Р Е Ш
Е Н И Е №
1509
гр.Пловдив, 13. 12. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д. № 1617/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.92, чл.55
ал.1 изр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна
жалба от „Изи финанс“
ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление
в София, район Триадица, ул. „Балша“ № 17 ап. 1, против Решение №
1959/20.05.2019г. на ПдРС – XII гр.с. по гр.д.№ 13296/2018г. в частта, с която е прекратил производството по
гр. дело № 13296/2018г. в частта, с
която се иска установяване на вземане на „Изи финанс“ ЕООД против А.К.М.,***, ЕГН - **********,***, за възнаградителна лихва съобразно Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 11164/2018г. по описа на ПРС- ІІІ гр. с. за
размера над сумата 184,80 лв. до пълния предявен размер от 771,54 лв.
поради недопустимост на исковете и в тази част е обезсилил издадената заповед за плащане; в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че А.К.М. не дължи на „Изи финанс“
ЕООД сумата от 90 лв. - разходи за извънсъдебно събиране
на вземането по
Договор за кредит от разстояние №
167733/20.04.2017 г.; в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на А.К.М. сумата от 952,47
лв. – платена без основание неустойка
за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2 изр. 1 от Договор
121764/26.02.2016г, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
–19.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането; в частта, с която е осъдено
дружеството да заплати на А.К.М. сумата от 335,28
лв. – платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение
поради нищожност на клаузата на чл.
3 ал.2 изр. 1 от Договор № 152082/13.12.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на А.К.М.
да заплати сумата от 167,64 лв. –
платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3
ал.2 изр. 1 от Договор №
167733/20.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
–19.10.2018г. до окончателното изплащане
на вземането; в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на А.К.М.
сумата от 631,86 лв. - разноски по
делата. Моли
да бъде прогласено като процесуално недопустимо решението по отношение на приетите
за съвместно разглеждане насрещни искове поради ненадлежно упражняване на
правото на насрещен иск и да бъде отменено в обжалваната допустима част и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови
претенции. Претендира да бъдат присъдени и направените разноски в двете съдебни
инстанции.
В останалата част
решението е влязло в сила поради необжалване.
Въззиваемата страна А.К.М. ***, ЕГН - **********,***, чрез адв. С.М., депозира
писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред РС- Пловдив от „Изи финанс“ ЕООД против А.К.М. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК и
съответно от А.К.М. против „Изи финанс“ ЕООД са предявени насрещни искове по реда на чл.211 от ГПК.
1.С исковата молба от „Изи финанс“ ЕООД е направено искане към съда да се установи
спрямо А.К.М. съществуването на вземане на парично вземане на ищеца, за което
дружеството разполага с издадена по чл.410 от ГПК Заповед № 6244/06.07.2018г.
за изпълнение по ч.гр.д.№ 11164/2018г. по описа на ПдРС- ІІІ гр. с. Изтъква, че
между страните имало сключен Договор № 167733/20.04.2017 г. за заем от
разстояние, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1 800
лв. Сумата по кредита била усвоена от
ответника по следния начин: 1 035,05 лева послужили за погасяване на старо
задължение на ответника към същия ищец и 769.35 лв. били преведени в деня на
сключването на договора по посочена от М. банкова сметка. ***, заемополучателят
се задължил да върне сумата от 1800 лв., ведно с уговорена лихва като
възнаграждение за ползването на заетите средства в размер от 184.80 лв., за
периода от 19.07.2017г. до 15.01.2018г., като кредиторът приел разсрочено на 7
бр. равни месечни вноски плащане. Между страните имало договорено задължение на
ответника да обезпечени изпълнението на вземането си; обезпечението на кредита
следвало да бъде представено в срок от три дни,
а при непредставяне, към сумата на главницата и лихвите се прибавяла и
санкционна сума от 586,74 лв., платима разсрочено съобразно броя на месечните
вноски, по 83,82 лв. месечно допълнително към общия размер на вноската. Обезпечение не било представено. Затова
кредиторът начислил по 83,82 лв. към всяка от дванадесетте вноски. Размер на
вноската станал 343,22 лв. Имало и договорена такса за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 10 лева при
просрочие на вноска с повече от 5 дни, като със заявлението се претендират 90
лв. такси. Към датата на подаването на исковата молба /заявлението в съда,
имало извършени плащания на стойност от 740 лв., като от самата главница се
твърди да са платени 400,16 лв., след
което кредитополучателят преустановил
връщането на сумите по договора. На дата 05.07.2018г., ищецът подал заявление,
по което била издадена горецитираната заповед, връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Със заповедта е заповядано плащане на следните
суми, за които се и иска вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК
– 1 399,84 лева главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 771,54
лв. за периода от 19.06.2017г. – 15.01.2018г., сумата от 90 лв. разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на заявлението - 05.07.2018г. до пълното изплащане, както
и разноските по двете производства. Към исковата молба са приложени всички горецитирани
документи.
