№ 7396
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110156203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. М. А., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. дължи на ищцовото
дружество сумата 1184,56 лева за главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в
гр. *********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
25.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 191,54 лева за мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г.; сумата 02,98 лева за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 01,78 лева за мораторна лихва за периода
от 31.05.2019 г. до 07.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №3515/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за
енергетиката.Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни
разноски.
Ответникът е подал отговор на искова молба, с който заявява, че е сключил
споразумение с ищеца и моли да не се допускат експертизи.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца счита исковете за
основателни.
В съдебно заседание ищецът не оспорва становището на ответника. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за исково производство.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са приети всички правнорелевантни факти за възникване на правото на така
предявените парични вземания, вкл. размер на иска. Не се спори, че страните в хода на
процеса са сключили извънсъдебно споразумение на 06.03.2023 г., с предмет
претендираните от ищеца суми, с вкл. 55,23 лв. за съдебни разноски, като изрично е вписано,
че не е част от спогодбата разноската за юрисконсултско възнаграждение, сторена пред
заповедния съд и настоящото производство. Съдът намира, че с подписването на това
споразумение ответникът е признал съществуването на процесните задължения към ищеца.
Съгласно споразумението, ответникът се е задължил да погаси сумите по издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК чрез плащане на ежемесечни вноски по предварително
договорен погасителен план. Ответникът представя фискален бон от 06.03.2023 г.,
неоспорен от ищеца, от който частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за
ищеца факти, се установява, че ответникът е заплатил сумата 84,61 лв. – главница, 193,32 лв.
– мораторна лихва, 55,23 лв. – съдебни разноски (държавни такси), 139,52 лв. законна лихва
за забава върху главниците от 25.01.2022 г. до 06.03.2023 г.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на Съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания,
като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право. Предвид правопогасяващият ефект на плащането, предявените искове подлежат на
частично отхвърляне. Макар деловодните разноски да са последица от съдебното
производство, съдът зачита тяхното доброволно погашение предварително, както и за
горепосочените суми. Ето защо претенцията за платените законна лихва за забава върху
главниците, мораторни лихви, главници за общо 84,61 лв., подлежи на отхвърляне. Исковата
претенция подлежи на уважение за сумата 1102,93 лв., представляваща сбор от главници за
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. – за
имот в гр. *********. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва за неплатената
главница. Сумата се явява сбор на остатъка вноски по споразумението, чието плащане
страните са разсрочили извънсъдебно. Платените съдебни разноски извънсъдебно не се
претендират и не се присъждат в полза на „Т.С.“ ЕАД. Ищецът обаче има право на съдебни
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Те са
дължими от ответника, тъй като по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, е дал повод за водене на
делото- не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми
задължения на техния падеж е повод за завеждане на дело. Освен това, съдът отчита
уговорката в споразумението, че не е негов предмет вземането за съдебни разноски. Ето
защо и на осн. чл. 25 от НЗПП, в полза на ищеца следва да се пресъди сумата 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, в който смисъл е изричното
искане на ищеца. Ответникът следва да има предвид, че тази сума не е включена в размера
на месечната вноска по споразумението и е допустимо извънсъдебно да се предоговори
размерът на същата при взаимно съгласие на страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. М. А., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, сумата
1102,93 лева, представляваща сбор от главници за цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. – за недвижим имот в гр.
2
*********, ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.
дело №3515/2022 г. по описа на СРС; като исковете по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за сумата 84,61 лева, представляваща сбор от главници за
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., сумата
139,52 лв. законна лихва за забава върху главниците от 25.01.2022 г.- дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, до 06.03.2023 г. – дата на извършено
плащане, сумата 191,54 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г.,
сумата 01,78 лева за мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 07.01.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК по ч.гр.
дело №3515/2022 г. по описа на СРС, поради извършено от А. М. А. в хода на процеса
плащане – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3