., начислено
върху стойността на главницата от датата на увреждането - 27.06.2021 г. до подаването на
исковата молба – 18.12.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По аргумент на чл. 300 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните обстоятелствата относно извършеното
противоправно деяние на 27.06.2021 г. от Б. Б. М. и виновността му, установени в хода на
НОХД № .. г. по описа на СРС, 2 с-в, приключило със Споразумение от 26.06.2023 г. По
делото е приложен Протокол №12101 от съдебно заседание, проведено на 26.06.2023г. по
НОХД № ..г. на СРС, от който се установява, че с определение от съдебното заседание съдът
е одобрил споразумение между прокурор при СРП, обвиняемия Б. Б. М. и упълномощения
му защитник адв. ., по силата на което обвиняемия . М. се признава за виновен в умишлено
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 НК, а
именно: че на 27.06.2021 г. в гр. Нови Искър, кв. „Славовци“ в комплекс – заведение с
басейн „Перла“, чрез нанасяне на удари с ръце по главата на А. Т. ., му причинил лека
телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
долна устна, проникваща в устната кухина, разклащане на първи горен ляв зъб и отчупване
на част от коронката му, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния
признак „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“ и телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията им,
без да е предизвикан от пострадалия с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност
и достойнство на отделната личност), както и че на същата дата и на същото място е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се явно
неуважение към обществото – на публично място изблъскал с тяло .. и го съборил на земята,
гонил към изхода на комплекса А. Т. . и викал след него „ Ще ви намеря къде живеете, ще ви
запаля“. За извършените от подсъдимия деяния съдът с посоченото определение му е
определил съответни наказания и е прекратил наказателното производство.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля .. и
.. . – баща на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите като пълни, логични и
непротиворечиви. Съдът е съобразил, че свидетелят . . е баща на ищеца, и е ценил неговите
свидетелски показания в съвкупност с другите доказателство по делото, като ги намира за
непротиворечиви. Свидетелят . е бил пряк свидетел на извършеното спрямо ищеца деяние
от ответника. Според свидетеля ответникът нападнал изненадващо ищеца и започнал да го
бие, а когато се опитал да се намеси, за да прекрати боя, ответникът Б. ударил и него,
заплашвал ищеца, че ще намери него и семейството му и ще ги запали. От побоя на ищеца
била разкъсана долната устна, целият бил в кръв, когато се видели на следващия ден ищецът
А. бил в синини по цялото лице, имал шевове на долната устна. След този случай ищецът се
променил, станал по-затворен, вече не искал да ходи на непознати места, искал винаги да са
в по-голяма компания. Изтрил си фейсбук профила, било го страх да не го намери пак
2
ответника Б. и да изпълни заканите си. Отслабнал, тъй като от травмите от побоя не можел
да се храни с друго освен с течна храна.
Свидетелят . . потвърждава казаното от свидетеля .. Когато му се обадили веднага след
побоя, отишъл да вземе сина си, който бил целият в кръв. Откарал го в Пирогов, където
зашили раните му. В деня след нанесения побой ищецът имал синини по главата, сцепени
устни, разклатени зъби, синини по очите и скулите. Наложило се два месеца да се храни със
сламка. Освен физическите наранявания, ищецът имал и психическа травма, и към
настоящия момент имало отзвук от това травматично преживяване – получавал тремор в
стресови ситуации. След побоя, който ответника му нанесъл, ищецът започнал да се вижда
по-рядко с приятели, не искал да ходи по нощни заведения, искал да бъдат винаги в по-
голяма компания. Станал по-затворен. Нападението не е било провокирано, ищецът и
ответникът не са се познавали преди този случай.
Други относими и необходими доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният от ищеца иск е по чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане,
изразяващи се в болки и страдания от получена лека телесна повреда и психическо
страдание, негативни изживявания, както и законна лихва върху това обезщетение от датата
на увреждането до окончателното му изплащане.
По иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане предпоставките за
основателност са: 1) действие, от което са настъпили вреди; 2) противоправност на това
действие; 3) наличието на настъпили вреди; 4) причинно следствена връзка между деянието
и вредите; 5) вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията.
Представеното по делото, одобрено по НОХД № .. г. по описа на СРС, споразумение, е
задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и
вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 3, вр.
ал. 2 от НПК споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието. На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК съдът
следва да се съобрази със задължителната сила на споразумението относно това, че
описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно от Б. М.. Съдът е
обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно причинната
връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за което е осъдено
виновното лице. В конкретния случай, пределите на задължителната сила на
споразумението в наказателното производство се простират по отношение на увреждането -
разкъсно-контузна рана на долна устна, проникваща в устната кухина, разклащане на първи
горен ляв зъб и отчупване на част от коронката му, представляващо лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота, както и
отправените заплахи от страна на ответника към ищеца. Съдът намира, че с оглед
изложеното, по делото е безспорно установено, че по отношение на ищеца А. . е налице лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
От изслушаните по делото свидетели се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания и предизвикани от тях
физически болки и страдания, както и отрицателни психически изживявания, страх,
притеснение, затваряне в себе си, психическа травма от изживения стрес по време на
нападението, която не е отшумяла напълно и до настоящия момент с оглед треморът, който
3
получава при нервно напрежение. От изслушаните свидетели се установява и причинно-
следствената връзка между деянието на ответника и вредоносния резултат – причинените на
ищеца болки и страдания, негативни преживявания.
Поради изложеното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което предявения иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Относно размера на дължимото според съда обезщетение, съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самия
инцидент, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, както и да се съобрази с дадените разяснения в ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968
г.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета на понесените
във връзка с тях болки и страдания, стресът от преживяното, продължителността на периода
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента,
липсата на неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,
както и наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им
възлиза на 10 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от
ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им, наличието на емоционални
проявления на увреждането и създадените за ищеца неудобства от получените увреждания с
оглед необходимостта да се храни в продължение на два месеца само с течна храна.
Установяват се промени в навиците на ищеца, в социалните му контакти, както и
продължаващите и към настоящия момент проявления при стресови ситуации.
По искането за присъждане на лихви:
Поради уважаването на иска за неимуществени вреди, съдът намира за основателна и
акцесорната претенция за законната лихва. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение,
произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
лихви за забава от датата на увреждането. В полза на ищеца следва да се присъди законна
лихва върху главницата от 10 000 лева, считано от датата на увреждането - 27.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Видно от представеният делото договор за правна защита и съдействие, уговореното и
заплатено възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 2500 лева,
като съобразно с уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250 лева.
Ответникът, с оглед присъденият размер на обезщетението, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС държавна такса в размер
400 лева.
4
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. М. с ЕГН .. и адрес: гр. .., ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. . с ЕГН .. и адрес: ..,
сумата 10 000 лева /десет хиляди/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразявящи се в телесни увреждания и предизвикани от тях
физически болки и страдания, както и отрицателни психически изживявания, страх,
притеснение, затваряне в себе си, психическа травма от изживения стрес по време на
нападението, вследствие на непозволено увреждане на 27.06.2021 г. в гр. Нови Искър, кв.
„Славовци“ в комплекс – заведение с басейн „Перла“, чрез нанасяне на удари с ръце по
главата като му причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на долна устна, проникваща в устната кухина, разклащане на първи
горен ляв зъб и отчупване на част от коронката му, които травматични увреждания са
реализирали медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето неопасно за
живота“ и телесната повреда е причинена по хулигански подбуди (при липса на личен мотив
във взаимоотношенията им, без да е предизвикан от пострадалия с демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност), както и
извършените на същата дата и на същото място непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи се явно неуважение към обществото – гонил ищеца към
изхода на комплекса и викал след него „ Ще ви намеря къде живеете, ще ви запаля“, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.06.2021 г. до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му
предявен размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Б. Б. М. с ЕГН .., ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. . с ЕГН .. сумата 1250 лева
/хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Б. М. с ЕГН .., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер 400 лева /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5