Ответникът А.К.М. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК в срок, с
който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява се, че е
нищожна клаузата в договора между страните, която предвижда плащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение, тъй като заобикаля закона,
включително и като неравноправна такава по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Прави се и възражение за прихващане със насрещно
вземане на ответника срещу ищеца за
представляващи недължимо платени по три недействителни договора между
страните суми. Направено е било доказателствено искане за допускане на ССЕ, което е
уважено от Районния съд.
В първото съдебно заседание на 28.02.2019г.
/протокол – л.104/ е прието неоспореното от страните заключение по допуснатата
ССЕ с в.л. Б. В.
2.От А.К.М. против „Изи финанс“ ЕООД насрещни искове за обезщетение за
неоснователно обогатяване, на осн. чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД – при начална липса
на основание. Излага твърдения, че между страните имало сключени три договора,
един от които - Договор за кредит от
разстояние № 121764/26.02.2016г. и
по него за периода от 26.02.2016г до 22.11.2016г. били платени без основание 952,47 лв. – неустойка за непредставяне
на обезпечение, тъй като неустоечната клауза била нищожна. Вторият Договор е за
кредит от разстояние № 152082/13.12.2016г. и по него за периода от
13.12.2016 г. до 20.04.2017г. били платени без основание 335,28
лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение, понеже неустоечната клауза била нищожна. Третият договор за кредит от разстояние №
167733/ 20.04.2017 г.,
е процесният такъв и за исковата молба, и по него за периода от
20.05.2017г до 17.09.2017г. били платени без основание 167,64 лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение, тъй като неустоечната
клауза била нищожна. Претендира да бъде осъдено да й заплати общ сбор от трите суми, а именно
1 455,39 лв. – сумата на платената
без основание неустойка за непредставяне на обезпечение по трите договора,
ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещния иск -
19.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Ако насрещните искове
бъдат уважени, то се иска да се извърши прихващане на дължимите между страните
суми до размера на по – малкото вземане.
Ответникът по насрещните искове „Изи
финанс“ ЕООД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че ги оспорва изцяло. Счита,
че са процесуално недопустими за приемане, тъй като нямали връзка с първоначално
предявения иск. Възразил е, че са неоснователни,
тъй като имало основание за имущественото разместване – клаузата за неустойка
била валидна.
Районният съд е приел на осн. чл.211 от ГПК насрещните искове за съвместно
разглеждане.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото
основно възражение се състои в това, че Районният съд не се произнесъл по
допустимостта на възможността за
съвместно разглеждане на предявените насрещни искове по чл.211 ал.1 от ГПК, с
което са нарушени производствените
правила. Счита, че е недопустимо съединяването на иск по чл.422 от ГПК с искове
по чл.55 ал.1 от ЗЗД. От друга страна не било извършено съдебно прихващане, макар
да било поискано от насрещната страна.
Въззивната
инстанция намира, че възражението е неоснователно. Съгл. чл.211 ал.2 от ГПК – Предявяването
на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът
прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително
затруднено, той постановява отделянето му. С оглед на тази регламентация, за
допустимостта да се предяви насрещен иск е необходимо само да са спазени общите
правила за предявяване на иск, тоест, да са спазени принципите за подведомственост
на съдилищата и за родова подсъдност. След като горните процесуални
предпоставки са изпълнени, в правомощията на Районния съд е да прецени дали
съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде „значително затруднено“, която
преценка не подлежи на инстанционен контрол. Предявяването на насрещен иск като
процесуално действие не се отличава от предявяването на първоначален иск, с
това изключение, че съдът, може да постанови отделянето на насрещния иск за
самостоятелно разглеждане.
По
отношение на възражението, че Районният съд не бил извършил прихващане по двете
установени насрещни взаимни задължение до размера на по малкото, следва да се
посочи, че действително не е налице произнасяне с решението, което е
задължително предвид нормата на чл.298 ал.4 пр.последно от ГПК, но от друга
страна, не е и постъпила въззивна жалба от ищцата А.К.М., която е направила
това искане с насрещната искова молба, поради което и Окръжният съд не се явява сезиран по този въпрос.
На
следващо място, дружеството – жалбоподател въвежда оплакване, че произнасянето от
Районния съд по искането за прогласяване на нищожност по клаузи, съдържащи се в
предходни /стари/ договори е неправилно поради неспазване на материалния и
процесуалния закон. Посочва, че ищцата по насрещните искове е била наясно с
твърдените основания за нищожност и въпреки това чак сега във висящото
производство по чл.422 от ГПК се възползва от това си право. Нещо повече
релевирани са клаузи по няколко отдавна погасени договори.
Окръжният
съд намира, че не е налице нито процесуална, нито материалноправна пречка от
предявяване на искове за прогласяване на нищожност на отделни клаузи от
договори, независимо, че длъжникът е извършил плащания по тях било в цялост,
било частично. Установената нищожност на отделни клаузи има съответни правни
последици /в случая има начална липса на основание на осн.чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД/, които се изразяват в правото на длъжника да получи недължимо заплатените
суми.
Жалбоподателят
възразява също, че неправилно Районният съд е възприел клаузите по чл.3 ал.2 идентични
в процесните 3 бр. договори като нищожни
поради противоречие с добрите нрави и не бил приложен обосновано материалния
закон. Също така било налице позоваване на чл.143 ал.1 т.19 от ЗЗП, която норма
не предвиждала конкретно правило, което да е основание за нищожност.
Въззивната
инстанция намира, че възражението следва да се остави без уважение, тъй като от
прочита на атакуваните като нищожни клаузи изложени съответно в чл. 3 ал.2 изр.1 от Договор № 167733/20.04.2017г.,в чл. 3 ал.2 изр. 1 от Договор
121764/26.02.2016г. и в чл. 3 ал.2 изр. 1 от
Договор № 152082/13.12.2016г. не се налага извод за обезпечаване на
главното задължение и на възнаграждението за кредитора, каквато е присъщата
функция на обезпечението, а е въведено обезпечение за някакви други задължения
/описани в чл.3 ал.1 т.1 и т.2 във всеки един от тях/, които не съставляват
съществени елементи по сключените договори. Досежно квалификацията на Районния съд
за неравноправните клаузи по чл.143 ал.1 т.19 – „поставяне на други подобни
условия“, трябва да се отбележи, че е допустимо, тъй като разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП не поставя ограничения при изследването на хипотезите в
договорите за обхвата на постигнати
уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изскванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
между него и тези на търговеца или доставчика.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивната инстанция
приема за правилна прекратителната част на решението, имаща характер на
определение, доколкото възраженията на жалбоподателя в тази насока не са
конкретизирани, а отделно и се установява, че записаната сума в заповедта за
изпълнение в размер на 771,54 лв. –
договорна лихва всъщност представлява сбор от две отделни вземания, а именно от
размера 184,80 лв. –договорна лихва и 586,74 лв. – неустойка за неосигурено
обезпечение, тоест налице е липса на идентичност на заявените вземания в
заповедното и в исковото производство.
Решението
в обжалваната част е законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно
правния резултат дружеството жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна М. сумата 500 лв. за
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 1959/20.05.2019г. на ПдРС – XII гр.с. по гр.д.№
13296/2018г. в частта, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че А.К.М. ***, ЕГН - **********,***, не дължи на „Изи финанс“
ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление
в София, район Триадица, ул. „Балша“ № 17 ап. 1, сума от 90 лв. -
разходи за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за кредит от разстояние № 167733/20.04.2017 г.; в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на А.К.М., ЕГН - **********, сумата от 952,47 лв. – платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение поради нищожност на
клаузата на чл. 3 ал.2 изр. 1 от Договор 121764/26.02.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; в частта, с която е
осъдено дружеството да заплати на А.К.М., ЕГН- **********, сумата от 335,28 лв. – платена без основание неустойка за непредставяне на
обезпечение поради нищожност на
клаузата на чл. 3 ал.2 изр. 1 от Договор № 152082/13.12.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; в частта, с която е
осъдено дружеството да заплати на А.К.М., ЕГН - **********, да заплати сумата
от 167,64 лв. – платена без
основание неустойка за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на
чл. 3 ал.2 изр. 1 от Договор № 167733/20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането; в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на А.К.М., ЕГН -
**********, сумата от 631,86 лв. - разноски
по делата.
В останалата част решението
е влязло в сила.
Осъжда „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица,
ул. „Балша“ № 17 ап. 1, да заплати на А.К.М. ***, ЕГН - **********,***, сумата в размер на 500 лв. за направени разноски по
възз.гр.д.№ 1617/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: